Регистрационният режим за СУПТО е незаконен
Димо Господинов е юрист и ръководещ съучастник на " Господинов и Генчев ". Сертифициран специалист е по отбрана на данните (CIPP/E, CIPM, FIP). Анализът му е препечатан със съкращения от страницата на сдружението. Пълния вид четете тук.
Преди няколко седмици властта разгласи, че ще отсрочи с 6 месеца влизането в действие на Наредба Н-18, заради усложненията на бизнеса най-много в използването на условията за така наречен " Софтуер за ръководство на продажбите в комерсиалните обекти " или както стана прочут надлъж и нашир - СУПТО. Този прозорец във времето ще бъде употребен от бизнеса - както ползватели, по този начин и производители/разпространители на СУПТО, да се изисква от ръководещите да променят наредбата и да я създадат по-лесно използвана.
Един от фокусите на недоволството, изключително от страна на софтуерния бизнес, е в така наречен регистрационен режим на СУПТО, който е въведен посредством условията на Приложение №29 и гл.7б от наредбата ( " Изисквания към производителите и разпространителите на СУПТО " ). Разработчиците с съображение подлагат на критика режима, изтъквайки, че:
- В наредбата и практиката по използването й се постановат условия, свързани с съответния метод на работа на софтуера, което е нецелесъобразно
- Изискванията се базират на свободни тълкования и тълкувания от страна на Национална агенция за приходите
- Регистрационният режим се е извратил в лицензионен, при който органът по приходите свободно преценя чий бизнес да " пусне " и може да смачка всеки.
По този мотив се наложи да разгледаме задълбочено този режим за вписване на програмен продукт в Наредба Н-18.
Оказва се, че " регистрационният режим " е просто противозаконен.
Всъщност деликатният прочит на член 118 от Закона за Данък добавена стойност, в чието осъществяване е призната Наредба Н-18, демонстрира, че самичък по себе си " регистрационният режим " за СУПТО опонира на редица закони. Самият ЗДДС не планува регистрационен режим, а подобен се вкарва с наредбата, което не може да се случва с подзаконов нормативен акт. А, в случай че проследим и практиката на Национална агенция за приходите по приложението на регистрациите, почваме да се питаме дали няма и детайли на лицензионен режим, който е изцяло неприемлив в тази ситуация. Отделно от това, методът, по който е структурирана опцията за отбрана от противозаконните актове на органите по приходите, е в несъгласие с редица процесуални права на засегнатите частни лица.
Какъв режим се вкарва посредством ЗДДС?
Цялата Наредба Н-18, в това число последните промени, свързани със СУПТО, се издава на съображение и в осъществяване на чл.118 ЗДДС ( " Касови бележки, заместващи документи и подаване на данни " ).
Съгласно чл.118, ал.14 от ЗДДС, производителите/разпространителите на програмен продукт " заявяват " избрани обстоятелства и условия пред органите по приходите (НАП), като последните са длъжни да поддържат обществен електронен лист на всеки, който е подал декларация за своя програмен продукт (ал.16). Съответно редът за обявление на данните и събитията и включването в листата се дефинира с Наредба Н-18 (ал.15 и 16 на чл.118).
Нека разтълкуваме юридически (съгласно чл.46 Закон за нормативните актове и откритата практика) какво тъкмо е имал поради законодателят - лицензионен, регистрационен, осведомителен или някакъв различен режим на ограничение на активността " производство/разпространение на СУПТО "?
Преди всичко, би трябвало да кажем, че ясното наличие на тълкуваните правила е:
- Всеки, който създава и популяризира СУПТО е задължен да заявява сходството си с условията по Наредба Н-18 (чл.118, ал.14 ЗДДС), като носи отговорност за погрешно декларирани обстоятелства (чл.185а ЗДДС)
- Всяко лице, което употребява в комерсиалния си обект софтуери, които дават отговор на дефиницията за СУПТО (пар.84, т.1 ДР ЗДДС), е длъжно да употребява единствено такива, които са в листата - ал.18 от чл.118 ЗДДС. Като носи отговорност, според чл.185б ЗДДС.
