Димитър Петров, коментар за Tribune.bg Текат последните дни от кампанията

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg Текат последните дни от акцията за парламентарните избори. Трети подред за тази година. И евентуално най-безсмислените от възобновяване на многопартийната система у нас. Безсмислени не тъй като няма да произведат държавно болшинство (сега възможностите за реализиране на някаква договореност са по-големи), а тъй като се организират в извънредно тежка епидемиологична конюнктура. Това за начало може да компрометира самите избори, защото на тях няма да вземат участие огромна част от карантинираните наши сънародници, а също и тези, които са се уплашили от разпространяването на болестта и вървящата с нея смъртност. И към този момент компрометира предизборната акция, през която никой не смееше даже да загатне за непопулярни, само че мъчително нужни ограничения. Оптималният вид в тази ситуация беше изборите (и парламентарни, и президентски) да се отсрочат с 6 месеца, през които властта в страната да бъде в ръцете на хора, които нямат политически упоритости за по-късно, само че имат куража и потенциала да проведат ефикасна битка с пандемията – офицери, лекари, математици и икономисти. Но не би. Президентът сподели, че се вълнува най-много от това да бъде избран отново, а политическите сили с действителни шансове за наличие в Народното събрание залагаха повече на междупартийни боричкания, в сравнение с мисъл за национално единодушие. Социологическите изследвания сочат ГЕРБ-СДС като предстоящ победител, а от обединението декларират съществени планове да положат всички старания за сформиране на държавно управление. Този път обаче задачата е малко по-сложна. Докато до момента ГЕРБ можеше да си избира всред искащи да се коалират с тях, този път в Народното събрание ще участват три „ партии на смяната “ („ Продължаваме промяната “, „ ИТН “ и „ Демократична България “), всяка от които би дала благо и драго да набута другите две в управническа коалиция с ГЕРБ, а тя самата да остане отвън нея. Освен, че ще би трябвало да се изясни на гласоподавателите, самото влизане във властта някъде към Нова година значи нагазване в блатото на настоящите проблеми. Които са доста по-сериозни спрямо предходната зима, да речем. За коронавирус злополуката към този момент писах. Проблемът е, че и без пандемията нещата не са цветущи. Рекордните цени на тока вещаят сериозна рецесия – по-високи сметки, инфлация (защото електрическата енергия влиза в ценообразуването на на практика всички артикули и услуги) и в последна сметка риск от обществени разтърсвания. Защото в случай че през лятото на 2020 година стачкуваха нахранени, само че гневни хора (протестите против Бойко Борисов и Иван Гешев), а в последно време стачкуват към момента нахранени, само че обезпокоени за бъдещето хора (ресторантьори, миньори), то през първите месеци на 2022 година изобщо не е изключено по улиците да излязат гладни хора. И да пометат настоящото ръководство. От останалите партии Движение за права и свободи както постоянно могат да създадат каквото си изискат (техният електорат не се губи), като по принцип избират да поддържат мълчешком ръководството, вместо директно да вземат участие в него. Що се отнася до Българска социалистическа партия, там ситуацията по никакъв начин не е розово и Корнелия Нинова може пък и да реши да „ играе за последно 10 “, преди да прати партията във „ В “ групите на българската политика. А от трите „ партии на смяната “ евентуално най-сговорчива може да се окаже тази на Кирил Петков и Асен Василев. Просто тъй като в случай че политическият им план се сгромоляса, персонално за тях двамата не би било съдбовно и ще могат да се върнат на задграничните си поприща (останалите в партията, естествено, кучета ги яли). Докато хората и в Има Такъв Народ, и в Демократична България имат свои градени в България кариери, бизнеси, политически облици, които по-трудно биха жертвали. Но знае ли човек… Каквото и държавно управление да се образува (редовно или служебно), целите му би трябвало да са следните: Овладяване на коронавирус смъртността. За страдание, наследството е трагично (а преди година надалеч не бе така). Справяне с икономическите провокации пред страната. Явно след „ Лукановата “ и „ Виденовата “ зима, ни чака и „ Радева “ (дори теоретично в случай че към оня миг Румен Радев към този момент не е президент). А с изключение на икономическа, рецесията може да се трансформира и в логистична – просто да няма кой да зарежда магазините за хранителни артикули, тъй като всички снабдители са под карантина (или умрели). Реформиране на опазването на здравето и образованието в сходство с потребностите на сегашното и близкото бъдеще. Само да припомня, че коронавирус пандемията ще носи своя отпечатък върху здравната ни система години откакто разпространяването на вируса утихне. През последните 6 месеца трябваше да усетим какъв брой по-добре се ръководи страната без ГЕРБ и Борисов. Вместо това се озовахме в една ужасяваща дистопия, в която и президент, и служебно държавно управление, и „ партии на смяната “ постоянно приказват и се държат по този начин, като че ли зорлем желаят да върнат ГЕРБ на власт. Ако имах вяра в тайни теории, щях да напиша, че персонално Бойко Борисов им заплаща (защо не и с ония кюлчета от снимката) да вършат маймунджилъци. Но тъй като нямам доверие, ще напиша, че те просто толкоз си могат. Примерите за дилетантство постоянно бяха фрапиращи, само че няма по какъв начин – в този момент това е равнището. Дано по-скоро се върнем към някаква нормалност, а до тогава Бог да е на помощ на нас и на България! *** Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.