Българската участ: приживе в Червената книга
"Ди Велт " живи ни оплака тази седмица - изданието написа, че българите са пред изгубване. Това сочело последното проучване на Организация на обединените нации, в което написа, че през 2080 година популацията на България ще наброява едвам 4,8 милиона души - съвсем половината от преброените през 1990 година българи.
Малко е необичайно, че немско издание се е загрижило за нас, а никой в България не се е изказал по въпроса, в това число и управлението на страната.
Може би повода е, че то е заето да следи небето сред "Дондуков "1 и "Дондуков "2 за прелитащи дронове и не му е до дълготрайни прогнози. Особено пък отнасящи се до броя на българите...
Народът от дълго време не е тематика за размисъл на която и да е ръководеща партия. Даже и на опозицията, в тази ситуация Българска социалистическа партия, която е доста ангажирана със себе си. Дотолкова ангажирана, че изобщо не й минава през мозъка, че изчезнат ли половината българи, симпатизантите й ще бъдат записани в Червената книга, наред със странстващия гълъб, с балийския тигър, с тасманийския вълк, с тарпана, с китайския бял делфин и други изчезнали типове.
Всъщност българинът като тип изцяло заслужава да влезе в тази книга. Няма различен подобен представител на човешкия жанр, който вечерта гневно се кара с тв приемника, а на сутринта отива и си пуска бюлетината за политика, дето му е изпилил нервите. В българския политически живот това събитие е известно като избор на по-малкото зло .
По нашите географски ширини политическият живот като цяло доста припомня на света от книгите на братя Грим, където злото е главен воин. Тук бродят червени бабички, които ядат дребни деца, зли герберски тролове, олигархични Кумчо-вълчовци, прокурорски орки, правосъдни гоблини и каква ли не друга сган. И действителността на процедура постанова да се избира най-малкото зло - без значение дали става дума за ръководеща партия или за основен прокурор.
А дали пък точно поради това ние, българите, изглеждаме някак по-екзотични, та даже сме провокирали вниманието на Организация на обединените нации и на издания като "Ди Велт "? Досега не се е чуло някъде из останалите страни-членки на Европейски Съюз да оправдават избора си с по-малкото зло. Там хората се усещат свободни да изразят волята си и не се карат до бяс с тв приемниците си. И когато нещо в държанието на избраниците не им подхожда, ги сменят. Нещо повече - когато самите избраници усетят, че са кривнали от правата линия, сами си подават оставките. Нашите чакат да ги поканят.
А у нас министър председателят подозира президента, че може да му пусне 500 грама самоделна бомба със собственоръчно ръководен китайски дрон?! И го споделя с най-сериозния си звук...
Има доста причини българинът да бъде вписан в Червената книга. Но най-стабилният е, че за разлика от останалите представители на Homo sapiens той сякаш не желае да направи каквото и да е за личната си орис. Сякаш се е записал още приживе в Червената книга...
Малко е необичайно, че немско издание се е загрижило за нас, а никой в България не се е изказал по въпроса, в това число и управлението на страната.
Може би повода е, че то е заето да следи небето сред "Дондуков "1 и "Дондуков "2 за прелитащи дронове и не му е до дълготрайни прогнози. Особено пък отнасящи се до броя на българите...
Народът от дълго време не е тематика за размисъл на която и да е ръководеща партия. Даже и на опозицията, в тази ситуация Българска социалистическа партия, която е доста ангажирана със себе си. Дотолкова ангажирана, че изобщо не й минава през мозъка, че изчезнат ли половината българи, симпатизантите й ще бъдат записани в Червената книга, наред със странстващия гълъб, с балийския тигър, с тасманийския вълк, с тарпана, с китайския бял делфин и други изчезнали типове.
Всъщност българинът като тип изцяло заслужава да влезе в тази книга. Няма различен подобен представител на човешкия жанр, който вечерта гневно се кара с тв приемника, а на сутринта отива и си пуска бюлетината за политика, дето му е изпилил нервите. В българския политически живот това събитие е известно като избор на по-малкото зло .
По нашите географски ширини политическият живот като цяло доста припомня на света от книгите на братя Грим, където злото е главен воин. Тук бродят червени бабички, които ядат дребни деца, зли герберски тролове, олигархични Кумчо-вълчовци, прокурорски орки, правосъдни гоблини и каква ли не друга сган. И действителността на процедура постанова да се избира най-малкото зло - без значение дали става дума за ръководеща партия или за основен прокурор.
А дали пък точно поради това ние, българите, изглеждаме някак по-екзотични, та даже сме провокирали вниманието на Организация на обединените нации и на издания като "Ди Велт "? Досега не се е чуло някъде из останалите страни-членки на Европейски Съюз да оправдават избора си с по-малкото зло. Там хората се усещат свободни да изразят волята си и не се карат до бяс с тв приемниците си. И когато нещо в държанието на избраниците не им подхожда, ги сменят. Нещо повече - когато самите избраници усетят, че са кривнали от правата линия, сами си подават оставките. Нашите чакат да ги поканят.
А у нас министър председателят подозира президента, че може да му пусне 500 грама самоделна бомба със собственоръчно ръководен китайски дрон?! И го споделя с най-сериозния си звук...
Има доста причини българинът да бъде вписан в Червената книга. Но най-стабилният е, че за разлика от останалите представители на Homo sapiens той сякаш не желае да направи каквото и да е за личната си орис. Сякаш се е записал още приживе в Червената книга...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