Димитрис Папайоану: Великият укротител е самият човек
Димитрис Папайоану ще показа за първи път театър в България. Може да гледате " Великият умирител " на 28 и 29 септември в Дом на културата " Борис Христов " в Пловдив. Известният и приет балкански актьор идва в България за 11-тото издание на ONE DANCE WEEK, което ще се организира сред 21 септември и 14 октомври. Повече за Папайоану в диалога с него, възложен от уредниците особено за " Дневник ".
В България доста хора свързват Вашите танцови спектакли с дълбочината, естетиката, само че на първо място със сюрреалистичната сценография и магическите светове, които създавате на сцената. Други Ви разпознават като създател на грандиозните церемонии на Олимпийските игри в Атина (2004) и първите Европейски игри в Баку (2015). Ако би трябвало да се визиите - що за човек е Димитрис Папайоану?
- Не мога да се доверя на личната си преценка. Нека приятелите и сътрудниците ми оценят какъв човек съм. Със сигурност обаче знам, че няма нищо съответно, което да ме стимулира и движи напред, с изключение на самия живот. Винаги съм бил, или последователно се трансфорах, в един от тези хора, които не знаят по какъв начин да живеят, в случай че не творят. Като дете непрекъснато рисувах, правех всевъзможни неща. Все още се сюрпризирам прелестно, че има толкоз огромен интерес към работата ми.
В Пловдив тази есен ще визиите " Великият умирител ". Трейлърът на спектакъла разкрива внушителни декори, дървените плоскости на пода плават като талази, оживява известна картина на Рембранд, гравитацията е провокирана... Как стартира всичко?
- Нямаше първична концепция, а по-скоро възприятие, което се породи у мен, когато чух по новините за изчезнало младо момче, студент в университета. Течеше интервенцията по издирването му. Разследването откри, че неговите другари са го тормозили. Накрая тялото му беше открито на брега на реката, само че не стана ясно дали е ликвидиране или самоубийство. Това провокира персонална реакция у мен към хората, към самия живот – това беше отправната точка за основаването на " Великият умирител ".
Това е театър за състраданието, за това по какъв начин хората копнеят и почитат, унищожават и убиват. Най-вече, това е наподобяващо сън пътешестване към самия себе си, вглеждане във вътрешността.
" Великият умирител " е времето. " Великият умирител " е индивидът, който се пробва да сдобри всички сили, вилнеещи вътре в него – мъжката и женската, съзидателната и разрушителната, жаждата да обичаш и способността да нараняваш...
Никос Казандзакис, един от най-известните гръцки писатели и философи, посвещава есе на великия художник Ел Греко. В края на есето той написа: живей живота си по този начин, че да оставиш на гибелта да ти вземе единствено торба с кости, нищо повече. Опитай се да бъдеш допустимо най-плодотворен, най-щедър с живота. И пред гибелта да заявиш, че на живота си дал всичко допустимо. " Великият умирител " е разсъждение върху тези проблеми, само че, въпреки всичко, е и шоу.
И то много внушително. Казвали сте в предходни изявленията, че създавате хореографии от вероятността на художник.
- Да, аз съм учил за типичен художник, а не за образен актьор. Очите и ръцете ми са подготвени по старомодния метод. В моите постановки се вижда, че не обръщам тил на общоприетите легенди в човешката просвета и еволюция. Когато видя едно тяло да се движи по избран метод, аз различавам или извиквам от енциклопедията на спомените, да вземем за пример, картина на Христос или " Венера " на Ботичели. Благословен съм още от дете да бъда влюбен в историята на изкуството. Макар и да съм малко демодиран.
Но пък сте адаптивен към всевъзможни подиуми – от камерни зали до световноизвестни театри и фестивали, от антични амфитеатри до Олимпийските игрища в Атина и Баку. Имате толкоз разнообразни по мащаби продукции. Трудно ли се реализира това?
