Последният човек на General Electric
Дейвид Калхун е работил за индустриалния конгломерат General Electric от 1979 година до 2006 година като основен изпълнителен шеф на най-голямата бизнес единица на компанията – GE Infrastructure.
© Капитал Профил
Създадената през 1916 година Boeing e един от най-големите производители на авиационна, галактическа и военна техника в света. В интервала октомври 2018 - март 2019 година компанията претърпява една от най-тежките рецесии в историята си – най-бързо продаваният й нов модел 737 MAX е заземен поради две произшествия с многочислени жертви надлежно в Етиопия и Индонезия. Финансовите вреди възлизат на над 5 милиарда $, а случаите не престават да въздействат и на репутацията на компанията. На 8 януари пътническият аероплан Boeing на Украинските интернационалните авиолинии падна минути след излитането си от летището в Техеран. На 9 януари американски медии оповестиха, че той е свален от ирански зенитни ракети, а не е механична щета. Визитка
Дейвид Калхун е новият основен изпълнителен шеф на най-големия производител на самолети в света Boeing. Работил е за индустриалния конгломерат General Electric от 1979 година до 2006 година като основен изпълнителен шеф на най-голямата бизнес единица на компанията – GE Infrastructure. След това става основен изпълнителен шеф на организацията за данни Nielsen. През 2013 година се причислява към капиталовия фонд Blackstone, където е основен ръководещ шеф. През годините е бил член на бордовете на шефовете на разнообразни компании, измежду които машиностроителната Caterpillar и компанията за медицински технологии Medtronic.
През 2018 година е назначен за водещ самостоятелен шеф в Boeing, a октомври идната година е разгласен за ръководител на борда на компанията поради рецесията със заземяването на модела 737 MAX. На 23 декември се отдръпва като ръководител, с цел да встъпи в служба като основен изпълнителен шеф на 13 януари 2020 година
Ако някой се съмнява, че Дейвид Калхун, който стана новият началник на Boeing на 13 януари, поема една от най-трудните позиции в света, да намерения още веднъж. На 8 януари компанията се изправи пред нова покруса – гибелта на 176 души на борда на пътническия аероплан Boeing 737-800, който летеше за Украйна и катастрофира малко след излитането си от летището в Техеран. Моделът е друг от самолетите 737 MAX, които паднаха при две въздушни произшествия надлежно през октомври 2018 година и март 2019 година и при които починаха 346 души, изпращайки Boeing в спешно положение. Настоящият случай, който се случва на фона на откритата неприязън сред Съединени американски щати и Иран (след публикуването на публикацията Иран призна, че по простъпка е свалил самолета с ракета - бел. ред.), ще се трансформира в следващото главоболие за новия основен изпълнителен шеф, който се бори за " спасяването на кожата " на най-голямата аерокосмическа компания в света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За шанс обаче Калхун е " човек на GE " – последният от поредицата ръководители (всичките са мъже), подготвени от легендария Джак Уелч. През десетилетията след слизането на последния от лидерското място в General Electric през 2001 година неговите възпитаници се задържаха на високи позиции в американския корпоративен пейзаж. Джеф Имелт наследи Уелч в индустриалния конгломерат, а останалите станаха ръководители на огромни американски и задгранични компании като 3M, Chrysler, Home Depot, Honeywell и швейцарската ABB. Ветераните от GE обаче на никое място не са имали такова влияние, каквото в Boeing, който от момента на обединение с McDonnell Douglas през 1997 година се е управлявал съвсем непрекъснато от протежета на Уелч.
С няколко изключения обаче, измежду които евентуално и Калхун, Уелч наставляваше дълга поредност от неудачници, включително и Имелт. Този факт се прибавя към провокациите пред Калхун, тъй като даже в Boeing GE е почнала да губи блясъка си. Всъщност нещата ескалират дотолкоз, че някои упрекват управническия жанр на GE за злополуките със 737 MAX, защото сливането с McDonnell Douglas маркира края на дългия интервал на господството на инженерите в Boeing.
Калхун ще би трябвало да се сблъска с тези рецензии, само че не и преди да се оправи с непосредствената задача да ръководи развиването на случая с иранската злополука. След това доминиращ приоритет ще бъде спасяването на Boeing, като регулаторите, екипажите, пасажерите и самолетните компании би трябвало да бъдат уверени, че софтуерната неточност, довела до заземяването на 737 MAX, е отстранена и самолетът е безвреден за хвърчене. Едва тогава Калхун ще може да насочи Boeing по един по-амбициозен път.
