В САЩ официално е обявен за незаконен синтетичния наркотик LSD
Диетиламид на лизергиновата киселина (по-известна като LSD – от немското Lysergsäure-diethylamid, също ЛСД) е мощно психоактивно вещество, което спада към групите на халюциногените и ентеогените. LSD е изолиран за първи път в 1938 година в лабораториите „ Sandoz “, (Швейцария) по полусинтетичен път от алкалоиди на моравото рогче (вид паразитна гъба) от швейцарския химик Алберт Хофман, наименуван по-късно „ бащата на LSD “.
Дозите се мерят в микрограмове (μg, една милионна от грама) и дозата може да варира сред 100 и 500 μg (силна доза). Доказано е, че LSD няма отровен резултат върху организма и с него не може да се „ предозира “, тъй като смъртоносната доза е над 12 000 μg, а това е 30 пъти повече от „ мощната “ единична доза. Приемане на такива дози на процедура не се среща.
През първите години използването на добилата митични измерения съставна част „ LSD “, преди нейната инкриминализация, намира своята приложимост в психиатричните клиники, където веществото се е считало за обещаващ лечебен инструмент. LSD обаче бързо попада на улицата и стартира да се използва най-вече от музиканти, артисти, писатели, актьори, както и от доста битници и хипита. Свързването на LSD с групи, несъгласни с господстващата културна и политическа конюнктура, води до инкриминализирането на LSD. Регулационните режими обаче са леко разхлабени от 90-те години на 20 век насам, само че все пак притежанието и използването остават преследвани.
LSD е синтезиран на 16 ноември 1938 година от химика Алберт Хофман, работещ за фармакологичните лаборатории Sandoz в Базел, Швейцария. Разработван в началото за аналептик, който да подтиква метаболизма и дихателната система, LSD изначало не прави никакво усещане на младия академик. При изпробването му върху животни ученият вижда единствено известно безпокойствие у животните. За момента проучванията завършват, а психеделичният капацитет на LSD е открит пет години по-късно.
На 16 април 1943 година, когато Алберт Хофман възобновява работата си по веществото, в тялото му попада дребна доза от веществото. Химикът изпитва безпокойствие и леко замайване, които минават в прелестно, по думите му „ съноподобно “, положение, изпъстрено с мощно разрастване на въображението. След към два часа чувството губи своята активност. Преживяването е разказано в дневника на учения.
Три дни по-късно, на 19 април 1943 година, Хофман умишлено приема 250 μg LSD. За огромна негова изненада, дозата не се оказва минимална, както той счита. Невероятно мощно прекарване залива откривателя, който моли своята асистентка да го придружи до дома му на няколко километра от лабораторията. Тъй като военното състояние не разрешава използването на автомобил, те потеглят с велосипедите си. Пътешествието, подхванато от Хофман, става именито и през днешния ден е известно измежду последователите на LSD като Деня на колелото.
Разпространение
След горните събития LSD бързо навлиза в психиатричните клиники като обещаващо вещество за опити свързани с държанието на хора. Съгласно с господстващата тогава догматика на бихевиоризма измежду психиатрите, LSD е считано за психозомиметик, т.е. за вещество, имитиращо неуравновесеност. Много психиатри пробват сами резултатите на LSD, с цел да могат да схванат по-добре света на своите пациенти и да опознаят психическата патология. Оттук води началото си хипотетичната връзка сред неуравновесеност и LSD, която остава недоказана и съществено оспорвана най-вече на учредения за „ неправилна, не добре осведомена и неетична приложимост “. До 60-те години на XX век, когато използването на LSD се разпростира с голяма мощ, веществото е познато единствено в психиатричните клиники, в пробни (военни) центрове и частни психотерапевтични практики. Психиатрите употребяват LSD като инструмент за проучване на душeвността и откриване на несъзнаваното и груповото несъзнавано. Изпробван върху доста доброволци и недоброволци, LSD е считан за субстанция с огромен капацитет, която може да форсира разбирането за редица психологични проблеми, като шизофренията, както и лекуването на душевен разстройства и стресови положения, на алкохолизъм и други пристрастявания.