А неразбираемото наличие е:
- Какво съответно се има поради под " обявление ", според чл.118, ал.14 ЗДДС?
- Има ли право Национална агенция за приходите да прави преценка дали заявеното от търговците дава отговор на условията на Закона и Наредбата (регистрационен режим) или би трябвало да впише в листата всеки, който е подал постоянна декларация?
- Има ли право Национална агенция за приходите да прави спомагателна преценка по целенасоченост за това дали да впише заявен програмен продукт, който дава отговор на изискванията на Закона и Наредбата (лицензионен режим)?
Та, какво значи " декларация " / " заявявам " и какви са правата на Национална агенция за приходите?
1. Чисто граматически видяно, в българският език думата " декларация " се приема като едностранно изказване за факт. Още тук излиза наяве, че законодателят желае от задължените лица единствено да заявяват обстоятелството, че софтуерите им дават отговор на условията за СУПТО, а не да го потвърждават.
2. От позиция на системата на данъчното право пък, всички заявления пред органите по приходите се подават според гл.13 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (чл.98 ДОПК). Там, съгласно чл.99, ал.5, 100, ал.4 и 101, ал.3, декларациите би трябвало да се одобряват от администрацията без право на преценка, в случай че не са посочени данни за подателя, липсват автограф или други формално-технически условия. Органите по приходите са длъжни да оказват помощ при попълването на декларациите единствено, в случай че това е поискано от подателя на гише - чл.99, ал.3.
3. Имайки поради, че производството не е по събиране/установяване на данъчни/осигурителни отговорности, следва да се преценяват и общите правила за издаване на административни актове. Декларирането на сходство на СУПТО с условията е искане за издаване на административен акт - регистриране в листата по чл.118, ал.16 ЗДДС (чл.29 вр. чл.21 АПК). Съгласно чл.30 Административнопроцесуален кодекс, отстраняването на дефекти на едно искане касае спазването на формалните условия на настояването до административния орган, а не доказване на неговата основателност.
4 . Целта на закона явно не е Национална агенция за приходите да реализира прелиминарен надзор по отношение на законосъобразността на един програмен продукт, преди той да бъде пуснат на пазара. И този извод не идва единствено от обстоятелството, че ЗДДС изисква обявление на сходство, а не инспекция за такова. Ако имаше сходна цел, то способният орган нямаше да е Национална агенция за приходите, който изобщо няма такива функционалности (вж. чл.3 ЗНАП), а орган вид Българския институт по метрология (компетентен да дава позволения например за поддръжка на ФУ/ИАТСУД), Информационно обслужване или други сходни. Ясно е, че задачата на декларирането и листата е предоставяне на информация за ползвателите на СУПТО кои решения дават отговор на условията, без това да докара до блокаж на софтуерния пазар. Ето за какво наказване за разпространяване на СУПТО без включване в листата няма, а има за обявление на погрешни данни. Включването на СУПТО в листата се глоби посредством наказването, което грози ползвателите и те по план на данъчното законодателство са главните виновни лица (чл.3 от Наредбата).
5. За страдание, исторически разбор на претекстовете на законодателя не може да се направи, защото поправката на чл.118 от ЗДДС е въведена през 2018-та посредством ПРЗ на ЗИД на Закона за митниците, която корекция е импортирана сред двете четения на законопроекта без претекстове и разисквания.
Чисто и просто обявление.
След това малко пояснение, може да се каже изрично, че посредством наредбата на чл.118, ал.14 ЗДДС не се вкарва никакъв регистрационен, още по-малко - лицензионен режим. Това, което законът изисква е:
- Производителите/разпространителите на СУПТО да заявят пред Национална агенция за приходите посредством декларация и под боязън от отговорност дали техният програмен продукт дава отговор на условията на Закона и Наредбата.
