Златната Лаура Траатс: Имахме труден момент на килима в Токио, но се справихме
Диамантените девойки, както нарекоха златните грации от ансамбъла ни на Олимпиадата, доставиха невероятна наслада на българския народ. Петте девойки минаха през доста компликации и ограничения, до момента в който осъществен фантазията си с феноменална игра в Токио.
Оказа се обаче, че златният орден е можел и да им се изплъзне. Как се е стигнало до такава степен и какво тъкмо се е случило, за първи път обществено разкрива Лаура Траатс.
В изявление за олимпийската шампионка се връща също към паметните мигове в Токио и първите си стъпки на килима и признава кои мънички неща в живота я вършат най-щастлива.
Лаура, здравейте. Поздравления за олимпийската купа и благодаря, че се съгласихте да разговаряте с нас!
И аз Ви благодаря, че ме потърсихте.
Утихнаха ли към този момент страстите след златния успех и успяхте ли да си починете?
Действително успяхме да си починем, тъй като до момента сме имали единствено една, две или най-вече три седмици за отдих след съревнование, а в този момент отмаряхме цялостен месец и се насладихме на една пълноценна отмора. Що се отнася до страстите, не мисля, че са утихнали, защото към момента не сме осъзнали изцяло какво сме постигнали. Ние знаем обаче, че ни следва още едно съревнование, за което би трябвало да се подготвим съществено и няма време за разпределяне.
Започнахте подготовка за Световното, какво почувствахте, когато се върнахте в залата?
Почувствахме се още веднъж в действителността, нещо такова си казахме. Не можем още да повярваме, че Олимпиадата е отминала. Но както за всяко огромно състезание, по този начин и за идното Световно, ще създадем всичко допустимо, с цел да сме на познатото високо равнище.
С какво ансамбълът на България съумя да завоюва златото на Игрите в Токио?
Със тактика и отборна игра. Успяхме също да си изиграем съчетанията по най-хубавия метод. Досега, когато рускините ни бяха побеждавали, сме допускали груби неточности, с излючение на Баку 2019, и по този начин им давахме мотив да считат, че ще са пред нас и в Токио. Но ние постоянно сме имали упоритости за олимпийска купа, тъй че не е изненада, че я спечелихме. Изненада е, че ни позволиха до нея, защото от 1996 година Русия не бе оставала без злато на Игри.
Кое ви въодушевяваше, когато излизахте на килима?
Вдъхновяваше ни всяко едно от другите четири девойки и това че сме дружно. Хората, които стояха зад тила ни, треньорите, които са ни взели от дребни, цялата федерация, екипът, който работи с нас, фамилиите, околните.
Вие, какво си казахте, откакто завърши последното ви комбиниране на Олимпиадата?
Знаете ли, имаше един сложен миг преди финала, който подвигна пулса, по този начин да го нарека, и по тази причина си споделих, ох, Слава богу, че свърши добре, тъй като можеше да се стигне до много огромна неточност. Бяхме доста щастливи, че сме първи в квалификациите, станахме по-уверени и знаехме, че имаме действителен късмет за златото, само че можеше да го пропилеем. Затова камък ми падна от сърцето.
Кой беше този миг, за който намеквате?
Можеше да стане неточност при едно улавяне на обръча с крайници. Това е комплициран детайл, обръчът стартира да се накланя, преди да го изритам обратно, само че добре въпреки всичко, че се наклони дотолкоз, че съумя да влезе в крайници ми, а не да излети. Всъщност сходно отиграване с двата обръча и попречване на неточност сме го упражнявали доста пъти и може би опитът ни оказа помощ да излезем от тази деликатна обстановка.
Това ли беше най-силната игра на ансамбъла през последните четири години?
На толкоз огромно съревнование, несъмнено да.
Кой първи Ви поздрави за първото място и какво Ви сподели?
След като мина еуфорията, първи при нас пристигнаха италианските девойки, които преди нас бяха взели бронзовите медали. Те ни харесваха като тим, ние също ги харесвахме. Неколкократно ни споделиха, че заслужаваме купата и се радват за нас.
Какво изпитахте при посрещането в България и последвалите срещи с доста ваши фенове?
Това възприятие бе необикновено. Да усетиш насладата на толкоз доста хора, които знаеш, че са вярвали в теб, да ги виждаш какъв брой са щастливи, да виждаш сълзите в очите им. Това е неописуемо.
Стефани и Мадлен ми признаха къде ще слагат своите златни оценки от Токио. Вие, къде ще съхранявате Вашето?
У дома е медалът ми към този момент, само че още не е закотвен. Нося го на разнообразни места, на всички места е с мен.
Като дребна упражнявали ли сте различен спорт и кой Ви насочи към художествената гимнастика?
