Проф. Христина Вучева: Бюджетът да доплати намалението по първия пенсионен стълб
Действащата пенсионна система е основана в интервала 2000-2002 година Основната заслуга за това бе на експертите от Световната банка, които в този интервал ни оказват помощ по доста въпроси на институционализирането на обществената сфера.
Както е известно, нашата пенсионна система включва част, която се основава на познатия във всички европейски страни принцип за взаимност и част, която е обвързвана с не толкоз необятно употребен принцип, именуван финансов.
През миналите към двадесет години се показваха и решаваха доста въпроси. Те идваха основно от тъй наречените първи дирек и, по-конкретно, това бяха проблеми за размера на вноските за обезпечаване, за осигурителния стаж и нужната възраст за пенсиониране. Едва от последните три, четири години се появиха и проблеми по втория, финансовия дирек. Първите паники за втория дирек бяха споделени от министъра на финансите Владислав Горанов.
В края на месец декември 2014 година в един неделен ден, беше обявено, че при министър-председателя Бойко Борисов е извършена среща с присъединяване на синдикати и двама министри – на финансите и на труда – от неотдавна образуваното второ държавно управление на ГЕРБ. Обсъдена била опцията в плана за Закон за държавен бюджет за 2015 година да се запишат промени в КСО, посредством които да се даде опция наложителната спомагателна пенсионна осигуровка за родените след 31.12.1959 година да може да се трансферира по избор на обезпечените от втория към първия дирек. Това провокира незабавно реакция на универсалните пенсионни фондове /УПФ/, на работодателите, та даже и на съдружния сътрудник на ръководещите – тъй наречените Реформаторски блок. Последваха обвинявания по какъв начин ръководещите желаят да национализират парите на хората. В резултат беше признат и оповестен текст, който добива на практика смисъл едвам откакто се направи някаква разпоредба. По този метод, макар поправката на КСО, оповестена в бр. 107 на Дъждовни води от 2014 година, действително измененията станаха факт по-късно.
Последваха мнения и по студия и уеб сайтове. Основната рецензия беше ориентирана към министъра на финансите. Обвиняваха го, че желае да запушва дупки в бюджета на Национален осигурителен институт като отнеме парите на хората, събрани по персоналните им сметките в УПФ. По наша оценка, тези обвинявания бяха голословни.
До края на второто държавно управление на господин Борисов, прекратило предварително мандата си, казусът се позабрави. Той беше обновен с идването на третото негово държавно управление и новия обществен министър. Той направи опит да възобнови полемиката, защото с наближаването на 2021 година когато ще се появят първите пенсионери с права за пенсии по втория дирек, би трябвало да има отговор на многото проблеми, избягвани през целия интервал след 2000 година
През 2017 и 2018 година, макар наредбите разрешаващи прекачване на средства от втория в първия дирек, не стана ясно по какъв начин ще се изплащат през 2021 година първите пенсии от УПФ. Странното е, че при основаването на системата през 2000 година този доста значим детайл на организацията на тъй наречените втори дирек, не е намерил законово определение.
Едва през 2019 година КФН и МТСП разгласяват данни за доходността на УПФ. През месец януари 2019 година докладът на един от фондовете демонстрира негативна рентабилност. Общите резултати се видяха от оповестената статистика за интервала 2016-2018 година За посочения интервал среднопретеглената рентабилност на десетте фонда се указа 0.96%.
По данни на Комисията за финансов контрол, към края на 2018 година единствено два фонда регистрират рентабилност над 2%. Фондът, който държи максимален пазарен дял регистрира рентабилност 1.02%.
Тези тревожни данни бързо бяха отминати с обещанието, че ще се образува работна група, която ще предложи ред за погашение на първите пенсии през 2021 година
Всичко завърши с обещанието, че комисията ще продължи да работи. Така се стигна до месец септември на т.г., когато МТСП още веднъж даде на обществото данни за вероятните решения за погашение на пенсии на първите пенсионери по втория дирек. Последваха разисквания в работната група и срокът още веднъж беше отсрочен.
