Масовите акции за климата и околната среда пораждат нееднозначни реакции
Действията на млади екоактивисти по целия свят с гледище за незабавни ограничения във връзка с измененията в климата са измежду тематиките в днешните английски печатни издания.
"Грета Тунберг и нейните връстници от придвижването "Бунт против заличаването " ни припомнят, че екоактивизмът не е единствено лобиране за смяна, а и персонално присъединяване в това ", написа в коментарен материал вестник в. "Гардиън ". Изправени пред широкомащабно злополучие, обвързвано с климата, и на фона на широкоразпространения неуспех на нашите политически водачи, продължаваме да се държим по този начин, все едно че някой различен би трябвало да реши казуса, вместо да се оправим сами с него. Така че ние се тревожим. И продължаваме да използваме. И от време на време потребяването е метод да избягаме от паниката от потреблението, макар че се борим да отстъпим крачка обратно и да забележим по-широката и ослепително явна картина. Това е циничен кръг, който сложи основателно възприятие за тревога за бъдещето на човечеството, което може би не е претърпяло нещо такова от дълбините на Студената война и страха от нуклеарно заличаване, против надълбоко възприятие за беззащитност. Решенията може да наподобяват отвън обсега ни като хора и даже и изобщо да има решение, то е в ръцете на държавните управления.
Успоредно с по-широка рецесия на демокрацията, стачката за климата от предходната седмица и по-широкото придвижване "Бунт против заличаването ", показани от персони като активистката за климата - тинейджърката Грета Тунберг, съществуват като евентуално увещание, че активизмът не е единствено лобиране за местата на властимащите, само че и за нашата власт. Като хора можем да формираме културата, обществата и политиките, в които живеем, и да ги тласкаме към по-добри резултати.
Макар да е елементарно да бъдеш безсрамен за въздействието на митинга в ерата на популизма, когато политиците наподобяват решени да намерят способи да станат още по-безотчетни, международният отзив и мащабът на стачката за климата от предходната седмица допускат изместване в публичното мнение. Тази стачка притегли големи маси хора по целия свят, като мнозина от тях демонстрираха за първи път. Ако се нуждаем от водачи като Тунберг, това е увещание за смисъла освен на проведени акции, само че и за това какво можем би трябвало да създадем персонално. Урок, който от време на време остава мъгляв, е че ние знаем за Грета Тунберг с помощта на решенията, които тя взе като персона, като човек, отказващ да бъде сплашен от мащаба на казуса и избра да се провежда за смяна.
Някои отхвърлят концепцията, че самостоятелни дейности - преработване и понижаване на месото, което ядем или по какъв начин пътуваме, са задоволителен отговор на цялостния мащаб на казуса, пред който е изправена планетата. Но това не взема поради основен миг по отношение на това по какъв начин живеем живота си.
В разгара на политическия спор от време на време забравяме смисъла на самостоятелните дейности. Това, което слагаме в чинията си за закуска, нещо малко единствено по себе си, ни накара да стартираме да мислим за устойчивостта и произхода на това, което ядем, изключително в случай че си дадем сметка какъв брой вода се употребява за производството на преди обичаното ни бадемово мляко. Моралните избори, които вършим като потребители (как и дали да консумираме), по какъв начин да гласуваме и кои начинания да подкрепим и кои да отхвърлим, може да наподобяват незначителни. Но тези дребни промени могат да преобразят обществата. Наистина, дълбоки обществени промени постоянно се случват последователно. Да вземем възбраната на робството, придвижванията за всеобщи изборни права, правата на профсъюзно сдружаване и правата на хомосексуалистите. За болшинството от нас най-мощното изказване, което можем да създадем оттатък гласуването и митинги понякога, е в избора по какъв начин живеем живота си в консуматорско общество и по какъв начин споделяме с другите този избор като част от разширяващия се спор.
Има два съдбовни урока от стачките за климата предходната седмица. Първият е, че би трябвало да преодолеем възприятието си на парализа пред лицето на исторически миг на безпокойствие. Вторият е, че имаме повече мощ, в сравнение с си мислим. И може би, просто може би, по-малки дейности могат да доведат до по-големи резултати, добавя "Гардиън ".
