Димитър Тренев получи наградата си за най-добър футболен тв коментатор

Димитър Тренев получи премията си за най-хубав футболен тв коментатор за 2018 година. В момента известният публицист работи в " Евроспорт ", където разяснява освен футбол, само че и други спортове.

Дими, както го назовават, е роден на 23 юли 1981 година в София. Семеен е. Със брачната половинка си Ина имат момиченце Катлеа. Новият първенец, спечелил изцяло справедливо първото място в анкетата на " Блиц ", даде доста искрено изявление, от което лъха и много горест.... За какво тъкмо става въпрос, ще разберете от диалога ни с него.

- Дими, от кой момент е пристрастеността ти към публицистиката и за какво тъкмо избра да станеш футболен коментатор.

- Любовта ми към специалността се роди в мен още в детските години. Аз съм от София, само че част от детството ми мина в Благоевград, откъдето е майка ми. Моят дядо, лека му пръст, беше доста разпален по футбола. Все ме водеше на стадиона, с цел да гледаме мачове на Пирин. Но след това се случи нещо извънредно – дядо загуби зрението си. Въпреки това искаше отново да сме на стадиона, отново на трибуните. Аз го водех, а той ме караше да му разясня какво се случва на терена – кой на кого подал. И искрата в мен се възпламени, по този начин е и до през днешния ден. По мое време тогава имаше конструктори, аз си строях 22 човечета, разделях ги на два тима и си играех измислени мачове, които разпалено разясних, виках, крещях при головете... Имам и различен детски спомен, обвързван с футбола. Като дребен, почтено казано, се бях научил да ругая, а съм бил на четири-пет години. И когато разформироваха Левски и ЦСКА и ги прекръстиха на Витоша и Средец, един път взех да приказвам всякакви нелепости по адрес на " алените ". Баща ми, който е огромен цесекар, като чу какви ги бърборя, ми удари няколко шамара по врата (смее се).

- Разкажи ни за своя журналистически път?

- 15 септември 1999 година. Тази дата в никакъв случай няма да е не помни. Това беше последният ми първи образователен ден. Същия ден отидох в редакцията на вестник " Меридиан Мач " и започнах стаж. Заведе ме Христо Запрянов, който сега е пресаташе на БФС. Ние сме съученици, а в този момент Ицо е мой кум. Три години бях там – до края на международното състезание през 2002 година, когато на една пиянска вечеринка се заговорихме с Петър Хераков и той ми сподели, че търси редактор в телевизия " Диема ". Така стана преходът ми към малкия екран. Първо там бях редактор, отидох на изявление, харесаха ме. Но единствено за няколко месеца бях на този пост, тъй като по-късно се впуснах в коментаторския поминък.

На 27 август 2002 година разясних първия си мач – Арсенал победи Уест Бромич с 5:2. Помня, че тъкмо се местехме в нов офис от " Хладилника " в парк хотел " Москва ". На един видеоносител носих превюто на мача. И тогава ми споделиха, че би трябвало да разясня, тъй като били одобрили гласа ми и метода, по който съм направил превюто за дуела. Мисля, че дружно с Веселин Василев коментирахме.

През лятото на 2005 година напуснах " Диема " и отидох в новосъздадения вестник " Тема Спорт " с Христо Запрянов, Виктор Игнатов и Петър Хераков. Там изкарах до края на европейското 2008 година. Една детайлност – ноември 2007 година се върнах в " Диема " като външен създател. Идеята беше да отида и да отбелязвам европейското състезание в Австрия и Швейцария. Коментирах последния мач на Гърция като европейски първенец – в предварителната група с Испания (1:2). Коментирах и мача на откриването Швейцария – Чехия 0:1, както и доста забавните дуели Италия – Холандия и Холандия – Франция.

Малко по-късно получих покана от Павел Колев да стана основен редактор на известното британско списание " FourFourTwo ". Приех, само че в същото време продължих в " Диема ". В списанието бях година и половина, след което от 2012 до 2014 работих в БФС отново с Павел Колев в медийния отдел. Профила ми беше всички национални тимове – общо 14.