Проблемите, които пораждат различие в работната група, идват от това, че по сметките на тези, които ще имат право на пенсия пред 2021 г сумите са доста дребни. Според обясненията на работната група това е по този начин, тъй като първите пенсионери по новия ред са дами, чийто хонорари са постоянно по-ниски и тъй като не всички са се осигурявали постоянно, а и срокът от 20 години е непълен, с цел да се проявят предстоящите резултати. Разговорите в работната група зациклят, когато би трябвало да се регламентира свободата на избор на хората за метода на заплащане на втората пенсия – изключително когато се упорства тя да е пожизнена.
През месец септември 2019 година МТСП набра храброст, с цел да заяви, че вероятната втора пенсия ще бъде не повече от 30-35 лева месечно, а хората, които биха имали право на пожизнена пенсия, ще бъдат доста малко. Това бързо беше отстранено от публичното внимание като фондовете показаха, че в действителност всичко е доста по-добро, само че то се замъглява при осредняването на данните заради съществуването на към един милион кухи партиди, по който не постъпват пари, тъй като хората не са в България. Работната група продължи да работи, само че отново не се споделяше ясно, въпреки че се загатваше, че тези първи пенсионери ще получат общо от първия и втория дирек по-малък размер пенсия, в сравнение с, в случай че вноските им бяха свързани единствено с първия дирек.
Към края на месец ноември 2019 година, когато още веднъж се сложи казуса за разискване и се предложи от МТСП по-ясно решение, цялото войнство на участниците в бордовете на пенсионните фондове потегли да търси решение в друга посока. Заговори се, че е незаслужено да се понижава сумата на пенсията по първия дирек поради това, че там постъпва не 19.80%, колкото е цялостният размер на вноската, а 14.80%. Търсят се претекстове, с цел да се отскубнат повече пари от първия дирек и по този начин да не стане забележим неприятният факт, че двете пенсии от първия и втория дирек ще бъдат по-ниски от едната по първия дирек. Това неизбежно ще породи отчаяние измежду хората, на които им следва да продължат да чакат обещаното благополучие посредством спомагателното наложително финансово обезпечаване.
Чуват се все по-странни изказвания, като да вземем за пример – за какво въобще ще би трябвало да се понижава пенсията, изчислена по разпоредбите на първия дирек, откакто нашият пенсионен фонд от дълго време не се цялостни единствено с вноските на обезпечените, а и с доходи от държавния бюджет.
Защо и с какъв брой би трябвало да се понижава изчислената по разпоредбите на първия дирек пенсия за хората, които имат вноски в частните пенсионни фондове е проблем, за които би трябвало да се приказва намерено и ясно.
Капиталовият принцип при пенсионната система се основава на обособени персонални сметки за всеки обезпечен, по които постъпват част от вноските /в нашия случай 5%/.
Това автоматизирано слага в друго състояние хората, за които законът планува тази опция. За тях настоящият норматив за фонд „ Пенсии “ не е 19.80%, а 14.80%, тъй като сумите, свързани с 5% стават тяхна частна благосъстоятелност. С този акт тези хора се отделят от останалите, чийто пенсии се дефинират по първия дирек. Родените след 01.01.1960 година получават по закон против вноска от 5% персонални пари по обособена сметка. Законът е планувал опция тези пари да нарастват, само че това зависи от един прекомерно рисков фактор – финансовия пазар и управническите умения на фондовете. Не би трябвало да се не помни и събитията, че фондовете са акционерни сдружения и се нуждаят от облага и прехрана. В интервала от 2000 година до 2018 година от такси и удръжки те са получила към 1.4 милиарда лева Следователно, понижението на пенсията по първия дирек на всеки роден след 01.01.1960 година – не е според от това по какъв начин се попълня общият взаимен фонд „ Пенсии “, а от събитието, че тези хора имат привилегията да са притежатели на отчисленията по част от нормативната вноска. Това няма връзка с събитието дали парите по фонд „ Пенсии ” стигат, с цел да се заплащат пенсиите по първия дирек. За страдание, никой не е пояснил на хората, когато са избирали УПФ, че те ще имат свои, персонални пари, само че ще носят и риск за това че тези пари могат да порастват, само че могат и да понижават. Никой не е пояснил и това, че полагащата им се пенсия по първия дирек ще бъде в понижен запас според от съотношението през годините сред вноската, избрана по закон и частта от нея, която става тяхна благосъстоятелност в съответния повсеместен пенсионен фонд. И за това не би трябвало да бъдат винени пенсионните фондове, а ръководещите, чийто дълг е да осведомяват в точния момент хората за своите законодателни решения.
