Пет причини за оставка на правителството на Кирил Петков
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
Едва ли има държавно управление в новата или най-новата история на българската страна, което да е губило толкоз стремглаво публично доверие, както това се случва с държавното управление на Кирил Петков и подкрепящата го четворна коалиция в Народното събрание. Традиционно най-важните цели на едно ръководство и метода, по който то счита да управлява страната, се схващат в по този начин наречените първи „ 100 дни “ на всеки кабинет. Тук обаче не се случи и това – държавното управление на Кирил Петков, афиширало някаква значима политическа смяна, нито съумя да очертае някакъв важен приоритет в своята управленческа активност, нито пък да даде някаква ясна и кардинална визия за развиване на страната, която да не е доведена до неуместен компромис, роден посредством договарянията на многолика и искрено противоречаща си коалиция.
Всъщност, в случай че се направи един къс анализ на обстановката към днешна дата, в най-общ порядък могат да се изведат пет съществени аргументи, които да обосноват подаването на оставка на държавното управление на Кирил Петков и провеждането на бързи предварителни избори. Те обгръщат както вътрешнополитическите рецесии, по този начин и външнополитическия проект, който също не беше пропуснат и попадна под ударите на аматьорското „ нововъведение “ на ръководещите. Но, по реда си…
На първо място – инфлацията. Управляващите не направиха нищо, което най-малко да понижи галопиращата инфлацията в цените, отхвърлиха да се занимават с стремглавия растеж на цените на горивата и енергоносителите, отхвърлиха да основават работещ обезщетителен механизъм за потребителите и бизнеса. И резултатите са налице, изключително когато се огледа елементарната потребителска кошница. Статичността на приходите срещна растежа на цените на всички съществени артикули, а оттова бяха ударени и едни от най-уязвимите обществени пластове в българското общество като пенсионерите. Широко обявената индексация на пенсиите просто не сработи, а хиляди пенсионери всеки месец осъмват с разнообразни пенсии всеки месец. Това единствено по себе си е задоволително да покаже неуспех в две от най-важните сфери на ръководството – обществена и икономическа.
Няма по какъв начин да бъде пропуснато и опазването на здравето, когато приказваме за обществени въпроси. Независимо от изместения публичен фокус пандемията от COVID-19 продължава. А с нея съществува и вероятността от допустима нова вълна. Историята на предходни международни пандемии демонстрира възникването на спорадични, само че неведнъж доста смъртоносни талази от пандемични вируси в предишното. Правителството на Кирил Петков, още веднъж без значение необятно обявеното нововъведение в областта на имунизацията, приключи имунизационната акция в България с безспорен неуспех. То не съумя да доближи даже и на половина на поставената цел от най-малко шестдесет % имунизационно покритие в страната и България просто беше принудена да подарява ваксини на други страни или да ги бракува. А цената на пандемията продължава да се заплаща в смъртността. Разбира се, 100 дни не значат провеждането на огромни промени в опазването на здравето, само че значат най-малко очертаването на визия за такива. Извън противоречащото си съдружно съглашение Министерството на здравеопазването под управлението на проф. Асена Сербезова не е обявило такива.
Идват и държавните финанси. В продължение на години държавните управления на Бойко Борисов съблюдаваха доста висока фискална дисциплинираност посредством политика на ниски дефицити, бюджетни остатъци и невисок държавен дълг. Чрез евфемизмът „ бюджет на растежа “ държавното управление на Кирил Петков постави завършек на това и разгласи (поне засега) държавен бюджет, който включва милиарди левове недостиг и милиарди левове дълг, който не е изолирано събитие. По финансовата рамка задължения ще се теглят и през идните години, в случай че държавното управление на Кирил Петков остане на власт. А единственото „ изобретение “, което се появи, е по този начин нареченият „ бюджет на тримесечието “ – още при приемането на сегашния бюджет незабавно стартира да се приказва за неговата актуализация едвам след няколко месеца. Нещо, което не се беше случвало от дълги години насам, и което дава доста неприятен знак очевидно за една към този момент отминала непоклатимост на държавните финанси на България. Финансовата дисциплинираност беше принесена в жертва на безсистемно инфлационно харчене без ясна визия или цел.