- Национална агенция за приходите да ревизират дали декларацията е официално постоянно подадена (дали са попълнени всички полета/реквизити, дали е разпознат подателя, дали има пълномощие и т.п.) и, в случай че това е по този начин, да впишат заявения програмен продукт в листата по ал.16 на чл.118 ЗДДС
- На Национална агенция за приходите не се дават компетентности да ревизират на стадия на декларацията дали заявеното е правилно или не, дали е надлежно на закона или не, още по-малко да вършат преценка по целенасоченост дали да впишат СУПТО в листата или не.
Законодателят дори се е опитал да бъде явен, като на никое място не е загатнал думичките " регистрация ", " лиценз ", " позволение ", а описът не е " указател ", за разлика от редица такива по ЗДДС (чл.94, член 123, алинея 5 и други ДДС). Обърнете внимание, че същият е и режимът за електронни магазини, за който никой не си мисли, че е регистрационен (чл.118, ал.19 ЗДДС и чл.52м от Наредбата).
Ако би трябвало да дефинираме режима, той по-скоро е осведомителен, с присъщите за данъчното законодателство заявления.
Какво тогава вкарва Наредба Н-18?
На пръв взор, наличието на Наредба Н-18 дава отговор на прелюдия в Закона режим. С чл.52б, ал.1 се повтаря задължението на производителите/разпространителите на СУПТО да подадат декларация за събитията по чл.118, ал.14 ЗДДС, а с ал.6 на чл.52б се показва, че Национална агенция за приходите поддържа лист на лицата, които са заявили сходство с нормативните условия. Никъде не се приказва за регистрация, регистрационен режим, указател, инспекция за съблюдаване на условията и така нататък Поне не официално.
Скрит регистрационен режим
Когато се вгледаме по-задълбочено в условията на Наредбата обаче, не може да не ни направи усещане, че информацията и данните, които се изискват от производителите и разпространителите на СУПТО надвишават доста обстоятелствата и събитията, които би трябвало да се заявяват, според чл.118, ал.14 ЗДДС. Наред с декларацията за сходство (по пример Прил.30 от Наредбата), с която повтаря наредбите на ЗДДС, имаме и ал.2 на чл.52в, която изисква приложения към декларацията като:
- Доста подробна техническа характерност на софтуера и архитектурата на базите данни, която се употребява (Приложение №31)
- Подробно управление за работа със софтуера
-.еxe файлове на софтуера и сорс кода, от който е генериран
- Описание на метода на връзка сред софтуера и облачния сървър (ако е SaaS) и други
- При нова версия на софтуера или смяна на техническите характерности, се подава нова декларация в 7-дневен период - член 52в, алинея 3 и алинея 5
Тези приложения в съществото си съставляват доказателства за спазването на условията по Приложение №29, а ЗДДС не е възлагал на Национална агенция за приходите да събира такива доказателства и да прави инспекция за правомерност на СУПТО, преди да го впише в листата.
Такава инспекция за правомерност може да се прави в следствие, в случай че в границите на контролно произвеждане се откри, че вписан програмен продукт не дава отговор на условията по Приложение №29. Тогава несъответствието ще се откри посредством експертиза по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, т.е. - посредством присъединяване на движимости лица при съблюдаване на ясни процесуални правила - член 52е, алинея 1 от Наредбата. А инспекцията за съотвествие, която се прави на стадия на обявление, от кои тъкмо специалисти се прави и по какъв тъкмо процесуален ред?
Съответно още тук се вижда зле прикритият регистрационен режим, който е въведен с Наредба Н-18. Той намира своя процесуален израз посредством опцията на органа по приходите да връща декларациите, надлежно безмълвно да отхвърля регистриране в листата, в случай че реши, че в тях има пропуски и непълноти - чл.52в, ал.6 от Наредбата. Тези " пропуски и непълноти " могат да се поясняват като просто официална неизправност на декларацията (някой не си е попълнил някое поле), само че могат и да се поясняват като опция да се прави преценка дали заявеното СУПТО дава отговор на закона или не.
