Димитър Бербатов беше посрещнат като цар в Индия. Самият той

Димитър Бербатов беше посрещнат като цар в Индия. Самият той се изненада, виждайки защо иде тирада. Не е значимо обаче по какъв начин ще те посрещнат, а по какъв начин ще те изпратят. Такава беше картинката и в Солун, където почитателите на ПАОК издигнаха в фетиш Бербо при идването му. Но след това нападателят си потегли от задния вход на стадион „ Тумба”. А от тумбата не беше останала и диря...

Въпросът не е единствено дали Бербатов ще грабне огромните милиони от новия си клуб Керала Бластърс, а дали ще грабне сърцата на почитателите. Или по-точно – дали ще затвърди усещането у тях (а освен у тях), че е огромен футболист.

Пред Митко се открива огромния късмет да съживи кариерата си, която от няколко години стремително потегли надолу. Всъщност, колкото и на някои да не им харесва, горчивата истина за футболиста Димитър Бербатов е следната.

От мига, в който напусна Манчестър Юнайтед, най-популярният благоевградчанин в света стартира да върви не нагоре, а да буксува и да се свлича от върховете. Ако би трябвало да сме още по-точни, спадът у Бербатов се появи още през сезон 2011/12 – последния му на „ Олд Трафорд”. За да сме още по-точни – малко по-рано. В оня прокълнат за Митко майски ден на 2011-а, когато Алекс Фъргюсън цинично и безочливо го извади от разширения състав за финала на Шампионската лига с Барса. А тогава Митко беше в стихията, бе станал голмайстор на Висшата лига.

Та през въпросния сезон 2011/12 Бербатов по-често го виждахме на пейката, в сравнение с терена. Записа единствено 21 мача. Головете му също понижиха фрапантно – 9.

През лятото на 2012 година мина във Фулъм. Първият му сезон не беше отличен, само че беше доста добър – 35 мача, 15 гола. Вторият (или по-скоро полусезон, тъй като игра единствено през есента на 2012 година) обаче бе напряко драматичен –едва 5 гола.

Картинката се повтори и в Монако, когато през януари 2014 година Бербатов подписа с отбора от Княжеството. Там го посрещнаха като княз, а той аха да тръгне решително още веднъж нагоре. Но изявите бяха като тези във Фулъм. Добро начало – 15 мача и 9 гола напролет, само че през идващия сезон – отново 9 гола, само че след много повече изиграни срещи - 38. И раздялата беше неизбежна. Раздяла не като победител. Не като с княз.

В ПАОК всички чакаха възкръсването на Бербатов. Някои локални почитатели дори го нарекоха император. Ала Митко от подобен се трансформира в несъвършен боец, отчел се със мижавите 5 точни изстрела за цялостен сезон.

Пътят надолу стана хлъзгав и още по-болезнен, тъй като от лятото на 2016 година до преди няколко месеца Бербо беше без тим.

За да пристигна най-сетне най-хубавата оферта - от Керала Бластърс.

Апропо, дано не бъда свестен неправилно. Никой в никакъв случай не е отричал безспорните и неповторими качества на Димитър Бербатов. Както и триумфите му. Визитката му зад граница е страхотна – и в Байер (Леверкузен), и в Тотнъм, и най-много в Манчестър Юнайтед, където беше звезда. Голяма и ярка звезда.

Но по-късно, та това са си цели пет години, Бербатов не вървеше още и още нагоре. Или хайде, да речем, че към този момент е бил на възраст и че купите в Юнайтед и голмайсторският приз са пикът в кариерата му. Но по-късно Митко трябваше да поддържа едно обичайно, едно доста положително равнище, по този начин, както са го правили някои негови връстници. Сещам се за Златан Ибрахимович, с който са набори. Отворете данните за кариерата му, погледнете ги и ще се убедите. Ще откриете разликата.

Има една мъдра сентенция (китайците се кълнат, че е тяхна, а индийците ги упрекват, че са им я откраднали), която гласи следното: „ Можеш да си върнеш изгубеното злато, само че изгубеното време – никога”.

Димитър Бербатов обаче може да върне формата си, головете и брилянтните отигравания. Да върне славата си. И след това, когато завърши с новия си клуб, да си тръгне не качен върху магаре, а върху слон, който е знак в Индия освен на физическа мощност, само че и на ментална и духовна мощ.