От изчисленията на МТСП излиза наяве, че при съществуване на суми по самостоятелните сметки, които са набирани от осигуровки, правени върху застрахователен приход към оптималния му размер, може да се чака сумата от двете пенсии – от първия и втория дирек – да бъдат малко над вероятната една пенсия. Всички, чийто осигуровки са направени върху минималния застрахователен приход и малко над него, само че под оптималния, евентуално ще имат пенсии и от двата стълба, които не доближават вероятната една пенсия. Дали това е краткотрайно положение, което може да се промени при интервал по-дълъг от двадесет години, може да се отговори единствено на основа на калкулации и оценка на разнообразни и сложни за предугаждане индикатори.
При тези условия и при отсъствието на явен запис в законодателството по какъв начин се понижават сумите полагащи се за пенсия по първия дирек за родените след 01.01.1960 година е заслужено да се уреди законодателно следната процедура:
а/ полагащата се част от пенсията за родените след 01.01.1960 година за първия дирек се понижава за интервала след 01.01.2015 година, когато се регламентира правото на избора за прекачване на сумите от втория в първия дирек.
б/ за останалите интервали, заради неявяване на законова норма, която да разяснява на осигуряващите се риска, който поемат, сумите на съответното понижение на пенсията по първия дирек се компенсира, само че не за сметка на фонд „ Пенсии ”, а за сметка на годишно предвиждани суми от държавния бюджет. Тази сума би трябвало да се възнамерява всяка година настрана от вероятната дотация за дефицита по общия фонд „ Пенсии “.
Този метод ще покаже на всички, че когато не сме видели в точния момент позволената неточност в законодателството, би трябвало да платим посредством общите ни пари – държавния бюджет.
Другият проблем на пенсионната ни система, това е казусът за дефицита на средства по фонд „ Пенсии ”. Той не идва от неточности на ръководството, а се предизвиква от фактори, които са присъщи на всички страни и в някаква степен са неизбежни.
Проблемът за дефицит на пари по главния фонд „ Пенсии ” стана забележим след понижението на осигурителните вноски след 2002 година от държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Това понижение беше значимо и в интервала 2006 – 2008 година Тук би трябвало да отбележим, че държавното управление на Сергей Станишев, в желанието си да се застрахова за бъдещите избори през 2009 година, понижава налози, понижава осигурителни вноски в обилни размери. Както е известно, все пак загуби изборите.
В края на 1999 година Национален осигурителен институт в частта за пенсии е с остатък от 130 млн. лева Това число се оповестява от дългогодишния началник на осигурителната пенсионна система Николай Николов през 2015 година, когато той е заместник-министър по труда и обществената политика във второто държавно управление на господин Борисов.
През 2016 година дефицитът по фонд „ Пенсии ” е 5 милиарда лева Известно е, че през 2000 година вноската за обезпечаване е 32% и през годините се понижава стремглаво, с цел да доближи 17.80%. След корекцията в нормативите с по един % през 2017 година и 2018 година по отношение на изменението на закона след промяната стартирана през 2015 година от второто държавно управление на Бойко Борисов, нормативът става 19.80 %
Проблемът с дефицита по фонд „ Пенсии ” се усложнява и от други фактори. Както е известно този дефицит не може да се компенсира нито единствено посредством промени във възрастта за пенсионирани, нито посредством непрестанно повишаване на вноските, тъй като това усилва разноските за труд и понижава конкурентните благоприятни условия на страната ни. Поради тези аргументи, а и по редица други, появили се през последните години, е за предпочитане казусът за дефицита за фонд пенсии да се взема решение като се отделят бюджетни дотации. На пръв взор това е в цялостен дисонанс със смисъла на осигурителната система и нейното настрана ръководство от Държавния бюджет, само че е гаранция за опазване на вероятния и нужен взаимен принцип за обезпечаване на старините на хората. /БГНЕС
———
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./
Както е известно, нашата пенсионна система включва част, която се основава на познатия във всички европейски страни принцип за взаимност и част, която е обвързвана с не толкоз необятно употребен принцип, именуван финансов.
