Обикновено 60 минути не представят една и съща тема два пъти за два сезона. Но конвенцията не се пресича с Дейон Сандърс, член на Залата на славата на професионалния футбол. Миналата есен се срещнахме със Сандърс в Мисисипи, където той беше треньор на Джаксън Стейт, за да стане известен в конференция на исторически черни колежи и университети. След това човекът, който нарича себе си Coach Prime, се премести високо в Боулдър, в Университета на Колорадо, като взе със себе си своя невероятен стил. Тук той не просто е събудил спяща програма; но го превърна в разговор за колежански футбол, ако не и за американски спортове. Сандърс е почитан. Той е хулен. Но внезапният му удар е безспорен. За втори път, в две коренно различни среди, безпомощен както винаги, той разтърси спорта като снежна топка.
Jon Wertheim: Вие ли сте агентът на промяната? Вие ли сте най-добрият агент за промяна--
Deion Sanders: Аз-аз правя разликата. Аз наистина правя разлика. Правя хората нервни, човече. Карам хората да се движат на местата си. Карам хората да стискат палци. Карам ги да мислят и да се замислят. Знаеш ли -- някога бил ли си толкова чист, че да влезеш и някой да те погледне надолу, след което да се погледнат? Трябваше да се проверят, защото ти беше толкова чист? Имам такъв ефект.
Дебютът му в Колорадо привлече национално внимание и чудовищни телевизионни рейтинги. Интересът се засили миналия уикенд, когато Бъфалос играха пред най-голямата публика у дома от 15 години насам и победиха съперника си Небраска.
Този уикенд? И Fox, и ESPN изпратиха своите предавания преди играта, включително Rock, в Боулдър. След това Бъфалос се събраха късно, за да победят Колорадо Стейт в трилър с двойно продължение. Три мача в началото на сезона, подножието на Скалистите планини бележи невероятния епицентър на цял един спорт.
Jon Wertheim: Какво беше това за теб? (СМЯХ)
Рик Джордж: Беше... беше много забавно.
Рик Джордж, който нае Coach Prime, беше атлетичен директор на Колорадо от десетилетие.
Рик Джордж: Страхотно е - за нас да можем да върнем уместността на тази програма. И ние се провалихме през моите предишни девет години-- десет години.
Jon Wertheim: Честно ли е да нарека това малко "здравей Мария"? (СМЯХ)
Рик Джордж: Това не беше здрава Мария, но беше момент във времето за нашия-- университет и нашия атлетичен факултет, в който или щяхме да бъдем уместни, или щяхме да бъдем неуместни .
Рано е да се определи количествено пълният основен ефект, но продажбите на стоки? Увеличение от 819% спрямо миналия сезон. Последователи в Instagram? Повече от десетократно. Сезонни билети? Продадено. Сандърс може да е идеалният треньор за тези променящи се времена в колежанския футбол. Друг син, Деион-младши, е част от армията видеооператори, снимащи екипа без прекъсване за YouTube и предстоящи документални сериали.
Jon Wertheim: Този отбор спечели един мач миналия сезон.
Дейон Сандърс: Ъ-ъ (УТВЪРЖДАВАМ).
Джон Вертхайм: Това по някакъв начин-- обжалваща точка?
Дион Сандърс: Бог не би ме преместил на нещо това беше успешно. Това няма смисъл, нали? Трябваше да намери най-разочароващата и най-трудната задача. И ето какво беше. И това е, което е. И аз обичам това.
Това не беше различно от това, което той ни каза миналата година, че „Бог го е призовал да събира“, за да дойде в Джаксънския държавен университет и да издигне, да, футболната програма, но също и всички HBCU.
>
Той остана три сезона, но същата нощ през декември миналата година, когато JSU спечели шампионата на конференцията, Сандърс обяви, че заминава за Колорадо, за да изкачи друга планина.
Jon Wertheim: Напуснахте Джаксън Стейт и вие напусна бързо. Какво каза на тези деца--
Deion Sanders: Не, не си тръгнах бързо.
Jon Wertheim: --какво-- какво каза на тези деца--
Deion Sanders: Не си тръгнах (СМЯХ) бързо.
Jon Wertheim: Ти беше--
Deion Sanders: Не си тръгнах бързо . Тръгнах си, когато трябваше да си тръгна.
Jon Wertheim: Добре
Deion Sanders: Приключихме. Повечето треньори получават нова работа и напускат експедитивно. Завърших задачата.
Jon Wertheim: Вие казвате, че завърших задачата, имаше ли... имаше ли повече работа, която можехте да свършите в Джаксън, или--
Deion Sanders: Мисля, че свършихме огромна работа в Джаксън. Мисля, че изготвихме страхотен план.
