Димитър ПоповКаквото стана – стана! В предсрочните избори вече не

Димитър Попов

Каквото стана – стана! В предварителните избори към този момент не се съмнява никой. Преди тях е време за равносметка, а тя е по-скоро печална: четири избора за две години, две служебни държавни управления и едно постоянно, управлявало единствено 6 месеца, неработещи институции, разграничено на враждуващи племена общество, уплашени и комплицирани политици,

мрачни върхове

по смъртност, по инфлация, по интернационалните провали. Паднахме до такава степен, че албанският министър председател Еди Рама да каже: „ В България е цялостен безпорядък, няма кой да вземе едно решение за Северна Македония! Срамота! А сякаш са член на Европейски Съюз и са наш съдружник в НАТО.”
Въпросът в този момент е КОЙ докара страната до този безпорядък. Кой забърка тази горчива каша, която всички сърбаме?
Ще напомня обстоятелствата като за къса равносметка:
Преди 2 години Румен Радев оглави политическата съпротива против ГЕРБ, употребявайки президентството и всички заинтригувани партии и институции в една брутална война без правила против властта. Привличайки под юмрука си Българска социалистическа партия и Демократична България, създавайки нови партии като Продължаваме промяната, ИТН, Ние идваме!, той

блокира страната и прегази конституцията

неведнъж, до момента в който най-после реализира задачата – изолираност на ГЕРБ и Движение за права и свободи и озверена борба, напомняща за революция, сред двете партии от една страна и новата опозиционна коалиция, основана от него, от друга.
Миналата година, създавайки 2 служебни държавни управления, Радев тласна страната към хаоса и реваншизма, закрепен само в персоналната си война против Бойко Борисов. Като блокира два следващи Народното събрание, той си обезпечи втори президентски мандат и цялостен кадрови надзор върху държавната администрация и върху службите за сигурност.
Едва тогава Радев се реши да акушира и на постоянно държавно управление. Нека да напомня – „ четворната” коалиция от самото си основаване имаше петима членове – Политическа партия, Има Такъв Народ, Българска социалистическа партия, Демократична България и Румен Радев. Нейното прикрито водачество се падна на президента. Той обезпечи четворното болшинство на изборите през ноември посредством машините, които несъмнено изкривиха вота. (Ще продължа да го дублирам, до момента в който не бъдат оповестени резултатите от хартиените разписки. ЦИК имаше обвързване да ги преброи, само че и до момента не афишира резултата. Единственото пояснение е, че той не съответствува с формалните резултати от изборите и значи приказваме за имитация на вота. Отговорност за нея, в случай че я има, би трябвало да носи Румен Радев.)
След изборите Радев уговори водачите на четирите партии за коалиция, наложи им за министър председател своя питомец Кирил Петков, подсигурява пред съдружниците, че държавното управление ще извършва уговорките си към тях и вкара „ свои” министри като гаранция за своето присъединяване в управническите решения.
Така получихме петорната „ четворна” коалиция, ръководена от подставено лице на Радев, както е всекидневно за небрежно съединени и слаби обединения, доминирани от задкулисие.
След нападението на Русия против Украйна, връзките сред премиера и президента въпреки всичко се пропукаха. Петков направи опит да се еманципира от своя кукловод, само че той беше сполучлив единствено ненапълно, тъй като Радев имаше доближен вицепремиер като Нинова, която

огради премиера с червени линии и не му даде „ вода да пие” по време на целия мач