Практиката е красноречива
Ако към момента някой има съмнения, че тук е налице прикрит регистрационен режим, облечен в облеклата на " обявление ", то практиката по приложението на чл.52в, ал.6 от Наредбата и така наречен " корекции " от Национална агенция за приходите, които късат нервите на разработчиците, разрушава всевъзможни подозрения. Възползвайки се от неяснотите в нормативните актове и техническите провокации при осъществяването им, органите по приходите връщат декларациите за " непълноти и пропуски " като:
- " Когато се издава КИ по повече от една доставка/продажба - известието получава нов УНП, като стойностите се отразяват със знак " - " в таблиците с продажбите. "
- " Моля пояснете нуждата от издаване на ФБ за анулирани/неприключени/ продажби. При цялостно или отчасти отменяне на генерирани записи по продажби не следва да се издава фискален бон. "
- " УНП се генерира сега на разкриване на екран за продажбата и въвеждане на първата информация, а не след запис и непосредстевно преди печатане на фискален бон, или в тази ситуация, при " задоволителна сигурност за реализиране на продажбата " ".
- " Необходимо е да обясните по какъв начин защитавате от операции вашата библиотека "
И доста други, които всички до една си наподобяват по това, че съставляват преценка за сходство с Приложение №29, а не администриране на заявления, както повелява закона.
Има ли лицензионен режим?
Очевидно е, че посредством Наредбата Н-18, която е подзаконов нормативен акт, а не посредством ЗДДС, се вкарва регистрационен режим, което е флагрантно несъгласие на закона. Практиката по приложението й в допълнение удостоверява това състояние.
Своеволията на Национална агенция за приходите при тълкуването на условията на Приложение №29, основават чувство за безпорядък и бизнесът от ден на ден си задава въпроса дали в действителност не е налице по-тежкия режим - лицензионният? Моето мнение е, че de facto упражняването на преценка по целенасоченост кой да бъде регистриран и кой не, по-скоро следва да се пояснява като нарушаване на закона, в сравнение с въвеждането на някакъв регулаторен режим. За лицензионен режим няма разпореждания даже и скрити в наредбата, за разлика от регистрационния, който е ясно изразен в ал.2 на чл.52в.
Преди няколко седмици властта разгласи, че ще отсрочи с 6 месеца влизането в действие на Наредба Н-18, заради усложненията на бизнеса най-много в използването на условията за така наречен " Софтуер за ръководство на продажбите в комерсиалните обекти " или както стана прочут надлъж и нашир - СУПТО. Този прозорец във времето ще бъде употребен от бизнеса - както ползватели, по този начин и производители/разпространители на СУПТО, да се изисква от ръководещите да променят наредбата и да я създадат по-лесно използвана.
Един от фокусите на недоволството, изключително от страна на софтуерния бизнес, е в така наречен регистрационен режим на СУПТО, който е въведен посредством условията на Приложение №29 и гл.7б от наредбата ( " Изисквания към производителите и разпространителите на СУПТО " ). Разработчиците с съображение подлагат на критика режима, изтъквайки, че:
- В наредбата и практиката по използването й се постановат условия, свързани с съответния метод на работа на софтуера, което е нецелесъобразно
- Изискванията се базират на свободни тълкования и тълкувания от страна на Национална агенция за приходите
- Регистрационният режим се е извратил в лицензионен, при който органът по приходите свободно преценя чий бизнес да " пусне " и може да смачка всеки.
По този мотив се наложи да разгледаме задълбочено този режим за вписване на програмен продукт в Наредба Н-18.
Оказва се, че " регистрационният режим " е просто противозаконен.
Всъщност деликатният прочит на член 118 от Закона за Данък добавена стойност, в чието осъществяване е призната Наредба Н-18, демонстрира, че самичък по себе си " регистрационният режим " за СУПТО опонира на редица закони. Самият ЗДДС не планува регистрационен режим, а подобен се вкарва с наредбата, което не може да се случва с подзаконов нормативен акт. А, в случай че проследим и практиката на Национална агенция за приходите по приложението на регистрациите, почваме да се питаме дали няма и детайли на лицензионен режим, който е изцяло неприемлив в тази ситуация. Отделно от това, методът, по който е структурирана опцията за отбрана от противозаконните актове на органите по приходите, е в несъгласие с редица процесуални права на засегнатите частни лица.
