Протестът през 1989 г., белязан от ”Танковете да дойдат”
Дир. бг напомня бурните събития при започване на Прехода, белязали вечно България.
Всичко стартира с шествие на Независимото студентско сдружение с искане за автономност на университетите. Спонтанно се образува жива верига край Народното събрание, към която се причисляват жители. Исканията се усилват - множеството се афишира на незабавното унищожаване на член 1 от Конституцията, който по това време подсигурява управителната роля на Българска комунистическа партия. Недоволните викат: "Долу член първи, незабавно! " и отхвърлят да си тръгнат, въпреки да са призовани за това даже от учредения няколко дни по-рано Съюз на демократичните сили.
За да успокоят хилядите, събрани пред Народното събрание, първо излизат ръководителят на Народното събрание Станко Тодоров и депутатката от Българска комунистическа партия Нешка Робева. Не съумяват. Затова пред множеството се изправя генералният секретар на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет на Народна република България Петър Младенов, сменил Тодор Живков отпред на страната след 10 ноември същата година.
" С този екстремизъм вие вкарате България в пропастта “, декларира Младенов по мегафон.
Думите му обаче се чуват едва, а хората го освиркват.
Ядосан, той, заобиколен от защитата от Управление безопасност и охрана (Пето управление н (предшественик на НСО - б.р.), се обръща и потегля назад към централния вход на Народното събрание. Това съумява да улови камерата на журналиста от Българска национална телевизия Евгений Михайлов, който в паниката се оказва изтикан зад Младенов и по този начин прави един от най-скандалните записи в новата ни история.
„ Той се спря пред входа на Народното събрание, на към един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този миг, обръщайки се към министъра на защитата Добри Джуров, афектирано произнесе: „ Най-добре е танковете да дойдат “, споделя по-късно Михайлов.
Тъй като записът не е доста явен, в годините се водят разногласия дали Младенов не е споделил “По-добре Станко да дойде” (Станко Тодоров - б.р.). Други пък подозират, че може да е споделил “По-добре танковете ли да дойдат?”. Твърди се даже, че записът е манипулиран, само че обстоятелствата приказват друго.
В началото режисьорът споделя за репликата единствено на няколко души, на които има доверие, само че не може да излъчи видеото, тъй като единствената по това време телевизия е цензурирана от ръководещата партия.
Едва след насрочването на първите свободни парламентарни избори след идването на демокрацията, провели се на 10 юни 1990 година, Евгений Михайлов предлага записът да бъде излъчен в предизборната акция на Съюз на демократичните сили. Твърди, че тогава никой от водачите на синята партия не е поискал това. По-късно Петко Симеонов, член на управлението на Съюз на демократичните сили, споделя, че е бил извикан от Петър Младенов, който го е заплашил, че в случай че пуснат записа, ще оповести кои от сините са сътрудници на Държавна сигурност .
Михайлов споделя още, че дружно с режисьорката Малина Петрова вземат решение да включат видеото в телевизионното предизборно студио на Съюз на демократичните сили на 14 юни - сред първия и втория тур на изборите.
Веднага по-късно по малкия екран е изчетено опровергаване от Петър Младенов, който в това време - на 3 април 1990 година, е определен от Народното събрание за ръководител (президент) на Народна република България. В него той твърди, че фрагментите и звукът са монтаж. Веднага стартира следствие, а Михайлов е подложен на 20-часов разпит.
На 21 юни почналите в това време стачка студенти упорстват да бъде направена експертизата на записа. Именно тогава протестиращите основават Града на истината.
На 2 юли Михайлов се изправя пред студенти в зала 272 на Софийския университет и се заклева в децата си , че записът е достоверен. Призовава и Младенов да направи същото. Той, несъмнено, не прави това. А студентите не престават да упорстват с митинги за оставката му.
На обвиняванията, че анализите са били правени на копие от истинската касета, а самата тя в никакъв случай не е била изследвана, Евгений Михайлов отвръща, че това са неистини. По думите му касетата е изискана от следствието и занесена в студиото на малкия екран, в която е събрана особено назначена експертна комисия. Той твърди, че преди този момент е бил наблюдаван и е имало имало опити тя да бъде унищожена . Михайлов прецизира, че оригиналът е трансфериран на всички вероятни носители, само че преди този момент е бил изгледан от комисията. После касетата е опакована и запечатана от ръководителя на комисията, а върху нея са сложени подписите на всички членове. Така стои и до през днешния ден, твърди в наши дни режисьорът, който акцентира, че няма проблем и в този момент да бъде направена нова експертиза.
