Минното поле „Бюджет 2022“
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
Конституцията отделя изключително внимание и място на закона за държавния бюджет. Съгласно член 87, алинея 2 от главния закон законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет. Според наредбата на член 106 от Конституцията Министерският съвет управлява осъществяването на държавния бюджет. Бюджетът се приема от Народното събрание (чл. 84, т. 2 КРБ), като то приема и доклада за осъществяването му. В тълкуванието на Конституционния съд в Решение № 6 от 2001 година Законът за държавния бюджет „ не е закон като всички други “. Той се употребява със значителност и има необикновен темперамент.
И в действителност, годишният бюджет на страната има темперамент на доста специфичен закон, тъй като отвън приходна и разходна част, данъчни политики и така нататък, той има едно изключително значение, което намира своето съображение в самия темперамент на представителното ръководство. В този смисъл бюджетът е политически инструмент, посредством който определеното парламентарно болшинство и излъченото от него държавно управление реализират своите цели и цели, давайки им финансови измерения. Държавният бюджет може да планува повече средства за обучение и заплати на учители. Или може да включва в себе си извънредно значими планове в областта на защитата, финансиране на огромни инфраструктурни планове, дотации за избрани браншове, обществени ограничения и други. Чрез него година за година в границите на мандата на Народното събрание и излъчения от него Министерски съвет се извършват заложените предизборни обещания. Тяхното несъблюдение обосновава необикновен тип отговорност – политическа, изборна, пред гласоподавателите.
Обичайното положение на нещата изисква структура на работещо парламентарно болшинство, определен и ползващ се с неговото доверие състав на Министерски съвет и политическо единение във връзка с цели. Ситуацията през 2021 година сложи всичко това на голямо тестване. В интервала от последната половин година липсва постоянно определено държавно управление, а извършените избори за Народно заседание станаха два. Политическите борби в предходните Народни събрания попречиха да се образува болшинство и то да се сплоти към структура за ръководство. Така в един миг се доближи до хипотезата, в която законопроектът за държавния бюджет ще бъде импортиран от служебно държавно управление, само че прегледан и вероятно признат или отритнат от новоизбрано Народно заседание. Тук пораждат няколко съществени казуса, които де факто минират освен самата процедура по приемането на държавния бюджет за идната година, само че и неговото осъществяване.
Както беше маркирано нагоре, държавният бюджет до доста огромна степен е инструмент за пробутване на избрани политики на база структурата на представителното ръководство – политическо единение, само че разграничени и взаимно контролиращи се пълномощия в тази област на Народното събрание и на Министерския съвет. От тази позиция служебното държавно управление, въпреки и обект на стеснен парламентарен надзор от страна на Народното събрание, който обаче не може да реализира политическа отговорност (Решение № 20 на Конституционния съд от 1992 г.), няма директна връзка с Народното събрание, защото е назначено с декрет на президента. То има тъкмо избрани функционалности, цели и задания, които реализира и не би могло да се приказва, че то може да залага или дефинира дълготрайни политически цели. Това произтича от неговия стеснен мандат и от характера на парламентарното представително ръководство, заложено в Конституцията. Внасяното на законопроект на държавния бюджет от отиващо си служебно държавно управление няма да може да заложи дълготрайни цели за идната година и няма да отразява управническата визия на иден да бъде определен постоянен кабинет. Внесеният план ще се сблъска с политическите визии на парламентарните групи и ще сътвори конфликт с тях по линия на заложените параметри – съгласно едни той няма да е задоволително обществен, съгласно други няма да е задоволително пестелив, съгласно трети ще заложи параметри за прекомерно огромно изтегляне на държавен дълг и така нататък
Дори възможното приемане на държавен бюджет, който е импортиран в Народното събрание от служебно държавно управление, единствено по себе си основава предпоставки за най-малко една актуализация в идната година, когато този бюджет ще би трябвало да се извършва. Причината за това още веднъж се корени в политическия темперамент на бюджета – един постоянен кабинет, определен с парламентарно болшинство, ще има своята политическа визия за нужните промени и финансовата им рамка, само че няма да може да ги извършва, защото де факто ще бъде стеснен от параметрите, които към този момент е заложил отишлия си длъжностен кабинет в бюджетния закон. И това ще наложи най-малко едно прекрояване на към този момент признатия бюджет.