Това обаче ще бъде мъчно. Калхун е в управническия ръб на Boeing в продължение на десетилетие и е значително повлиян от културата на General Electric. Ако той успее да се задържи на поста, ще се трансформира в необичаен образец за кадър на GE, който най-сетне съумява да доближи, а и да се задържи на върха.
Репутацията от епохата " Уелч " се крепи на три стълба. Първият е високотестостероновият жанр на ръководство, който прилича този на менажирането на състезателен тим. Уелч е съавтор на книга със заглавието " Да печелиш ". Същевременно Калхун, който се причислява към GE през 1979 година и напуща през 2006 година, също има книга - " Как фирмите печелят ". Сходството е елементарно доловимо.
Вторият дирек е разследване от първия и работи на правилото " класирай и в профил ". Губещите, без значение дали са чиновници, ръководители или подчинени бизнес единици, биват безмилостно отстранявани. През 2017 година Калхун одобрително разказа корпоративната просвета, образувана по време на ръководството на Уелч по следния метод: " Правете нещата по-добре всеки идващ път или евентуално няма да оцелеете до идващия ден. "
Третият дирек се основава на разбирането за порядъчен фокус върху увеличение на възвращаемостта, а не върху пробивните нововъведения. Уелч, въпреки и подкрепят от бързо растящия фондов пазар, се отличи точно с това, до момента в който управляваше GE. Същото направи и Дейвид Кот, деец от индустриалния конгломерат, който ръководеше Honeywell от 2002 до 2017 година Уравнението на Шумпетер като цяло демонстрира, че някогашните фрагменти на GE са подобрили маржовете и са раздали повече пари на акционерите, въпреки, въпреки това, да е регистриран спад на вложенията в девет американски компании, които са управлявали на някакъв стадий от 2000 година до момента. Като оставим настрани триумфа на Кот в Honeywell, представянето им по отношение на по-широкия борсов пазар обаче e по-скоро криво-ляво. Към това може да се добави и ръководството на Имелт, чийто 16-годишен мандат остави General Electric " на колене ". Представянето на Калхун е по-трудно да се оцени, защото през годините от 2006 до 2013 година той е управлявал Nielsen, която е непублична компания, а по-късно се причислява към капиталовия фонд Blackstone.
Новата му роля в Boeing е последният късмет да се оправдава обликът на поколението фрагменти на GE, подготвени от Уелч. Няколко от тях се пробваха и в последна сметка се провалиха. След сливането с McDonnell Douglas ръководителят на компанията Хари Стоуншипър, който също е някогашен кадър на GE, управлява Boeing през интервала 2003-2005 година През идващото десетилетие групата беше ръководена от Джим Макнърни, който още веднъж е работил в GE. През 2016 година Кевин Макалистър, следващият човек от индустриалния конгломерат, стана началник на отдела за търговски самолети на Boeing, до момента в който не беше свален през октомври. Той сходно на Калхун и Макнърни е управлявал авиационния бизнес на GE, който е най-големият снабдител на мотори за Boeing.
Тези мъже донесоха със себе си и полезностите на GE. По предложение на Уелч през 2001 година Boeing реалокира централата си от Сиатъл в Чикаго, като основава отдалеченост сред мениджърите и инженерите. Както Стоуншипър споделя през 2004 година: " Когато взех решение да трансформира културата на Boeing, желанието ми беше компанията да оперира като бизнес, а не като огромна инженерна компания. " Акционерите харесаха този ход. Според Ричард Абалуфия от профилираната консултантска компания Teal Group през петнадесетте години от този момент до момента са върнати над 78 милиарда $ на акционерите, което е направило чудеса за акциите на Boeing. Междувременно обаче приносът на инженерите в процеса на взимане на решения се е изгубил, което може би е асъдействало за трагичните дефекти на 737 MAX. " Семената на злополуките с моделите бяха засадени преди години ", разяснява той.
Безсънни в Сиатъл
Връщането на контрола над Boeing в ръцете на Сиатъл обаче не е гаранция за триумф. Последният основен изпълнителен шеф на компанията Денис Мюлънбърг, за чието премахване заради неприятния му отговор на рецесията спомага Калхун, в действителност е инженер. Новоизбраният основен изпълнителен шеф би трябвало да стартира главен обзор на фирмената просвета от горната страна надолу. Както споделя Майкъл Узеем от Wharton School във Филаделфия, който е дълготраен наблюдаващ на GE, " бизнесът е доста по-сложен, в сравнение с по времето на Уелч – веригите за доставки и клиентите са по целия свят, а технологията е безусловно във всичко ". Но преди легендата за фрагментите на GE да остане в историята, той ще би трябвало да се изправи пред най-тежкото си предизвикателство до момента.
