Диалогът между Русия и България по време на Първия Каспийски

Диалогът сред Русия и България по време на Първия Каспийски стопански конгрес в Туркменистан ни връща към политиката на огромните обвързвания, написа съветското бизнес издание " Економика сегодня ", представено от Българска телеграфна агенция.

" Твърде известна преди интервала на наказания " против Русия, тази политика предвиждаше да се интегрират между тях две интеграционни обединявания - Европейският и Евразийският съюз, разяснява Станислав Бишок, изпълнителен шеф на интернационалната мониторингова организация CIS-EMO.

Електронният вестник разяснява вчерашния диалог сред съветския министър председател Дмитрий Медведев и българския му сътрудник Бойко Борисов на туркменистанския конгрес. Медведев напомни концепцията за съвместяване на черноморското и каспийското измерение, с цел да носят те дивиденти на страните и народите от двете страни. Борисов уточни на собствен ред, че районът разполага с " големи благоприятни условия ", а България, ситуирана от другата страна на Черно море, е " един тип вход към европейския континент ".

" Търговските връзки, железопътният превоз, автомобилните връзки, морският превоз, хъбовете, каквито има и в България, и в Русия северно от този район, допускат големи благоприятни условия ", сподели българският министър-председател.

Колкото до Русия и България, съвместяването на черноморското и на каспийското им измерение би трябвало да се преглежда по-скоро алегорично, защото България е членка на Европейски Съюз. А общата рамка на Европейски Съюз по отношение на Русия е към този момент даденост и се дефинира от глобите, отбелязва Станислав Бишок.

Същевременно " България, както и всички останали страни от Европейски Съюз, при все това се афишира за възобновяване на връзките с Русия в границите на Европа, в никакъв случай обаче не употребява правото си на несъгласие, щом стане дума за продължение на антируските наказания. Ако София разполагаше с нужния суверенитет и автономия във воденето на външна политика, България преди всичко би показала интерес към енергийни планове, взаимни с Русия ", уверен е специалистът.

Пет години след прекъсването на плана " Южен поток ", България още веднъж се мъчи да стане страна-транзитьор на съветски газ - този път в границите на " Турски поток ", добавя изданието.

Станислав Бишок акцентира, че България демонстрира интерес и към общи с Русия инфраструктурни и логистични планове, също и в областта на селското стопанство. София би желала Русия да отвори пазарите си за български артикули, прибавя той. Аналитикът съзира " огромен капацитет " в руско-българското икономическо съдействие, най-много в осведомителните технологии, здравната индустрия, енергийното,  транспортното и селскостопанското машиностроене. България към този момент е натрупала и положителен опит от употреба на обекти, конструирани и строени с съветско съоръжение и технологии, акцентира наблюдаващият.

Взаимните визити, разговорът сред съветски и европейски политици водят до общо схващане - най-малко на равнището на обособени страни, " че историята със глобите не е безконечна, а Москва и европейските страни имат надалеч повече общи ползи, в сравнение с разграничителни линии ", обобщи специалистът на " Економика сегодня ".