- Не, не чак толкоз. Експериментирал съм с допустимо най-малките и най-големите мащаби. Харесват ми огромните подиуми, само че не чак толкоз. Много повече ми харесва самата опция да опитвам с мащаба. Предпочитам " междинната категория " - като " Великият умирител ", или по-малки мащаби, като в спектакъла " Primal Matter ". Големите продукции са добре пристигнали в моето минало, само че не и в моето бъдеще.
" Великият умирител " е първата Ви интернационална продукция. Означава ли това, че сте не сте задоволително подкрепян от страната? Изобщо, по какъв начин се основават такива внушителни спектакли?
- Аз съм последният човек, който може да се усеща наскърбен от неналичието на поддръжка в модерна Гърция. Всъщност, аз съм извънредно огромен късметлия. Изключение от правилото. Получих благоприятни условия, които доста от моите сътрудници нямат за цялостен живот. Атина, Гърция ми помогнаха да създавам по многочислени метод. Аз бях актьор с дейна активност в ъндърграунда, бях добре посрещнат на формалната сцена в Драматичния спектакъл в Атина, а по-късно се откри опция да дирижирам формалните церемонии на Олимпийски игри.
След тези триумфи, получих и благоприятни условия за финансиране от частни продуценти. Винаги е мъчно, тъй като самата работа е сложна. За всички.
Фактът, че " Великият умирител " е първата ми интернационална копродукция, е чест, нова платформа за изява. Това обаче не значи, че разполагах с повече запаси, в сравнение с преди в Гърция. Не значи, че се добави повече финансова стойност към инвестицията, тя просто беше разпределена от разнообразни елементи на света. И по този начин, вместо проблем на един гръцки продуцент, това се трансформира в проблем на доста продуценти по света.
Как вашият генезис, емоционалност на грък въздействат на работата ви?
- В доста огромна степен. Вижте, за едно хомосексуално момче е елементарно да схване Древногръцката история и цивилизация през чувствеността на статуите. Ако вършиме спектакъл без думи и говорите за генерални проблеми, които всички споделяме, то би трябвало да се върнете обратно към архетипите. Ако сте грък, тогава сте огромен късметлия, тъй като множеството архетипи са изразени и показани в личната ви просвета. Имам поради, че днешните гърци са щастливци да наследят цялото това благосъстояние от други хора, антични, доста по-велики и също наречени гърци. Изобщо не споделям, че сме единствените на света. Нека не става комплициране.
Нашата просвета, обучение и традиция са богато наситени с всички тези облици, легенди, метафизичен проблеми и исторически обстоятелства, на които Западният свят базира. Ако се замислите, гръцката статуя е най-голямата гражданска война в изкуството за обрисуване на човешкото тяло.
Особено в региона на актуалните изпълнителски изкуства и танца, човешкото тяло по натурален метод припомня на скулптура. Всичко припомня на скулптура – от рекламите на Келвин Клайн до картините от Ренесанса – всичко е препоръка към тези първи претворявания на човешкото тяло и неговите положения. Това не е умишлен развой. Статуите просто са там, с голямото си въздействие.
И древен перфекционизъм...
- Да, като проява на божеството. Също както цветето. Тялото на спортиста, тялото в цялостен подем на силите е също манифестация на самото човечество, на вечността.
Защо персонално не участвате във " Великият умирител "?
- Много желаех, само че трябваше на първо място да завърша целия театър. Процесът беше доста сложен, нямаше по какъв начин в същото време и да вземам участие като реализатор. Бях заложил моменти в спектакъла, в които да бъда на сцената, само че се наложи да се отдръпва. И в този момент доста ревнувам.
Вие сте първият хореограф, основал театър за трупата на именитата Пина Бауш. Преди две седмици се състоя дълго чаканата премиера във Вутерпал. Кое беше най-голямото предизвикателство за Вас?
