„Динамичните промени в развитието на технологиите са неизменна част и

„ Динамичните промени в развиването на технологиите са неизменима част и водещ фактор в развиването на промишлеността. През 2017 година страната ни се подрежда на 27-о място по Индекса за цифрова стопанска система и общество (Digital Economy and Society Index - DESI). Като спънка в по-нататъшното развиване на цифровата стопанска система в България са слабите резултати във връзка с уменията в региона на цифровите технологии и цифровизацията на стопанските и публичните услуги. Положителна наклонност е, че делът на експертите по ИКТ в работната мощ нараства “. Това сподели Камен Колев, зам.-председател на БСК, при откриването на конференция „ Индустрия 4.0 – провокации и последствия за икономическото и общественото развиване на България “.

„ Дигитализация в промишлеността: Екосистема за резистентен новаторски напредък “, „ Дигитална промяна и обучение “ и „ Създаване на споделена стойност: бизнес начинания и обществено влияние “ бяха измежду главните дискутирани тематики по време на форума. Обект на разискване беше и планът на Стратегия за присъединяване на България в Четвъртата индустриална гражданска война. Беше споделен и опитът на дребните и междинните предприятия в Германия в процеса на ускорена цифровизация. Специално внимание по време на форума беше отделено на гледната точка на бизнеса и на синдикатите по повод новите стопански действителности, подбудени от четвъртата индустриална гражданска война.

„ Около 2000 година имаше международна наклонност страните да се отдръпват от производството и да натъртват на услугите. България и Германия не се поддадоха на тази наклонност, а продължиха да залагат на своето индустриално произвеждане “, сподели при откриването на форума доктор Хелене Кортлендер, шеф на Фондация „ Фридрих Еберт “. Тя акцентира, че фондацията слага акцент върху правдивост и тъждество във всички аспекти на икономическия и публичен живот. „ Новите цифрови трендове вървят ръка за ръка с новото индустриално произвеждане. Индустрия 4.0 ще остави мощно отражение върху пазара на труда, само че би трябвало да знаем, че дигитализацията не е знак на безработица, а на положително съдействие “, сподели още доктор Кортлендер.

Според зам.-министъра на стопанската система Лъчезар Борисов, цифровата промяна на промишлеността има огромен капацитет за основаване на работни места, повишение на продуктивността и конкурентоспособността на предприятията. „ Ефектът от дигитализацията ще бъде по-бърз стопански напредък по-високи равнища на добавена стойност и конкурентоспособна стопанска система “, сподели още той. По думите му основаването на Концепция за цифрова промяна на българската промишленост и създаване на Стратегия за присъединяване на България в Четвъртата индустриална гражданска война е с огромна значителност, защото страната би трябвало да бъде факторът, който да подкрепи бизнеса и да сътвори по-добрата среда за по–висока продуктивност, водеща до по–бързо обществено икономическо развиване и по-високи заплати. Борисов добави, че визията, обрисувана в Концепцията, е към 2030 година България да се разпознава като районен център на цифровата стопанска система посредством внедряване на артикули, технологии, бизнес модели и процеси от Индустрия 4.0.

Представяйки немския опит, проф. доктор инж. Живка Овчарова – шеф и създател на Лабораторията за съдействие в Индустрия 4.0 към Техническия институт в Карлсруе, Германия (Karlsruhe Institute of Technology - KIT), описа за така наречен «дигитална пясъчна кутия», посредством която се оферират, разискват и тестват по наличен метод, под формата на игра, нови софтуерни решения. Използвайки «дигиталната пясъчна кутия», предприятията понижават капиталовите опасности, защото вложенията се задействат, единствено в случай че новите старания потвърдят, че имат измерими преимущества. Този развой съществува под формата " потребление - облага - публични поръчки " вместо нормалната процедура " публични поръчки - потребление - облага ". Инвестиционният риск се свежда до най-малко, преди концепциите да бъдат прилагани оперативно в по-голям мащаб. Тази идея понастоящем се ползва сполучливо от ELABO от Crailsheim, Баден-Вюртемберг. „ Няма универсално решение за цифровизация - всеки бизнес е неповторим, всяко решение е самостоятелно. В този смисъл, МСП показват големи преимущества, защото по своята същина те са по-гъвкави, по-приспособими и се стремят да реализират прогрес с лимитирани запаси и благоприятни условия “, сподели проф. Овчарова.