Опитахме се да притиснем Сандърс относно обстоятелствата около изоставянето му от мисията в щата Джаксън. Той намекна, че липсата на далновидност в училището може да е фактор за решението му. Но по тази тема той беше почти толкова неуловим, колкото връщаше удари за тъчдауни в НФЛ.
Jon Wertheim: Какво каза на тези деца, когато си тръгна?
Deion Sanders : Извикана възможност. Рано или късно в живота ще има възможност, която ще почука на вратата ви. И в този момент от живота си почувствах, че възможността не само за мен, но и за децата ми е огромна. Не само, че взехме няколко деца от този отбор, трима треньори, може би 12 до 14 служители. Така че си позволихме да дадем на хората огромна възможност тук.
Разстоянието между Джаксън и Боулдър е хиляда мили и неизмеримо по-далеч в културно отношение. Сандърс премина от град, който е 83% черен, до град, който е 1% черен. От място с водна криза; до типа хипстърски колежански град, където има магазин, посветен на хвърчила.
Jon Wertheim: Какви са първите ви впечатления?
Deion Sanders: Красиво. Невероятно. Просто целият мир и спокойствие от всичко това. Никога не съм предполагал, че идвам тук. Никога дори не съм на почивка тук, човече. Никога не съм карал ски или както го наричате, сноуборд или каквото и да е, всички неща. Знаеш ли - никога не съм бил нищо от това.
Jon Wertheim: Ти дори не ловиш риба.
Deion Sanders: Не, не го правя. Аз ловя риба, ловя на муха, докато ловя риба, но не (смях) ловя риба на муха.
Все пак, той не губи време да се заинтригува в общността, включително посещение на Peggy Coppom, 98 -годишен суперфен на Buffaloes.
Пеги Коппом: Прайм ли си?
Deion Sanders: Така ме наричат.
Пеги Коппом: Така ли да те наричам или Дион?
Deion: Не, не, наричайте ме както искате. Добре сме.
Пеги Коппом: Какво ще кажете за добър външен вид?
Дион Сандърс: Ето го.
Пеги Коппом: Става ли? Добре.
Той беше по-малко прегръщащ настоящите играчи на Колорадо. На първата среща на отбора през декември Сандърс насърчи играчите да влязат в портала за трансфери, отворен пазар за спортисти, за да намерят нови училища.
Deion Sanders на среща на отбора: Обещавам ви, че моята работа е да се отърва от вас.
И направете място за превъзходен талант, който той планира да привлече. Повече от 50 играчи в крайна сметка се прехвърлиха.
Jon Wertheim: Стигнахте до тук и не нанесохте удари. Казахте на някои от тези момчета –
Deion Sanders: Имал ли съм някога? Вземате отбор, който е спечелил една игра, и уволнявате целия треньорски щаб. И така, кого назначи треньорският щаб? Децата. Така че децата са също толкова виновни, колкото и треньорският щаб. И стигнах до заключението, че множеството от тях не могат да ни помогнат да стигнем до мястото, където искахме.
Jon Wertheim: Ти каза на повечето от тези момчета, колкото повече скачаш, толкова повече място имаш ще направя. „Онези от вас, които не избягаме, ще се опитаме да ви накараме да се откажете.“
Deion Sanders: Да--
Jon Wertheim: Вие го казахте много ясно .
Deion Sanders: Да. Сега, ако решихте това, ако бяхте-- можехте да оставите думите да ви отблъснат, вие не сте за нас, защото ние сме персонал от старата школа. Ние тренираме здраво. Ние тренираме здраво. Ние сме дисциплинари. Така че, ако позволявате на словоблудието да ви отблъсне, защото не се чувствате сигурни в способностите си, вие не сте за нас.
Jon Wertheim: Ако някое дете каже: „Знаеш ли какво? Не, оставам. Няма да ме отблъснеш с думите си.“
Deion Sanders: Точно така. Остани.
Jon Wertheim: И така--
Deion Sanders: Докажи го.
Jon Wertheim: Сигурен съм, че откровеният ти разговор беше оценен от някои . Но-- тази политика на изгорената земя добра ли е за-- за колежанския футбол или за децата?
Deion Sanders: Мисля, че истината е добра за децата. Толкова сме заети да лъжем, че дори вече не разпознаваме истината в... в обществото. Искаме всички да се чувстват добре. Това не... не е такъв животът. Сега моята работа е да се уверя, че имам това, от което се нуждаем, за да спечелим. Това кара много хора да се чувстват добре. Победата прави--
Jon Wertheim: W-- аз-- трябва да се откажа от това. Ти си-- ти си--
Deion Sanders: Е, натискай--
Jon Wertheim: --баща на атлети--
Deion Sanders: Пет, да.
