Димитър Аврамов: Слаби конкуренти надуват платната на ГЕРБ
Димитър Аврамов е политолог и журналист. Кореняк пловдивчанин, приключил политология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Негови разбори и мнения са употребявани в Дойче Веле и BBC. Редовно взе участие в коментарните излъчвания на разнообразни български национални малките екрани и радиостанции. Автор е на известния политически блог Avramov.com/Blog.
- Протести и кавги белязаха 2018 година Каква 2019-а ни следва?
- Изискванията на страната към обособения човек и към дребния бизнес, както и административната тежест върху хората непрестанно нарастват. Това основава напрежение и проблеми заради свръхрегулации и недобро ръководство в съществени браншове. Крайно време е
страната да реформира личните си нереформирани браншове,
вместо непрестанно да търси способи да вземе повече пари от хората. Това са аргументите за митингите. У нас аргументите за митингите са доста разнообразни от тези във Франция и в други европейски страни. У нас има потребност от промени, стесняване на страната, понижаване на административната тежест и на репресията на страната, до момента в който в Европа става въпрос за оптимизация, данъчно облагане.
Отговорност и на ръководещите, и на опозицията е да създадат процеса на взимането на решения по-публичен, което ще обезсмисли опасенията за конспирации и дърпане на конците. Това е най-важното, което се надявам да се случи през 2019 година
- Политиците към този момент се готвят за европейските избори - до каква степен оспорван ще е вотът през май?
- Най-доброто, което може да се случи, е диалог за това какъв вид Европа би трябвало да има и какъв вид България. За страдание нито българските партии, нито обществото е готово за подобен спор. Затова чакам европейските избори да станат политически плацдарм за диалог за вътрешната политика, както нормално става.
- Имат ли ГЕРБ капацитет да завоюват с подобаваща преднина?
- ГЕРБ е добре структурирана политическа партия. Тя печели от това, че център-дясното пространство няма съответна политическа опция. Това постоянно оказва помощ на ГЕРБ в последните 5 - 8 избора. Най-вероятно те ще получат добър резултат, само че за тях всичко друго, с изключение на победа на европейските избори, не е добър резултат.
Т.е. на тези избори всяка партия ще бъде гонена от личните си политически демони. Ако за по-малките партии е значимо дали въобще ще имат представител в Екологичен потенциал, за ГЕРБ и за Българска социалистическа партия е значимо да заемат първото място.
- Защо нападателната опозиционна Българска социалистическа партия не беше припозната като опция на властта?
- Проблемът на Българска социалистическа партия е ценностен. Българска социалистическа партия не е изчерпана партия, изчерпани са водачите.
Изчерпани са концепциите за тъждество, за по-висока дистрибуция на национално благосъстояние от страната посредством по-високи налози, посредством повече финансиране в обществената сфера.
Лошото е, че Българска социалистическа партия страда от източен комплекс - изостанала е в концепциите и вижданията си, а гледа на изток, към Русия. Да, това е огромна страна, със свои цели, само че от нея не можеш да вземеш обществено ноу-хау. Можеш да го вземеш от Германия, Австрия, Чехия, Дания.
Това е казусът на Българска социалистическа партия - тя е надалеч от ПЕС да вземем за пример. Очевидна е неналичието на политически нововъведения в Българска социалистическа партия, която обаче е постоянна партия. Но
с цел да дойдеш на власт, би трябвало да си доста по-добър от ръководещите.
Ако си на едно равнище с тях, за какво да те избират хората?!
Истина е, че държавно управление е несигурно - ГЕРБ не могат да постановат всички мечтани от тях политики при съществуването на популистки надъхан съдружен сътрудник. В тая обстановка постоянна партия в съпротива би постигнала доста. Но е реалност, че опозицията не е в положително положение, няма положителни хрумвания за развиването на страната и това крепи ГЕРБ на власт.
В миналите години сякаш ГЕРБ непрестанно имат попътен вятър, т.е. слабостта на съперниците им дава постоянно крачка преимущество. Но пък откакто съумяват всякога да завоюват, явно вършат нещо по този начин, че да бъдат избирани.
- Ще се случи ли прокламираният от Петър Москов нов десен
план?
- С цялото ми почитание към гласоподавателите на остарялата десница, сега им се предлага няколко пъти претопляна гозба. Това, което сега се пробват да показват като дясна опция, за жалост е лишено от политическа сила, лишено е от политически водачи и на всичкото от горната страна единият му съставен елемент е извънредно левичарски, комплициран в посланията си и също така носи директна виновност за това, че в Народното събрание няма дясноцентристка партия. Да не забравяме, че „ Да България ” и управлението блокираха дясното обединяване преди предишните парламентарни избори, вследствие на което извадиха резултат малко под 4%.
