Дигиталните градини могат да бъдат редактирани по всяко време, за

Дигиталните градини могат да бъдат редактирани когато и да е, с цел да отразят еволюцията у личността
(снимка: CC0 Public Domain)

Като софтуерен инженер Сара Гарнър обновява своя персонален уебсайт постоянно, само че от самото начало, откогато го има, я преследва чувството, че нещо не е наред. Разбира се, има си нужните връзки към своите профили в обществените медии и досие на своята професионална работа, само че в действителност уеб сайтът по този начин и не отразява нейната персона. И по този начин неотдавна дамата стига до концепцията да си сътвори страница, фокусирана върху музеите – тематика, от която е захласната.  Страницата към момента е в развой на създаване, само че Сара си я показва като кътче, което показва мислите й за обичаните й музеи, разказва страстите, които са провокирали, и приканва други хора да споделят обичаните си музеи и наученото в тях.

Добре пристигнали в света на „ цифровите градини ”. Тези креативен превъплъщения на блоговете тихомълком превземат интернет. Все повече хора могат да боравят с „ back-end ” програмен код, с цел да основат уеб сайтове, които са сходни на колажи или тип изкуство, все по-малко предсказуеми и все по-малко стандартизирани.

„ Цифровите градини ” изследват огромно многообразие от тематики. Те постоянно се поправят и трансформират, с цел да покажат развиването на личността. Типични са за хора с нишови ползи. Чрез „ цифровите градини ” хората основават интернет, който не залага толкоз мощно на противоположната връзка и на шумните пространства вид „ конгрес ”. Това са по-скоро „ тихи ” пространства, в които човек намира успокоение с обичаните си тематики.

Корените на придвижването на „ цифровите градини ” може да се намерят надалеч обратно в 1998 година, когато Марк Бърнстейн вкарва концепцията за „ хипертекстовата градина ”, аргументирайки пространства в интернет, които разрешават на човек да потъне в непознатото. „ Всеки прави своите странни неща ”, споделя пред MIT Technology Review дизайнерката Маги Епълтън.

Днес „ цифровите градини ” разискват книги и филми, оферират мисли за философия и политика. Някои са творби на изкуството сами по себе си – образни шедьоври, които приканват фена да изследва. Други са по-семпли и на практика потребни. Последните употребяват Гугъл Docs или WordPress шаблони, с цел да споделят персонални „ описи ”.

Въпреки красивия общ термин „ цифровите градини ” не следват каквито и да е правила. Те не са блогове! Те не са платформи за обществени медии. Да, реализират се връзки, само че постоянно това става посредством свързване с други цифрови градини или събиране във конгреси като Reddit и Telegram.

Том Кричлоу – съветник, който от години обработва своята „ цифрова градина ”, разказва главната разлика сред блоговете от остарялата школа и цифровото градинарство. „ С блоговете говорите с огромна публика ”, споделя той. „ С цифровото градинарство вие говорите със себе си. Фокусирате се върху това, което желаете да култивирате с течение на времето ”.

Общото сред въпросните градини е, че могат да бъдат редактирани когато и да е, с цел да отразят еволюцията и смяната у личността. Идеята е сходна на редактирането на запис в Уикипедия. Разбира се, „ цифровите градини ” не са предопределени да бъдат „ последна инстанция ” по дадена тематика. Като по-бавен и несръчен метод за проучване на интернет, те се любуват на това, че не са окончателният източник, а просто един източник, споделя Майк Колфийлд, специалист по цифрова просветеност във Вашингтонския държавен университет.
още по тематиката
Всъщност целият смисъл на „ цифровите градини ” е, че те могат да порастват и да се трансформират – и че по едно и също време могат да съществуват безграничен брой разнообразни страници по една и съща тематика. Всяка от тях е отворена сбирка от бележки, запаси, скици и изследвания, които индивидът натрупа.

Маги Апълтън, дизайнер по специалност, поддържа такава персонална градина, в която натрупа информация за книги и технологии. Тя е учила за антрополог и споделя, че е била привлечена от цифровите градини заради тяхната дълбочина. „ Съдържанието не е в Twitter и в никакъв случай не се изтрива ”, споделя тя.

Този дух на творчество и характерност е нещото, което притегля голям брой хора към концепцията. Някои допускат, че цифровата градина е реакция към интернета, с който сме привикнали – там нещата стават „ вайръл ” (разпространяват се бързо като вирус), на смяната се гледа с неуважение, а уеб страниците са едноизмерни. Профилите във Фейсбук и Twitter имат изрядни слотове за фотоси и изявления, само че запалянковците на цифровите градини отхвърлят тези закрепени дизайнерски детайли. Усещането за време и пространство за проучване е основно.

„ Участвайки в цифровото градинарство, вие непрекъснато намирате нови връзки, повече дълбочина и нюанси ”, споделя Коулфийлд, който изследва проблематиката на дезинформацията. „ Това, за което пишете, не е вкаменена обява в блог. Когато научите повече, добавяте към него ”. Има израстване.

Създаването на уеб страница от нулата дава по-голяма креативна независимост от обществените медии и уеб хостинг уеб страниците, само че изисква известни знания по програмиране.

Повечето хора, които поддържат лични виртуални градини, са на мнение, че това е бягство от ужасяващия звук на обществените мрежи и цялостното звучене на интернет при започване на 2020-те. Този дух напоследък подтиква доста хора да бягат от обществените мрежи и даже да търсят „ почивка ” от цифровото другарство.