- Стъпих непринудено в голям капан, само че беше невероятно да откажа. Исках да опитам какво е да работиш с танцьори от подобен диаметър, с хора, на които се възхищаваш от години. Най-голямото предизвикателство не беше хореографията, не беше креативният развой, нито съдействието с тези невероятни актьори, а продукцията, цялостната конструкция, към която създаваш една нова творба. Много постоянно в нашия отрасъл премиерата на един театър не демонстрира неговата комплектност и целокупност, а по-скоро обещанието за тях. Много постоянно по-късно се надгражда.
Този път беше доста мъчно, тъй като това не беше моя лична продукция. Имаме още неща за извършване. Най-голямото предизвикателство беше да приема това. Трябва да призная, че не съм привикнал. През по-голямата част от моя живот аз работя, с цел да бъда сигурен, че на премиерата ще изляза пред публиката изцяло подготвен. И да надграждам, само че с едно равнище нагоре. Емоциите в моите произведения са доста нежни, по тази причина се пробвам да ги запазя и защитя колкото се може по-ясно.
Колкото до Вутерпал - да бъдеш поканен да рисуваш в ателие на Пикасо e смущаващо единствено по себе си. Нямам упоритостта да бъда приет за популярен, колкото е Пина. Напълно се удовлетворявам с интереса, който работата ми буди по света. Амбицията ми е да сътворявам положителни спектакли, а не да се вардя от клопки. Така че всичко е наред.
Днес вие сте един от най-важните реализатори на актуалната сцена, най-известният актьор от Балканите. Миналата година получихте Специална премия на Европейските театрални награди в Рим. Надали е нужно да изброяване всичките Ви достижения за последните 30 години. Какво обаче се промени за това време в света на изпълнителските изкуства?
- В момента има по-голям проблем от този, който съществуваше преди 15 или 20 години. Докато израствах, борейки се да основа и развия личен език, ги имаше тези легенди, които щяха да трансформират театъра вечно. Имаше ги Боб Уилсън, Пина Бауш, Уилям Форсайт, преди този момент Тадеуш Кантор, Саша Валц, Кастелучи. Имаше създатели от челните редици, които чупеха остарялото и посочваха страхотни резултати, реконструирайки, а не унищожавайки това преди тях. Като да събориш стените, с цел да построиш още по-вдъхновяваща нова постройка върху основите на остарялата.
Не виждам това в този момент. Когато започнах, имаше напредък, в този момент e противоположното. Нещата се връщат обратно. Има нова консервативна вълна в изпълнителските изкуства. Когато след премиерата във Вутерпал се появеше отрицателно ревю, аргументът постоянно беше, че няма задоволително танц. 40 години по-рано Пина Бауш получаваше същите обвинявания в продължение на десетилетие. Как е допустимо човек, който има знания по история, да напише още веднъж нещо такова – в днешния подтекст, в днешно време. Това демонстрира консервативни настроения. Чувството е доста необичайно.
Какво мислите за технологиите в изпълнителските изкуства?
- Технологията е инструмент. Всеки инструмент може да се употребява по всевъзможен метод, с цел да твориш. Законите на съзиданието не се диктуват от инструментите. Мистериите на композицията, алхимията на изкуството са безконечни. Всяко средство е добре пристигнало, тъй като задачата е една и съща – по какъв начин режисираш, по какъв начин композираш, какво правиш. Окуражавам всевъзможни хай-тек, лоу-тек, въобще всячески -тек похвати. Въпросът е какво обръщение отправяш, без значение дали на сцената има живи хора или холограми.
Очакваме Ви в Пловдив през септември...
- Нямам самообладание да съживя " Великият умирител " и да видя по какъв начин ще реагира публиката. Това е най-интересното за мен. Надявам се, че на феновете ще им хареса. Никога не съм бил в България, само че имам доста български другари в Атина.