В детската градина ходех на кънки, ски, конна езда, плуване и танци, само че също по този начин и на гимнастика. Към художествената гимнастика ме насочи, в случай че би трябвало да съм почтена, персоналният ми доктор. Тъй като моите ръце са се изваждали много елементарно от ставите, той е предложил на родителите ми да ме запишат на гимнастика, защото видял, че съм гъвкава. Казал на нашите: Това е бъдеща гимнастичка. Но основна виновница да се занимавам с този спорт е моята баба, която също е била гимнастичка. Тя доста държеше да упражнявам обичания й спорт, радвала се е, че го върша и ме е насърчавала. Мисля, че в този момент, тя се радва и най-вече на златния ми орден. Аз доста я обичам.
Кога разбрахте, че гимнастиката е Вашето самопризнание и какво искахте да постигнете в кариерата си?
Когато са ме записали, не съм осъзнавала какво е спортът, ходех просто да си играя. След няколко години усетих, че това е, което съм желала постоянно да върша и още тогава фантазията ми беше да взема златно олимпийско отличие. Дори си припомням, че един път с майка бяхме на посетители на една нейна другарка и когато започнах да демонстрирам някои неща на килима в хола, приятелката на майка ми възкликна: Това е идната олимпийска шампионка. Това ме предизвика доста. По-късно си припомням, че попитах баща кое е най-голямото съревнование. Той ми отговори, че това е международното състезание. Аз останах сюрпризирана, че не сподели Олимпиада, само че той посочи, че Олимпиадата е премия за спортиста и в нея вземат участие освен най-силните, само че и най-подготвените състезатели. Сега разбрах, че е по този начин.
Кои треньори Ви построиха като гимнастичка и на кого сте признателна?
На всеки един съм признателна, защото всички, които са работели с мен, са съдействали с нещо за този триумф. Като стартира от първия ми треньор, по-късно персоналният ми Мирослава Батаклиева, която всеки ден е до мен и ме направлява. В ансамбъла първо се подготвях под управлението на Камелия Дунавска, след това към този момент при Весела Димитрова и Михаела Маевска. Благодарна съм и на госпожа Илиана Раева, която постоянно е била до нас и ни вдъхва кураж.
Кои са най-приятните Ви мигове в спорта?
Титлите са едно, само че аз се веселя и на дребните неща, на девойките от тима ми, на това, че спортът ме срещна с тях и имаме взаимно хиляди незабравими мигове, които ще продължат. Щастлива съм, че имам тези хора в живота си.
Обявихте, че след Световното спирате да се състезавате. С какво ще се занимавате?
Може би и с още нещо друго, само че сигурно и с художествена гимнастика. Аз проследявам всички гимнастички, даже най-малките, и освен българските. Чета непозната литература и се интересувам от развиването на методиките. Интересна ми е всяка тема – спортно-техническа, теоретична, психическа.
Оказа се обаче, че златният орден е можел и да им се изплъзне. Как се е стигнало до такава степен и какво тъкмо се е случило, за първи път обществено разкрива Лаура Траатс.
В изявление за олимпийската шампионка се връща също към паметните мигове в Токио и първите си стъпки на килима и признава кои мънички неща в живота я вършат най-щастлива.
Лаура, здравейте. Поздравления за олимпийската купа и благодаря, че се съгласихте да разговаряте с нас!
И аз Ви благодаря, че ме потърсихте.
Утихнаха ли към този момент страстите след златния успех и успяхте ли да си починете?
Действително успяхме да си починем, тъй като до момента сме имали единствено една, две или най-вече три седмици за отдих след съревнование, а в този момент отмаряхме цялостен месец и се насладихме на една пълноценна отмора. Що се отнася до страстите, не мисля, че са утихнали, защото към момента не сме осъзнали изцяло какво сме постигнали. Ние знаем обаче, че ни следва още едно съревнование, за което би трябвало да се подготвим съществено и няма време за разпределяне.
Започнахте подготовка за Световното, какво почувствахте, когато се върнахте в залата?
Почувствахме се още веднъж в действителността, нещо такова си казахме. Не можем още да повярваме, че Олимпиадата е отминала. Но както за всяко огромно състезание, по този начин и за идното Световно, ще създадем всичко допустимо, с цел да сме на познатото високо равнище.
С какво ансамбълът на България съумя да завоюва златото на Игрите в Токио?
Със тактика и отборна игра. Успяхме също да си изиграем съчетанията по най-хубавия метод. Досега, когато рускините ни бяха побеждавали, сме допускали груби неточности, с излючение на Баку 2019, и по този начин им давахме мотив да считат, че ще са пред нас и в Токио. Но ние постоянно сме имали упоритости за олимпийска купа, тъй че не е изненада, че я спечелихме. Изненада е, че ни позволиха до нея, защото от 1996 година Русия не бе оставала без злато на Игри.
Кое ви въодушевяваше, когато излизахте на килима?
Вдъхновяваше ни всяко едно от другите четири девойки и това че сме дружно. Хората, които стояха зад тила ни, треньорите, които са ни взели от дребни, цялата федерация, екипът, който работи с нас, фамилиите, околните.