Друг значителен проблем, който най-вероятно ще попречи приемането на Закон за държавния бюджет за 2022 година до края на настоящата 2021 година, е процедурата по неговото разглеждане и приемане. Извън самия законопроект на държавния бюджет има още два плана – бюджет на държавното публично обезпечаване и бюджет на Националната здравноосигурителна каса. В Народното събрание те минават през две четения в пленарна зала и две четения в парламентарните комисии. А парламентарни комисии към момента няма. Практиката демонстрира, че съществуването на разнолик парламент и още повече на многолика коалиция съставлява самобитна спънка пред бързото образуване на парламентарните комисии. А тук са нужни най-малко три – финансова, обществена и здравна. Историята на 46-то Народно заседание сподели, че непрекъснатите комисии заработиха едвам в последните дни преди разпускането на Народното събрание, след невъзможността да бъде определен кабинет. В тяхното конституиране отиде към месец и половина време. Ако бюджетните закони би следвало да бъдат признати до края на 2021 година, а е невероятно в този интервал даже да се конституират, камо ли да преглеждат нещо, парламентарните комисии, то несъмнено отиваме на догадка за приемане на бюджетни параметри на страната за 2022 година в първото тримесечие на тази година. До тогава ще работят параметрите на настоящия държавен бюджет, признат в края на 2020 година и обновен през лятото на 2021 година Което до този миг в никакъв случай не е се случвало за историята на демокрацията в България.
Цялата политическа обстановка към сегашния миг, откритите бюджетни процедури и незнайните в идващите няколко месеца допускат опцията за превръщането на Бюджет 2022 в едно огромно минно поле още от самото му „ забременяване “. Ако въобще бъде признат до края на 2021 година, то той няма да отразява политическата визия на идващото постоянно ръководство и ще предстои най-малко на една, в случай че не и две, актуализации през идната година. Бюджетната процедура, споделена сред Народното събрание и Министерския съвет, нуждата въпреки всичко да има способени органи, които да преглеждат и одобряват параметрите на бюджета (парламентарните комисии), чието образуване е резултат от политически разговор и компромис, от своя страна може да значи въобще да няма признат бюджет за 2022 година до края на 2021 година и процедурата да бъде изместена в първите месеци на идната година. Всичко това основава предпоставки за значима неустойчивост във вътрешните връзки и липса на еластичност, подбудена от самобитен „ вакуум “ сред отиващо си служебно и идващо постоянно държавно управление, когато би било належащо да се реагира на една или друга рецесия. И занапред следва да се види кои мини тъкмо в кой миг ще избухнат.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Конституцията отделя изключително внимание и място на закона за държавния бюджет. Съгласно член 87, алинея 2 от главния закон законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет. Според наредбата на член 106 от Конституцията Министерският съвет управлява осъществяването на държавния бюджет. Бюджетът се приема от Народното събрание (чл. 84, т. 2 КРБ), като то приема и доклада за осъществяването му. В тълкуванието на Конституционния съд в Решение № 6 от 2001 година Законът за държавния бюджет „ не е закон като всички други “. Той се употребява със значителност и има необикновен темперамент.
И в действителност, годишният бюджет на страната има темперамент на доста специфичен закон, тъй като отвън приходна и разходна част, данъчни политики и така нататък, той има едно изключително значение, което намира своето съображение в самия темперамент на представителното ръководство. В този смисъл бюджетът е политически инструмент, посредством който определеното парламентарно болшинство и излъченото от него държавно управление реализират своите цели и цели, давайки им финансови измерения. Държавният бюджет може да планува повече средства за обучение и заплати на учители. Или може да включва в себе си извънредно значими планове в областта на защитата, финансиране на огромни инфраструктурни планове, дотации за избрани браншове, обществени ограничения и други. Чрез него година за година в границите на мандата на Народното събрание и излъчения от него Министерски съвет се извършват заложените предизборни обещания. Тяхното несъблюдение обосновава необикновен тип отговорност – политическа, изборна, пред гласоподавателите.
Обичайното положение на нещата изисква структура на работещо парламентарно болшинство, определен и ползващ се с неговото доверие състав на Министерски съвет и политическо единение във връзка с цели. Ситуацията през 2021 година сложи всичко това на голямо тестване. В интервала от последната половин година липсва постоянно определено държавно управление, а извършените избори за Народно заседание станаха два. Политическите борби в предходните Народни събрания попречиха да се образува болшинство и то да се сплоти към структура за ръководство. Така в един миг се доближи до хипотезата, в която законопроектът за държавния бюджет ще бъде импортиран от служебно държавно управление, само че прегледан и вероятно признат или отритнат от новоизбрано Народно заседание. Тук пораждат няколко съществени казуса, които де факто минират освен самата процедура по приемането на държавния бюджет за идната година, само че и неговото осъществяване.
