Историята на момчето, което два пъти надвива левкемията
Диагнозата " левкемия " звучи като смъртна присъда. 19-годишният Карл Кафанке на два пъти минава през пъкъла на тази болест, само че оцелява. Защото имал необикновен шанс. А в този момент желае самичък да избавя живот.
Карл Кафанке е късметлия: намерил се донор, чиито стволови кафези избавили живота му. В Германия това е огромна необичайност - прекомерно доста заболели от левкемия чакат за подобаващ донор. Карл също чакал дълго – младежът, който през днешния ден е 19-годишен, бил едвам на 6 години, когато разкрили, че има раково заболяване на кръвта.
От това време най-дълбоко у него се е загнездил споменът за химиотерапията , на която е трябвало да се подложи. И която му предизвикала доста странични резултати: постоянно почнало да му прилошава, получил инфектиране на устната празнина, престанал да усеща усета на храната, косата му опадала.
Болницата се трансформирала във втори дом за Карл. Агресивната химиотерапия унищожава имунната система на индивида, неговите съпротивителни сили отслабват. Така даже и най-безобидна вирусна зараза на дихателните пътища може да аргументи тежка пневмония.
Строга хигиена
" Всеки, който желае да те посети в болничното заведение, би трябвало да носи защитна маска на устата. Освен това се постанова непоколебим надзор върху храната, с цел да не попаднат в нея бактерии ", споделя Карл. Затова всичко, с което той се хранел, трябвало да се изварява, а за пресни плодове можел единствено да си мечтае. Забранено му било да спортува - поради риск от пострадване. Нито пък можел да подхваща нещо с другари, когато го пускали в домакински отпуск.-->
" Особено тежко беше през почивните дни, когато времето на открито е прелестно, на телефона идват известия от другари, заети с нещо прелестно, а ти би трябвало да лежиш в болничната стая. Това е извънредно потискащо ", споделя Карл. След едногодишна химиотерапия тестванията посочили, че Карл е победил рака. В традиция се е трансформирал обичаят последната банка да се украсява с въздушни балони, които, след приключването на последната капка през системата, да бъдат спукани с игла - с цел да не се връща тежкото заболяване.
Но при Карл заболяването се върнала - когато станал на 16 години, лекарите му сложили още веднъж тежката диагноза: левкемия. Този път тя била в малко по-лека форма, само че въпреки всичко ставало въпрос за остра лимфоцитна левкемия. Карл не можел да повярва, че това му се случва за повторно. Даже в началото позволил, че лекарите може и да бъркат. Но неточност нямало и химиотерапията почнала изначало...
Само че този път тя му понасяла по-тежко, част от медикаментите към този момент не работили, паузите сред обособените вливания станали по-големи, тъй като тялото на Карл се нуждаело от повече време, с цел да се възвърне. Дошъл и моментът, в който нищо повече не функционирало, а единственият му късмет да продължи да живее бил обвързван с трансплантацията на стволови кафези - една тежка и прекомерно рискова интервенция. Но на първо място трябвало да се откри подобаващ донор. И тук обаче шансът споходил Карл.
Донор на костен мозък
За своя донор в началото момчето знаело единствено това, че е мъж в средата на петдесетте години. В Германия пациентите могат да се срещнат със своя донор най-рано две години след интервенцията. Разбира се - при изискване, че самият донор е склонен с това. Първо двамата си разменили по няколко мейла, а след това Карл се срещнал и персонално със своя избавител: " Не мога да опиша възприятията си, беше нещо необикновено. Пред мен стоеше индивидът, на който дължа живота си. Неговите кафези създават моята кръв ". Двамата прекарали дружно през целия ден - разговаряли, спомняли си едно или друго, решили да продължат да се срещат. Сега Карл има нов другар.
Карл не се опасява, че заболяването може още веднъж да го споходи. " След трансплантацията имам напълно друга кръвна картина. И шансът да остана здрав е доста висок ", споделя той. Междувременно Карл е взел матурата си и счита да следва - медицина, несъмнено. Може би даже ще се насочи към онкологията. Опит като пациент към този момент е натрупал задоволително. И знае чудесно по какъв начин се държи един доктор, който е угрижен за пациентите си.