През миналите към двадесет години се показваха и решаваха доста въпроси. Те идваха основно от тъй наречените първи дирек и, по-конкретно, това бяха проблеми за размера на вноските за обезпечаване, за осигурителния стаж и нужната възраст за пенсиониране. Едва от последните три, четири години се появиха и проблеми по втория, финансовия дирек. Първите паники за втория дирек бяха споделени от министъра на финансите Владислав Горанов.
В края на месец декември 2014 година в един неделен ден, беше обявено, че при министър-председателя Бойко Борисов е извършена среща с присъединяване на синдикати и двама министри – на финансите и на труда – от неотдавна образуваното второ държавно управление на ГЕРБ. Обсъдена била опцията в плана за Закон за държавен бюджет за 2015 година да се запишат промени в КСО, посредством които да се даде опция наложителната спомагателна пенсионна осигуровка за родените след 31.12.1959 година да може да се трансферира по избор на обезпечените от втория към първия дирек. Това провокира незабавно реакция на универсалните пенсионни фондове /УПФ/, на работодателите, та даже и на съдружния сътрудник на ръководещите – тъй наречените Реформаторски блок. Последваха обвинявания по какъв начин ръководещите желаят да национализират парите на хората. В резултат беше признат и оповестен текст, който добива на практика смисъл едвам откакто се направи някаква разпоредба. По този метод, макар поправката на КСО, оповестена в бр. 107 на Дъждовни води от 2014 година, действително измененията станаха факт по-късно.
Последваха мнения и по студия и уеб сайтове. Основната рецензия беше ориентирана към министъра на финансите. Обвиняваха го, че желае да запушва дупки в бюджета на Национален осигурителен институт като отнеме парите на хората, събрани по персоналните им сметките в УПФ. По наша оценка, тези обвинявания бяха голословни.
До края на второто държавно управление на господин Борисов, прекратило предварително мандата си, казусът се позабрави. Той беше обновен с идването на третото негово държавно управление и новия обществен министър. Той направи опит да възобнови полемиката, защото с наближаването на 2021 година когато ще се появят първите пенсионери с права за пенсии по втория дирек, би трябвало да има отговор на многото проблеми, избягвани през целия интервал след 2000 година
През 2017 и 2018 година, макар наредбите разрешаващи прекачване на средства от втория в първия дирек, не стана ясно по какъв начин ще се изплащат през 2021 година първите пенсии от УПФ. Странното е, че при основаването на системата през 2000 година този доста значим детайл на организацията на тъй наречените втори дирек, не е намерил законово определение.
Едва през 2019 година КФН и МТСП разгласяват данни за доходността на УПФ. През месец януари 2019 година докладът на един от фондовете демонстрира негативна рентабилност. Общите резултати се видяха от оповестената статистика за интервала 2016-2018 година За посочения интервал среднопретеглената рентабилност на десетте фонда се указа 0.96%.
По данни на Комисията за финансов контрол, към края на 2018 година единствено два фонда регистрират рентабилност над 2%. Фондът, който държи максимален пазарен дял регистрира рентабилност 1.02%.
Тези тревожни данни бързо бяха отминати с обещанието, че ще се образува работна група, която ще предложи ред за погашение на първите пенсии през 2021 година
Всичко завърши с обещанието, че комисията ще продължи да работи. Така се стигна до месец септември на т.г., когато МТСП още веднъж даде на обществото данни за вероятните решения за погашение на пенсии на първите пенсионери по втория дирек. Последваха разисквания в работната група и срокът още веднъж беше отсрочен.
Проблемите, които пораждат различие в работната група, идват от това, че по сметките на тези, които ще имат право на пенсия пред 2021 г сумите са доста дребни. Според обясненията на работната група това е по този начин, тъй като първите пенсионери по новия ред са дами, чийто хонорари са постоянно по-ниски и тъй като не всички са се осигурявали постоянно, а и срокът от 20 години е непълен, с цел да се проявят предстоящите резултати. Разговорите в работната група зациклят, когато би трябвало да се регламентира свободата на избор на хората за метода на заплащане на втората пенсия – изключително когато се упорства тя да е пожизнена.
