Хасково: В Димитровград ще се проведе обиколка с разказ за историята на ключови обекти в града на 4 май
Димитровград. В Димитровград ще се организира обиколка с роман за историята на основни обекти в града на 4 май. Това оповестиха от пресцентъра на Общината .
„ Разходката на Джейн ” в Димитровград е част от международната самодейност „ Jane’s Walk ”, въодушевена от делото и наследството на урбанистката Джейн Джейкъбс, която се интересувала от града като споделена среда за живеене. Социалната активност и творчеството ѝ са свързани с придвижването за опознаване и възстановяване на градовете с техните квартали и общности и за стимулиране на превръщането им в места за добър живот, творчество, стопанска система и отмора. В нейна памет всяка година при започване на месец май доброволци провеждат разходки в своите градове.
На 04 май 2019 година от 10.00 часа на площад " Поезия " пред бистро " Планета " ще бъде сборният пункт на искащите да създадат обиколка с роман за историята на основни обекти в Димитровград и неговото архитектурно завещание. Стотици градове от шест континента са част от тази самодейност и мрежа на съидейници.
Изграждането на Димитровград е било предопределено да бъде един от най-големите урбанистични държавни триумфи през 50-те години на ХХ век. Ентусиазираните бригадири построяват „ град на фантазиите ”, „ град на младостта ”, вграждайки романтизъм и вяра за светлото бъдеще. Днес Димитровград е музей навън от 50-те години на предишния век: неповторимата архитектура и образци свидетелстват за историческия интервал в България. Градът е част от Европейския културен маршрут на Съвета на Европа „ АТРИУМ- Архитектура на тоталитарните режими на XX век в европейската градска памет ”, с което заема почтено място на картата на Европа.
Създаването на Димитровград е обвързвано с акт, който е неповторим за България и доста необичаен в международен мащаб - построяването на напълно нов град в неговата целокупност, с всичките му съществени обществени сфери. В нашата страна няма различен подобен случай. Тези нови градове в Европа и по света са доста редки: Дунайварощ - Унгария; Айзенхютенщадт - Германия; Нова Хута - Полша; Раса - Хърватия; По логиката на възникването си градът е упорит план за градско обмисляне и основаване, който значително е представител на новия политически строй и неговата идеология. Пространствената конструкция на града е показателна за концепцията за обществото и хората, в която пространството е планувано както за обществено проявяване на властта, по този начин и за отдръпване в частната сфера, показано алегорично посредством обмисляне на домовете за обособените фамилии. Димитровград съчетава градското развиване и архитектурните хрумвания на модернизма за компактния град, с функционално зониране в сходство с правилата на Атинската харта и доктрината за „ социалистическата класика “, внасяна и налагана от Съветския съюз. Градът през днешния ден е част от Европейския културен маршрут на Съвета на Европа „ АТРИУМ- Архитектура на тоталитарните режими на XX век в европейската градска памет ”, с което заема своето почтено място на картата на Европа.
Градски център – Димитровград - ансамбълът на бул. " България " - бул. " Д. Благоев ", с принадлежащия му парк " Марица ", е гръбнакът на градоустройствената концепция на проф. Петър Ташев от 1950 година, който съчетава в себе си доста хрумвания за рационализация за функционално зониране, стандартизирано жилищно строителство измежду зелени зони, обособяване на работната зона от зелен пояс. Едновременно с това ансамбълът е основан в естетиката на неокласицизма - единствената допустима по това време регулаторна позиция. Тя е осъществена съвсем напълно, без емблематичния Дом на препоръките и театъра, и носи въздействието на още три интервала - 60-те години на предишния век с архитектурата на рационализма, която към този момент се е наложила в България, през 80-те години с стилните пътнически зони. по това време и архитектурата след 90-те години
Градоустройствен комплекс „ Бул. ”Трети март ” Вторичен градски център, който обезпечава решение за прехода сред жилищния квартал Толбухин (сегашния квартал Славянски), който към този момент е издигнат в сходство с първия градоустройствен проект (отменен през 1951 г.), основан от проектант Любен Тонев, и идното осъществяване на втория градски проект за развиване на проектант Петър Ташев. Площадът има акцент по надлъжната си ос - Дом на културата, с публичен културен център и кино. Улицата е допирателна към площада, до момента в който в него тя се отклонява, обръщайки се към остарялата водна кула от другата страна на железопътната линия, която основава връзка с основния център на града. Жилищните блокове, издигнати по линията на бул. " Девети Септември ". (в момента бул. " Трети март ”) се характеризират с архитектурни решения, които следват доктрината за така наречен “социалистически класики ”, наложени от чужбина - четириетажни, монолитни, със скатни покриви, някои от които с магазини на приземните етажи.