От 23 май на касите на Easypay и онлайн, в системата на ЕpayGo.bg , ще бъдат пуснати в продажба 50 промоционални билета за " Великият умирител " на извънредна цена от 20 лв. до привършване на количествата. ONE DANCE WEEK се провежда от Фондация ЕДНО за просвета и изкуства е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.
В България доста хора свързват Вашите танцови спектакли с дълбочината, естетиката, само че на първо място със сюрреалистичната сценография и магическите светове, които създавате на сцената. Други Ви разпознават като създател на грандиозните церемонии на Олимпийските игри в Атина (2004) и първите Европейски игри в Баку (2015). Ако би трябвало да се визиите - що за човек е Димитрис Папайоану?
- Не мога да се доверя на личната си преценка. Нека приятелите и сътрудниците ми оценят какъв човек съм. Със сигурност обаче знам, че няма нищо съответно, което да ме стимулира и движи напред, с изключение на самия живот. Винаги съм бил, или последователно се трансфорах, в един от тези хора, които не знаят по какъв начин да живеят, в случай че не творят. Като дете непрекъснато рисувах, правех всевъзможни неща. Все още се сюрпризирам прелестно, че има толкоз огромен интерес към работата ми.
В Пловдив тази есен ще визиите " Великият умирител ". Трейлърът на спектакъла разкрива внушителни декори, дървените плоскости на пода плават като талази, оживява известна картина на Рембранд, гравитацията е провокирана... Как стартира всичко?
- Нямаше първична концепция, а по-скоро възприятие, което се породи у мен, когато чух по новините за изчезнало младо момче, студент в университета. Течеше интервенцията по издирването му. Разследването откри, че неговите другари са го тормозили. Накрая тялото му беше открито на брега на реката, само че не стана ясно дали е ликвидиране или самоубийство. Това провокира персонална реакция у мен към хората, към самия живот – това беше отправната точка за основаването на " Великият умирител ".
Това е театър за състраданието, за това по какъв начин хората копнеят и почитат, унищожават и убиват. Най-вече, това е наподобяващо сън пътешестване към самия себе си, вглеждане във вътрешността.
" Великият умирител " е времето. " Великият умирител " е индивидът, който се пробва да сдобри всички сили, вилнеещи вътре в него – мъжката и женската, съзидателната и разрушителната, жаждата да обичаш и способността да нараняваш...
Никос Казандзакис, един от най-известните гръцки писатели и философи, посвещава есе на великия художник Ел Греко. В края на есето той написа: живей живота си по този начин, че да оставиш на гибелта да ти вземе единствено торба с кости, нищо повече. Опитай се да бъдеш допустимо най-плодотворен, най-щедър с живота. И пред гибелта да заявиш, че на живота си дал всичко допустимо. " Великият умирител " е разсъждение върху тези проблеми, само че, въпреки всичко, е и шоу.
И то много внушително. Казвали сте в предходни изявленията, че създавате хореографии от вероятността на художник.
- Да, аз съм учил за типичен художник, а не за образен актьор. Очите и ръцете ми са подготвени по старомодния метод. В моите постановки се вижда, че не обръщам тил на общоприетите легенди в човешката просвета и еволюция. Когато видя едно тяло да се движи по избран метод, аз различавам или извиквам от енциклопедията на спомените, да вземем за пример, картина на Христос или " Венера " на Ботичели. Благословен съм още от дете да бъда влюбен в историята на изкуството. Макар и да съм малко демодиран.
Но пък сте адаптивен към всевъзможни подиуми – от камерни зали до световноизвестни театри и фестивали, от антични амфитеатри до Олимпийските игрища в Атина и Баку. Имате толкоз разнообразни по мащаби продукции. Трудно ли се реализира това?
- Не, не чак толкоз. Експериментирал съм с допустимо най-малките и най-големите мащаби. Харесват ми огромните подиуми, само че не чак толкоз. Много повече ми харесва самата опция да опитвам с мащаба. Предпочитам " междинната категория " - като " Великият умирител ", или по-малки мащаби, като в спектакъла " Primal Matter ". Големите продукции са добре пристигнали в моето минало, само че не и в моето бъдеще.