Правителствени опити
В следвоенната конюнктура и в разгара на Студената война, държавни управления и на западните съдружници, и на страните от тогавашния Варшавски контракт финансират голям брой планове за приложенията на LSD. Централно разузнавателно управление на САЩ започва планове, които пораждат огромен брой опити с цивилни и военни, от време на време без тяхното единодушие. Проект с кодовото название BLUEBIRD, който употребява LSD в програмата си, включва способи на разпитване посредством психоактивни субстанции, изолираност и внушаемост.[5] Проектът съществува през 1949 – 50 година, след което бива преименуван на ARTICHOKE, а по-късно на МК-УЛТРА (MKULTRA).[6] Документи по случая МК-УЛТРА, който е оголен през 1975 година, демонстрират постоянно брутални LSD опити с душевноболни, военни, проститутки, студенти и други хора.
Идващ от оскъдно семейство, Кен Киси е студент в Станфордския университет, който, с цел да може да се устоя, се записва като доброволец по плана МК-УЛТРА. Разтърсен от въздействието на LSD и плана, Киси стартира работа по един от най-влиятелните романи на XX век – „ Полет над кукувиче гнездо “. Киси също по този начин съумява да вземе и популяризира голямо количесво LSD и по този начин дава мощен подтик на психеделичната гражданска война и хипи придвижванията. [7] Така по подигравка на ориста Централно разузнавателно управление на САЩ става проводник на разпространяването на LSD на Запад. По-късно обаче следва коренна смяна в политиката към веществото.
Цензура и законен статут
Лавинообразното повишаване на въздействието на LSD измежду радикализиращите се младежи на Запад и тяхната все по-нарастваща политическа интензивност срещу открития политически и културен ред води до възбраната от 1965 година в Съединени американски щати и 1966 година във Англия. Заради голямото въздействие на LSD измежду надигащите се студентски среди, които насочат политически претенции за прекъсване на войната във Виетнам и за човешки права и свободи, администрацията на американския президент Линдън Джонсън, а по-късно и на Ричард Никсън, повежда битка против LSD. Не единствено че веществото е неразрешено за приложимост, само че и всевъзможни научни проучвания са безусловно криминализирани и преследвани. Въпреки това през 90-те години на XX век, след нестихващия интерес измежду доста кръгове, регулирането на LSD стартира да отслабва и няколко проучвателен плана съумяват да вземат позволение за проучване.
В началото на XXI век няколко групи водят проучвания върху LSD. „ Мултидисциплинарната асоциация за психеделични проучвания “ прави опити в Швейцария, а фондацията „ Beckley “ изследва резултатите на LSD върху творчеството и прозренията.
В България притежанието, производството и търговията с LSD са неразрешени и се преследват от закона.
Интересни обстоятелства
През 1953 – 1954 година учени от английското разузнаване MI-6 дават LSD на сътрудниците на службата без тяхно познание, пробвайки се да основат съвършения„ серум на истината “. След разкриването на скандалните случаи, през 2006 година на употребяваните като „ опитни зайчета “ сътрудници са изплатени солидни обезщетения.
В интервала 1950 – 1965 година, в границите на проучванията на LSD и други халюциногени, са написани повече от хиляда научни труда, извършени са шест интернационалните научни конференции, а опиатът е предписван като лекарство на над 40 000 пациенти. Една от най-известните персони, минали курс на лекуване с LSD, е звездата на киното Кари Грант, който в края на 50-те години на 20 век постъпва в клиника за оправянето с измъчващите го душевни разстройства след множеството му разводи.
През 1961 година Тимъти Лиъри – професор по логика на психиката от Харвард, употребява академично финансиране за провеждането на опит, в границите на който четиристотин доброволци одобряват 3500 дози LSD. При последвалата анкета 90% от участниците в проучването показали, че още веднъж биха желали да изпитат сходни чувства, а 62% декларирали, че изживяното при използването на LSD е трансформирало живота им към по-добро.