Mемориален парк „ Пеньо Пенев ” Мемориалният парк „ Пеньо Пенев ” е основан върху изцяло обезлесена околност, на терен, който е бил съществено опустошен вследствие на предходна кариерна активност за рандеман на варовик. Проектиран е на доста накривен терен с денивелация 40 метра височина от юг на север, в местността „ Френската келема ”, граничеща с хълмистата околност „ Габера ”. Общата повърхност на парка „ Пеньо Пенев ” е към 350 дка (35 хектара). Местността Габера била обичаното място на поета Пеньо Пенев. Триизмерната и пространствената комбинация е подчинена на състава на проекта, а богата растителност и забавни растителни композиции са проектирани. Тенденциите за тяхното оформление са били заимствани от международната галерия на парковото изкуство, извършена в Италия през 1961 година. Паркът е отдаден на младежкото бригадирско придвижване и уважението към поета Пеньо Пенев, подценен приживе и отчаян от тесногръдата доктрина на режима. Образът на Пеньо Пенев, поетът на труда на младежките бригадири, придобива изцяло нов смисъл в светлината на намаляване на идеологическия напън върху обществото и посредством консолидираното на неговия мемориал в цялостната идея за състава на парковата среда.
„ Разходката на Джейн ” в Димитровград е част от международната самодейност „ Jane’s Walk ”, въодушевена от делото и наследството на урбанистката Джейн Джейкъбс, която се интересувала от града като споделена среда за живеене. Социалната активност и творчеството ѝ са свързани с придвижването за опознаване и възстановяване на градовете с техните квартали и общности и за стимулиране на превръщането им в места за добър живот, творчество, стопанска система и отмора. В нейна памет всяка година при започване на месец май доброволци провеждат разходки в своите градове.
На 04 май 2019 година от 10.00 часа на площад " Поезия " пред бистро " Планета " ще бъде сборният пункт на искащите да създадат обиколка с роман за историята на основни обекти в Димитровград и неговото архитектурно завещание. Стотици градове от шест континента са част от тази самодейност и мрежа на съидейници.
Изграждането на Димитровград е било предопределено да бъде един от най-големите урбанистични държавни триумфи през 50-те години на ХХ век. Ентусиазираните бригадири построяват „ град на фантазиите ”, „ град на младостта ”, вграждайки романтизъм и вяра за светлото бъдеще. Днес Димитровград е музей навън от 50-те години на предишния век: неповторимата архитектура и образци свидетелстват за историческия интервал в България. Градът е част от Европейския културен маршрут на Съвета на Европа „ АТРИУМ- Архитектура на тоталитарните режими на XX век в европейската градска памет ”, с което заема почтено място на картата на Европа.