През месец септември 2019 година МТСП набра храброст, с цел да заяви, че вероятната втора пенсия ще бъде не повече от 30-35 лева месечно, а хората, които биха имали право на пожизнена пенсия, ще бъдат доста малко. Това бързо беше отстранено от публичното внимание като фондовете показаха, че в действителност всичко е доста по-добро, само че то се замъглява при осредняването на данните заради съществуването на към един милион кухи партиди, по който не постъпват пари, тъй като хората не са в България. Работната група продължи да работи, само че отново не се споделяше ясно, въпреки че се загатваше, че тези първи пенсионери ще получат общо от първия и втория дирек по-малък размер пенсия, в сравнение с, в случай че вноските им бяха свързани единствено с първия дирек.
Към края на месец ноември 2019 година, когато още веднъж се сложи казуса за разискване и се предложи от МТСП по-ясно решение, цялото войнство на участниците в бордовете на пенсионните фондове потегли да търси решение в друга посока. Заговори се, че е незаслужено да се понижава сумата на пенсията по първия дирек поради това, че там постъпва не 19.80%, колкото е цялостният размер на вноската, а 14.80%. Търсят се претекстове, с цел да се отскубнат повече пари от първия дирек и по този начин да не стане забележим неприятният факт, че двете пенсии от първия и втория дирек ще бъдат по-ниски от едната по първия дирек. Това неизбежно ще породи отчаяние измежду хората, на които им следва да продължат да чакат обещаното благополучие посредством спомагателното наложително финансово обезпечаване.
Чуват се все по-странни изказвания, като да вземем за пример – за какво въобще ще би трябвало да се понижава пенсията, изчислена по разпоредбите на първия дирек, откакто нашият пенсионен фонд от дълго време не се цялостни единствено с вноските на обезпечените, а и с доходи от държавния бюджет.
Защо и с какъв брой би трябвало да се понижава изчислената по разпоредбите на първия дирек пенсия за хората, които имат вноски в частните пенсионни фондове е проблем, за които би трябвало да се приказва намерено и ясно.
Капиталовият принцип при пенсионната система се основава на обособени персонални сметки за всеки обезпечен, по които постъпват част от вноските /в нашия случай 5%/.
Това автоматизирано слага в друго състояние хората, за които законът планува тази опция. За тях настоящият норматив за фонд „ Пенсии “ не е 19.80%, а 14.80%, тъй като сумите, свързани с 5% стават тяхна частна благосъстоятелност. С този акт тези хора се отделят от останалите, чийто пенсии се дефинират по първия дирек. Родените след 01.01.1960 година получават по закон против вноска от 5% персонални пари по обособена сметка. Законът е планувал опция тези пари да нарастват, само че това зависи от един прекомерно рисков фактор – финансовия пазар и управническите умения на фондовете. Не би трябвало да се не помни и събитията, че фондовете са акционерни сдружения и се нуждаят от облага и прехрана. В интервала от 2000 година до 2018 година от такси и удръжки те са получила към 1.4 милиарда лева Следователно, понижението на пенсията по първия дирек на всеки роден след 01.01.1960 година – не е според от това по какъв начин се попълня общият взаимен фонд „ Пенсии “, а от събитието, че тези хора имат привилегията да са притежатели на отчисленията по част от нормативната вноска. Това няма връзка с събитието дали парите по фонд „ Пенсии ” стигат, с цел да се заплащат пенсиите по първия дирек. За страдание, никой не е пояснил на хората, когато са избирали УПФ, че те ще имат свои, персонални пари, само че ще носят и риск за това че тези пари могат да порастват, само че могат и да понижават. Никой не е пояснил и това, че полагащата им се пенсия по първия дирек ще бъде в понижен запас според от съотношението през годините сред вноската, избрана по закон и частта от нея, която става тяхна благосъстоятелност в съответния повсеместен пенсионен фонд. И за това не би трябвало да бъдат винени пенсионните фондове, а ръководещите, чийто дълг е да осведомяват в точния момент хората за своите законодателни решения.
