Димитър Динев, писател: Литературата е най-консервативното изкуство
Димитър Динев
Димитър Динев е една от добре защитаваните секрети за българските читатели: романът му от 2003 година " Ангелски езици " провокира голям интерес в немскоезичния свят, само че макар признанието и околните до актуалната балканска история тематики тя не пуска корени в България. През 2006 година " Ангелски езици " се появява в превод от Гергана Фъркова, а след голяма пауза тя още веднъж се завръща в книжарниците с помощта на " Сиела ".
Димитър Динев е роден в Пловдив през 1968 година, а детството си прекарва в Пазарджик. През 1990 година отпътува за Виена. Личният си опит и наблюдения той влага в поредност от персонажи, които изпълват тези над 500 страници - " Ангелски езици " споделя за културните конфликти, съществуването на ръба на закона, сравненията и носталгията, които този опит поражда, контузиите от детството, които носим със себе си, без значение от промяната на адреса, репресиите по време на социалистическия режим и безредните направления на развиване след 1989 година Трийсет години след 10 ноември терзанията на героите звучат към момента настоящо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Подобно на Илия Троянов, различен публицист от български генезис, който написа на немски, Динев носи характерен и достоверен глас, който се трансформира в мост сред Запада и Изтока. Отличителното е, че Динев написа по тези тематики с (черно) възприятие за комизъм и без да се пробва да провокира страдание. Той подхожда с хуманизъм и към тези персонажи, които са взели спорни решения в живота си. Die Zeit разказва книгата като съвършена за дългите зимни нощи, тъй че може да се каже, че тя се завръща в верния миг.
Засега Динев не е издал различен разказ, само че това не го прави книжовен one hit wonder: създател е на осем пиеси, спорадично излизат и нови разкази от него – със " Спас спи " той влиза в сборника Vienna Tales, който събира писани през вековете разкази, отдадени на града, в това число от създатели като Йозеф Рот и Александер Клуге. Динев е също по този начин съсценарист на кино лентата Spanien (2012), който има премиера на Берлинале. Динамичният му метод на писане незабавно притегли интереса на киноиндустрията – от години се градят проекти за екранизиране на " Ангелски езици ", като сега се мисли в посока сериал.
Успяваме да хванем Динев, до момента в който пътува към Одеса, с цел да показа украинското издание на романа, а отговорите си той изпраща написани на ръка.
Променя ли се личното ви отношение към романа през годините?
Написал съм досега един разказ, по тази причина постоянно ми се случва да го премислям. Отношението ми към него по едно и също време се трансформира и не се трансформира. Много добре осъзнавам, че не бих го написал през днешния ден по същия метод, само че съм безпределно признателен на тази книга, тъй като доста й дължа.
Какво да вземем за пример?
Романът притегли погледа на драматурзите от доста театри. Не се постановяваше аз да ги диря, те пристигнаха сами. Но прозата и драматургията имат напълно друга роля в немскоезичния свят. Има доста създатели, чиито романи са сложени на сцена, само че драматургичният превод да не е юридически от тях. Писателите, които имат по едно и също време пиеси, поставяни на огромните подиуми, и сполучливи романи, са доста малко. Един сполучлив разказ може да притегли аудитория, която другояче не се интересува от спектакъл, само че в последна сметка качеството на пиесата е от решаваща позиция за бъдещето на създателя.
А от какво се интересува сега немскоезичната аудитория?
С това доста не се занимавам. Читателите търсят истории, на които да повярват, фигури и характери, с които да се разпознават. Всичко останало е вторично. Така е било постоянно, по този начин и ще бъде, тъй като литературата е може би най-консервативното изкуство. Проблемът е, че читателите, които са най-вече читателки, понижават и остаряват.
В книгата описвате Виена по доста способи: " Виена е гладна ", " Виена е град, в чиито тоалетни доста се хърка и доста се сънува ". Как бихте я описали през 2019 година?
Зависи от вероятността, само че същите неща, които разказвам, не са се трансформирали и до през днешния ден. Затова романът още действа, не губи новост. Особено от днешна позиция, когато Виена е градът в Австрия, където националистите и други крайнодесни партии получават минимум гласове и поддръжка.
Димитър Динев изпрати отговорите си на ръка, преди и след показване на романа в Украйна
Чувствате ли се рамкиран от понятия като " имигрантски разказ " или " имигрантска литература "?
Тези избрания последователно изчезват и по този начин и би трябвало да бъде, тъй като те нанесоха доста вреди. Подобно разбиране не съществува в изобразителното изкуство или музиката примерно. Ако го вземем насериозно, би трябвало да причислим цялата американска литература към него. Понятието е заимствано от политическия дискурс, натоварено е с негативни страсти и в същността си е безусловно расистко. То свидетелства за един доста рисков развой, който онагледява огромната неистина за интеграцията. Чужденецът се интегрира, както всички желаят от него, той дори стига в този развой до такава степен, че стартира да основава литература на новия за него език, литература, която влиза в образователната стратегия. Това е една връхна точка на интеграция, само че какво става в този миг? Изведнъж се появява едно разбиране, което още веднъж го квалифицира като преселник. Това е като изменничество, което минимум си очаквал.
От доста време се знае, че работите по нов разказ. На какъв стадий е той?
Да, от години работя по нов разказ, чийто размер понякога по този начин ме смазва и плаши, че се укривам я зад някой роман, я зад пиеса или сюжет. В последно време работя интензивно по него и се надявам този път да го докарам до дъно.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Димитър Динев ще показа новото издание на " Ангелски езици " на 30 октомври в DaDa Cultural Bar, София. Той ще приказва за работата си в полемика с Мирела Иванова, Захари Карабашлиев и Владимир Зарев.