„ Аз се опасявах да не бъде заличен записът, тъй като експерти по видеотехника ми споделят, че може да бъде заличен записът с магнитно излъчване. Тогава спецслужбите бяха иззели от всички присъстващи записите и се опитваха дълго време да стигнат до тази касета “, споделя още Михайлов.
Резултатите от експертизата на записа в действителност са безапелационни - той е достоверен . 32 членове на комисията одобряват, че Младенов споделя „ Най-добре е танковете да дойдат “, единствено двама считат, че думите му са "по-добре е “.
В мемоарната си книга „ Пожарът 90 “ ген. Атанас Семерджиев също признава, че записът е достоверен, само че шефове от Министерство на вътрешните работи и екипът на Младенов се наемат да "докажат ", че е имитация. Семерджиев, който тогава е шеф на Генералния щаб на армията, не крие също, че вечерта на 14 декември е получил два пъти заповед от министъра на защитата ген. Добри Джуров танковата бригада в Горна Баня да бъде приведена в нараснала бойна подготвеност. И двата пъти обаче той отказал да се подчини.
След като следствието демонстрира, че записът е същински, Младенов е заставен да се извини. Лидерът на Съюз на демократичните сили Желю Желев и Виктор Вълков от Български земеделски народен съюз декларират, че одобряват извинението му и приканват да се прекратят стачните дейности.
„ Студентите и хората от Града на истината обаче не ги послушаха. Не желаеха отпред на страната да е политик лъжец”, разяснява след години Михайлов.
В последна сметка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка и поставя завършек на политическата си кариера.
На 1 август 1990 година Велико Народно заседание избра за президент доктор Желю Желев с вицепрезидент Атанас Семерджиев.
28 години от 10 ноември 1989 година - дългият път на демокрацията
Всичко стартира с шествие на Независимото студентско сдружение с искане за автономност на университетите. Спонтанно се образува жива верига край Народното събрание, към която се причисляват жители. Исканията се усилват - множеството се афишира на незабавното унищожаване на член 1 от Конституцията, който по това време подсигурява управителната роля на Българска комунистическа партия. Недоволните викат: "Долу член първи, незабавно! " и отхвърлят да си тръгнат, въпреки да са призовани за това даже от учредения няколко дни по-рано Съюз на демократичните сили.
За да успокоят хилядите, събрани пред Народното събрание, първо излизат ръководителят на Народното събрание Станко Тодоров и депутатката от Българска комунистическа партия Нешка Робева. Не съумяват. Затова пред множеството се изправя генералният секретар на Българска комунистическа партия и ръководител на Държавния съвет на Народна република България Петър Младенов, сменил Тодор Живков отпред на страната след 10 ноември същата година.
" С този екстремизъм вие вкарате България в пропастта “, декларира Младенов по мегафон.
Думите му обаче се чуват едва, а хората го освиркват.
Ядосан, той, заобиколен от защитата от Управление безопасност и охрана (Пето управление н (предшественик на НСО - б.р.), се обръща и потегля назад към централния вход на Народното събрание. Това съумява да улови камерата на журналиста от Българска национална телевизия Евгений Михайлов, който в паниката се оказва изтикан зад Младенов и по този начин прави един от най-скандалните записи в новата ни история.
„ Той се спря пред входа на Народното събрание, на към един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този миг, обръщайки се към министъра на защитата Добри Джуров, афектирано произнесе: „ Най-добре е танковете да дойдат “, споделя по-късно Михайлов.
Тъй като записът не е доста явен, в годините се водят разногласия дали Младенов не е споделил “По-добре Станко да дойде” (Станко Тодоров - б.р.). Други пък подозират, че може да е споделил “По-добре танковете ли да дойдат?”. Твърди се даже, че записът е манипулиран, само че обстоятелствата приказват друго.