На 1 май 2014 подписах трудов контракт с " Диема " и бях там до 21 март 2017 година. От края на март същата 2017 година до момента съм коментатор на свободна процедура в " Евроспорт ", " Филм+ " и " Спорт+ ", като не разясня единствено футбол, само че и други спортове – тенис, пукотевица с лък, ветроходство, спортна гимнастика. Основно акцентирам на два спорта – футбол и тенис. Парадоксалното е, че премията на вашата анкета я спечелвам в година, в която повече съм коментирал други спортове. Тук е мястото от сърце да благодаря на всички, които гласоподаваха за мен. Отделно имам присъединяване в два риалити-формата - " Фермата 3 и 4 " и в " Черешката на тортата ".

- Какви са приликите и разликите от работата ти в " Диема " и " Евроспорт "?

- В " Евроспорт " се работи по-спокойно, няма го огромното претоварване в " Диема ". Там напрежението е голямо, тъй като има дни, в които коментираш по два мача, а преди този момент си зает с други неща. Там няма работно време, а употребата на труда е жестока. Имал съм дни, в които съм в малкия екран от 8 часа сутринта до 2 след среднощ. В " Евроспорт " имаш откъслек от 3 часа и ти завършва денят. В " Диема " се разболях от напрежение, получих голям стрес, което докара до проблеми с черния ми дроб. Хората си мислят, че е елементарно да работиш в телевизия, само че... Качеството на екипа в " Диема " през последните години спадна за сметка на количеството.

-Къде е по-лесно – да коментираш мач или да водиш студио?

- Аз съм най-силен в ролята на коментатор, само че студийната стратегия също ми се отдава. Най-малко ми подхожда репортерската работа, считам се за слаб кореспондент.

-Имал ли си конфузни обстановки в ефир – било зад кадър или в студиото?

-Да. Имаше преди едно предаване " Мениджър Диема ". Откриваме го с Хераков, в ефир сме. Аз споделям " Добър вечер ", а операторът против мен се изцепи: " Да ти го натресе диспечер " и избухнахме в смях. Режисьорът, с цел да замаже гафа, пусна видео, с цел да се насмеем. Беше си в действителност издънка. Имаше един футболист - Кевин Лисби, в този момент играе в долните аматьорски дивизии на Англия. Та в ефир му обърках името. Казах Лесби. Хераков ме поправи и сподели: " Лесби е... остров, на който... ". И отново смях... Веднъж водих едно предаване. Говоря си аз пет минути, приветствам феновете, стартирам... И на петата минута тонрежисьорът ми оповестява в слушалката: " Съжалявам, само че нямаше тон, дай да стартираме изначало ".

В " Евроспорт " пък, до момента в който привикна с новия коментаторски пулт, ми се случи да не помни да пусна копчето за ефир и разясних цели 15 минути без тон.

- Кои са обичаните ти тимове у нас и в чужбина?

-Имам единствено един обичан тим. Един-единствен и той не е клубен. Това е Аржентина. Ще ви призная - вманиачен съм по Аржентина от дребен. Имам доста, доста неясен спомен от международната купа през 1986 година с Марадона. Но Мондиалът през 1990 година го помня чудесно. Даже тогава ми измислиха прякор Каниджа. Плаках с глас след финала, когато Германия победи с несъществуваща дузпа, а имаше и два червени картона за Аржентина. Преди дуела си бях намазал лицето с боички – бяло и небесносиньо. Но след това тъгата беше голяма. Цяла нощ не мигнах... За страдание към този момент толкоз години Аржентина по този начин и не съумя да стане още веднъж международен първенец. Но хайде да не дълбаем в раната, тъй като, признавам, аз съм извънредно привързан към националния тим на южноамериканската страна. Знаеш ли кое е най-тъжното – че такова величие като Меси, подобен уникат, няма да прегърне международната купа.

- Английското или немското състезание предпочиташ? Питам те, тъй като в " Диема " си коментирал Висшата лига, а в този момент в " Евроспорт " – Бундеслигата.

- Нито едното, нито другото. Това, което ми е донесло същинското чувство да си коментатор, са двете европейски шампионати, на които съм бил – през 2008 и през 2016 година. С Георги Драгоев коментирахме финала преди близо три години, а навръх мен се случи да съм в ефир, когато падна единственият и надвит гол за Португалия. Но аз ще запомня Евро 2016 и с нещо друго, обвързвано с персоналния ми живот...

- За какво става въпрос?

