Димитър Кузманов стана едва третият български тенисист с титла от

Димитър Кузманов стана едвам третият български тенисист с купа от веригата " Чалънджър " на АТР след Орлин Станойчев и Григор Димитров. В неделя 28-годишният пловдивчанин победи като първенец на шампионата в Барселона, побеждавайки във финала лидера в схемата Юго Гастон с 6:3, 6:0.

Така Мико приключи конкуренцията без изгубен сет в общо пет мача, откакто преди този момент отстрани поредно Томи Робредо (6:0, 6:1), Дамир Джумхур (6:4, 6:4), Теймураз Габашвили (6:2, 6:0) и Алекс Молчан (7:5, 7:6 (5). Постижението ще обезпечи на втората ни ракета дебют в Топ 200 на международната класация, като в класирането онлайн той се намира под №187.

Ден след края на историческата седмица в Испания Кузманов показа първите си страсти и усещания пред уеб страницата на БФТ:

- Току-що завоюва най-значимата купа в кариерата си. Какво ти коства тя?

- Да, това е може би най-значителният миг в моята кариера. Коства ми доста - старания, труд, ограничения, болежка. Не единствено на мен, само че и на всички хора към мен. Защото този триумф е освен мой, а и на всички хора, които са до мен и са били до мен. Той е плод на доста години труд и на доста хора, които са работили с мен през годините. Всеки един от тях има принос за този триумф.

- Какви бяха задачите ти преди шампионата в Барселона?

- Ако би трябвало да бъда почтен, нямах избрани цели, защото не се усещах физически добре след шампионата в София. Всеки един български състезател, който се е състезавал в България, знае какъв брой е огромна отговорността, какъв брой са огромни страстите. Винаги след съревнование в България се чувстваш изцеден, изтощен. И то основно от страсти, не толкоз физически. Но пък аз имах и физическа отмалялост, защото имах тежки мачове в София и трябваше незабавно да отпътува за Барселона. Нагласата ми беше да играя мач за мач. Да извърша стратегия най-малко - да взема първия мач от шампионата. След това всеки ден се усещах по-добре и по-добре. Не съм мислил нито за резултати, нито за точки, класиране и т. н. Просто следвах в действителност проекта ден за ден.

- В кой миг разбра, че купата е по силите ти?

- Аз постоянно съм вярвал, че мога да взема купата. Не единствено тази, а на всеки шампионат, на който вземам участие. Щом вземам участие, значи съм евентуален първенец или финалист. Може би някъде чак след средата на втория сет във финала започнах да го съзнавам същински. Но някак си притъпявах мислите, тъй като трябваше да остана съсредоточен до края. До последно не можах да се отпусна, макар че водех с 5:0. Имах и мачбол, който не съумях да взема... До последно бях под напрежение, може и да не ми е личало и резултатът да не го е показвал. Но не можех да се отпусна за една секунда. Дори последната топка до момента в който летеше, не бях сигурен дали ще излезе в навън.

- Как съумя да превъзмогнеш насъбраната отмалялост от София и да спечелиш пет следващи мача без изгубен сет?

- Имах щастието и шанса на шампионата в Барселона да има доста положителни физиотерапевти, които ежедневно се грижеха за мен. Аз всеки ден се подлагах на разтривки и те даже доста се учудваха, тъй като рядко се случва това на един състезател в турнирен режим. Но аз просто бях изтощен и това беше единственият метод да се възвръщам и да бъда подготвен за идващия ден. Може би и шансът беше на моя страна, защото първия ден мачовете ги отложиха поради дъжд и по този начин завоювах още един ден в конкуренцията с умората. Може би ориста си знае работата.

- Сега, като имаш опция най-малко за малко да се отпуснеш, ще празнуваш ли по някакъв по-специален метод?

- Не, не бих споделил. Сезонът още продължава за мен. Ще виждам оптимално бързо да се възстановя. Ще съм покрай околните за мен хора, което е най-важното. А празненствата ще ги оставим за след края на сезона. Да сме живи и здрави, в действителност един доста сполучлив сезон за всички. Надявам се всичко да приключи добре и тогава към този момент ще може да честваме постигнатото.

- Какво ти следва в оставащите седмици до края на сезона?

- По поръчки имам два шампионата в Южна Америка. От 25 октомври стартира " Чалънджър " в Лима, Перу, и по-късно още един в Еквадор. Най-вероятно обаче ще приключа единствено с този в Перу. Очаква се квалификациите за Australian Open да стартират още на 18 декември, което значи, че няма да имаме доста време за отмора, а по-късно и за подготовка. Календарът е доста гъст и просто изисква дребна смяна. Пък и в действителност в този момент тази купа в Барселона до някаква степен ми дава успокоение, тъй като усъвършенствах ранкинга. Но пък сигурно ще би трябвало да работя доста повече.

- С добавените точки ще направиш нов скок в международната класация и другия понеделник ще дебютираш в Топ 200. Знаеш ли, че България в никакъв случай до момента не е имала по едно и също време двама тенисисти измежду първите двеста при мъжете?

- Не го знаех! Но когато започвахме сезона, с моя екип си бяхме сложили за цел класирането ми в ранглистата да стартира с единица. Което означаваше точно, че би трябвало да съм в първите двеста. Много съм благополучен, че един шампионат преди края на сезона изпълнихме тази цел. Даже се шегувахме, че от следващата година ще желаеме и да няма единица.

- Значи скоро може да имаме двама мъже в Топ 100?

- Напълно допустимо е, това е моята цел. През годините доста хора са ме питали какви са ми задачите. Аз постоянно споделях, че главната ми цел е да вляза в Топ 250, с цел да мога да взимам присъединяване в четирите шампионата от Големия шлем. Имаше доста мнения, че надали не фантазиите ми са лимитирани, че си слагам някакъв предел, че може би толкоз са ми опциите и т. н. Но аз постоянно си слагам къси и ясни цели и фантазии, преследвам ги и по-късно си слагам нови. Така че крайната ми цел в никакъв случай не е била да вляза в първите 250, това беше междинна фантазия. Голямата цел за мен и моя екип е влизане в Топ 100 на международния тенис. Може би това е и отговорът на всички тези въпроси през годините. Когато извърша фантазиите си, си слагам нови. Човек би трябвало да приказва не с огромни приказки, а с дейности.