Както беше маркирано нагоре, държавният бюджет до доста огромна степен е инструмент за пробутване на избрани политики на база структурата на представителното ръководство – политическо единение, само че разграничени и взаимно контролиращи се пълномощия в тази област на Народното събрание и на Министерския съвет. От тази позиция служебното държавно управление, въпреки и обект на стеснен парламентарен надзор от страна на Народното събрание, който обаче не може да реализира политическа отговорност (Решение № 20 на Конституционния съд от 1992 г.), няма директна връзка с Народното събрание, защото е назначено с декрет на президента. То има тъкмо избрани функционалности, цели и задания, които реализира и не би могло да се приказва, че то може да залага или дефинира дълготрайни политически цели. Това произтича от неговия стеснен мандат и от характера на парламентарното представително ръководство, заложено в Конституцията. Внасяното на законопроект на държавния бюджет от отиващо си служебно държавно управление няма да може да заложи дълготрайни цели за идната година и няма да отразява управническата визия на иден да бъде определен постоянен кабинет. Внесеният план ще се сблъска с политическите визии на парламентарните групи и ще сътвори конфликт с тях по линия на заложените параметри – съгласно едни той няма да е задоволително обществен, съгласно други няма да е задоволително пестелив, съгласно трети ще заложи параметри за прекомерно огромно изтегляне на държавен дълг и така нататък
Дори възможното приемане на държавен бюджет, който е импортиран в Народното събрание от служебно държавно управление, единствено по себе си основава предпоставки за най-малко една актуализация в идната година, когато този бюджет ще би трябвало да се извършва. Причината за това още веднъж се корени в политическия темперамент на бюджета – един постоянен кабинет, определен с парламентарно болшинство, ще има своята политическа визия за нужните промени и финансовата им рамка, само че няма да може да ги извършва, защото де факто ще бъде стеснен от параметрите, които към този момент е заложил отишлия си длъжностен кабинет в бюджетния закон. И това ще наложи най-малко едно прекрояване на към този момент признатия бюджет.
Друг значителен проблем, който най-вероятно ще попречи приемането на Закон за държавния бюджет за 2022 година до края на настоящата 2021 година, е процедурата по неговото разглеждане и приемане. Извън самия законопроект на държавния бюджет има още два плана – бюджет на държавното публично обезпечаване и бюджет на Националната здравноосигурителна каса. В Народното събрание те минават през две четения в пленарна зала и две четения в парламентарните комисии. А парламентарни комисии към момента няма. Практиката демонстрира, че съществуването на разнолик парламент и още повече на многолика коалиция съставлява самобитна спънка пред бързото образуване на парламентарните комисии. А тук са нужни най-малко три – финансова, обществена и здравна. Историята на 46-то Народно заседание сподели, че непрекъснатите комисии заработиха едвам в последните дни преди разпускането на Народното събрание, след невъзможността да бъде определен кабинет. В тяхното конституиране отиде към месец и половина време. Ако бюджетните закони би следвало да бъдат признати до края на 2021 година, а е невероятно в този интервал даже да се конституират, камо ли да преглеждат нещо, парламентарните комисии, то несъмнено отиваме на догадка за приемане на бюджетни параметри на страната за 2022 година в първото тримесечие на тази година. До тогава ще работят параметрите на настоящия държавен бюджет, признат в края на 2020 година и обновен през лятото на 2021 година Което до този миг в никакъв случай не е се случвало за историята на демокрацията в България.
Цялата политическа обстановка към сегашния миг, откритите бюджетни процедури и незнайните в идващите няколко месеца допускат опцията за превръщането на Бюджет 2022 в едно огромно минно поле още от самото му „ забременяване “. Ако въобще бъде признат до края на 2021 година, то той няма да отразява политическата визия на идващото постоянно ръководство и ще предстои най-малко на една, в случай че не и две, актуализации през идната година. Бюджетната процедура, споделена сред Народното събрание и Министерския съвет, нуждата въпреки всичко да има способени органи, които да преглеждат и одобряват параметрите на бюджета (парламентарните комисии), чието образуване е резултат от политически разговор и компромис, от своя страна може да значи въобще да няма признат бюджет за 2022 година до края на 2021 година и процедурата да бъде изместена в първите месеци на идната година. Всичко това основава предпоставки за значима неустойчивост във вътрешните връзки и липса на еластичност, подбудена от самобитен „ вакуум “ сред отиващо си служебно и идващо постоянно държавно управление, когато би било належащо да се реагира на една или друга рецесия. И занапред следва да се види кои мини тъкмо в кой миг ще избухнат.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