Историята на император Диоклециан
Диоклециан е един от римските императори, намерили място в историята с делата си, бележещи края на избрана ера. Той е последният от по този начин наречените войнишки императори и първият император от късния древен интервал.
Произход на Диоклециан и пътят му към властта
Последният от бойците императори е с елементарен генезис - от Илирия, наследник на освободен плебей. Служи в армията и със лични сили и качества се издига до командващ персоналната императорска армия. Признат е да император от източните легиони, само че на запад император е Карин. Армиите им се срещат при река Морава, където Карин е надвит, а Диоклециан става император на цялата империя.
Промените във властта на Диоклециан
Тъй като заварва разединена империя, Диоклециан взема решение да я ръководи благодарение на собствен сподвижник.Това е Максимиан, който получава западните елементи, а Диоклециан продължава да владее на изток.
Нововъведенията му включват концентрация на властта и обожествяване на императорската персона за да се понижат покушенията против императора. Императорът е назоваван Доминус - стопанин (оттам епохата се назовава доминат) и към личността му има формален фетиш, който се показва в коленичене и лягане в краката на императора, както и целуване на края на мантията му. Този жест се назовава проскезис и се извършва при всички последващи императори.
Сенатът към този момент няма никаква действителна власт и не заема никакво място в политиката на Рим.
Дори с двама императори ръководството се оказва мъчно, по тази причина Диоклециан вкарва Тетрархията. Освен Максимин назначава още двама, като основните императори носят купа Август, а другите двама - Цезар. Всеки от четиримата разполага с войска, дворци, администрация. Това ускорява контрола над страната, властта укрепва и външните врагове, както и вътрешните узурпатори, не получават опция да се изявят.
Реформи в армията
Диоклециан прави промени и в армията, които са продължени от наследниците му. Създава наборна и професионална войска. Наборниците са уседнали военни, които имат за задача да пазят границите до идване на професионалната войска. Той вкарва и задължението в армията да служат плебеи и закрепостени селяни, което ги закрепостява изцяло.
Реформи в администрацията
Тъй като популацията на империята обеднява поради непрекъснатите войни, са въведени нови налози, които на процедура закрепостяват както селяните, които се издължавали в натура, по този начин и градските поданици, които плащали в пари. Събирането на налога се обвързвало с материална отговорности по тази причина доста представители на тази специалност се разоряват.
Диоклециан прави първи опит за контролиране на цените, само че несполучливо. Той не разрешава на земеделците да продават земите си и по този начин ги закрепостява към тях. Това е първата стъпка към феодализма.
Религиозна политика
Божествата, в които се има вяра в Рим, са сменени с обожествяване на императора. Заедно с това се ускоряват гоненията против християните. Наказанията над тях са обществено изгаряне, мъчения, скъсване от диви зверове. През 311 година тази процедура е прекъсната, откакто християнството публично е прието, тъй като не може да бъде унищожено.
Абдикация
Диоклециан е единственият римски император, който самичък напуща властта. Това става заради влошено здраве през 305 година. Той се отдръпва в двореца си в Сплит в Далмация.
Императорът доживява краха на Тетрархията и през 311 година умира, евентуално самоубивайки се с отрова, тъй като се бои, че новите императори Константин и Лициний готвят развой против него.
