Импийчмънт на Мистър Кеш - пак се отложи!
Димитър Попов
Какво се случи сред Пеевски и Радев? Какво провокира тази война сред тях и за какво тя приключи толкоз бързо и без никакви жертви?
Изчерпателният отговор стартира с хронологията на събитията. Повод за спора стана желанието на Радев да прави своя партия – Трети март. Това възмути Пеевски, който не упрекна Радев в тъпчене на Конституцията, а го назова
Мистър Кеш и подкупен президент
Отговорът на Радев беше къс - Мистър Магнитски да не ме поучава. След няколко такива разменени обвинявания Пеевски стигна до извода, че импийчмънт на президента е належащ.
Точно в този миг се намеси и Борисов. Той сподели на Пеевски, че импийчмънт на Радев е парадокс, а след това сподели на Радев, че да се изявява като политически водач също е парадокс! И по неговия забавен метод повтори известния анекдот - ти не си прав, и той не е прав, обаче и аз не съм прав. Така разногласието, също като останалите кавги в сглобката, бързо утихна. Остана
чувството за спектакъл,
в който Борисов като Бог от машината слиза от облаците с цел да раздаде правораздаване, а публиката облекчено си отдъхва.
В политическото пространство обаче остана да виси един въпрос без отговор - за какво Борисов не поддържа Пеевски, а и ПП-ДБ, за импийчмънт на президента?
Самият Борисов има доста аргументи да упреква Радев в корупция. Нали той първи назова Пътя на Копринката. Обясняваше, че по този път се разнасят мръсни пари от контрабанда с тирове; че парите се трансферират от Варна в торби и отиват по предопределение на едно място в София…Не назова президентството, само че задоволително дебело акцентира, че съветникът на президента Копринков няма да носи пари на Фандъкова… После обществено станаха известни видео материали на различен президентски консултант, който даваше и вземаше торба в столично заведение. И тези видеа бяха шумно огласени и коментирани от Борисов. Значи прозвището Мистър Кеш би трябвало да му го даде самия Борисов.
Като прибавим партията Трети март, която трансформира президентството в партийна централа, Борисов би трябвало да има още по мощен мотив. Връзката на Радев с партийното строителство е напълно явна. И това е третата подред партия, която президентът готви в жестоко нарушаване на всички закони в страната. Той явно не признава сегашния баланс сред управляващите, който му не разрешава да употребява президентството за политически планове, и постоянно погазва конституцията поради персонални сметки. Самият Борисов му сподели да не се прави на политически водач, и това дружно с прозвището Мистър Кеш е задоволително за искане на импийчмънт. При това не е последният мотив в тази посока. Защото държавникът Борисов може самичък да обобщи най-малко
четири съществени аргументи,
които постановат Радев да напусне президентството, тъй като вреди на държавния интерес.
Първата е, че Радев непрестанно слага под подозрение самата демократична политическа система в страната, представяйки се като нейна властническа опция. Това е извънредно рисково, доколкото избор сред многопартийна народна власт и тирания значи завършек на самата народна власт.
Втората е, че безпомощността на цялата правосъдна система, на Конституционния съд и на Парламента да спрат неговите злоупотреби с Конституцията, основават условия за спор сред една държавна институция и останалите, което си е причина за революция.
Третата е, че Радев е сътрудник на съветско въздействие и това го е трансформирало в очите на нашите съдружници в опасност за непоклатимост в НАТО и Европейски Съюз. Освен това през него съветското въздействие прониква в специфичните служби, а това слага под риск националната сигурност.
Четвъртата причина е, че Радев е трансформирал президентството в знак на корупцията.
И макар тези явни аргументи, Борисов назовава отстраняването на президента неуместно. На него наподобява му харесва настоящето статукво, в което Радев управлява специфичните служби и Булгаргаз, а ГЕРБ и Движение за права и свободи блокират опитите на ПП-ДБ да сменят шефовете на служби, което в някакъв смисъл прави Радев съдружен сътрудник в сглобката. Няма да съм сюрпризиран, в случай че се окаже, че сред Борисов и президента има даже устно съглашение в този смисъл.
Защо Борисов толкоз държи на Радев? Истината е, че предходната година, когато правеха сглобката, юмрукът на президента беше свеж спомен, а капацитета му да навреди на обединението беше огромен. Радев към този момент беше свалял две постоянни държавни управления.