Jon Wertheim: Ако ти се обадят и кажат: „Хей, имаме нов треньор и ми казват да вляза в портала за трансфери.“< /p>
Дийон Сандърс: Бих казал: „Сине, ти трябва да си... да... трябва да не се справяш добре.“
Джон Вертхайм: Това е, което би кажете--
Deion Sanders: "Ти-- трябва да не се справяш добре, защото трябва да си актив, а не пасив." Честен съм с децата си.
Неговите деца включват Shedeur, звездният куотърбек, и Shilo, титулярна безопасност.
Jon Wertheim: Вие, момчета, имате някаква представа, че щяхте да да бъдеш толкова добър и да уловиш страната по начина, по който си го направил?
Shedeur Sanders: Да.
Shilo Sanders: Разбира се…
Jon Wertheim: Ти?
Shedeur Sanders: Да…
Shilo Sanders: Искам да кажа, че и двамата не сме дошли тук, накарахме баща ни да тренира само за да загубим (смее се)
Преди една година на този ден, ние гледахме Shedeur, хвърлящи и зинг пасове за тъчдаун в Джаксън Стейт.
Но имаше въпроси дали може да направи същото срещу по-силна конкуренция. Е, в първите си два мача в Колорадо, той хвърли близо 1000 ярда, без прихващане.
Jon Wertheim: Вие показахте големи числа в Jackson State. Вие го правите тук срещу отбори от Големите десет...
Шедюр Сандърс: Да,...
Джон Вертхайм: ...Големите 12.
Шедюр Сандърс: Да, това...
Jon Wertheim: Сигурно е задоволително.
Shedeur Sanders: Да, не. Тези два мача бяха най-много ярдове, които преминах в кариерата си. Така че просто е вълнуващо да се знае, че се превежда като на по-голяма сцена. Просто се чувствам по-добре.
Той също така — и, отново, добре дошъл в днешния колежански спорт — превърна успеха си в богатство, благодарение на NIL, име/имидж/прилика, доходи. Толкова много, че той кара Mercedes Maybach за 190 000 долара. А Шедеур може дори да не е най-добрият играч на отбора. Травис Хънтър също последва Coach Prime от Джаксън до Колорадо. Неговият треньор му позволява да играе нападение и защита - почти нечувано в съвременната колежанска игра.
Jon Wertheim: Имате двама наистина добри играчи с качество Heisman в този отбор.
Deion Sanders: Да.
Jon Wertheim: Вашият син и Травис Хънтър.
Deion Sanders: Да, сър.
Jon Wertheim: Първата половина на първия мач от сезона, вие вече говорите публично за шансовете на Травис Хънтър за Heisman. Кой прави това?
Deion Sanders: Треньор, който обича децата си. Треньор, който разбира, че това е, което тези деца желаят. И трябва да го направя. Това им казахме, когато идваха и избираха да играят за нас. Моите деца, които играят за мен, те не са избрали университет. Те ме избраха. Това е разлика.
Треньорите също избраха да се присъединят към Сандърс. Персоналът, който той ремонтира и обнови, включва бивши главни треньори и бивши координатори от училища като Алабама.
Jon Wertheim: Сега, след като сте човек от Power Five, кой е най-добрият треньор в колежанския футбол днес?
Deion Sanders: Нека да видя... нека видя огледало, така че Мога да го гледам. (СМЯХ)
Jon Wertheim: Усещаш го.
Deion Sanders: Какво... мислиш ли, че ще седя тук и ще ти кажа на някой друг? Ти... мислиш... мислиш, че това е начинът, по който действам? Че някой друг ми е направил това? Но това ви казвам, обичам, обожавам и уважавам и всеки път, когато правя реклама с Coach Saban, това е подарък. Просто седя в негово присъствие и го слушам и-- и хвърлям нещо друго там, за да мога да чуя гледната му точка по въпроса. Защото той е забравил повече неща, отколкото аз може би някога ще постигна. Така че аз съм ученик, гледайки на този прекрасен учител, който казва: „Просто-- просто--просто ми хвърлете трохи от това, което знаете.“
Във всичкото блясък и самохвалство има малко смирение , и настоящата мания може малко да отшуми, тъй като Колорадо се изправя пред куп по-трудни противници до края на сезона. Но Дейон Сандърс даде живот на кампус, програма, цял спорт.
И, по дяволите, ако не го е направил забавно.
Произведено от Драган Михайлович. Асоцииран продуцент Емили Камерън. Сътрудник по излъчването, Елизабет Гермино. Редактирано от Матей Лев.