Друга позиция застъпва лондонският в. "Дейли телеграф ". "Стачката за климата е нелепа. Детинския социализъм няма да помогне на околната среда ", извежда в заглавие изданието. Вестникът написа, че околната среда се нуждае от отбрана и идеализмът на някои от протестиращите е заслужен за удивление. Но стачката за климата е нелепа. Сюжетът ѝ е, че всички проблеми в света произлизат от алчността на Запада: капитализмът и индустрията са унищожили планетата и единствено гражданска война ще сложи нещата на местата им. Западняците би трябвало да компенсират стореното: те би трябвало да се пречистят от потреблението на изкопаеми горива и да прегърнат социализма. Това се корени върху подправена причина. За начало, Западът не е единственият замърсител на природата. Групи за отбрана на околната среда разкриха, че Китай се готви да построи 226.2 гигаватови въглищни електроцентрали за енергийни планове - най-голямата сходна стратегия в света и повече от два пъти по-голяма от потенциала на Индия. Това не значи, че китайските комунисти не вършат нищо, с цел да спасят Земята - те засаждат голям брой дървета, само че точно в развиващия се свят биват налагани новите тежести, свързани с околната среда.
Само когато станат по-богати, страните вземат решение, че може да преминат към зелена сила. Капитализмът финансира опазването на околната среда. Много от протестиращите екоактивисти ненавиждат пазарите, което е стопански необразовано и отстранява инструментите, с които да се получи това, което те настояват, че желаят. Тяхната "лудитска " война против капитализма ще увеличи цените, служащите ще бъдат уволнявани и ще настъпи енергиен дефицит в западния свят, ще бъде погубен и тласъкът за нововъведения. Тя ще обрече и хората в по-бедните страни да се прехранват със селско стопанство. Екосоциализмът е равноценен на това богатите да изискват Третият свят да остане застопорен в предишното, тъй като тока наподобява по-привлекателно за окото на Запада.
Това не е вероятност на зрели хора: това е толкоз детинско, колкото са и учениците, които избягаха от учебно заведение, с цел да го популяризират. Консервативна добродетел е да искаш да оставиш съхранена околна среда на бъдещите генерации, показва "Телеграф ", само че има способи това да бъде направено, въз основата на науката и свободното предприемачество, които ни разрешават също да запазим благоденствието и свободата, даже да ги разтеглим, заключава вестникът.
"Грета Тунберг и нейните връстници от придвижването "Бунт против заличаването " ни припомнят, че екоактивизмът не е единствено лобиране за смяна, а и персонално присъединяване в това ", написа в коментарен материал вестник в. "Гардиън ". Изправени пред широкомащабно злополучие, обвързвано с климата, и на фона на широкоразпространения неуспех на нашите политически водачи, продължаваме да се държим по този начин, все едно че някой различен би трябвало да реши казуса, вместо да се оправим сами с него. Така че ние се тревожим. И продължаваме да използваме. И от време на време потребяването е метод да избягаме от паниката от потреблението, макар че се борим да отстъпим крачка обратно и да забележим по-широката и ослепително явна картина. Това е циничен кръг, който сложи основателно възприятие за тревога за бъдещето на човечеството, което може би не е претърпяло нещо такова от дълбините на Студената война и страха от нуклеарно заличаване, против надълбоко възприятие за беззащитност. Решенията може да наподобяват отвън обсега ни като хора и даже и изобщо да има решение, то е в ръцете на държавните управления.
Успоредно с по-широка рецесия на демокрацията, стачката за климата от предходната седмица и по-широкото придвижване "Бунт против заличаването ", показани от персони като активистката за климата - тинейджърката Грета Тунберг, съществуват като евентуално увещание, че активизмът не е единствено лобиране за местата на властимащите, само че и за нашата власт. Като хора можем да формираме културата, обществата и политиките, в които живеем, и да ги тласкаме към по-добри резултати.
Макар да е елементарно да бъдеш безсрамен за въздействието на митинга в ерата на популизма, когато политиците наподобяват решени да намерят способи да станат още по-безотчетни, международният отзив и мащабът на стачката за климата от предходната седмица допускат изместване в публичното мнение. Тази стачка притегли големи маси хора по целия свят, като мнозина от тях демонстрираха за първи път. Ако се нуждаем от водачи като Тунберг, това е увещание за смисъла освен на проведени акции, само че и за това какво можем би трябвало да създадем персонално. Урок, който от време на време остава мъгляв, е че ние знаем за Грета Тунберг с помощта на решенията, които тя взе като персона, като човек, отказващ да бъде сплашен от мащаба на казуса и избра да се провежда за смяна.