През 1966 година халюциногенът е неразрешен от закона и във Англия, а в края на 60-те години на XX век последователите на ъндърграунд културата стартират всеобщата му приложимост в търсене на духовни и мистически откровения по време на халюцинациите, които нормално не престават сред 8 и 15 часа. Тласък на разпространяването на опиата дава и изявление на Пол Маккартни от 1967 година, в което той намерено признава, че използва LSD. При съчиняването на песента „ Tomorrow Never Knows “, в която се усеща ползата на „ Бийтълс “ към халюциногените, Джон Ленън черпи хрумвания от излязлата през 1964 година книга „ Психеделичният опит “ от проф. Тимъти Лиъри.
Роджър „ Сид “ Барет от групата „ Пинк Флойд “ също е измежду феновете на LSD през 60-те години на XX век. В края на 60-те междинната доза LSD е към 100 – 200 μg. Смята се, че преди един от концертите на „ Дорс “ през 1966 година фронтменът ѝ Джим Морисън взел едновременно 10 000 μg от опиата.
Според Закона за корист с наркотични субстанции (Misuse of Drugs Act), признат през 1971 година във Англия, притежанието на LSD, който спада към опиатите от група А, се санкционира с до 7 години затвор, а разпространяването му се санкционира още по-тежко – с присъди до пожизнен затвор и парична санкция в безграничен размер.
През 2007 година „ бащата “ на LSD бе класиран преди всичко в листата на стоте живи гении, формиран от консултантска компания Synectics със седалище във Англия.
Ефекти
Последствията от LSD могат да бъдат непредвидими или да имат дълготрайни психоемоционални резултати – както позитивни, по този начин и негативни. Цензурата и гоненията, както и политическата колоритност на дебата към LSD вършат доста сложен разбора на резултатите на LSD, за които трябват още проучвания. Някои хора, употребяващи LSD, настояват, че резултатите имат голямо значение за живота им и това им е помогнало да погледнат живота си от различен ъгъл.[9] Други, които са имали неприятни прекарвания, пробват единствено веднъж и след несполучливия опит вечно странят от LSD.
Дозите се мерят в микрограмове (μg, една милионна от грама) и дозата може да варира сред 100 и 500 μg (силна доза). Доказано е, че LSD няма отровен резултат върху организма и с него не може да се „ предозира “, тъй като смъртоносната доза е над 12 000 μg, а това е 30 пъти повече от „ мощната “ единична доза. Приемане на такива дози на процедура не се среща.
През първите години използването на добилата митични измерения съставна част „ LSD “, преди нейната инкриминализация, намира своята приложимост в психиатричните клиники, където веществото се е считало за обещаващ лечебен инструмент. LSD обаче бързо попада на улицата и стартира да се използва най-вече от музиканти, артисти, писатели, актьори, както и от доста битници и хипита. Свързването на LSD с групи, несъгласни с господстващата културна и политическа конюнктура, води до инкриминализирането на LSD. Регулационните режими обаче са леко разхлабени от 90-те години на 20 век насам, само че все пак притежанието и използването остават преследвани.
LSD е синтезиран на 16 ноември 1938 година от химика Алберт Хофман, работещ за фармакологичните лаборатории Sandoz в Базел, Швейцария. Разработван в началото за аналептик, който да подтиква метаболизма и дихателната система, LSD изначало не прави никакво усещане на младия академик. При изпробването му върху животни ученият вижда единствено известно безпокойствие у животните. За момента проучванията завършват, а психеделичният капацитет на LSD е открит пет години по-късно.
На 16 април 1943 година, когато Алберт Хофман възобновява работата си по веществото, в тялото му попада дребна доза от веществото. Химикът изпитва безпокойствие и леко замайване, които минават в прелестно, по думите му „ съноподобно “, положение, изпъстрено с мощно разрастване на въображението. След към два часа чувството губи своята активност. Преживяването е разказано в дневника на учения.