Димитър Динев е една от добре защитаваните секрети за българските читатели: романът му от 2003 година " Ангелски езици " провокира голям интерес в немскоезичния свят, само че макар признанието и околните до актуалната балканска история тематики тя не пуска корени в България. През 2006 година " Ангелски езици " се появява в превод от Гергана Фъркова, а след голяма пауза тя още веднъж се завръща в книжарниците с помощта на " Сиела ".
Димитър Динев е роден в Пловдив през 1968 година, а детството си прекарва в Пазарджик. През 1990 година отпътува за Виена. Личният си опит и наблюдения той влага в поредност от персонажи, които изпълват тези над 500 страници - " Ангелски езици " споделя за културните конфликти, съществуването на ръба на закона, сравненията и носталгията, които този опит поражда, контузиите от детството, които носим със себе си, без значение от промяната на адреса, репресиите по време на социалистическия режим и безредните направления на развиване след 1989 година Трийсет години след 10 ноември терзанията на героите звучат към момента настоящо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Подобно на Илия Троянов, различен публицист от български генезис, който написа на немски, Динев носи характерен и достоверен глас, който се трансформира в мост сред Запада и Изтока. Отличителното е, че Динев написа по тези тематики с (черно) възприятие за комизъм и без да се пробва да провокира страдание. Той подхожда с хуманизъм и към тези персонажи, които са взели спорни решения в живота си. Die Zeit разказва книгата като съвършена за дългите зимни нощи, тъй че може да се каже, че тя се завръща в верния миг.
Засега Динев не е издал различен разказ, само че това не го прави книжовен one hit wonder: създател е на осем пиеси, спорадично излизат и нови разкази от него – със " Спас спи " той влиза в сборника Vienna Tales, който събира писани през вековете разкази, отдадени на града, в това число от създатели като Йозеф Рот и Александер Клуге. Динев е също по този начин съсценарист на кино лентата Spanien (2012), който има премиера на Берлинале. Динамичният му метод на писане незабавно притегли интереса на киноиндустрията – от години се градят проекти за екранизиране на " Ангелски езици ", като сега се мисли в посока сериал.
Успяваме да хванем Динев, до момента в който пътува към Одеса, с цел да показа украинското издание на романа, а отговорите си той изпраща написани на ръка.
Променя ли се личното ви отношение към романа през годините?
Написал съм досега един разказ, по тази причина постоянно ми се случва да го премислям. Отношението ми към него по едно и също време се трансформира и не се трансформира. Много добре осъзнавам, че не бих го написал през днешния ден по същия метод, само че съм безпределно признателен на тази книга, тъй като доста й дължа.
Какво да вземем за пример?
Романът притегли погледа на драматурзите от доста театри. Не се постановяваше аз да ги диря, те пристигнаха сами. Но прозата и драматургията имат напълно друга роля в немскоезичния свят. Има доста създатели, чиито романи са сложени на сцена, само че драматургичният превод да не е юридически от тях. Писателите, които имат по едно и също време пиеси, поставяни на огромните подиуми, и сполучливи романи, са доста малко. Един сполучлив разказ може да притегли аудитория, която другояче не се интересува от спектакъл, само че в последна сметка качеството на пиесата е от решаваща позиция за бъдещето на създателя.
А от какво се интересува сега немскоезичната аудитория?
С това доста не се занимавам. Читателите търсят истории, на които да повярват, фигури и характери, с които да се разпознават. Всичко останало е вторично. Така е било постоянно, по този начин и ще бъде, тъй като литературата е може би най-консервативното изкуство. Проблемът е, че читателите, които са най-вече читателки, понижават и остаряват.
В книгата описвате Виена по доста способи: " Виена е гладна ", " Виена е град, в чиито тоалетни доста се хърка и доста се сънува ". Как бихте я описали през 2019 година?
Зависи от вероятността, само че същите неща, които разказвам, не са се трансформирали и до през днешния ден. Затова романът още действа, не губи новост. Особено от днешна позиция, когато Виена е градът в Австрия, където националистите и други крайнодесни партии получават минимум гласове и поддръжка.
Димитър Динев изпрати отговорите си на ръка, преди и след показване на романа в Украйна
Чувствате ли се рамкиран от понятия като " имигрантски разказ " или " имигрантска литература "?
Тези избрания последователно изчезват и по този начин и би трябвало да бъде, тъй като те нанесоха доста вреди. Подобно разбиране не съществува в изобразителното изкуство или музиката примерно. Ако го вземем насериозно, би трябвало да причислим цялата американска литература към него. Понятието е заимствано от политическия дискурс, натоварено е с негативни страсти и в същността си е безусловно расистко. То свидетелства за един доста рисков развой, който онагледява огромната неистина за интеграцията. Чужденецът се интегрира, както всички желаят от него, той дори стига в този развой до такава степен, че стартира да основава литература на новия за него език, литература, която влиза в образователната стратегия. Това е една връхна точка на интеграция, само че какво става в този миг? Изведнъж се появява едно разбиране, което още веднъж го квалифицира като преселник. Това е като изменничество, което минимум си очаквал.
От доста време се знае, че работите по нов разказ. На какъв стадий е той?
Да, от години работя по нов разказ, чийто размер понякога по този начин ме смазва и плаши, че се укривам я зад някой роман, я зад пиеса или сюжет. В последно време работя интензивно по него и се надявам този път да го докарам до дъно.
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Димитър Динев ще показа новото издание на " Ангелски езици " на 30 октомври в DaDa Cultural Bar, София. Той ще приказва за работата си в полемика с Мирела Иванова, Захари Карабашлиев и Владимир Зарев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