Някои отхвърлят концепцията, че самостоятелни дейности - преработване и понижаване на месото, което ядем или по какъв начин пътуваме, са задоволителен отговор на цялостния мащаб на казуса, пред който е изправена планетата. Но това не взема поради основен миг по отношение на това по какъв начин живеем живота си.
В разгара на политическия спор от време на време забравяме смисъла на самостоятелните дейности. Това, което слагаме в чинията си за закуска, нещо малко единствено по себе си, ни накара да стартираме да мислим за устойчивостта и произхода на това, което ядем, изключително в случай че си дадем сметка какъв брой вода се употребява за производството на преди обичаното ни бадемово мляко. Моралните избори, които вършим като потребители (как и дали да консумираме), по какъв начин да гласуваме и кои начинания да подкрепим и кои да отхвърлим, може да наподобяват незначителни. Но тези дребни промени могат да преобразят обществата. Наистина, дълбоки обществени промени постоянно се случват последователно. Да вземем възбраната на робството, придвижванията за всеобщи изборни права, правата на профсъюзно сдружаване и правата на хомосексуалистите. За болшинството от нас най-мощното изказване, което можем да създадем оттатък гласуването и митинги понякога, е в избора по какъв начин живеем живота си в консуматорско общество и по какъв начин споделяме с другите този избор като част от разширяващия се спор.
Има два съдбовни урока от стачките за климата предходната седмица. Първият е, че би трябвало да преодолеем възприятието си на парализа пред лицето на исторически миг на безпокойствие. Вторият е, че имаме повече мощ, в сравнение с си мислим. И може би, просто може би, по-малки дейности могат да доведат до по-големи резултати, добавя "Гардиън ".
Друга позиция застъпва лондонският в. "Дейли телеграф ". "Стачката за климата е нелепа. Детинския социализъм няма да помогне на околната среда ", извежда в заглавие изданието. Вестникът написа, че околната среда се нуждае от отбрана и идеализмът на някои от протестиращите е заслужен за удивление. Но стачката за климата е нелепа. Сюжетът ѝ е, че всички проблеми в света произлизат от алчността на Запада: капитализмът и индустрията са унищожили планетата и единствено гражданска война ще сложи нещата на местата им. Западняците би трябвало да компенсират стореното: те би трябвало да се пречистят от потреблението на изкопаеми горива и да прегърнат социализма. Това се корени върху подправена причина. За начало, Западът не е единственият замърсител на природата. Групи за отбрана на околната среда разкриха, че Китай се готви да построи 226.2 гигаватови въглищни електроцентрали за енергийни планове - най-голямата сходна стратегия в света и повече от два пъти по-голяма от потенциала на Индия. Това не значи, че китайските комунисти не вършат нищо, с цел да спасят Земята - те засаждат голям брой дървета, само че точно в развиващия се свят биват налагани новите тежести, свързани с околната среда.
Само когато станат по-богати, страните вземат решение, че може да преминат към зелена сила. Капитализмът финансира опазването на околната среда. Много от протестиращите екоактивисти ненавиждат пазарите, което е стопански необразовано и отстранява инструментите, с които да се получи това, което те настояват, че желаят. Тяхната "лудитска " война против капитализма ще увеличи цените, служащите ще бъдат уволнявани и ще настъпи енергиен дефицит в западния свят, ще бъде погубен и тласъкът за нововъведения. Тя ще обрече и хората в по-бедните страни да се прехранват със селско стопанство. Екосоциализмът е равноценен на това богатите да изискват Третият свят да остане застопорен в предишното, тъй като тока наподобява по-привлекателно за окото на Запада.
Това не е вероятност на зрели хора: това е толкоз детинско, колкото са и учениците, които избягаха от учебно заведение, с цел да го популяризират. Консервативна добродетел е да искаш да оставиш съхранена околна среда на бъдещите генерации, показва "Телеграф ", само че има способи това да бъде направено, въз основата на науката и свободното предприемачество, които ни разрешават също да запазим благоденствието и свободата, даже да ги разтеглим, заключава вестникът.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