На този ден се ражда войводата Хаджи Димитър
Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър, е един от най-значимите български войводи. Загива едвам 28-годишен след тежко стълкновение на четата му с османски елементи. По мотив на гибелта му Христо Ботев написва едноименната поема.
Хаджи Димитър е роден в Сливен в фамилията на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и фамилията му отиват на поклонение в Йерусалим и от този момент Димитър е хаджия.
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян челник от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки епископ. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се образува чета, в която вземат участие Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 година четата минава Дунава и се насочва към Котленския балкан. Действа в региона на фамозното хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 година от Румъния минава чета от 20 души, ръководена от трима войводи: Желю челник, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния. През пролетта на 1868 година в Румъния се образува четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 година четата минава Дунав с една гемия. Първото стълкновение води с турска потеря от към 1000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход доближава до Карапанова кория в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си пердах, като нанася обилни загуби на съперника си и дава един погубен и двама ранени. На 8 юли става стълкновение към село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има построен монумент.
На 9 юли в Канлъдере, околност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно стълкновение, в което четата е разрушена. Ранен и покорен е Стефан Караджа. Под управлението на Хаджи Димитър останалите 58 души не престават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която значи „ кървава река “ на турски, има монумент и чешма, отдадени на починалите четници. Местното население провежда честване на четвъртата борба към 21 юли (9 юли остарял стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) в Шипченска планина става последното стълкновение на четата. В тази борба е погубен и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството модерни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и краткотрайно положени в ковчези в църквата „ Св. Архангел Михаил “ в гр. Крън, Казанлъшко. Крън, Казанлъшко
Според очевидеца Христо Македонски Хаджи Димитър е погубен на връх Бузлуджа: „ Хаджията с револвер в ръка се пази, само че падна погубен “.
Хаджи Димитър е роден в Сливен в фамилията на търговеца Никола и Маринка Асенови. Когато е на две години, той и фамилията му отиват на поклонение в Йерусалим и от този момент Димитър е хаджия.
През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета и цяло лято броди из планината. През пролетта на 1864 година се включва в четата на Стоян челник от Сливен като знаменосец. Четата е от 12 души и има за задача да убие търновския гръцки епископ. Преди да влязат в Търново четата се разпада и четниците се отделят от войводата. Командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския балкан.
На 21 май 1865 година в жилището на Георги Раковски се образува чета, в която вземат участие Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 13 юни 1865 година четата минава Дунава и се насочва към Котленския балкан. Действа в региона на фамозното хайдушко сборище Агликина поляна.
През пролетта на 1866 година от Румъния минава чета от 20 души, ръководена от трима войводи: Желю челник, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Стига до Сливенския балкан, където се разделя на три. Действа до есента, когато се събира и връща в Румъния. През пролетта на 1868 година в Румъния се образува четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На 5 юли 1868 година четата минава Дунав с една гемия. Първото стълкновение води с турска потеря от към 1000 души. Откъсва се от преследвачите и с нощен преход доближава до Карапанова кория в землището на село Горна Липница. Тук на 7 юли четата води втория си пердах, като нанася обилни загуби на съперника си и дава един погубен и двама ранени. На 8 юли става стълкновение към село Вишовград, в местността Дългидол. Днес там има построен монумент.
На 9 юли в Канлъдере, околност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно стълкновение, в което четата е разрушена. Ранен и покорен е Стефан Караджа. Под управлението на Хаджи Димитър останалите 58 души не престават към Балкана. Днес в местността Канлъдере, името на която значи „ кървава река “ на турски, има монумент и чешма, отдадени на починалите четници. Местното население провежда честване на четвъртата борба към 21 юли (9 юли остарял стил).
На 18 юли 1868 година при връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) в Шипченска планина става последното стълкновение на четата. В тази борба е погубен и Хаджи Димитър - теза, поддържана от болшинството модерни историци. След Освобождението неговите кости и тези на убитите четници са пренесени от Бузлуджа и краткотрайно положени в ковчези в църквата „ Св. Архангел Михаил “ в гр. Крън, Казанлъшко. Крън, Казанлъшко
Според очевидеца Христо Македонски Хаджи Димитър е погубен на връх Бузлуджа: „ Хаджията с револвер в ръка се пази, само че падна погубен “.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