" Великият умирител " е първата Ви интернационална продукция. Означава ли това, че сте не сте задоволително подкрепян от страната? Изобщо, по какъв начин се основават такива внушителни спектакли?
- Аз съм последният човек, който може да се усеща наскърбен от неналичието на поддръжка в модерна Гърция. Всъщност, аз съм извънредно огромен късметлия. Изключение от правилото. Получих благоприятни условия, които доста от моите сътрудници нямат за цялостен живот. Атина, Гърция ми помогнаха да създавам по многочислени метод. Аз бях актьор с дейна активност в ъндърграунда, бях добре посрещнат на формалната сцена в Драматичния спектакъл в Атина, а по-късно се откри опция да дирижирам формалните церемонии на Олимпийски игри.
След тези триумфи, получих и благоприятни условия за финансиране от частни продуценти. Винаги е мъчно, тъй като самата работа е сложна. За всички.
Фактът, че " Великият умирител " е първата ми интернационална копродукция, е чест, нова платформа за изява. Това обаче не значи, че разполагах с повече запаси, в сравнение с преди в Гърция. Не значи, че се добави повече финансова стойност към инвестицията, тя просто беше разпределена от разнообразни елементи на света. И по този начин, вместо проблем на един гръцки продуцент, това се трансформира в проблем на доста продуценти по света.
Как вашият генезис, емоционалност на грък въздействат на работата ви?
- В доста огромна степен. Вижте, за едно хомосексуално момче е елементарно да схване Древногръцката история и цивилизация през чувствеността на статуите. Ако вършиме спектакъл без думи и говорите за генерални проблеми, които всички споделяме, то би трябвало да се върнете обратно към архетипите. Ако сте грък, тогава сте огромен късметлия, тъй като множеството архетипи са изразени и показани в личната ви просвета. Имам поради, че днешните гърци са щастливци да наследят цялото това благосъстояние от други хора, антични, доста по-велики и също наречени гърци. Изобщо не споделям, че сме единствените на света. Нека не става комплициране.
Нашата просвета, обучение и традиция са богато наситени с всички тези облици, легенди, метафизичен проблеми и исторически обстоятелства, на които Западният свят базира. Ако се замислите, гръцката статуя е най-голямата гражданска война в изкуството за обрисуване на човешкото тяло.
Особено в региона на актуалните изпълнителски изкуства и танца, човешкото тяло по натурален метод припомня на скулптура. Всичко припомня на скулптура – от рекламите на Келвин Клайн до картините от Ренесанса – всичко е препоръка към тези първи претворявания на човешкото тяло и неговите положения. Това не е умишлен развой. Статуите просто са там, с голямото си въздействие.
И древен перфекционизъм...
- Да, като проява на божеството. Също както цветето. Тялото на спортиста, тялото в цялостен подем на силите е също манифестация на самото човечество, на вечността.
Защо персонално не участвате във " Великият умирител "?
- Много желаех, само че трябваше на първо място да завърша целия театър. Процесът беше доста сложен, нямаше по какъв начин в същото време и да вземам участие като реализатор. Бях заложил моменти в спектакъла, в които да бъда на сцената, само че се наложи да се отдръпва. И в този момент доста ревнувам.
Вие сте първият хореограф, основал театър за трупата на именитата Пина Бауш. Преди две седмици се състоя дълго чаканата премиера във Вутерпал. Кое беше най-голямото предизвикателство за Вас?