И в този момент същите хора, които тогава
разрушиха десните партии,
носят директна отговорност за неуспеха и за това, че десните хора нямат политически представители в Народното събрание, се пробват още веднъж да ни убеждават, че би трябвало да гласуваме за тях.
И тук има лични вини - господин Христо Иванов носи директна отговорност за неналичието на десница в Народното събрание и в ръководството. И в този момент се пробва да ни убеждава по какъв начин е опция на държавното управление на ГЕРБ, а той беше министър от ГЕРБ!
- Какъв нов състав на Екологичен потенциал е необходим за излекуване на Европа?
- В световен проект хората да са недоволни от институциите и политиците - това става културен феномен. А европейският план е в доста необикновен етап - Европейската комисия, Екологичен потенциал не могат да упражняват власт в нито една страна членка непосредствено. Институциите в Брюксел обаче задават регулации. И по този начин европейският план е застинал някъде по средата - има страни, които не желаят да дават власт, и политици, които натискат за
федерализация на Европа.
Освен това наподобява, че бюрокрацията на Европейски Съюз непрестанно се уголемява, доста повече от националните бюрокрации. На моменти даже наподобява, че главният смисъл на Европейски Съюз - да има общ пазар и сигурност, е сменен от администрация. И това тревожи и нервира хората.
Много е значимо накъде ще поеме Европейски Съюз, а това зависи от вида депутати в идващия Екологичен потенциал. Ако влязат реформистки, които желаят унищожаване на регулации, подкрепящи Европейски Съюз като по-либерализирано икономическо пространство - сигурно европейският план ще преживее нов подем.
Ако се удостовери сегашната Европа на високите обществени разноски, на непрекъснати дотации за всичко, това неизбежно ще даде повече власт на политиците, по-голяма държавна интервенция в стопанските системи и неизбежно ще генерира повече корупция. И това няма да направи Европа по-силна.
- Възможна ли е рецесия, в случай че идващият Екологичен потенциал не е реформистки
надъхан?
- Европейски Съюз няма да влезе в остра рецесия. Въпросът е, че дълготрайно, вместо да има стопански напредък от 4-5 %, ще има доста ниски равнища, даже към 0. Много икономисти даже предвиждат криза.
Начинът, по който Европа прави по този начин, че цели браншове - да вземем за пример земеделският, да са неефективни и свръхсубсидирани, а други браншове да не са, е дисбалансиране на стопанската система.
Анализ на по-конкурентни стопански системи демонстрира, че техният модел е по-добър от този на Европейски Съюз. Европа би трябвало да реши какво ще прави. И ние също би трябвало да решим какво ще вършим с българската стопанска система.
У нас обичайно се приказва за енергетика, туризъм и земеделие
Само че това не са главните браншове, които основават благосъстояние. За да станат българите по-богати, би трябвало да има огромен стопански напредък, т.е. би трябвало да има нововъведения, произвеждане на хрумвания, конкурентни в световен мащаб услуги, които притеглят вложители, основават структури у нас. А сега множеството българи, които имат положителни хрумвания, ги осъществят в други страни. Трябва да обърнем тази наклонност. Ако пеем мантрата земеделие-туризъм-енергетика, ще сме постоянно изоставаща нация.
- След Брекзит да чакаме ли още отцепници, или ще има консолидация на Европейски Съюз?
- Излизането на Англия от Европейски Съюз е културен феномен. Британците в никакъв случай не са се чувствали част от континентална Европа. Има прекомерно доста неща в всекидневието на хората на Острова, разнообразни от тези на жителите на континента, което репродуцира отдалеченост. И когато равнищата на емиграция доста се повишиха, настъпи световна икономическа рецесия, последвана от интервал на застоялост, част от британците оповестиха, че не желаят повече по този начин.
Брекзит е културна реакция на икономическите проблеми на света и на измененията. Вероятно Англия нямаше да излезе, в случай че светът преживяваше голям стопански напредък, в случай че нямаше такива миграционни талази, в случай че Англия не беше страната, в която най-вече хора от Европа желаят да отидат, тъй като там се печелят положителни пари и има минимум предубеждения към личността.
И останалите членове на Европейски Съюз би трябвало да проучват за какво излезе Англия и да си кажат: добре е да изправим ония неточности, които сме допускали и които накараха британците да излязат от Съюза.
Ако Европа се впие в досегашния си модел, в случай че вкопчи нокти във всичко това, което е била досега, в случай че не възнамерява промени, все по-малко страни ще имат вяра в Европейски Съюз и евентуално в десетилетието сред 2020-а и 2030-а ще има много промени в структурата на Съюза.
