Роден е Димитър Петков
Димитър Николов Петков е български политик, водач на Народнолибералната партия. Оглавява 27-ото държавно управление на България (1906 – 1907). Баща е на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.
Роден е в село Башкьой, Тулчанско, само че произлиза от жанр на изселници от село Войнягово, Карловско.
През 1875 година отпътува за Одеса, където попада в средите на българските емигранти. Година по-късно взе участие в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в Първа тайфа на българското опълчение, взе участие в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка[1]. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за смелост, връчен му персонално от император Александър II.
В политиката
След войната Димитър Петков е служител в Министерството на вътрешните работи. През този интервал той интензивно се самообразова и става постоянен клиент на сбирките в дома на лидера на Либералната партия Петко Каравелов. През март 1881 година в консервативния вестник „ Български глас “ излиза публикация, съгласно която Петков се изказвал одобрително за убийството на император Александър II, нещо, което се постанова той неведнъж обществено да отхвърля. Противопоставя се на Режима на пълномощията, за което е наказан и остава в пандиза от 1882 до 1884 година След освобождението му става непосредствен помощник на Стефан Стамболов и се причислява към основаната от него през 1886 година Народнолиберална партия.
Кмет на София
При Стамболовото ръководство Петков е кмет на София (1888 – 1893), ръководител на Народното събрание (1892 – 1893) и член на държавното управление (1893 – 1894)[1]. От 3 до 17 май 1893 година е ръководител на IV велико национално заседание.
Като кмет на София Димитър Петков демонстрира забележителна сила и обсег. В тирада пред Градския съвет от 1889 година той обрисува посоката за развиване на града и убеждава съветниците да гласоподават за подписване на голям за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предопределен за градоустройство. С помощта на този заем през идващите години стартира прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек разказва това по този начин: „ прокарват се безпощадно нови улици и до остаряла София се построява нов... съвсем съвременен град “.
През 1892 година се организира интернационален конкурс за план на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отклоняване на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията стартира в края на века, а към 1910 година към този момент са канализирани над 80% от улиците.
Наред с развиването на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По експлицитното му предписание са окончателно разрушени 6 средновековни църкви със фрески.
Партиен водач
Димитър Петков става очевидец на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което упреква княз Фердинанд I. През идващите години издава сатиричния вестник „ Свирка “, за което получава прозвището Свирчо. След гибелта на Димитър Греков през 1901 година оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в държавното управление на Рачо Петров (1903 – 1906).
Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета открива, че до момента в който е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подкрепяне на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в персонална лихвена сметка в Българската национална банка. След гибелта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са нормални за министрите през оня интервал.
В края на 1906 Петков застава отпред на държавното управление. През декември е оповестена обща стачка в железниците, само че държавното управление отхвърля правото на стачка и употребява армията, с цел да не се прекъсне работата на железопътния превоз.
Друго доста събитие през няколкото месеца на това държавно управление е Университетската рецесия. През януари 1907 година студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния спектакъл. Провеждат се диспути в Народното събрание и се вземат строги ограничения: държавното управление затваря висшето учебно заведение за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който лимитира академичната автономност. Всяка рецензия против президента се не разрешава, а за вестниците и публицистите, които нарушават възбраната, се планува конфискация, санкция и затвор[7].
Към 17 часа на 11 март (26 февруари остарял стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с револвер и умира покрай къщата на Сърмаджиев на бул. „ Цар Освободител “ в София. При атентата е ранен и съпътстващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. Нападението е осъществено от Александър Петров, неотдавна уволнен служител от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на обвързвания с Народната партия вестник „ Балканска естрада “. През юни Петров е наказан на гибел и обесен.
Димитър Петков е заровен сред гробовете на Стефан Стамболов, погубен при сходни условия, и Димитър Греков.
Роден е в село Башкьой, Тулчанско, само че произлиза от жанр на изселници от село Войнягово, Карловско.
През 1875 година отпътува за Одеса, където попада в средите на българските емигранти. Година по-късно взе участие в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877-1878) е доброволец в Първа тайфа на българското опълчение, взе участие в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка[1]. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за смелост, връчен му персонално от император Александър II.
В политиката
След войната Димитър Петков е служител в Министерството на вътрешните работи. През този интервал той интензивно се самообразова и става постоянен клиент на сбирките в дома на лидера на Либералната партия Петко Каравелов. През март 1881 година в консервативния вестник „ Български глас “ излиза публикация, съгласно която Петков се изказвал одобрително за убийството на император Александър II, нещо, което се постанова той неведнъж обществено да отхвърля. Противопоставя се на Режима на пълномощията, за което е наказан и остава в пандиза от 1882 до 1884 година След освобождението му става непосредствен помощник на Стефан Стамболов и се причислява към основаната от него през 1886 година Народнолиберална партия.
Кмет на София
При Стамболовото ръководство Петков е кмет на София (1888 – 1893), ръководител на Народното събрание (1892 – 1893) и член на държавното управление (1893 – 1894)[1]. От 3 до 17 май 1893 година е ръководител на IV велико национално заседание.
Като кмет на София Димитър Петков демонстрира забележителна сила и обсег. В тирада пред Градския съвет от 1889 година той обрисува посоката за развиване на града и убеждава съветниците да гласоподават за подписване на голям за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предопределен за градоустройство. С помощта на този заем през идващите години стартира прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек разказва това по този начин: „ прокарват се безпощадно нови улици и до остаряла София се построява нов... съвсем съвременен град “.
През 1892 година се организира интернационален конкурс за план на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отклоняване на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията стартира в края на века, а към 1910 година към този момент са канализирани над 80% от улиците.
Наред с развиването на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По експлицитното му предписание са окончателно разрушени 6 средновековни църкви със фрески.
Партиен водач
Димитър Петков става очевидец на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което упреква княз Фердинанд I. През идващите години издава сатиричния вестник „ Свирка “, за което получава прозвището Свирчо. След гибелта на Димитър Греков през 1901 година оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в държавното управление на Рачо Петров (1903 – 1906).
Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета открива, че до момента в който е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подкрепяне на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в персонална лихвена сметка в Българската национална банка. След гибелта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са нормални за министрите през оня интервал.
В края на 1906 Петков застава отпред на държавното управление. През декември е оповестена обща стачка в железниците, само че държавното управление отхвърля правото на стачка и употребява армията, с цел да не се прекъсне работата на железопътния превоз.
Друго доста събитие през няколкото месеца на това държавно управление е Университетската рецесия. През януари 1907 година студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния спектакъл. Провеждат се диспути в Народното събрание и се вземат строги ограничения: държавното управление затваря висшето учебно заведение за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който лимитира академичната автономност. Всяка рецензия против президента се не разрешава, а за вестниците и публицистите, които нарушават възбраната, се планува конфискация, санкция и затвор[7].
Към 17 часа на 11 март (26 февруари остарял стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с револвер и умира покрай къщата на Сърмаджиев на бул. „ Цар Освободител “ в София. При атентата е ранен и съпътстващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. Нападението е осъществено от Александър Петров, неотдавна уволнен служител от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на обвързвания с Народната партия вестник „ Балканска естрада “. През юни Петров е наказан на гибел и обесен.
Димитър Петков е заровен сред гробовете на Стефан Стамболов, погубен при сходни условия, и Димитър Греков.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