От изчисленията на МТСП излиза наяве, че при съществуване на суми по самостоятелните сметки, които са набирани от осигуровки, правени върху застрахователен приход към оптималния му размер, може да се чака сумата от двете пенсии – от първия и втория дирек – да бъдат малко над вероятната една пенсия. Всички, чийто осигуровки са направени върху минималния застрахователен приход и малко над него, само че под оптималния, евентуално ще имат пенсии и от двата стълба, които не доближават вероятната една пенсия. Дали това е краткотрайно положение, което може да се промени при интервал по-дълъг от двадесет години, може да се отговори единствено на основа на калкулации и оценка на разнообразни и сложни за предугаждане индикатори.
При тези условия и при отсъствието на явен запис в законодателството по какъв начин се понижават сумите полагащи се за пенсия по първия дирек за родените след 01.01.1960 година е заслужено да се уреди законодателно следната процедура:
а/ полагащата се част от пенсията за родените след 01.01.1960 година за първия дирек се понижава за интервала след 01.01.2015 година, когато се регламентира правото на избора за прекачване на сумите от втория в първия дирек.
б/ за останалите интервали, заради неявяване на законова норма, която да разяснява на осигуряващите се риска, който поемат, сумите на съответното понижение на пенсията по първия дирек се компенсира, само че не за сметка на фонд „ Пенсии ”, а за сметка на годишно предвиждани суми от държавния бюджет. Тази сума би трябвало да се възнамерява всяка година настрана от вероятната дотация за дефицита по общия фонд „ Пенсии “.
Този метод ще покаже на всички, че когато не сме видели в точния момент позволената неточност в законодателството, би трябвало да платим посредством общите ни пари – държавния бюджет.
Другият проблем на пенсионната ни система, това е казусът за дефицита на средства по фонд „ Пенсии ”. Той не идва от неточности на ръководството, а се предизвиква от фактори, които са присъщи на всички страни и в някаква степен са неизбежни.
Проблемът за дефицит на пари по главния фонд „ Пенсии ” стана забележим след понижението на осигурителните вноски след 2002 година от държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Това понижение беше значимо и в интервала 2006 – 2008 година Тук би трябвало да отбележим, че държавното управление на Сергей Станишев, в желанието си да се застрахова за бъдещите избори през 2009 година, понижава налози, понижава осигурителни вноски в обилни размери. Както е известно, все пак загуби изборите.
В края на 1999 година Национален осигурителен институт в частта за пенсии е с остатък от 130 млн. лева Това число се оповестява от дългогодишния началник на осигурителната пенсионна система Николай Николов през 2015 година, когато той е заместник-министър по труда и обществената политика във второто държавно управление на господин Борисов.
През 2016 година дефицитът по фонд „ Пенсии ” е 5 милиарда лева Известно е, че през 2000 година вноската за обезпечаване е 32% и през годините се понижава стремглаво, с цел да доближи 17.80%. След корекцията в нормативите с по един % през 2017 година и 2018 година по отношение на изменението на закона след промяната стартирана през 2015 година от второто държавно управление на Бойко Борисов, нормативът става 19.80 %
Проблемът с дефицита по фонд „ Пенсии ” се усложнява и от други фактори. Както е известно този дефицит не може да се компенсира нито единствено посредством промени във възрастта за пенсионирани, нито посредством непрестанно повишаване на вноските, тъй като това усилва разноските за труд и понижава конкурентните благоприятни условия на страната ни. Поради тези аргументи, а и по редица други, появили се през последните години, е за предпочитане казусът за дефицита за фонд пенсии да се взема решение като се отделят бюджетни дотации. На пръв взор това е в цялостен дисонанс със смисъла на осигурителната система и нейното настрана ръководство от Държавния бюджет, само че е гаранция за опазване на вероятния и нужен взаимен принцип за обезпечаване на старините на хората. /БГНЕС
———
Христина Вучева е лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е някогашен министър на финансите в първото служебно държавно управление /1994-1995 г./
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