Не бива да бъркаме Европейски Съюз с ресторант, в който всички се веселят до безспир - след веселието всеки би трябвало да излезе и да отиде на работа.
Негови разбори и мнения са употребявани в Дойче Веле и BBC. Редовно взе участие в коментарните излъчвания на разнообразни български национални малките екрани и радиостанции. Автор е на известния политически блог Avramov.com/Blog.
- Протести и кавги белязаха 2018 година Каква 2019-а ни следва?
- Изискванията на страната към обособения човек и към дребния бизнес, както и административната тежест върху хората непрестанно нарастват. Това основава напрежение и проблеми заради свръхрегулации и недобро ръководство в съществени браншове. Крайно време е
страната да реформира личните си нереформирани браншове,
вместо непрестанно да търси способи да вземе повече пари от хората. Това са аргументите за митингите. У нас аргументите за митингите са доста разнообразни от тези във Франция и в други европейски страни. У нас има потребност от промени, стесняване на страната, понижаване на административната тежест и на репресията на страната, до момента в който в Европа става въпрос за оптимизация, данъчно облагане.
Отговорност и на ръководещите, и на опозицията е да създадат процеса на взимането на решения по-публичен, което ще обезсмисли опасенията за конспирации и дърпане на конците. Това е най-важното, което се надявам да се случи през 2019 година
- Политиците към този момент се готвят за европейските избори - до каква степен оспорван ще е вотът през май?
- Най-доброто, което може да се случи, е диалог за това какъв вид Европа би трябвало да има и какъв вид България. За страдание нито българските партии, нито обществото е готово за подобен спор. Затова чакам европейските избори да станат политически плацдарм за диалог за вътрешната политика, както нормално става.
- Имат ли ГЕРБ капацитет да завоюват с подобаваща преднина?
- ГЕРБ е добре структурирана политическа партия. Тя печели от това, че център-дясното пространство няма съответна политическа опция. Това постоянно оказва помощ на ГЕРБ в последните 5 - 8 избора. Най-вероятно те ще получат добър резултат, само че за тях всичко друго, с изключение на победа на европейските избори, не е добър резултат.
Т.е. на тези избори всяка партия ще бъде гонена от личните си политически демони. Ако за по-малките партии е значимо дали въобще ще имат представител в Екологичен потенциал, за ГЕРБ и за Българска социалистическа партия е значимо да заемат първото място.
- Защо нападателната опозиционна Българска социалистическа партия не беше припозната като опция на властта?
- Проблемът на Българска социалистическа партия е ценностен. Българска социалистическа партия не е изчерпана партия, изчерпани са водачите.
Изчерпани са концепциите за тъждество, за по-висока дистрибуция на национално благосъстояние от страната посредством по-високи налози, посредством повече финансиране в обществената сфера.
Лошото е, че Българска социалистическа партия страда от източен комплекс - изостанала е в концепциите и вижданията си, а гледа на изток, към Русия. Да, това е огромна страна, със свои цели, само че от нея не можеш да вземеш обществено ноу-хау. Можеш да го вземеш от Германия, Австрия, Чехия, Дания.
Това е казусът на Българска социалистическа партия - тя е надалеч от ПЕС да вземем за пример. Очевидна е неналичието на политически нововъведения в Българска социалистическа партия, която обаче е постоянна партия. Но
с цел да дойдеш на власт, би трябвало да си доста по-добър от ръководещите.
Ако си на едно равнище с тях, за какво да те избират хората?!
Истина е, че държавно управление е несигурно - ГЕРБ не могат да постановат всички мечтани от тях политики при съществуването на популистки надъхан съдружен сътрудник. В тая обстановка постоянна партия в съпротива би постигнала доста. Но е реалност, че опозицията не е в положително положение, няма положителни хрумвания за развиването на страната и това крепи ГЕРБ на власт.
В миналите години сякаш ГЕРБ непрестанно имат попътен вятър, т.е. слабостта на съперниците им дава постоянно крачка преимущество. Но пък откакто съумяват всякога да завоюват, явно вършат нещо по този начин, че да бъдат избирани.
- Ще се случи ли прокламираният от Петър Москов нов десен
план?
- С цялото ми почитание към гласоподавателите на остарялата десница, сега им се предлага няколко пъти претопляна гозба. Това, което сега се пробват да показват като дясна опция, за жалост е лишено от политическа сила, лишено е от политически водачи и на всичкото от горната страна единият му съставен елемент е извънредно левичарски, комплициран в посланията си и също така носи директна виновност за това, че в Народното събрание няма дясноцентристка партия. Да не забравяме, че „ Да България ” и управлението блокираха дясното обединяване преди предишните парламентарни избори, вследствие на което извадиха резултат малко под 4%.