Правителството на Кирил Петков се показа не по-малко пагубно във външнополитически проект. Войната в Украйна даже не съумя да го разсъни от неговата заспалост в първите дни, а към този момент някогашният министър на „ смяната “ и сегашен партиен строител Стефан Янев решително използваше путинската изразителност и я наричаше „ военна интервенция “. Правителството на Кирил Петков, плебей на външнополитическите тежнения на Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова, има пред себе си непреодолима бариера да заеме ясна евроатлантическа позиция и да поеме явен ангажимент за помощ към украинската страна. Всяко едно вярно външнополитическо решение в тази посока, което може да бъде взето, е обречено да бъде компромис със социалистическата партия и действително изолира България на интернационалната сцена от нейните съдружници. А такава страна няма по какъв начин да бъде обсъждана като благонадежден сътрудник, без значение от въодушевените приумици на Кирил Петков по тематиката. Дори не бих желал, говорейки за външна политика, да повдигам тематиката за ветото и Република Северна Македония, където държавното управление на Кирил Петков просто чака благоприятен миг, с цел да го смъкна и да абдикира от българските национални ползи.
За край, несъмнено, идва задълбочаващата се политическа рецесия, генералното творчество на ръководството, неговата лична безсмислена и неуместна структура. Правителството на Кирил Петков и ръководещото болшинство по този начин и не съумя да изведе България от политическа рецесия, в която страната се намираше през 2021 година Нещо повече, то я задълбочи, предпочитайки да размени диалозите, съдействието и търсенето на народен консенсус с показни и противозаконни арести по отношение на политическата му съпротива. А и освен – за следващ път е доста значимо да се подчертае, че това ръководство има една безпринципна, неуместна и несъвместима с правилата или здрави разсъдък структура и заради своята лична природа то не може да създаде нито едно вярно решение, което да не е било обезсмислено по пътя към неговото компромисно постигане. Първите няколко месеца на държавното управление го потвърдиха, а задълбочаващите се рецесии раждат нови провокации, с които актуалното държавно ръководство просто не може да се оправи от една страна заради личната си аматьорщина, а от друга заради самата си структура и механизъм за взимане на решения. Следователно надали може да се уточни различен вероятен излаз с изключение на подаването на оставка.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Едва ли има държавно управление в новата или най-новата история на българската страна, което да е губило толкоз стремглаво публично доверие, както това се случва с държавното управление на Кирил Петков и подкрепящата го четворна коалиция в Народното събрание. Традиционно най-важните цели на едно ръководство и метода, по който то счита да управлява страната, се схващат в по този начин наречените първи „ 100 дни “ на всеки кабинет. Тук обаче не се случи и това – държавното управление на Кирил Петков, афиширало някаква значима политическа смяна, нито съумя да очертае някакъв важен приоритет в своята управленческа активност, нито пък да даде някаква ясна и кардинална визия за развиване на страната, която да не е доведена до неуместен компромис, роден посредством договарянията на многолика и искрено противоречаща си коалиция.
Всъщност, в случай че се направи един къс анализ на обстановката към днешна дата, в най-общ порядък могат да се изведат пет съществени аргументи, които да обосноват подаването на оставка на държавното управление на Кирил Петков и провеждането на бързи предварителни избори. Те обгръщат както вътрешнополитическите рецесии, по този начин и външнополитическия проект, който също не беше пропуснат и попадна под ударите на аматьорското „ нововъведение “ на ръководещите. Но, по реда си…
На първо място – инфлацията. Управляващите не направиха нищо, което най-малко да понижи галопиращата инфлацията в цените, отхвърлиха да се занимават с стремглавия растеж на цените на горивата и енергоносителите, отхвърлиха да основават работещ обезщетителен механизъм за потребителите и бизнеса. И резултатите са налице, изключително когато се огледа елементарната потребителска кошница. Статичността на приходите срещна растежа на цените на всички съществени артикули, а оттова бяха ударени и едни от най-уязвимите обществени пластове в българското общество като пенсионерите. Широко обявената индексация на пенсиите просто не сработи, а хиляди пенсионери всеки месец осъмват с разнообразни пенсии всеки месец. Това единствено по себе си е задоволително да покаже неуспех в две от най-важните сфери на ръководството – обществена и икономическа.