Карл Кафанке е късметлия: намерил се донор, чиито стволови кафези избавили живота му. В Германия това е огромна необичайност - прекомерно доста заболели от левкемия чакат за подобаващ донор. Карл също чакал дълго – младежът, който през днешния ден е 19-годишен, бил едвам на 6 години, когато разкрили, че има раково заболяване на кръвта.
От това време най-дълбоко у него се е загнездил споменът за химиотерапията , на която е трябвало да се подложи. И която му предизвикала доста странични резултати: постоянно почнало да му прилошава, получил инфектиране на устната празнина, престанал да усеща усета на храната, косата му опадала.
Болницата се трансформирала във втори дом за Карл. Агресивната химиотерапия унищожава имунната система на индивида, неговите съпротивителни сили отслабват. Така даже и най-безобидна вирусна зараза на дихателните пътища може да аргументи тежка пневмония.
Строга хигиена
" Всеки, който желае да те посети в болничното заведение, би трябвало да носи защитна маска на устата. Освен това се постанова непоколебим надзор върху храната, с цел да не попаднат в нея бактерии ", споделя Карл. Затова всичко, с което той се хранел, трябвало да се изварява, а за пресни плодове можел единствено да си мечтае. Забранено му било да спортува - поради риск от пострадване. Нито пък можел да подхваща нещо с другари, когато го пускали в домакински отпуск.-->
" Особено тежко беше през почивните дни, когато времето на открито е прелестно, на телефона идват известия от другари, заети с нещо прелестно, а ти би трябвало да лежиш в болничната стая. Това е извънредно потискащо ", споделя Карл. След едногодишна химиотерапия тестванията посочили, че Карл е победил рака. В традиция се е трансформирал обичаят последната банка да се украсява с въздушни балони, които, след приключването на последната капка през системата, да бъдат спукани с игла - с цел да не се връща тежкото заболяване.
Но при Карл заболяването се върнала - когато станал на 16 години, лекарите му сложили още веднъж тежката диагноза: левкемия. Този път тя била в малко по-лека форма, само че въпреки всичко ставало въпрос за остра лимфоцитна левкемия. Карл не можел да повярва, че това му се случва за повторно. Даже в началото позволил, че лекарите може и да бъркат. Но неточност нямало и химиотерапията почнала изначало...
Само че този път тя му понасяла по-тежко, част от медикаментите към този момент не работили, паузите сред обособените вливания станали по-големи, тъй като тялото на Карл се нуждаело от повече време, с цел да се възвърне. Дошъл и моментът, в който нищо повече не функционирало, а единственият му късмет да продължи да живее бил обвързван с трансплантацията на стволови кафези - една тежка и прекомерно рискова интервенция. Но на първо място трябвало да се откри подобаващ донор. И тук обаче шансът споходил Карл.
Донор на костен мозък
За своя донор в началото момчето знаело единствено това, че е мъж в средата на петдесетте години. В Германия пациентите могат да се срещнат със своя донор най-рано две години след интервенцията. Разбира се - при изискване, че самият донор е склонен с това. Първо двамата си разменили по няколко мейла, а след това Карл се срещнал и персонално със своя избавител: " Не мога да опиша възприятията си, беше нещо необикновено. Пред мен стоеше индивидът, на който дължа живота си. Неговите кафези създават моята кръв ". Двамата прекарали дружно през целия ден - разговаряли, спомняли си едно или друго, решили да продължат да се срещат. Сега Карл има нов другар.
Карл не се опасява, че заболяването може още веднъж да го споходи. " След трансплантацията имам напълно друга кръвна картина. И шансът да остана здрав е доста висок ", споделя той. Междувременно Карл е взел матурата си и счита да следва - медицина, несъмнено. Може би даже ще се насочи към онкологията. Опит като пациент към този момент е натрупал задоволително. И знае чудесно по какъв начин се държи един доктор, който е угрижен за пациентите си.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