И в този момент същите хора, които тогава
разрушиха десните партии,
носят директна отговорност за неуспеха и за това, че десните хора нямат политически представители в Народното събрание, се пробват още веднъж да ни убеждават, че би трябвало да гласуваме за тях.
И тук има лични вини - господин Христо Иванов носи директна отговорност за неналичието на десница в Народното събрание и в ръководството. И в този момент се пробва да ни убеждава по какъв начин е опция на държавното управление на ГЕРБ, а той беше министър от ГЕРБ!
- Какъв нов състав на Екологичен потенциал е необходим за излекуване на Европа?
- В световен проект хората да са недоволни от институциите и политиците - това става културен феномен. А европейският план е в доста необикновен етап - Европейската комисия, Екологичен потенциал не могат да упражняват власт в нито една страна членка непосредствено. Институциите в Брюксел обаче задават регулации. И по този начин европейският план е застинал някъде по средата - има страни, които не желаят да дават власт, и политици, които натискат за
федерализация на Европа.
Освен това наподобява, че бюрокрацията на Европейски Съюз непрестанно се уголемява, доста повече от националните бюрокрации. На моменти даже наподобява, че главният смисъл на Европейски Съюз - да има общ пазар и сигурност, е сменен от администрация. И това тревожи и нервира хората.
Много е значимо накъде ще поеме Европейски Съюз, а това зависи от вида депутати в идващия Екологичен потенциал. Ако влязат реформистки, които желаят унищожаване на регулации, подкрепящи Европейски Съюз като по-либерализирано икономическо пространство - сигурно европейският план ще преживее нов подем.
Ако се удостовери сегашната Европа на високите обществени разноски, на непрекъснати дотации за всичко, това неизбежно ще даде повече власт на политиците, по-голяма държавна интервенция в стопанските системи и неизбежно ще генерира повече корупция. И това няма да направи Европа по-силна.
- Възможна ли е рецесия, в случай че идващият Екологичен потенциал не е реформистки
надъхан?
- Европейски Съюз няма да влезе в остра рецесия. Въпросът е, че дълготрайно, вместо да има стопански напредък от 4-5 %, ще има доста ниски равнища, даже към 0. Много икономисти даже предвиждат криза.
Начинът, по който Европа прави по този начин, че цели браншове - да вземем за пример земеделският, да са неефективни и свръхсубсидирани, а други браншове да не са, е дисбалансиране на стопанската система.
Анализ на по-конкурентни стопански системи демонстрира, че техният модел е по-добър от този на Европейски Съюз. Европа би трябвало да реши какво ще прави. И ние също би трябвало да решим какво ще вършим с българската стопанска система.
У нас обичайно се приказва за енергетика, туризъм и земеделие
Само че това не са главните браншове, които основават благосъстояние. За да станат българите по-богати, би трябвало да има огромен стопански напредък, т.е. би трябвало да има нововъведения, произвеждане на хрумвания, конкурентни в световен мащаб услуги, които притеглят вложители, основават структури у нас. А сега множеството българи, които имат положителни хрумвания, ги осъществят в други страни. Трябва да обърнем тази наклонност. Ако пеем мантрата земеделие-туризъм-енергетика, ще сме постоянно изоставаща нация.
- След Брекзит да чакаме ли още отцепници, или ще има консолидация на Европейски Съюз?
- Излизането на Англия от Европейски Съюз е културен феномен. Британците в никакъв случай не са се чувствали част от континентална Европа. Има прекомерно доста неща в всекидневието на хората на Острова, разнообразни от тези на жителите на континента, което репродуцира отдалеченост. И когато равнищата на емиграция доста се повишиха, настъпи световна икономическа рецесия, последвана от интервал на застоялост, част от британците оповестиха, че не желаят повече по този начин.
Брекзит е културна реакция на икономическите проблеми на света и на измененията. Вероятно Англия нямаше да излезе, в случай че светът преживяваше голям стопански напредък, в случай че нямаше такива миграционни талази, в случай че Англия не беше страната, в която най-вече хора от Европа желаят да отидат, тъй като там се печелят положителни пари и има минимум предубеждения към личността.
И останалите членове на Европейски Съюз би трябвало да проучват за какво излезе Англия и да си кажат: добре е да изправим ония неточности, които сме допускали и които накараха британците да излязат от Съюза.
Ако Европа се впие в досегашния си модел, в случай че вкопчи нокти във всичко това, което е била досега, в случай че не възнамерява промени, все по-малко страни ще имат вяра в Европейски Съюз и евентуално в десетилетието сред 2020-а и 2030-а ще има много промени в структурата на Съюза.
Не бива да бъркаме Европейски Съюз с ресторант, в който всички се веселят до безспир - след веселието всеки би трябвало да излезе и да отиде на работа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