Какъв режим се вкарва посредством ЗДДС?
Цялата Наредба Н-18, в това число последните промени, свързани със СУПТО, се издава на съображение и в осъществяване на чл.118 ЗДДС ( " Касови бележки, заместващи документи и подаване на данни " ).
Съгласно чл.118, ал.14 от ЗДДС, производителите/разпространителите на програмен продукт " заявяват " избрани обстоятелства и условия пред органите по приходите (НАП), като последните са длъжни да поддържат обществен електронен лист на всеки, който е подал декларация за своя програмен продукт (ал.16). Съответно редът за обявление на данните и събитията и включването в листата се дефинира с Наредба Н-18 (ал.15 и 16 на чл.118).
Нека разтълкуваме юридически (съгласно чл.46 Закон за нормативните актове и откритата практика) какво тъкмо е имал поради законодателят - лицензионен, регистрационен, осведомителен или някакъв различен режим на ограничение на активността " производство/разпространение на СУПТО "?
Преди всичко, би трябвало да кажем, че ясното наличие на тълкуваните правила е:
- Всеки, който създава и популяризира СУПТО е задължен да заявява сходството си с условията по Наредба Н-18 (чл.118, ал.14 ЗДДС), като носи отговорност за погрешно декларирани обстоятелства (чл.185а ЗДДС)
- Всяко лице, което употребява в комерсиалния си обект софтуери, които дават отговор на дефиницията за СУПТО (пар.84, т.1 ДР ЗДДС), е длъжно да употребява единствено такива, които са в листата - ал.18 от чл.118 ЗДДС. Като носи отговорност, според чл.185б ЗДДС.
А неразбираемото наличие е:
- Какво съответно се има поради под " обявление ", според чл.118, ал.14 ЗДДС?
- Има ли право Национална агенция за приходите да прави преценка дали заявеното от търговците дава отговор на условията на Закона и Наредбата (регистрационен режим) или би трябвало да впише в листата всеки, който е подал постоянна декларация?
- Има ли право Национална агенция за приходите да прави спомагателна преценка по целенасоченост за това дали да впише заявен програмен продукт, който дава отговор на изискванията на Закона и Наредбата (лицензионен режим)?
Та, какво значи " декларация " / " заявявам " и какви са правата на Национална агенция за приходите?
1. Чисто граматически видяно, в българският език думата " декларация " се приема като едностранно изказване за факт. Още тук излиза наяве, че законодателят желае от задължените лица единствено да заявяват обстоятелството, че софтуерите им дават отговор на условията за СУПТО, а не да го потвърждават.
2. От позиция на системата на данъчното право пък, всички заявления пред органите по приходите се подават според гл.13 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (чл.98 ДОПК). Там, съгласно чл.99, ал.5, 100, ал.4 и 101, ал.3, декларациите би трябвало да се одобряват от администрацията без право на преценка, в случай че не са посочени данни за подателя, липсват автограф или други формално-технически условия. Органите по приходите са длъжни да оказват помощ при попълването на декларациите единствено, в случай че това е поискано от подателя на гише - чл.99, ал.3.
3. Имайки поради, че производството не е по събиране/установяване на данъчни/осигурителни отговорности, следва да се преценяват и общите правила за издаване на административни актове. Декларирането на сходство на СУПТО с условията е искане за издаване на административен акт - регистриране в листата по чл.118, ал.16 ЗДДС (чл.29 вр. чл.21 АПК). Съгласно чл.30 Административнопроцесуален кодекс, отстраняването на дефекти на едно искане касае спазването на формалните условия на настояването до административния орган, а не доказване на неговата основателност.