- Стъпих непринудено в голям капан, само че беше невероятно да откажа. Исках да опитам какво е да работиш с танцьори от подобен диаметър, с хора, на които се възхищаваш от години. Най-голямото предизвикателство не беше хореографията, не беше креативният развой, нито съдействието с тези невероятни актьори, а продукцията, цялостната конструкция, към която създаваш една нова творба. Много постоянно в нашия отрасъл премиерата на един театър не демонстрира неговата комплектност и целокупност, а по-скоро обещанието за тях. Много постоянно по-късно се надгражда.
Този път беше доста мъчно, тъй като това не беше моя лична продукция. Имаме още неща за извършване. Най-голямото предизвикателство беше да приема това. Трябва да призная, че не съм привикнал. През по-голямата част от моя живот аз работя, с цел да бъда сигурен, че на премиерата ще изляза пред публиката изцяло подготвен. И да надграждам, само че с едно равнище нагоре. Емоциите в моите произведения са доста нежни, по тази причина се пробвам да ги запазя и защитя колкото се може по-ясно.
Колкото до Вутерпал - да бъдеш поканен да рисуваш в ателие на Пикасо e смущаващо единствено по себе си. Нямам упоритостта да бъда приет за популярен, колкото е Пина. Напълно се удовлетворявам с интереса, който работата ми буди по света. Амбицията ми е да сътворявам положителни спектакли, а не да се вардя от клопки. Така че всичко е наред.
Днес вие сте един от най-важните реализатори на актуалната сцена, най-известният актьор от Балканите. Миналата година получихте Специална премия на Европейските театрални награди в Рим. Надали е нужно да изброяване всичките Ви достижения за последните 30 години. Какво обаче се промени за това време в света на изпълнителските изкуства?
- В момента има по-голям проблем от този, който съществуваше преди 15 или 20 години. Докато израствах, борейки се да основа и развия личен език, ги имаше тези легенди, които щяха да трансформират театъра вечно. Имаше ги Боб Уилсън, Пина Бауш, Уилям Форсайт, преди този момент Тадеуш Кантор, Саша Валц, Кастелучи. Имаше създатели от челните редици, които чупеха остарялото и посочваха страхотни резултати, реконструирайки, а не унищожавайки това преди тях. Като да събориш стените, с цел да построиш още по-вдъхновяваща нова постройка върху основите на остарялата.
Не виждам това в този момент. Когато започнах, имаше напредък, в този момент e противоположното. Нещата се връщат обратно. Има нова консервативна вълна в изпълнителските изкуства. Когато след премиерата във Вутерпал се появеше отрицателно ревю, аргументът постоянно беше, че няма задоволително танц. 40 години по-рано Пина Бауш получаваше същите обвинявания в продължение на десетилетие. Как е допустимо човек, който има знания по история, да напише още веднъж нещо такова – в днешния подтекст, в днешно време. Това демонстрира консервативни настроения. Чувството е доста необичайно.
Какво мислите за технологиите в изпълнителските изкуства?
- Технологията е инструмент. Всеки инструмент може да се употребява по всевъзможен метод, с цел да твориш. Законите на съзиданието не се диктуват от инструментите. Мистериите на композицията, алхимията на изкуството са безконечни. Всяко средство е добре пристигнало, тъй като задачата е една и съща – по какъв начин режисираш, по какъв начин композираш, какво правиш. Окуражавам всевъзможни хай-тек, лоу-тек, въобще всячески -тек похвати. Въпросът е какво обръщение отправяш, без значение дали на сцената има живи хора или холограми.
Очакваме Ви в Пловдив през септември...
- Нямам самообладание да съживя " Великият умирител " и да видя по какъв начин ще реагира публиката. Това е най-интересното за мен. Надявам се, че на феновете ще им хареса. Никога не съм бил в България, само че имам доста български другари в Атина.
От 23 май на касите на Easypay и онлайн, в системата на ЕpayGo.bg , ще бъдат пуснати в продажба 50 промоционални билета за " Великият умирител " на извънредна цена от 20 лв. до привършване на количествата. ONE DANCE WEEK се провежда от Фондация ЕДНО за просвета и изкуства е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