© Капитал Профил
Създадената през 1916 година Boeing e един от най-големите производители на авиационна, галактическа и военна техника в света. В интервала октомври 2018 - март 2019 година компанията претърпява една от най-тежките рецесии в историята си – най-бързо продаваният й нов модел 737 MAX е заземен поради две произшествия с многочислени жертви надлежно в Етиопия и Индонезия. Финансовите вреди възлизат на над 5 милиарда $, а случаите не престават да въздействат и на репутацията на компанията. На 8 януари пътническият аероплан Boeing на Украинските интернационалните авиолинии падна минути след излитането си от летището в Техеран. На 9 януари американски медии оповестиха, че той е свален от ирански зенитни ракети, а не е механична щета. Визитка
Дейвид Калхун е новият основен изпълнителен шеф на най-големия производител на самолети в света Boeing. Работил е за индустриалния конгломерат General Electric от 1979 година до 2006 година като основен изпълнителен шеф на най-голямата бизнес единица на компанията – GE Infrastructure. След това става основен изпълнителен шеф на организацията за данни Nielsen. През 2013 година се причислява към капиталовия фонд Blackstone, където е основен ръководещ шеф. През годините е бил член на бордовете на шефовете на разнообразни компании, измежду които машиностроителната Caterpillar и компанията за медицински технологии Medtronic.
През 2018 година е назначен за водещ самостоятелен шеф в Boeing, a октомври идната година е разгласен за ръководител на борда на компанията поради рецесията със заземяването на модела 737 MAX. На 23 декември се отдръпва като ръководител, с цел да встъпи в служба като основен изпълнителен шеф на 13 януари 2020 година
Ако някой се съмнява, че Дейвид Калхун, който стана новият началник на Boeing на 13 януари, поема една от най-трудните позиции в света, да намерения още веднъж. На 8 януари компанията се изправи пред нова покруса – гибелта на 176 души на борда на пътническия аероплан Boeing 737-800, който летеше за Украйна и катастрофира малко след излитането си от летището в Техеран. Моделът е друг от самолетите 737 MAX, които паднаха при две въздушни произшествия надлежно през октомври 2018 година и март 2019 година и при които починаха 346 души, изпращайки Boeing в спешно положение. Настоящият случай, който се случва на фона на откритата неприязън сред Съединени американски щати и Иран (след публикуването на публикацията Иран призна, че по простъпка е свалил самолета с ракета - бел. ред.), ще се трансформира в следващото главоболие за новия основен изпълнителен шеф, който се бори за " спасяването на кожата " на най-голямата аерокосмическа компания в света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За шанс обаче Калхун е " човек на GE " – последният от поредицата ръководители (всичките са мъже), подготвени от легендария Джак Уелч. През десетилетията след слизането на последния от лидерското място в General Electric през 2001 година неговите възпитаници се задържаха на високи позиции в американския корпоративен пейзаж. Джеф Имелт наследи Уелч в индустриалния конгломерат, а останалите станаха ръководители на огромни американски и задгранични компании като 3M, Chrysler, Home Depot, Honeywell и швейцарската ABB. Ветераните от GE обаче на никое място не са имали такова влияние, каквото в Boeing, който от момента на обединение с McDonnell Douglas през 1997 година се е управлявал съвсем непрекъснато от протежета на Уелч.
С няколко изключения обаче, измежду които евентуално и Калхун, Уелч наставляваше дълга поредност от неудачници, включително и Имелт. Този факт се прибавя към провокациите пред Калхун, тъй като даже в Boeing GE е почнала да губи блясъка си. Всъщност нещата ескалират дотолкоз, че някои упрекват управническия жанр на GE за злополуките със 737 MAX, защото сливането с McDonnell Douglas маркира края на дългия интервал на господството на инженерите в Boeing.
Калхун ще би трябвало да се сблъска с тези рецензии, само че не и преди да се оправи с непосредствената задача да ръководи развиването на случая с иранската злополука. След това доминиращ приоритет ще бъде спасяването на Boeing, като регулаторите, екипажите, пасажерите и самолетните компании би трябвало да бъдат уверени, че софтуерната неточност, довела до заземяването на 737 MAX, е отстранена и самолетът е безвреден за хвърчене. Едва тогава Калхун ще може да насочи Boeing по един по-амбициозен път.
Това обаче ще бъде мъчно. Калхун е в управническия ръб на Boeing в продължение на десетилетие и е значително повлиян от културата на General Electric. Ако той успее да се задържи на поста, ще се трансформира в необичаен образец за кадър на GE, който най-сетне съумява да доближи, а и да се задържи на върха.