Три дни по-късно, на 19 април 1943 година, Хофман умишлено приема 250 μg LSD. За огромна негова изненада, дозата не се оказва минимална, както той счита. Невероятно мощно прекарване залива откривателя, който моли своята асистентка да го придружи до дома му на няколко километра от лабораторията. Тъй като военното състояние не разрешава използването на автомобил, те потеглят с велосипедите си. Пътешествието, подхванато от Хофман, става именито и през днешния ден е известно измежду последователите на LSD като Деня на колелото.
Разпространение
След горните събития LSD бързо навлиза в психиатричните клиники като обещаващо вещество за опити свързани с държанието на хора. Съгласно с господстващата тогава догматика на бихевиоризма измежду психиатрите, LSD е считано за психозомиметик, т.е. за вещество, имитиращо неуравновесеност. Много психиатри пробват сами резултатите на LSD, с цел да могат да схванат по-добре света на своите пациенти и да опознаят психическата патология. Оттук води началото си хипотетичната връзка сред неуравновесеност и LSD, която остава недоказана и съществено оспорвана най-вече на учредения за „ неправилна, не добре осведомена и неетична приложимост “. До 60-те години на XX век, когато използването на LSD се разпростира с голяма мощ, веществото е познато единствено в психиатричните клиники, в пробни (военни) центрове и частни психотерапевтични практики. Психиатрите употребяват LSD като инструмент за проучване на душeвността и откриване на несъзнаваното и груповото несъзнавано. Изпробван върху доста доброволци и недоброволци, LSD е считан за субстанция с огромен капацитет, която може да форсира разбирането за редица психологични проблеми, като шизофренията, както и лекуването на душевен разстройства и стресови положения, на алкохолизъм и други пристрастявания.
Правителствени опити
В следвоенната конюнктура и в разгара на Студената война, държавни управления и на западните съдружници, и на страните от тогавашния Варшавски контракт финансират голям брой планове за приложенията на LSD. Централно разузнавателно управление на САЩ започва планове, които пораждат огромен брой опити с цивилни и военни, от време на време без тяхното единодушие. Проект с кодовото название BLUEBIRD, който употребява LSD в програмата си, включва способи на разпитване посредством психоактивни субстанции, изолираност и внушаемост.[5] Проектът съществува през 1949 – 50 година, след което бива преименуван на ARTICHOKE, а по-късно на МК-УЛТРА (MKULTRA).[6] Документи по случая МК-УЛТРА, който е оголен през 1975 година, демонстрират постоянно брутални LSD опити с душевноболни, военни, проститутки, студенти и други хора.
Идващ от оскъдно семейство, Кен Киси е студент в Станфордския университет, който, с цел да може да се устоя, се записва като доброволец по плана МК-УЛТРА. Разтърсен от въздействието на LSD и плана, Киси стартира работа по един от най-влиятелните романи на XX век – „ Полет над кукувиче гнездо “. Киси също по този начин съумява да вземе и популяризира голямо количесво LSD и по този начин дава мощен подтик на психеделичната гражданска война и хипи придвижванията. [7] Така по подигравка на ориста Централно разузнавателно управление на САЩ става проводник на разпространяването на LSD на Запад. По-късно обаче следва коренна смяна в политиката към веществото.
Цензура и законен статут
Лавинообразното повишаване на въздействието на LSD измежду радикализиращите се младежи на Запад и тяхната все по-нарастваща политическа интензивност срещу открития политически и културен ред води до възбраната от 1965 година в Съединени американски щати и 1966 година във Англия. Заради голямото въздействие на LSD измежду надигащите се студентски среди, които насочат политически претенции за прекъсване на войната във Виетнам и за човешки права и свободи, администрацията на американския президент Линдън Джонсън, а по-късно и на Ричард Никсън, повежда битка против LSD. Не единствено че веществото е неразрешено за приложимост, само че и всевъзможни научни проучвания са безусловно криминализирани и преследвани. Въпреки това през 90-те години на XX век, след нестихващия интерес измежду доста кръгове, регулирането на LSD стартира да отслабва и няколко проучвателен плана съумяват да вземат позволение за проучване.
