Димитър Статков е първият журналист, който научава за засекретения от

Димитър Статков е първият публицист, който научава за засекретения от военните обект, станал прочут по-късно като Царичинската дупка. По това време той работи за в. " Нощен труд " и пръв написа за сензационното място. От първата обява до заравянето на дупката, вестникът разгласява 70 материала, десетки фотоси, рисунки и изявленията към тях. Историята се разчува и отвън границите на страната ни. Dir.bg предлага неповторим роман от първо лице на журналиста, който пръв се озовава на мястото, за което по-късно няколко военни министри ще кажат, че е било " дивотията, в която са потънали милиони ".

Димитър Статков : " Ще ви опиша неща, които са отвън всичко оповестено и излязло в книги по случая Царичина. Аз съм един от петимата създатели на в. " Нощен труд ". До основаването на вестника, работех в Отдел " Вътрешна информация " на в. " Дневен труд ". Завеждащ отдела беше Пламен Каменов. Гласуваха ни доверие и няколко индивида създадохме " Нощен труд " напролет на 1992 година Брато Каменов, както го наричахме, съумя да ни сътвори такава атмосфера, че да имаме самочувствието, че вършим нещо извънредно. Даде ни цялостна независимост на деяние - в либерален и демократичен дух. Това мотивираше хората да поемат един ангажимент, едно неписано предписание: който е дежурен по брой обезпечава водещия материал на броя - водещото заглавие, така наречен " звезда ", защото емблемата на водещия материал беше една звезда на главата, като графичен знак. Към края на април 92-ра бяхме шепа хора, които се занимавахме с вестника. Спяхме, безусловно казано с обувките в редакцията, без да се прибираме по домовете си. За първи път в България, пък евентуално и в цяла Източна Европа, излизаше подобен " нощен " вестник. Борехме се за пазар, в конкуренция с " Часовете " и " Вечерна Дума " на в. " Дума ". Една вечер, като дежурен, трябваше да измисля, какво ще бъде челото на броя. Бях съдебно-криминален кореспондент по това време и се чудех какво мога да открия, което да е почтено за топ-новина. Познавах съвсем всички шефове на отдели в Националната следствена работа, само че попаднах на следователя полк. Христо Мишев - бай Мишо му крещя и до в този момент - човек, доста открит, отзивчив и забавен. Отговаряше за огромните индустриални повреди, произшествия и какви ли още не други " чудесии ". Сварих го да потегля с една служебна лада към Народното събрание и ми предложи да ме " хвърли " пътьом някъде, с цел да поговорим. Както влязох в колата и му крещя: " Дай нещо, някаква вест! " Той вика: " Нямам какво да ти кажа. Ако толкоз доста искаш и ти стиска, има една мистерия и за мен. Аз имам вила в с. Царичина, Костинбордско. Там военните от близо две години копаят непрекъснато. Оградили са всичко от обръщалото на автобуса с ограда - вътре има някакви палатки, пазят с автомати - не може пиле да прехвръкне - конфиденциален обект. Не знам какво вършат, само че един ден, до момента в който очаквам на обръщалото един занаятчия да ми докара с трактор дървен материал за вилата, при мен пристигна едно младо офицерче и ми вика: " Напуснете! Тука не може да се задържате! "