Диана Петкова: Полуфиналът ме амбицира за олимпийски медал
Диана Петкова остана на 9 стотни от олимпийски орден на Младежките игри в Буенос Айрес (Аржентина) и в началото бе разочарована. След като мина страстта възпитаничката на Ботко Трендафилов, състезаваща се за пловдивския “Спринт”, осъзна, че шестото й място на 50 м св. жанр е исторически триумф за родното плуване.
Петкова, която стана 13-а на 100 м св. жанр, разяснява пред BGswim.com представянето си и усещанията от форума в Аржентина, където натрупа опит и убеденост за огромната си цел - олимпийските игри в Токио през 2020 година
За представянето си
Доволна съм от надпреварата, подготвях се за край и това беше задачата ми. Направих го и няма причина, заради която да не съм задоволена. Може би упоритостта за орден, която се появи след полуфиналното ми плуване, ме накара да се замисля дали не желаех повече от олимпийските игри.
Реално бях напълно близо и с малко повече шанс щях да съм на стълбичката, само че в последна сметка надскочих задачата си.
Състезанието е в много необичайно време – организира се през месец октомври и към момента не съм схванала дали е началото или края на сезона. Това изиграва голяма роля и върху представянето на другите плувци.
За насъбрания опит и самочувствие
Радвам се, че към този момент съм уверена и в международния хайлайф на спринтьорките в моята възраст. Въпреки преимуществата, които имат като благоприятни условия за лагери и възобновяване, те не са нищо повече, нито от мен, нито от останалите български плувци.
Трябва да се научим да вървим с гордо вдигнати глави, уверени и умерено, с цел да съумяваме да осъществяваме тренировките си.
Благодарностите
Страшно признателна съм и на хората, които стояха будни до късно, с цел да гледат и треперят дружно с мен на стартовото блокче - на фамилията ми, че не спря да има вяра и най-много на треньорът ми Ботко Трендафилов, който съумява да ме поддържа, укорява, приземява и да ме бута напред по едно и също време.
Радвам се, че потвърдих че заслужавам треньора си на съревнование с мен и не съм състезателят с “неголеми упования за положително представяне”, както една Госпожа се беше изразила и в никакъв случай няма да не помни.
Всички български плувци (Василики Кадоглу, Йордан Янчев и Тихомир Тодоров) и спортисти дадохме всичко от себе си и има какво да учим още.
За олимпийския дух
Пожелавам на всички дребни спортисти да имат такова прекарване като Младежки олимпийски игри. Обстановката, духът, сплотеността, преживяването да видиш по какъв начин всички ръкопляскат когато някой влезе с орден в столовата. Всичко е доста друго, духът е на напълно друго равнище. Всички се забавляват и поддържат. Страхотно преживяване. Много се веселя че имах късмет да съм част от тези игри.
Петкова, която стана 13-а на 100 м св. жанр, разяснява пред BGswim.com представянето си и усещанията от форума в Аржентина, където натрупа опит и убеденост за огромната си цел - олимпийските игри в Токио през 2020 година
За представянето си
Доволна съм от надпреварата, подготвях се за край и това беше задачата ми. Направих го и няма причина, заради която да не съм задоволена. Може би упоритостта за орден, която се появи след полуфиналното ми плуване, ме накара да се замисля дали не желаех повече от олимпийските игри.
Реално бях напълно близо и с малко повече шанс щях да съм на стълбичката, само че в последна сметка надскочих задачата си.
Състезанието е в много необичайно време – организира се през месец октомври и към момента не съм схванала дали е началото или края на сезона. Това изиграва голяма роля и върху представянето на другите плувци.
За насъбрания опит и самочувствие Радвам се, че към този момент съм уверена и в международния хайлайф на спринтьорките в моята възраст. Въпреки преимуществата, които имат като благоприятни условия за лагери и възобновяване, те не са нищо повече, нито от мен, нито от останалите български плувци.
Трябва да се научим да вървим с гордо вдигнати глави, уверени и умерено, с цел да съумяваме да осъществяваме тренировките си.
Благодарностите Страшно признателна съм и на хората, които стояха будни до късно, с цел да гледат и треперят дружно с мен на стартовото блокче - на фамилията ми, че не спря да има вяра и най-много на треньорът ми Ботко Трендафилов, който съумява да ме поддържа, укорява, приземява и да ме бута напред по едно и също време.
Радвам се, че потвърдих че заслужавам треньора си на съревнование с мен и не съм състезателят с “неголеми упования за положително представяне”, както една Госпожа се беше изразила и в никакъв случай няма да не помни.
Всички български плувци (Василики Кадоглу, Йордан Янчев и Тихомир Тодоров) и спортисти дадохме всичко от себе си и има какво да учим още.
За олимпийския дух
Пожелавам на всички дребни спортисти да имат такова прекарване като Младежки олимпийски игри. Обстановката, духът, сплотеността, преживяването да видиш по какъв начин всички ръкопляскат когато някой влезе с орден в столовата. Всичко е доста друго, духът е на напълно друго равнище. Всички се забавляват и поддържат. Страхотно преживяване. Много се веселя че имах късмет да съм част от тези игри.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