Вие, какво си казахте, откакто завърши последното ви комбиниране на Олимпиадата?
Знаете ли, имаше един сложен миг преди финала, който подвигна пулса, по този начин да го нарека, и по тази причина си споделих, ох, Слава богу, че свърши добре, тъй като можеше да се стигне до много огромна неточност. Бяхме доста щастливи, че сме първи в квалификациите, станахме по-уверени и знаехме, че имаме действителен късмет за златото, само че можеше да го пропилеем. Затова камък ми падна от сърцето.
Кой беше този миг, за който намеквате?
Можеше да стане неточност при едно улавяне на обръча с крайници. Това е комплициран детайл, обръчът стартира да се накланя, преди да го изритам обратно, само че добре въпреки всичко, че се наклони дотолкоз, че съумя да влезе в крайници ми, а не да излети. Всъщност сходно отиграване с двата обръча и попречване на неточност сме го упражнявали доста пъти и може би опитът ни оказа помощ да излезем от тази деликатна обстановка.
Това ли беше най-силната игра на ансамбъла през последните четири години?
На толкоз огромно съревнование, несъмнено да.
Кой първи Ви поздрави за първото място и какво Ви сподели?
След като мина еуфорията, първи при нас пристигнаха италианските девойки, които преди нас бяха взели бронзовите медали. Те ни харесваха като тим, ние също ги харесвахме. Неколкократно ни споделиха, че заслужаваме купата и се радват за нас.
Какво изпитахте при посрещането в България и последвалите срещи с доста ваши фенове?
Това възприятие бе необикновено. Да усетиш насладата на толкоз доста хора, които знаеш, че са вярвали в теб, да ги виждаш какъв брой са щастливи, да виждаш сълзите в очите им. Това е неописуемо.
Стефани и Мадлен ми признаха къде ще слагат своите златни оценки от Токио. Вие, къде ще съхранявате Вашето?
У дома е медалът ми към този момент, само че още не е закотвен. Нося го на разнообразни места, на всички места е с мен.
Като дребна упражнявали ли сте различен спорт и кой Ви насочи към художествената гимнастика?
В детската градина ходех на кънки, ски, конна езда, плуване и танци, само че също по този начин и на гимнастика. Към художествената гимнастика ме насочи, в случай че би трябвало да съм почтена, персоналният ми доктор. Тъй като моите ръце са се изваждали много елементарно от ставите, той е предложил на родителите ми да ме запишат на гимнастика, защото видял, че съм гъвкава. Казал на нашите: Това е бъдеща гимнастичка. Но основна виновница да се занимавам с този спорт е моята баба, която също е била гимнастичка. Тя доста държеше да упражнявам обичания й спорт, радвала се е, че го върша и ме е насърчавала. Мисля, че в този момент, тя се радва и най-вече на златния ми орден. Аз доста я обичам.
Кога разбрахте, че гимнастиката е Вашето самопризнание и какво искахте да постигнете в кариерата си?
Когато са ме записали, не съм осъзнавала какво е спортът, ходех просто да си играя. След няколко години усетих, че това е, което съм желала постоянно да върша и още тогава фантазията ми беше да взема златно олимпийско отличие. Дори си припомням, че един път с майка бяхме на посетители на една нейна другарка и когато започнах да демонстрирам някои неща на килима в хола, приятелката на майка ми възкликна: Това е идната олимпийска шампионка. Това ме предизвика доста. По-късно си припомням, че попитах баща кое е най-голямото съревнование. Той ми отговори, че това е международното състезание. Аз останах сюрпризирана, че не сподели Олимпиада, само че той посочи, че Олимпиадата е премия за спортиста и в нея вземат участие освен най-силните, само че и най-подготвените състезатели. Сега разбрах, че е по този начин.
Кои треньори Ви построиха като гимнастичка и на кого сте признателна?
На всеки един съм признателна, защото всички, които са работели с мен, са съдействали с нещо за този триумф. Като стартира от първия ми треньор, по-късно персоналният ми Мирослава Батаклиева, която всеки ден е до мен и ме направлява. В ансамбъла първо се подготвях под управлението на Камелия Дунавска, след това към този момент при Весела Димитрова и Михаела Маевска. Благодарна съм и на госпожа Илиана Раева, която постоянно е била до нас и ни вдъхва кураж.
Кои са най-приятните Ви мигове в спорта?
Титлите са едно, само че аз се веселя и на дребните неща, на девойките от тима ми, на това, че спортът ме срещна с тях и имаме взаимно хиляди незабравими мигове, които ще продължат. Щастлива съм, че имам тези хора в живота си.
Обявихте, че след Световното спирате да се състезавате. С какво ще се занимавате?
Може би и с още нещо друго, само че сигурно и с художествена гимнастика. Аз проследявам всички гимнастички, даже най-малките, и освен българските. Чета непозната литература и се интересувам от развиването на методиките. Интересна ми е всяка тема – спортно-техническа, теоретична, психическа.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