Борисов е умел политик, който се преценява с действителностите. Той има скъп гений – когато е належащо да трансформира враговете си в съдружници. За да не му пречат на сглобката, той даде обещание на всеки собствен съперник по нещо. Обеща на Радев споделен надзор върху тайните служби; споразумя се с факторите зад ПП-ДБ, като им даде в жертва Иван Гешев; споразумя се с Киро и Асен, като им даде обещание всевъзможни назначения в държавната власт; споразумя се с Доган и Пеевски за техни министри без да вземат участие публично в коалицията; направи договорка с Посолството, като даде обещание цялостна поддръжка за Украйна. Така всеки получи своето и сглобката стана постоянно държавно управление.
Сега салдото зад това държавно управление е доста внимателен и елементарно може да се унищожи, в случай че някое от горните съглашения бъде развалено. По тази причина
импийчмънт скоро няма да има
Ще гледаме и в бъдеще всевъзможни кавги и войни, само че без огромни разтърсвания за властта, най-малко до момента в който външните фактори за съществуването на това държавно управление не се трансформират радикално.
Единствената опция да се отървем от Радев е той непринудено да напусне президентството и да оглави партията Трети март?
Има социолози, които убеждават президента, че това ще го изстреля във висините на рейтингите. Аз съм сигурен обаче, че социолозите бъркат. Високият рейтинг в този момент е на президентството като институция. Ако Радев направи своя партия, ще се провали в границите на няколко месеца единствено. Българските гласоподаватели страдат от незаинтересованост, само че не и от скудоумие. Поне в болшинството си не са скудоумни. Радев има 20% отрицателни оценки повече от позитивните, което е задоволително да се планува политическото му бъдеще, както и бъдещето на партията му Трети март.
Самият Радев има задоволително съветници, които са наясно с неговите благоприятни условия. Те ще го увещават да стои в президентството непременно, тъй като сегашната обстановка изцяло го устройва. Освен това му дава шанса в бъдеще за ново еднолично ръководство, доколкото сегашната коалиция може да се разглоби и да върне на власт неговите служебни държавни управления.
Промените в конституцията, които трябваше да му лишават тази опция, не са доказани от Конституционния съд, тъй че пътят на Радев към мечтаната от него еднолична тирания към момента е открит. И до момента в който е по този начин, той ще продължава да бъде открита опасност за демокрацията и за политическата система на България.
Какво се случи сред Пеевски и Радев? Какво провокира тази война сред тях и за какво тя приключи толкоз бързо и без никакви жертви?
Изчерпателният отговор стартира с хронологията на събитията. Повод за спора стана желанието на Радев да прави своя партия – Трети март. Това възмути Пеевски, който не упрекна Радев в тъпчене на Конституцията, а го назова
Мистър Кеш и подкупен президент
Отговорът на Радев беше къс - Мистър Магнитски да не ме поучава. След няколко такива разменени обвинявания Пеевски стигна до извода, че импийчмънт на президента е належащ.
Точно в този миг се намеси и Борисов. Той сподели на Пеевски, че импийчмънт на Радев е парадокс, а след това сподели на Радев, че да се изявява като политически водач също е парадокс! И по неговия забавен метод повтори известния анекдот - ти не си прав, и той не е прав, обаче и аз не съм прав. Така разногласието, също като останалите кавги в сглобката, бързо утихна. Остана
чувството за спектакъл,
в който Борисов като Бог от машината слиза от облаците с цел да раздаде правораздаване, а публиката облекчено си отдъхва.
В политическото пространство обаче остана да виси един въпрос без отговор - за какво Борисов не поддържа Пеевски, а и ПП-ДБ, за импийчмънт на президента?
Самият Борисов има доста аргументи да упреква Радев в корупция. Нали той първи назова Пътя на Копринката. Обясняваше, че по този път се разнасят мръсни пари от контрабанда с тирове; че парите се трансферират от Варна в торби и отиват по предопределение на едно място в София…Не назова президентството, само че задоволително дебело акцентира, че съветникът на президента Копринков няма да носи пари на Фандъкова… После обществено станаха известни видео материали на различен президентски консултант, който даваше и вземаше торба в столично заведение. И тези видеа бяха шумно огласени и коментирани от Борисов. Значи прозвището Мистър Кеш би трябвало да му го даде самия Борисов.
