Династията Мин управлява от 1368 до 1644 година. Този период

Династията Мин ръководи от 1368 до 1644 година. Този интервал е описван като „ най-великата епоха на вярно ръководство и непоклатимост в човешката история “. Династията се трансформира в световна суперсила, организирайки големи морски експедиции преди тези на Христофор Колумб и създава книги, преди във Англия да е имало преса. Династията Мин е високо оценена поради стабилността, която обезпечава, както и поради нововъведенията, които прави, само че не всичко по това време е розово. Този интервал крие тъмни секрети, заровени надълбоко в предишното.

Жестокостта на императорите от династията Мин не познавала граници и била особено ориентирана към компаньонките, живели по това време. Някои императори имали по 9000 компаньонки, множеството от които били отвлечени от домовете им и им било забранявано да напущат пандиза, в който попадали, с изключение на когато отивали в леглото на императора.

Тъй като през този интервал на мода била традицията, която изисквала от китайските дами да деформират стъпалата си, на девойките им било мъчно даже да опитат да избягат. Те не можели сами да се придвижат до покоите на императора и били пренасяни от прислужници.

Основателят на династията Мин е император Хуну, който е считан за един от най-влиятелните и значими китайски императори. Той стартира като безпаричен духовник, който пътува из Китай, само че по-късно се трансформира в един от най-силните войни на Азия. През 1368 година той е отпред на армията, която съкрушава монголците, управлявали Китай в продължение на век.

Император Хуну

След като основава династията си, той приема името „ мин “ – мандаринската дума за „ брилянтен “. Въпреки това, жестокостта му се простирала надалеч над бойното поле. Зад затворените порти, той държал своите компаньонки, на които не им било разрешено да излизат и които ставали обект на ежедневни мъчения. Гордостта и ревността на императора го подтиквали да управлява всеки аспект от живота на тези дами.

В устрема си да управлява по всякакъв начин компаньонките даже след личната си гибел, той почнал традицията, съгласно която дамите били или убивани или принуждавани да се самоубият, а по-късно да бъдат погребвани до мъртвия император, на който са служили.

Император Мин Юнлъ, както и император Хонгджъ – двамата наследника на Хуну, не престават тези жестоки обичаи. За благополучие идващия властник не разрешава тази процедура през 1464 година, тъй че компаньонките на идващите императори се страхували от загуба на снизхождение от негова страна, само че не и от загуба на живота си.

Император Мин Юнлъ е прочут с това, че основава втора столица на Китай, с изключение на Нанкин и я кръщава Пекин – както се назовава и до през днешния ден. В Пекин той построява „ Забранения град “ – императорският замък, който просъществува от 1420 до 1912 година. Докато Юнлъ е на власт са основани военни, стопански и просветителни промени, които отговаряли на диктаторското му ръководство.

„ Забраненият град “

Въпреки това, неговата свирепост е била документирана голям брой пъти. През 1421 година, тъкмо след основаването на „ Забранения град “, плъзват клюки, че една от обичаните компаньонки на императора се е самоубила, тъй като имала спекулация с евнух от двореца, към който се обърнала поради импотентността на Юнлъ.

Унижен, императорът взема решение да заглуши тези клюки и да заличи всички забъркани. Той твърдял, че въпросната жена била отровена, след което избира 2800 други компаньонки и ги екзекутира като заповядва да бъдат нарязани на части. Повечето от тези девойки били на не повече от 12 години.

В формалните документи не се загатва за тази кланица, само че съществува писмен роман от едно от девойките на императора – лейди Чуи, която по това време била отвън двореца. Малко по-късно обаче, тя, както и останалите 15 живи девойки били обесени с копринени примки в една от залите на „ Забранения град “ в деня на погребението на императора.

Десетият император от династията Мин, който се изкачва на престола през 1505 година (император Zhendge) не проявявал интерес към компаньонките и вместо това предпочитал да живее като елементарен жител. Той се дегизирал и се измъквал от двореца измежду нощ. Това обаче, не му попречва да продължава да събира харема си. Момичетата станали толкоз доста, че множеството умирали от апетит, тъй като храната за тях не достигала, а други нямали заслон. Много историци настояват, че точно при неговото ръководство стартира упадъка на династия Мин.

Изображение на компаньонки от династията Мин

Наследникът му – император Уанлъ, бил захласнат от откриването на еликсира на безконечния живот. Той вярвал, че женската кръв (по време на менструалния цикъл) на девици била основна съставна част за този балсам. По време на ръководството си Уанлъ подрежда хиляди девойки да бъдат отведени в „ Забранения град “, с цел да може кръвта им да бъде употребена за неговите цели. За да си подсигурява, че телата на компаньонките са чисти, той им определил диета от черници и роса. Много девойки умират от апетит по време на тази жестока диета.

През 1542 година група девойки се пробва да убие императора. Те се промъкват в стаята му измежду нощ и се пробват да го удушат. Той обаче се разсънва и подрежда дамите и фамилиите им да бъдат екзекутирани незабавно.