В началото режисьорът споделя за репликата единствено на няколко души, на които има доверие, само че не може да излъчи видеото, тъй като единствената по това време телевизия е цензурирана от ръководещата партия.
Едва след насрочването на първите свободни парламентарни избори след идването на демокрацията, провели се на 10 юни 1990 година, Евгений Михайлов предлага записът да бъде излъчен в предизборната акция на Съюз на демократичните сили. Твърди, че тогава никой от водачите на синята партия не е поискал това. По-късно Петко Симеонов, член на управлението на Съюз на демократичните сили, споделя, че е бил извикан от Петър Младенов, който го е заплашил, че в случай че пуснат записа, ще оповести кои от сините са сътрудници на Държавна сигурност .
Михайлов споделя още, че дружно с режисьорката Малина Петрова вземат решение да включат видеото в телевизионното предизборно студио на Съюз на демократичните сили на 14 юни - сред първия и втория тур на изборите.
Веднага по-късно по малкия екран е изчетено опровергаване от Петър Младенов, който в това време - на 3 април 1990 година, е определен от Народното събрание за ръководител (президент) на Народна република България. В него той твърди, че фрагментите и звукът са монтаж. Веднага стартира следствие, а Михайлов е подложен на 20-часов разпит.
На 21 юни почналите в това време стачка студенти упорстват да бъде направена експертизата на записа. Именно тогава протестиращите основават Града на истината.
На 2 юли Михайлов се изправя пред студенти в зала 272 на Софийския университет и се заклева в децата си , че записът е достоверен. Призовава и Младенов да направи същото. Той, несъмнено, не прави това. А студентите не престават да упорстват с митинги за оставката му.
На обвиняванията, че анализите са били правени на копие от истинската касета, а самата тя в никакъв случай не е била изследвана, Евгений Михайлов отвръща, че това са неистини. По думите му касетата е изискана от следствието и занесена в студиото на малкия екран, в която е събрана особено назначена експертна комисия. Той твърди, че преди този момент е бил наблюдаван и е имало имало опити тя да бъде унищожена . Михайлов прецизира, че оригиналът е трансфериран на всички вероятни носители, само че преди този момент е бил изгледан от комисията. После касетата е опакована и запечатана от ръководителя на комисията, а върху нея са сложени подписите на всички членове. Така стои и до през днешния ден, твърди в наши дни режисьорът, който акцентира, че няма проблем и в този момент да бъде направена нова експертиза.
„ Аз се опасявах да не бъде заличен записът, тъй като експерти по видеотехника ми споделят, че може да бъде заличен записът с магнитно излъчване. Тогава спецслужбите бяха иззели от всички присъстващи записите и се опитваха дълго време да стигнат до тази касета “, споделя още Михайлов.
Резултатите от експертизата на записа в действителност са безапелационни - той е достоверен . 32 членове на комисията одобряват, че Младенов споделя „ Най-добре е танковете да дойдат “, единствено двама считат, че думите му са "по-добре е “.
В мемоарната си книга „ Пожарът 90 “ ген. Атанас Семерджиев също признава, че записът е достоверен, само че шефове от Министерство на вътрешните работи и екипът на Младенов се наемат да "докажат ", че е имитация. Семерджиев, който тогава е шеф на Генералния щаб на армията, не крие също, че вечерта на 14 декември е получил два пъти заповед от министъра на защитата ген. Добри Джуров танковата бригада в Горна Баня да бъде приведена в нараснала бойна подготвеност. И двата пъти обаче той отказал да се подчини.
След като следствието демонстрира, че записът е същински, Младенов е заставен да се извини. Лидерът на Съюз на демократичните сили Желю Желев и Виктор Вълков от Български земеделски народен съюз декларират, че одобряват извинението му и приканват да се прекратят стачните дейности.
„ Студентите и хората от Града на истината обаче не ги послушаха. Не желаеха отпред на страната да е политик лъжец”, разяснява след години Михайлов.
В последна сметка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка и поставя завършек на политическата си кариера.
На 1 август 1990 година Велико Народно заседание избра за президент доктор Желю Желев с вицепрезидент Атанас Семерджиев.
28 години от 10 ноември 1989 година - дългият път на демокрацията
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