Като прибавим партията Трети март, която трансформира президентството в партийна централа, Борисов би трябвало да има още по мощен мотив. Връзката на Радев с партийното строителство е напълно явна. И това е третата подред партия, която президентът готви в жестоко нарушаване на всички закони в страната. Той явно не признава сегашния баланс сред управляващите, който му не разрешава да употребява президентството за политически планове, и постоянно погазва конституцията поради персонални сметки. Самият Борисов му сподели да не се прави на политически водач, и това дружно с прозвището Мистър Кеш е задоволително за искане на импийчмънт. При това не е последният мотив в тази посока. Защото държавникът Борисов може самичък да обобщи най-малко
четири съществени аргументи,
които постановат Радев да напусне президентството, тъй като вреди на държавния интерес.
Първата е, че Радев непрестанно слага под подозрение самата демократична политическа система в страната, представяйки се като нейна властническа опция. Това е извънредно рисково, доколкото избор сред многопартийна народна власт и тирания значи завършек на самата народна власт.
Втората е, че безпомощността на цялата правосъдна система, на Конституционния съд и на Парламента да спрат неговите злоупотреби с Конституцията, основават условия за спор сред една държавна институция и останалите, което си е причина за революция.
Третата е, че Радев е сътрудник на съветско въздействие и това го е трансформирало в очите на нашите съдружници в опасност за непоклатимост в НАТО и Европейски Съюз. Освен това през него съветското въздействие прониква в специфичните служби, а това слага под риск националната сигурност.
Четвъртата причина е, че Радев е трансформирал президентството в знак на корупцията.
И макар тези явни аргументи, Борисов назовава отстраняването на президента неуместно. На него наподобява му харесва настоящето статукво, в което Радев управлява специфичните служби и Булгаргаз, а ГЕРБ и Движение за права и свободи блокират опитите на ПП-ДБ да сменят шефовете на служби, което в някакъв смисъл прави Радев съдружен сътрудник в сглобката. Няма да съм сюрпризиран, в случай че се окаже, че сред Борисов и президента има даже устно съглашение в този смисъл.
Защо Борисов толкоз държи на Радев? Истината е, че предходната година, когато правеха сглобката, юмрукът на президента беше свеж спомен, а капацитета му да навреди на обединението беше огромен. Радев към този момент беше свалял две постоянни държавни управления.
Борисов е умел политик, който се преценява с действителностите. Той има скъп гений – когато е належащо да трансформира враговете си в съдружници. За да не му пречат на сглобката, той даде обещание на всеки собствен съперник по нещо. Обеща на Радев споделен надзор върху тайните служби; споразумя се с факторите зад ПП-ДБ, като им даде в жертва Иван Гешев; споразумя се с Киро и Асен, като им даде обещание всевъзможни назначения в държавната власт; споразумя се с Доган и Пеевски за техни министри без да вземат участие публично в коалицията; направи договорка с Посолството, като даде обещание цялостна поддръжка за Украйна. Така всеки получи своето и сглобката стана постоянно държавно управление.
Сега салдото зад това държавно управление е доста внимателен и елементарно може да се унищожи, в случай че някое от горните съглашения бъде развалено. По тази причина
импийчмънт скоро няма да има
Ще гледаме и в бъдеще всевъзможни кавги и войни, само че без огромни разтърсвания за властта, най-малко до момента в който външните фактори за съществуването на това държавно управление не се трансформират радикално.
Единствената опция да се отървем от Радев е той непринудено да напусне президентството и да оглави партията Трети март?
Има социолози, които убеждават президента, че това ще го изстреля във висините на рейтингите. Аз съм сигурен обаче, че социолозите бъркат. Високият рейтинг в този момент е на президентството като институция. Ако Радев направи своя партия, ще се провали в границите на няколко месеца единствено. Българските гласоподаватели страдат от незаинтересованост, само че не и от скудоумие. Поне в болшинството си не са скудоумни. Радев има 20% отрицателни оценки повече от позитивните, което е задоволително да се планува политическото му бъдеще, както и бъдещето на партията му Трети март.
Самият Радев има задоволително съветници, които са наясно с неговите благоприятни условия. Те ще го увещават да стои в президентството непременно, тъй като сегашната обстановка изцяло го устройва. Освен това му дава шанса в бъдеще за ново еднолично ръководство, доколкото сегашната коалиция може да се разглоби и да върне на власт неговите служебни държавни управления.
Промените в конституцията, които трябваше да му лишават тази опция, не са доказани от Конституционния съд, тъй че пътят на Радев към мечтаната от него еднолична тирания към момента е открит. И до момента в който е по този начин, той ще продължава да бъде открита опасност за демокрацията и за политическата система на България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