Блокиран в ъгъла и от Има Такъв Народ, Петков бързо усвои двуличието на своя патрон в едно държавно управление без никакви правила, подчинено единствено на концепцията да оцелее допустимо най-дълго време.
В такава коалиция има две значими тематики за обсъждане – кадрови назначения и пари. Тъкмо там се пропука ръководещото болшинство. Няколко пъти Радев блокираше опити на Петков да уволнява шефове на служби, Слави Трифонов вдигаше кавги за свои фрагменти, отхвърлени от премиера; скараха се за парите на Министерството на районното развиване, за нови кадрови назначения в КПКОНПИ и Българска народна банка, поради кадруване на Нинова из оръжейната промишленост и земеделието, поради фрагменти на Политическа партия в Министерството на финансите, фрагменти на Васил Божков в Министерство на вътрешните работи и така нататък
Фатален най-после се оказа персоналният спор сред Слави Трифонов и Кирил Петков. Двамата от три месеца не си говореха, упрекваха се в всякакви грехове, и в последна сметка Има Такъв Народ употребява договарянията за Северна Македония като мотив да напусне обединението.
Хитрият Румен Радев обаче не беше сюрпризиран от този ход. За него от дълго време е било ясно, че тази коалиция няма бъдеще и той деликатно се беше разграничил от нея. Направи го по най-двуличния и византийски метод – когато приказваш едно, а правиш тъкмо противоположното. Уж осъжда Русия когато е в Европа, а блокира оръжието за Украйна у нас; желае рухване на ветото като е в Европа, обаче притиска Киро да го държи като е у нас; подържа наказания против Русия като е в Брюксел, а навива Нинова да държи другарство с Кремъл. Така той имаше несъгласие върху управническите решения, а отговорност носеше единствено премиера.
И с цел да се подсигури за бъдещето, Радев направи и втората стъпка: затопли връзките с Борисов, осъждайки неговия несполучлив арест и обвинявайки Петков за некадърния опит да угоди на гласоподавателите. От няколко месеца нападки против Борисов и ГЕРБ от президентството няма, а в ГЕРБ се изричат за Радев или единствено отзивчиво, или по никакъв начин. Заговори се за договорка сред двамата някогашни към този момент врагове и за комплот против държавното управление на Кирил Петков.
Така дойдохме до последните събития през юни. Шест месеца откакто ръководещата коалиция се провали във всички сфери на ръководството, напускането на Слави Трифонов, планувано или не, завари президента квалифициран. Той освен беше разделен от питомците си Кирил Петков и Политическа партия, а беше подготвен да приветства и упования победител на предварителните избори през есента.
Сега има възможност Румен Радев, петият съдружен сътрудник,

да се измъкне незасегнат от грандиозния неуспех

на държавното управление Петков, за чиято несръчност персонално президентът носи отговорност. „ Накиснатия” ще е Петков, който зачерта своето политическо бъдеще, и партията Продължаваме промяната, чието присъединяване в идващия парламент е напряко подозрително. Тъжно е, че тези млади, въодушевени хора, които откровено гласоподаваха за смяна на статуквото, бяха излъгани от един по византийски остроумен президент, който провали опита за подмладяване на целия политическия хайлайф за дълго време напред…Но за жалост това е то вездесъщото задкулисие, чието грозно лице през днешния ден се намира в президентството.
Все отново изборите са късмет Румен Радев да получи най-малко клеймо за цялата каша, която надроби в последните 2 години. В края на краищата всички виждат, че неуспехът на това държавно управление е негов неуспех. Медиите, изключително огромните малките екрани, които обслужват самия президент, няма да го кажат. Затова достойнството се пада на Бойко Борисов. Именно той в идващите месеци би трябвало да крещи за рисковата роля на Румен Радев в българската политика – роля на разединител, на човек, погазил неведнъж и безнаказано конституцията, на подмолен кукловод, ангажиран с партийно инженерство, на незачитащ демократичното устройство властнически водач, зависещ на Кремъл.
Ако Борисов и ГЕРБ не крещят, Радев ще се измъкне изсъхнал от водата и ще ръководи подмолно и последващи държавни управления, без да носи никаква отговорност за своите дейности. От „ хитри” политици като него България е страдала през цялата си история и ще страда още, до момента в който не осъзнаем, че хитреците работят единствено за себе си и в никакъв случай за общото богатство! Кирил Петков, Христо Иванов, Корнелия Нинова и Слави Трифонов го схванаха по сложния метод. Дано го е схванал и Бойко Борисов най-накрая…