Няма по какъв начин да бъде пропуснато и опазването на здравето, когато приказваме за обществени въпроси. Независимо от изместения публичен фокус пандемията от COVID-19 продължава. А с нея съществува и вероятността от допустима нова вълна. Историята на предходни международни пандемии демонстрира възникването на спорадични, само че неведнъж доста смъртоносни талази от пандемични вируси в предишното. Правителството на Кирил Петков, още веднъж без значение необятно обявеното нововъведение в областта на имунизацията, приключи имунизационната акция в България с безспорен неуспех. То не съумя да доближи даже и на половина на поставената цел от най-малко шестдесет % имунизационно покритие в страната и България просто беше принудена да подарява ваксини на други страни или да ги бракува. А цената на пандемията продължава да се заплаща в смъртността. Разбира се, 100 дни не значат провеждането на огромни промени в опазването на здравето, само че значат най-малко очертаването на визия за такива. Извън противоречащото си съдружно съглашение Министерството на здравеопазването под управлението на проф. Асена Сербезова не е обявило такива.
Идват и държавните финанси. В продължение на години държавните управления на Бойко Борисов съблюдаваха доста висока фискална дисциплинираност посредством политика на ниски дефицити, бюджетни остатъци и невисок държавен дълг. Чрез евфемизмът „ бюджет на растежа “ държавното управление на Кирил Петков постави завършек на това и разгласи (поне засега) държавен бюджет, който включва милиарди левове недостиг и милиарди левове дълг, който не е изолирано събитие. По финансовата рамка задължения ще се теглят и през идните години, в случай че държавното управление на Кирил Петков остане на власт. А единственото „ изобретение “, което се появи, е по този начин нареченият „ бюджет на тримесечието “ – още при приемането на сегашния бюджет незабавно стартира да се приказва за неговата актуализация едвам след няколко месеца. Нещо, което не се беше случвало от дълги години насам, и което дава доста неприятен знак очевидно за една към този момент отминала непоклатимост на държавните финанси на България. Финансовата дисциплинираност беше принесена в жертва на безсистемно инфлационно харчене без ясна визия или цел.
Правителството на Кирил Петков се показа не по-малко пагубно във външнополитически проект. Войната в Украйна даже не съумя да го разсъни от неговата заспалост в първите дни, а към този момент някогашният министър на „ смяната “ и сегашен партиен строител Стефан Янев решително използваше путинската изразителност и я наричаше „ военна интервенция “. Правителството на Кирил Петков, плебей на външнополитическите тежнения на Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова, има пред себе си непреодолима бариера да заеме ясна евроатлантическа позиция и да поеме явен ангажимент за помощ към украинската страна. Всяко едно вярно външнополитическо решение в тази посока, което може да бъде взето, е обречено да бъде компромис със социалистическата партия и действително изолира България на интернационалната сцена от нейните съдружници. А такава страна няма по какъв начин да бъде обсъждана като благонадежден сътрудник, без значение от въодушевените приумици на Кирил Петков по тематиката. Дори не бих желал, говорейки за външна политика, да повдигам тематиката за ветото и Република Северна Македония, където държавното управление на Кирил Петков просто чака благоприятен миг, с цел да го смъкна и да абдикира от българските национални ползи.
За край, несъмнено, идва задълбочаващата се политическа рецесия, генералното творчество на ръководството, неговата лична безсмислена и неуместна структура. Правителството на Кирил Петков и ръководещото болшинство по този начин и не съумя да изведе България от политическа рецесия, в която страната се намираше през 2021 година Нещо повече, то я задълбочи, предпочитайки да размени диалозите, съдействието и търсенето на народен консенсус с показни и противозаконни арести по отношение на политическата му съпротива. А и освен – за следващ път е доста значимо да се подчертае, че това ръководство има една безпринципна, неуместна и несъвместима с правилата или здрави разсъдък структура и заради своята лична природа то не може да създаде нито едно вярно решение, което да не е било обезсмислено по пътя към неговото компромисно постигане. Първите няколко месеца на държавното управление го потвърдиха, а задълбочаващите се рецесии раждат нови провокации, с които актуалното държавно ръководство просто не може да се оправи от една страна заради личната си аматьорщина, а от друга заради самата си структура и механизъм за взимане на решения. Следователно надали може да се уточни различен вероятен излаз с изключение на подаването на оставка.
* * *
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