В началото на XXI век няколко групи водят проучвания върху LSD. „ Мултидисциплинарната асоциация за психеделични проучвания “ прави опити в Швейцария, а фондацията „ Beckley “ изследва резултатите на LSD върху творчеството и прозренията.
В България притежанието, производството и търговията с LSD са неразрешени и се преследват от закона.
Интересни обстоятелства
През 1953 – 1954 година учени от английското разузнаване MI-6 дават LSD на сътрудниците на службата без тяхно познание, пробвайки се да основат съвършения„ серум на истината “. След разкриването на скандалните случаи, през 2006 година на употребяваните като „ опитни зайчета “ сътрудници са изплатени солидни обезщетения.
В интервала 1950 – 1965 година, в границите на проучванията на LSD и други халюциногени, са написани повече от хиляда научни труда, извършени са шест интернационалните научни конференции, а опиатът е предписван като лекарство на над 40 000 пациенти. Една от най-известните персони, минали курс на лекуване с LSD, е звездата на киното Кари Грант, който в края на 50-те години на 20 век постъпва в клиника за оправянето с измъчващите го душевни разстройства след множеството му разводи.
През 1961 година Тимъти Лиъри – професор по логика на психиката от Харвард, употребява академично финансиране за провеждането на опит, в границите на който четиристотин доброволци одобряват 3500 дози LSD. При последвалата анкета 90% от участниците в проучването показали, че още веднъж биха желали да изпитат сходни чувства, а 62% декларирали, че изживяното при използването на LSD е трансформирало живота им към по-добро.
През 1966 година халюциногенът е неразрешен от закона и във Англия, а в края на 60-те години на XX век последователите на ъндърграунд културата стартират всеобщата му приложимост в търсене на духовни и мистически откровения по време на халюцинациите, които нормално не престават сред 8 и 15 часа. Тласък на разпространяването на опиата дава и изявление на Пол Маккартни от 1967 година, в което той намерено признава, че използва LSD. При съчиняването на песента „ Tomorrow Never Knows “, в която се усеща ползата на „ Бийтълс “ към халюциногените, Джон Ленън черпи хрумвания от излязлата през 1964 година книга „ Психеделичният опит “ от проф. Тимъти Лиъри.
Роджър „ Сид “ Барет от групата „ Пинк Флойд “ също е измежду феновете на LSD през 60-те години на XX век. В края на 60-те междинната доза LSD е към 100 – 200 μg. Смята се, че преди един от концертите на „ Дорс “ през 1966 година фронтменът ѝ Джим Морисън взел едновременно 10 000 μg от опиата.
Според Закона за корист с наркотични субстанции (Misuse of Drugs Act), признат през 1971 година във Англия, притежанието на LSD, който спада към опиатите от група А, се санкционира с до 7 години затвор, а разпространяването му се санкционира още по-тежко – с присъди до пожизнен затвор и парична санкция в безграничен размер.
През 2007 година „ бащата “ на LSD бе класиран преди всичко в листата на стоте живи гении, формиран от консултантска компания Synectics със седалище във Англия.
Ефекти
Последствията от LSD могат да бъдат непредвидими или да имат дълготрайни психоемоционални резултати – както позитивни, по този начин и негативни. Цензурата и гоненията, както и политическата колоритност на дебата към LSD вършат доста сложен разбора на резултатите на LSD, за които трябват още проучвания. Някои хора, употребяващи LSD, настояват, че резултатите имат голямо значение за живота им и това им е помогнало да погледнат живота си от различен ъгъл.[9] Други, които са имали неприятни прекарвания, пробват единствено веднъж и след несполучливия опит вечно странят от LSD.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