Дейр ел-Балах, Газа – Ум Насър Ал-Аджрами и нейните деца

Дейр ел-Балах, Газа – Ум Насър Ал-Аджрами и нейните деца се борят да купят най-важното се нуждае всеки ден след преместването им от град Газа на юг от линията Газа.

Допреди няколко дни 37-годишната майка на четири деца живееше в региона на ал-Мухабарат на север от град Газа. Но безмилостните израелски въздушни набези принудиха нея и фамилията й да се реалокират в Дейр ел-Балах в централната част на Газа.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла. Северните гранични зони на Израел: Националистически жар, безпокойствие, равнодушие Срещата на върха сред Европейски Съюз и Съединени американски щати акцентира единството на фона на войните Израел-Хамас и Русия-Украйна Обзор от Близкия изток: „ Къде пораства нашата обич “ – обич и загуба в Газа Палестинците обезверени да се върнат при фамилии в Газа, към момента заседнали в Египет завършек на списъка

Ум Насър описа ужасяващото прекарване от загубата на фамилния дом, където са живели с петимата братя на брачна половинка й и техните дами и деца.

„ Не можех да допускам, че сме оживели след бомбардировката “, сподели тя пред Al Jazeera, до момента в който разглеждаше памперсите в локален магазин за едногодишния си наследник.

След като домът им беше опустошен на четвъртия ден от нападението над Газа, те в началото потърсиха леговище при родственици в центъра на град Газа, само че по-късно взеха решение да се реалокират по на юг, в сходство със заповедите за евакуация на израелската войска.

„ Беше сложен ден. Всички се събрахме и отидохме с колите на зетя ми. Бяхме ужасени, тъй като това, което видяхме до тогава, беше задоволително, с цел да осъзнаем заплахата, в случай че останем. ”

Прогонено от вкъщи си, предизвикването на фамилията в този момент е сериозната компликация при набирането на храна и вода и непрекъснатите спирания на електричеството и интернет услугите.

Много е мъчно, сподели тя, да си намерения за ястия, които може да направи без вода за повече от 50 души, които са намерили леговище в дома на нейните родственици. Работата, вложена в това, е безмилостна.

„ Тежестта върху майките през тези времена при ръководството на фамилните каузи и обезпечаването на децата им се усилва доста “, сподели Ум Насър.

Подобно на другите в Газа, нейният максимален боязън е, че войната няма да свърши скоро. „ Не можем да понесем нечовешките условия, в които живеем. Би било злополука, в случай че обстановката продължи по този начин. “

Запасите от склада са на привършване

Абдел Халим Албана, притежател на супермаркет Albanna в Дейр ел-Балах, изясни компликациите, пред които е изправен: „ Никога до момента не сме срещали такова интензивно търсене на артикули в нашия регион. “

Албана се бори да се оправи с търсенето на съществени продукти в неговия магазин, защото млечните артикули, хлябът, консервите и млякото изчезват неотложно от рафтовете, незабавно щом бъдат заредени.

Той би трябвало да работи без спиране, макар непосредствената заплаха да бъде бомбардиран. Най-голямото му терзание в този момент е дали запасите от складовете в линията Газа ще се изчерпят.

Албана пресметна, че складовете могат да бъдат изпразнени единствено за няколко дни до пет, което съставлява непосредствена и сериозна опасност, на която би трябвало незабавно да се обърне внимание.

Много разселени хора са били принудени да прибягват до заеми и бартер, с цел да получат това, от което се нуждаят, сподели Албана.

„ Липсата на интернет и електричество изостря провокациите ни като бенефициенти, които разчитат на карти за хранителна помощ от организации като Oxfam, Световната хранителна стратегия на Организация на обединените нации и локалните управляващи – ние се сблъскваме с компликации при достъпа до тези съществени доставки. “

На малко разстояние Ум Мохамад Райян, майка на пет деца, ровеше одеяла и облекла в магазин втора ръка.

Те бяха изселени от вкъщи си на улица Jaffa в град Газа, откакто бомбардировките бяха прекомерно близо. Те останаха в мощно развалената си къща за една нощ, до момента в който схванаха какво ще вършат.

В последна сметка, в отговор на заповедите на израелската войска да се изтеглят на юг, те отидоха до къщата на нейния тъст в Дейр ел-Балах, като взеха единствено облеклата на гърба си.

Но провокациите на Umm Mohammad се простират оттатък облеклото.

„ Бяхме в домовете си и имахме нашето усамотение, нашия живот и метода, по който управлявахме домовете си “, изясни тя.

„ Днес живеем на място, което не е наше, и има изострен дефицит на всички съществени неща. Дори войната да свърши и да се върнем, няма към какво да се връщаме, поради унищожаването на домовете ни. Реконструкцията и възобновяване ще изискват години старания и ние сме изцяло изтощени. “

„ Огромна компликация “

Фадиа Малхис, 51-годишен акушер и гинеколог в Министерството на здравеопазването, седеше с група хора на станция за зареждане, пробвайки се да заредят мобилните си телефони и да получат достъп до интернет.

Обикновено живее в квартал Римал в град Газа, само че трябваше да се реалокира в Дейр ел-Балах след известието за евакуация от Израел. Дъщеря й и внуците й бяха пристигнали с нея, откакто домът им беше бомбардиран.

Липсата на интернет прави доста сложна връзката с външния свят, изключително със брачна половинка й, който сега е в Турция и е обезверено обезпокоен за обстановката в Газа. За да го успокои и да се опита да поддържа връзката, тя пристигна до станцията за зареждане, с цел да приказва със брачна половинка си посредством комплицирана релейна система.

„ Сестра ми от Западния бряг се пробва да се свърже с мен и незабавно щом връзката успее, след доста опити брачният партньор й се обажда на моя брачен партньор в Турция и моето позвъняване се реализира през високоговорител. Ето по какъв начин мога да приказвам със брачна половинка си в този момент. “

Източник: Ал Джазира