4 . Целта на закона явно не е Национална агенция за приходите да реализира прелиминарен надзор по отношение на законосъобразността на един програмен продукт, преди той да бъде пуснат на пазара. И този извод не идва единствено от обстоятелството, че ЗДДС изисква обявление на сходство, а не инспекция за такова. Ако имаше сходна цел, то способният орган нямаше да е Национална агенция за приходите, който изобщо няма такива функционалности (вж. чл.3 ЗНАП), а орган вид Българския институт по метрология (компетентен да дава позволения например за поддръжка на ФУ/ИАТСУД), Информационно обслужване или други сходни. Ясно е, че задачата на декларирането и листата е предоставяне на информация за ползвателите на СУПТО кои решения дават отговор на условията, без това да докара до блокаж на софтуерния пазар. Ето за какво наказване за разпространяване на СУПТО без включване в листата няма, а има за обявление на погрешни данни. Включването на СУПТО в листата се глоби посредством наказването, което грози ползвателите и те по план на данъчното законодателство са главните виновни лица (чл.3 от Наредбата).
5. За страдание, исторически разбор на претекстовете на законодателя не може да се направи, защото поправката на чл.118 от ЗДДС е въведена през 2018-та посредством ПРЗ на ЗИД на Закона за митниците, която корекция е импортирана сред двете четения на законопроекта без претекстове и разисквания.
Чисто и просто обявление.
След това малко пояснение, може да се каже изрично, че посредством наредбата на чл.118, ал.14 ЗДДС не се вкарва никакъв регистрационен, още по-малко - лицензионен режим. Това, което законът изисква е:
- Производителите/разпространителите на СУПТО да заявят пред Национална агенция за приходите посредством декларация и под боязън от отговорност дали техният програмен продукт дава отговор на условията на Закона и Наредбата.
- Национална агенция за приходите да ревизират дали декларацията е официално постоянно подадена (дали са попълнени всички полета/реквизити, дали е разпознат подателя, дали има пълномощие и т.п.) и, в случай че това е по този начин, да впишат заявения програмен продукт в листата по ал.16 на чл.118 ЗДДС
- На Национална агенция за приходите не се дават компетентности да ревизират на стадия на декларацията дали заявеното е правилно или не, дали е надлежно на закона или не, още по-малко да вършат преценка по целенасоченост дали да впишат СУПТО в листата или не.
Законодателят дори се е опитал да бъде явен, като на никое място не е загатнал думичките " регистрация ", " лиценз ", " позволение ", а описът не е " указател ", за разлика от редица такива по ЗДДС (чл.94, член 123, алинея 5 и други ДДС). Обърнете внимание, че същият е и режимът за електронни магазини, за който никой не си мисли, че е регистрационен (чл.118, ал.19 ЗДДС и чл.52м от Наредбата).
Ако би трябвало да дефинираме режима, той по-скоро е осведомителен, с присъщите за данъчното законодателство заявления.
Какво тогава вкарва Наредба Н-18?
На пръв взор, наличието на Наредба Н-18 дава отговор на прелюдия в Закона режим. С чл.52б, ал.1 се повтаря задължението на производителите/разпространителите на СУПТО да подадат декларация за събитията по чл.118, ал.14 ЗДДС, а с ал.6 на чл.52б се показва, че Национална агенция за приходите поддържа лист на лицата, които са заявили сходство с нормативните условия. Никъде не се приказва за регистрация, регистрационен режим, указател, инспекция за съблюдаване на условията и така нататък Поне не официално.