Репутацията от епохата " Уелч " се крепи на три стълба. Първият е високотестостероновият жанр на ръководство, който прилича този на менажирането на състезателен тим. Уелч е съавтор на книга със заглавието " Да печелиш ". Същевременно Калхун, който се причислява към GE през 1979 година и напуща през 2006 година, също има книга - " Как фирмите печелят ". Сходството е елементарно доловимо.
Вторият дирек е разследване от първия и работи на правилото " класирай и в профил ". Губещите, без значение дали са чиновници, ръководители или подчинени бизнес единици, биват безмилостно отстранявани. През 2017 година Калхун одобрително разказа корпоративната просвета, образувана по време на ръководството на Уелч по следния метод: " Правете нещата по-добре всеки идващ път или евентуално няма да оцелеете до идващия ден. "
Третият дирек се основава на разбирането за порядъчен фокус върху увеличение на възвращаемостта, а не върху пробивните нововъведения. Уелч, въпреки и подкрепят от бързо растящия фондов пазар, се отличи точно с това, до момента в който управляваше GE. Същото направи и Дейвид Кот, деец от индустриалния конгломерат, който ръководеше Honeywell от 2002 до 2017 година Уравнението на Шумпетер като цяло демонстрира, че някогашните фрагменти на GE са подобрили маржовете и са раздали повече пари на акционерите, въпреки, въпреки това, да е регистриран спад на вложенията в девет американски компании, които са управлявали на някакъв стадий от 2000 година до момента. Като оставим настрани триумфа на Кот в Honeywell, представянето им по отношение на по-широкия борсов пазар обаче e по-скоро криво-ляво. Към това може да се добави и ръководството на Имелт, чийто 16-годишен мандат остави General Electric " на колене ". Представянето на Калхун е по-трудно да се оцени, защото през годините от 2006 до 2013 година той е управлявал Nielsen, която е непублична компания, а по-късно се причислява към капиталовия фонд Blackstone.
Новата му роля в Boeing е последният късмет да се оправдава обликът на поколението фрагменти на GE, подготвени от Уелч. Няколко от тях се пробваха и в последна сметка се провалиха. След сливането с McDonnell Douglas ръководителят на компанията Хари Стоуншипър, който също е някогашен кадър на GE, управлява Boeing през интервала 2003-2005 година През идващото десетилетие групата беше ръководена от Джим Макнърни, който още веднъж е работил в GE. През 2016 година Кевин Макалистър, следващият човек от индустриалния конгломерат, стана началник на отдела за търговски самолети на Boeing, до момента в който не беше свален през октомври. Той сходно на Калхун и Макнърни е управлявал авиационния бизнес на GE, който е най-големият снабдител на мотори за Boeing.
Тези мъже донесоха със себе си и полезностите на GE. По предложение на Уелч през 2001 година Boeing реалокира централата си от Сиатъл в Чикаго, като основава отдалеченост сред мениджърите и инженерите. Както Стоуншипър споделя през 2004 година: " Когато взех решение да трансформира културата на Boeing, желанието ми беше компанията да оперира като бизнес, а не като огромна инженерна компания. " Акционерите харесаха този ход. Според Ричард Абалуфия от профилираната консултантска компания Teal Group през петнадесетте години от този момент до момента са върнати над 78 милиарда $ на акционерите, което е направило чудеса за акциите на Boeing. Междувременно обаче приносът на инженерите в процеса на взимане на решения се е изгубил, което може би е асъдействало за трагичните дефекти на 737 MAX. " Семената на злополуките с моделите бяха засадени преди години ", разяснява той.
Безсънни в Сиатъл
Връщането на контрола над Boeing в ръцете на Сиатъл обаче не е гаранция за триумф. Последният основен изпълнителен шеф на компанията Денис Мюлънбърг, за чието премахване заради неприятния му отговор на рецесията спомага Калхун, в действителност е инженер. Новоизбраният основен изпълнителен шеф би трябвало да стартира главен обзор на фирмената просвета от горната страна надолу. Както споделя Майкъл Узеем от Wharton School във Филаделфия, който е дълготраен наблюдаващ на GE, " бизнесът е доста по-сложен, в сравнение с по времето на Уелч – веригите за доставки и клиентите са по целия свят, а технологията е безусловно във всичко ". Но преди легендата за фрагментите на GE да остане в историята, той ще би трябвало да се изправи пред най-тежкото си предизвикателство до момента.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