Българският опит в прехода към Индустрия 4.0 беше предеставен през активността на компания «Спесима» ООД. Собственикът и шеф на компанията доктор инж. Венцислав Славков, който е и ръководител на Клъстер „ Мехатроника и автоматизация “ и член на УС на БСК, срещна участниците в конференцията с отделите, продуктите и пазарите на «Спесима» ООД. Той показа проблемите, пред които се изправят МСП в България в процеса на цифровизация, и показа по какъв начин «Спесима» ООД преодолява някои от тях. Като положителни практики в тази тенденция инж. Славков уточни образци за клъстерна организация, виртуални заводи и центрове за образование.

Директорът на Института по осведомителни и информационни технологии (ИКТ) при Българска академия на науките, чл.-кор. д.м.н. Светозар Маргенов направи къс преглед на осъществената визия на Сименс за цифрово ръководство на продуктовия цикъл (Siemens PLM’s vision of Digital Twins), както и опциите на „ умната лаборатория “ (Smart Lab), построена към Института по ИКТ.

„ Цифровата промяна допуска дълбока смяна на процеси, пълномощия и модели за ускоряващо влияние в обществото по стратегически и приоритизиран метод, като се имат поради сегашни и бъдещи промени във всички сфери на стопанската система и технологиите. Затова е от основно значение по какъв начин университетите ще съумеят да трансформират сегашния си модел на образование. Новите технологии трансформират условията към специалностите, а това изисква съответна смяна на просветителните проекти и цели, както и на методите на преподаване и учене “, показа проф. доктор инж. Георги Тодоров, декан на Машинно-технологичния факултет при Техническия университет – София.

Пред участниците във форума Желяз Енев, шеф на Дирекция " Икономически политики за поощряване " към Министерството на стопанската система (МИ), показа главните цели, ограничения и цели, включени в плана на Стратегията за присъединяване на България в Четвъртата индустриална гражданска война, като акцентира, че с изключение на да сътвори предпоставки за модернизиране, автоматизиране и конкурентно позициониране на българската стопанска система, ролята на тактиката е да координира напъните на държавното управление, бизнеса и университетските среди в общата посока на налагане на страната ни като новаторска цифрова притегателна точка. Според представителя на МИ, множеството нови, изобретателни промишлености, появяващи се на икономическата карта на страната, където цифровото номадство е норма при организацията на работата, дават опция да се разпилян вложения в българските райони. Със себе си те носят платежоспособно търсене на локални артикули и услуги, доставки на материали и техника и последователно оформят нови центрове на икономическа интензивност, паралелно на растящите обичайни зони на засилен инвеститорски интерес.

Любослав Костов – стопански анализатор от Института за обществени и синдикални проучвания към КНСБ, очерта главните провокации, пред които са изправени обособените стопански системи (включително и България), а точно: незадоволителна и несъответстваща подготовка на служащите и служителите; нови области и търговски практики, които изискват регулация; рискът от загуба на работни места, без да бъдат сменени, по-конкретно нискоквалифицирани такива; липса на съответни умения, с цел да се форсира преходът към Четвъртата индустриална гражданска война, както и заплаха от пораждане на висока и трайна структурна безработица. „ Освен провокациите, съществуват и преимущества. Новата индустриална гражданска война има капацитета да усъвършенства продуктивността, както и живота и качеството на работните места, в случай че бъде съответно съпроводена от постоянен микс от политики за приобщаващ и резистентен, задвижван от нововъведенията напредък “, сподели още Л. Костов. Според него, страната би трябвало повече да поддържа нововъведенията в предприятията от индустриалния бранш, тъй като страната ни изхожда от доста ниско базово равнище. В България вложенията в научно-изследователска и развойна активност (НИРД) като дял от Брутният вътрешен продукт са на последно място спрямо останалите държави-членки на ЕС28. В момента те към момента са по-малко от 1% при средноевропейско ниво от към 3%. Необходимо е, също по този начин, да се подхващат ограничения в региона на образованието – да се усъвършенства връзката сред междинното обучение, висшето обучение и пазара на труда.

Форумът се организира в София в четвъртък, а уредник бе Българската стопанска камара, с поддръжката на Фондация „ Фридрих Еберт “. В конференцията участваха представители на браншови организации, индустриални предприятия и бизнесмени – членове на БСК, национално представителните организации на работодателите и на служащите и чиновниците, представители на Българска академия на науките, университети, научни и механически съюзи, специалисти от Министерство на стопанската система, Министерство на образованието и науката, Министерство на финансите, Министерство на труда и обществената политика, Българска организация за вложения, Изпълнителна организация за поощряване на дребните и междинни предприятия, и други институции, които вземат участие в Работната група за създаване на Стратегия за присъединяване на България в Четвъртата индустриална гражданска война.