Скрит регистрационен режим
Когато се вгледаме по-задълбочено в условията на Наредбата обаче, не може да не ни направи усещане, че информацията и данните, които се изискват от производителите и разпространителите на СУПТО надвишават доста обстоятелствата и събитията, които би трябвало да се заявяват, според чл.118, ал.14 ЗДДС. Наред с декларацията за сходство (по пример Прил.30 от Наредбата), с която повтаря наредбите на ЗДДС, имаме и ал.2 на чл.52в, която изисква приложения към декларацията като:
- Доста подробна техническа характерност на софтуера и архитектурата на базите данни, която се употребява (Приложение №31)
- Подробно управление за работа със софтуера
-.еxe файлове на софтуера и сорс кода, от който е генериран
- Описание на метода на връзка сред софтуера и облачния сървър (ако е SaaS) и други
- При нова версия на софтуера или смяна на техническите характерности, се подава нова декларация в 7-дневен период - член 52в, алинея 3 и алинея 5
Тези приложения в съществото си съставляват доказателства за спазването на условията по Приложение №29, а ЗДДС не е възлагал на Национална агенция за приходите да събира такива доказателства и да прави инспекция за правомерност на СУПТО, преди да го впише в листата.
Такава инспекция за правомерност може да се прави в следствие, в случай че в границите на контролно произвеждане се откри, че вписан програмен продукт не дава отговор на условията по Приложение №29. Тогава несъответствието ще се откри посредством експертиза по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, т.е. - посредством присъединяване на движимости лица при съблюдаване на ясни процесуални правила - член 52е, алинея 1 от Наредбата. А инспекцията за съотвествие, която се прави на стадия на обявление, от кои тъкмо специалисти се прави и по какъв тъкмо процесуален ред?
Съответно още тук се вижда зле прикритият регистрационен режим, който е въведен с Наредба Н-18. Той намира своя процесуален израз посредством опцията на органа по приходите да връща декларациите, надлежно безмълвно да отхвърля регистриране в листата, в случай че реши, че в тях има пропуски и непълноти - чл.52в, ал.6 от Наредбата. Тези " пропуски и непълноти " могат да се поясняват като просто официална неизправност на декларацията (някой не си е попълнил някое поле), само че могат и да се поясняват като опция да се прави преценка дали заявеното СУПТО дава отговор на закона или не.
Практиката е красноречива
Ако към момента някой има съмнения, че тук е налице прикрит регистрационен режим, облечен в облеклата на " обявление ", то практиката по приложението на чл.52в, ал.6 от Наредбата и така наречен " корекции " от Национална агенция за приходите, които късат нервите на разработчиците, разрушава всевъзможни подозрения. Възползвайки се от неяснотите в нормативните актове и техническите провокации при осъществяването им, органите по приходите връщат декларациите за " непълноти и пропуски " като:
- " Когато се издава КИ по повече от една доставка/продажба - известието получава нов УНП, като стойностите се отразяват със знак " - " в таблиците с продажбите. "
- " Моля пояснете нуждата от издаване на ФБ за анулирани/неприключени/ продажби. При цялостно или отчасти отменяне на генерирани записи по продажби не следва да се издава фискален бон. "
- " УНП се генерира сега на разкриване на екран за продажбата и въвеждане на първата информация, а не след запис и непосредстевно преди печатане на фискален бон, или в тази ситуация, при " задоволителна сигурност за реализиране на продажбата " ".
- " Необходимо е да обясните по какъв начин защитавате от операции вашата библиотека "
И доста други, които всички до една си наподобяват по това, че съставляват преценка за сходство с Приложение №29, а не администриране на заявления, както повелява закона.
Има ли лицензионен режим?
Очевидно е, че посредством Наредбата Н-18, която е подзаконов нормативен акт, а не посредством ЗДДС, се вкарва регистрационен режим, което е флагрантно несъгласие на закона. Практиката по приложението й в допълнение удостоверява това състояние.
Своеволията на Национална агенция за приходите при тълкуването на условията на Приложение №29, основават чувство за безпорядък и бизнесът от ден на ден си задава въпроса дали в действителност не е налице по-тежкия режим - лицензионният? Моето мнение е, че de facto упражняването на преценка по целенасоченост кой да бъде регистриран и кой не, по-скоро следва да се пояснява като нарушаване на закона, в сравнение с въвеждането на някакъв регулаторен режим. За лицензионен режим няма разпореждания даже и скрити в наредбата, за разлика от регистрационния, който е ясно изразен в ал.2 на чл.52в.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