Диляна Ценова, 24 часа“Нищо тържествено няма в откриването на поредния

Диляна Ценова, „ 24 часа “

Нищо тържествено няма в откриването на следващия изключително определен парламент. На хората грубо им писна от тъпи опити, политиката към този момент не е забавна, даже и единствено с просветителна цел да я следиш.

Един ден учениците

ще плачат от досада, зубрейки поредицата от провалени мандати,

както дядовците и бабите им преди време се мъчеха да запомнят не по-малко безсмислените конгреси на Българска комунистическа партия.

Историята не може да се пренапише, всички нелепости се броят, без значение дали безславните водачи имат чувство за историзъм и осъзнават, че имената им ще бъдат знак за срамен интервал от другояче славното българско минало.

Сега навсякъде приказват, че петият опит да се сформира резистентен парламент и държавно управление е жертван на неуспех, тъй като ПП-ДБ отхвърлят да се коалират с ГЕРБ-СДС. Но лозунгът “Само ние, никой различен! Всичко друго е отпадък ”е на равнището на футболните агитки,

които в никакъв случай не са имали искания за висок разсъдък или морални устои. Политиците, които се хранят от налозите на своите гласоподаватели, нямат право да заемат сходна позиция, без значение какъв брой умни и красиви се виждат в огледалото си.

Опитите на всякакви интелектуалци да блеснат в този следващ върховен миг също са дразнещи със своята непроизводителност. Какво като си стигнал до заключението, че възходът на “Възраждане ” е с помощта на медиите, или си налегнат от ужасното просветление, че Радев ги върти всичките на дребния си пръст? С какво оказват помощ апелите за обединяване, откакто партиите и обединенията възприемат ролята си в политиката като участници в кастинг за “България търси гений ” и имат вяра, че колкото повече се демонстрират по малкия екран, толкоз по-желани стават? Ситуацията в действителност е надалеч по-проста от дълбокомислените разбори, подписки и заявления.

Имаме ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, “Възраждане ”, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. От тях тъкмо четири партии (ГЕРБ, Движение за права и свободи, ДСБ и БСП) са членове на така наречен европейско семейство. Ориентацията и целеполагането им са предвидими – те са за европейско бъдеще, изпратили са депутати в Брюксел, няма заплаха да се извъртят и да изискат референдум против еврото или ненадейно да начертаят курс към вливане в Евразия.

На тази основа въпросните членки на Европейската национална партия, Либералния алианс и Партията на европейските социалисти имат опция да сформират болшинство и кабинет незабавно.

Без да се занимават повече с личностни желания и да се излагат с прашасалите си опорки, измислени по времето, когато им се струваше, че

с площадни шествия могат да вземат властта

Очевиден аршин за съюзяване на политическите сили са и личните им предизборни цели. Като изключим националистите, всички, които минаха бариерата, са издигнали и поддържат следните пътеводни цели: влизането в Шенген, приемането на еврото, задействане на проекта за възобновяване и развиване, осъществяване на правосъдна промяна, преданост към Европейски Съюз и НАТО, поддръжка на Украйна във войната ѝ против съветския агресор.

На тази основа, отново без никакво офлянкване, може да се образува необятна коалиция. ПП-ДБ се кълнат и тръшкат, че съюзът с Бойко Борисов е еднакъв на незабавна гибел, значи остава комбинацията ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.

За тях са дали своят вот близо милион и четиристотин хиляди гласоподаватели при общо два милиона и седемстотин хиляди взели участие в петия следващ ексклузивен избор на 2 април т.г.

Досадно е да ни занимават повече с условности, като, да кажем, конгресите им, които били дали тежки обети да не влизат в връзки с тоя и с оня.

През ноември 2021 година, когато Петков и Василев се прегърнаха с Нинова, нямаше изпаднали в потрес конгресни делегати, нито пък почитатели на Маркс и Енгелс се подвигнаха на въоръжена битка.

Просто им трябваха депутатите на Българска социалистическа партия за болшинството и точка. Днес още веднъж социалистите се оказват в решаващата роля на патерица, без значение коя от двете най-мащабни сили е отпред.

Но, добре, айде! Да пренебрегнем резултатите от парламентарните избори и прогресистката теза за неистовата социална нетърпимост към остарялото статукво.

Да си представим, че ГЕРБ-СДС не съумява да сформира държавно управление и вторият мандат отива при ПП-ДБ.

Не се ли простира пред тази коалиция същият вид

– кабинет с Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ? На всичкото от горната страна съществуват напълно справедливи условия Нинова да не одобри повече партньорство с “Промяната ”, откакто Кирил Петков отиде в Брюксел да се хвали какъв брой остроумен метод е разкрил да изпраща въоръжение на Украйна, заобикаляйки социалистите в държавното управление си. А Василев разгласи в деня на заветния за Българска социалистическа партия конгрес на Бузлуджа, че не Нинова, а той е вдигнал пенсиите.

Макар в този момент ПП да прави някакви неясни реверанси към  “Възраждане ”,

даже на техния необятно скроен електорат, който гласоподава за Румен Радев, дружбата с Костадинов ще му пристигна допълнително. Пък и икономическите тезиси на харвардските ученици няма по какъв начин да влязат в синхрон с референдума против еврото.

Очевидно е, че не толкоз политическата и икономическата непоклатимост са значими, колкото кой е от горната страна. За разлика от 2021-ва обаче, когато ГЕРБ бе главният провинен за болките и страданията, през днешния ден всички водачи с искания (без Костадинов) към този момент са се изредили в ръководството и опциите им са ясни. Така че изборът е редуциран до размера на егото и цвета на очите им. А това към този момент е нетърпимо!