Създаването на Димитровград е обвързвано с акт, който е неповторим за България и доста необичаен в международен мащаб - построяването на напълно нов град в неговата целокупност, с всичките му съществени обществени сфери. В нашата страна няма различен подобен случай. Тези нови градове в Европа и по света са доста редки: Дунайварощ - Унгария; Айзенхютенщадт - Германия; Нова Хута - Полша; Раса - Хърватия; По логиката на възникването си градът е упорит план за градско обмисляне и основаване, който значително е представител на новия политически строй и неговата идеология. Пространствената конструкция на града е показателна за концепцията за обществото и хората, в която пространството е планувано както за обществено проявяване на властта, по този начин и за отдръпване в частната сфера, показано алегорично посредством обмисляне на домовете за обособените фамилии. Димитровград съчетава градското развиване и архитектурните хрумвания на модернизма за компактния град, с функционално зониране в сходство с правилата на Атинската харта и доктрината за „ социалистическата класика “, внасяна и налагана от Съветския съюз. Градът през днешния ден е част от Европейския културен маршрут на Съвета на Европа „ АТРИУМ- Архитектура на тоталитарните режими на XX век в европейската градска памет ”, с което заема своето почтено място на картата на Европа.
Градски център – Димитровград - ансамбълът на бул. " България " - бул. " Д. Благоев ", с принадлежащия му парк " Марица ", е гръбнакът на градоустройствената концепция на проф. Петър Ташев от 1950 година, който съчетава в себе си доста хрумвания за рационализация за функционално зониране, стандартизирано жилищно строителство измежду зелени зони, обособяване на работната зона от зелен пояс. Едновременно с това ансамбълът е основан в естетиката на неокласицизма - единствената допустима по това време регулаторна позиция. Тя е осъществена съвсем напълно, без емблематичния Дом на препоръките и театъра, и носи въздействието на още три интервала - 60-те години на предишния век с архитектурата на рационализма, която към този момент се е наложила в България, през 80-те години с стилните пътнически зони. по това време и архитектурата след 90-те години
Градоустройствен комплекс „ Бул. ”Трети март ” Вторичен градски център, който обезпечава решение за прехода сред жилищния квартал Толбухин (сегашния квартал Славянски), който към този момент е издигнат в сходство с първия градоустройствен проект (отменен през 1951 г.), основан от проектант Любен Тонев, и идното осъществяване на втория градски проект за развиване на проектант Петър Ташев. Площадът има акцент по надлъжната си ос - Дом на културата, с публичен културен център и кино. Улицата е допирателна към площада, до момента в който в него тя се отклонява, обръщайки се към остарялата водна кула от другата страна на железопътната линия, която основава връзка с основния център на града. Жилищните блокове, издигнати по линията на бул. " Девети Септември ". (в момента бул. " Трети март ”) се характеризират с архитектурни решения, които следват доктрината за така наречен “социалистически класики ”, наложени от чужбина - четириетажни, монолитни, със скатни покриви, някои от които с магазини на приземните етажи.
Mемориален парк „ Пеньо Пенев ” Мемориалният парк „ Пеньо Пенев ” е основан върху изцяло обезлесена околност, на терен, който е бил съществено опустошен вследствие на предходна кариерна активност за рандеман на варовик. Проектиран е на доста накривен терен с денивелация 40 метра височина от юг на север, в местността „ Френската келема ”, граничеща с хълмистата околност „ Габера ”. Общата повърхност на парка „ Пеньо Пенев ” е към 350 дка (35 хектара). Местността Габера била обичаното място на поета Пеньо Пенев. Триизмерната и пространствената комбинация е подчинена на състава на проекта, а богата растителност и забавни растителни композиции са проектирани. Тенденциите за тяхното оформление са били заимствани от международната галерия на парковото изкуство, извършена в Италия през 1961 година. Паркът е отдаден на младежкото бригадирско придвижване и уважението към поета Пеньо Пенев, подценен приживе и отчаян от тесногръдата доктрина на режима. Образът на Пеньо Пенев, поетът на труда на младежките бригадири, придобива изцяло нов смисъл в светлината на намаляване на идеологическия напън върху обществото и посредством консолидираното на неговия мемориал в цялостната идея за състава на парковата среда.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