- На Евро 2016 разбрах, че брачната половинка ми е бременна. Това е един от най-прекрасните мигове в живота ми. Датата, която постоянно ще помня, беше 20 юни. Бях в Сент Етиен и се готвих да разясня Англия – Словакия. Жена ми звънна и ме попита по какъв начин съм и какво върша. После добави: " Ще ти пратя нещо на вайбър ". Праща ми тя някаква фотография, само че аз нищо не мога да схвана. Гледам, мигам и не възприемам... Тя се смее и ми споделя: " Не разбра ли? Добре, чакай, още нещо ти изпращам ". И това другото нещо ме накара да подскоча до небесата – фотография от видеозон, на което се вижда една точица.

Тази точица, най-сладката за мен и за жена ми Ина, напълно скоро – на 7 февруари, ще навърши две годинки. А първият фотос е бил пробата за бременност, само че аз в началото нищо не схванах. После се роди Катлеа – нашето слънце, което обичаме безпределно.

- Къде се запознахте със брачната половинка ти?

- В " Диема ". Тя прекара там близо 15 години като режисьор на пулт. Беше голям експерт в малкия екран, работеше безрезервно. Имало е случаи да прекъсне отпуската си, да пропътува 350 километра от морето назад до София, с цел да е още веднъж на работното място. След като забременя и роди щерка ни, излезе в майчинство. През ноември предходната година трябваше да се върне в " Диема ". Бяха й дали обещание, че й пазят мястото. Бяхме спокойни. Но когато отиде там, пристигна огромният потрес. Обявиха, че повече няма да разчитат на нея. Това, което се случи с жена ми, или по-точно това, което й предизвикаха, беше потъпкване на законите, потъпкване на моралните връзки към нея. След цялата нейна преданост към малкия екран й споделиха, че избират да продължат без теб. С какво " Диема " оцени нейния професионализъм и нейната безрезервност? Това ли би трябвало да е образец за всеки, който желае да сътвори фамилията? Едно финансово обезщетение не изтрива обидата. Честно казано, от време на време си задавам въпроса дали си отмъстиха на мен посредством Ина?

-Защо да отмъстят на теб?

-Защото аз си потеглих от " Диема ". Тръгнах си изнемощял, отпаднал и тъй като са ме лъгали в очите за доста неща – за пари, за бонуси, за промени, които по този начин и не настъпиха. Принудиха освен аз да си потегли, само че и потвърдени експерти като Александър Рангелов и Ивайло Даскалов. Бях дал дума да не приказвам в никакъв случай публично за какво се разделих с " Диема " и щях да спася обещанието си, само че това, което предизвикаха и на жена ми, ме нарани още повече. Затова избрах да споделя пред вас всичко...

-Каква е твоята ранглиста за най-хубав футболен тв коментатор?

-Пазарът през днешния ден е залят от коментатори. Аз, като влизах в занаята, работих с Николай Колев-Мичмана и с Люпи Неделчев, а това са класици в нашата специалност. Мичмана ни е давал доста препоръки, един от тях е извънредно скъп и значим: " Не си позволявай при започване на мача да даваш генерални оценки, тъй като всичко може да се промени на терена след това ".

Сега пускат едни хора пред микрофона и на 15-та минута стартират да те болят ушите. Но в случай че би трябвало да отговоря на въпроса ти - на драго сърце чувам Георги Драгоев и Илиян Енев. В " Евроспорт " освен футболните коментатори са доста качествени, а и останалите. Борис Касабов е огромен експерт, той продължава да се приготвя оптимално добре преди мач, все едно ще разяснява за първи път.

Иван Чешанков и Асен Спиридонов са прелестни коментатори и най-важното – универсални. Забележете единствено – те са отлични в доста други спортове тенис, лека атлетика, хокей на лед, баскетбол, снукър. Много положителни думи заслужават Ники Ибришимов и Данчо Грозданов. Но новата вълна сътрудници, почтено казано, в 90% не ми харесват. Нямат подарък слово, не са им изчистени изреченията.

- Кого би показал за най-хубав футболист в света за 2018 година?

- Безспорно Модрич, който справедливо получи " Златната топка ". С Ицо Запрянов следим изявите на Лука още в интервала, когато беше младеж блед в Динамо (Загреб).

- Дими, беше доста прям и показа много истини, които са ти предизвикали болежка. Но по какъв начин да приключим нашия диалог по-позитивно?

- С благопожелание да сме здрави и с вярата, че занаятът ни, който по никакъв начин не е елементарен, ще вдигне един ден равнището си. Искрено го искам!