Деян Суджич: "Дизайнът няма граници и принадлежност"
Деян Суджич е шеф на Музея на дизайна в Лондон от 2006 насам. Офицер е на Ордена на Британската империя. През 2002 е куратор на Венецианското биенале за архитектура. Главен редактор на списание Domus сред 2000 и 2004. Автор е на книги за дизайн и архитектура като: The Language of Things (Penguin, 2008), Norman Foster: A Life in Architecture (Orion, 2010), Shiro Kuramata (Phaidon, 2013), B is for Bauhaus (Penguin 2014). Последната му книга е The Language of Cities (Penguin, 2016).
В България Суджич изнесе лекция на тематика " Бъдещето на дизайна " в серията от събития " Дизайнът е " на пространството за дизайн, нововъведения и просвета - " Генератор " и " Студио Комплект ". Пред " Дневник " Деян Суджич приказва за дизайна като опция за схващане на света и инструмент за неговата смяна.
Казвате, че дизайнът ни оказва помощ да разберем какво се случва в света. Как дизайнът може да ни помогне в осмислянето на обществени явления като вашия Брекзит, избирането на Тръмп, сирийския спор, бежанските рецесии?
- Не бих споделил, че дизайнът е отговорът на всички международни проблеми, само че ни оказва помощ да изследваме въздействието на обществените медии да вземем за пример. Либералните демократи постоянно са вярвали, че обществените медии по някакъв метод са били мощ за положително, че поддържат прозрачността и смяната. Но разбрахме, че могат да се употребяват и по различен метод. Социалните медии в прочут смисъл ни върнаха в интервал като Средновековието, когато тълпата управляваше. За мен Twitter е нещо като цифров линч от тълпата.
Това е метод, по който всички типове клюки, теории и конспирации се преплитат по метод, който ни праща обратно, а не в бъдещето. Изследването на въздействието на цифровия свят ни оказва помощ да разберем накъде се движим и по какъв начин се оформя светът. Това, което описвате - национализмът, бежанската рецесия - това не са въпроси, на които дизайнът може да отговори елементарно, макар че се случват удивителни неща в тази посока и в нашия музей.
Помолихме разнообразни дизайнери и архитекти от целия свят да прегледат някои от проблемите, които ги тормозят. Нарекохме плана " Страх и Любов ". Една от работите бе на испански проектант, който изследваше по какъв начин цифровата връзка трансформира персоналното пространство. Как сирийските бежанци са употребявали приложението за гей запознанства Grindr, с цел да намерят път от сирийския бежански лагер в Турция до брега на Франция, пробвайки се да стигнат до Англия. Не споделям, че това е положително или неприятно, само че е удивително до какво водят тези промени и феномени. Същият актьор разглеждаше и по какъв начин се трансформира методът, по който се срещаме с нови хора. Физическото пространство към този момент не е належащо изискване за среща.
Стив Джобс изобрети смарт телефона единствено преди 11 години. И това устройство промени всичко. Това е добър образец по какъв начин един-единствен дизайн план може да промени света. Това е по-скоро оптимистичен факт, тъй като е знак, че всичко може да бъде усъвършенствано, или е скептичен факт, тъй като всичко е непрекъснато изменящо се и нестабилно?
- Не можем да отхвърляме смяната, можем единствено да я изследваме. Промяната сигурно се случва все по-бързо и по-бързо, от време на време е прекомерно рано да се реши дали води до нещо позитивно или до нещо негативно. От една страна е шокиращо и разточително да сменяме мобилните си телефони всяка година и батериите да се изхвърлят в пустинята в Чили и да предизвикват екологични вреди. От друга страна обаче, към този момент нямаме потребност от фотоапарати, от книги, от музикални уредби, даже от магазините, в които се купуват всички тези неща, т.е в последна сметка консумираме по-малко и спестяваме запаси. Но още няма задоволително проучвания, които да измерят въздействието от всички тези феномени, само че е забавно да ги следим и да приказваме за тях.
Да, през днешния ден дизайнът мигрира от материалния свят към нематериалния. Например клавиатурата е на път да изчезне поради гласови асистенти като Alexa, Siri, Bixby и прочие Какъв знак е това?
- Клавиатурата към момента не е мъртва, само че сигурно последователно ще излезе от приложимост с навлизането на гласово задействаните системи и това коренно ще промени метода, по който поддържаме връзка между тях. По същия метод, по който музикалната промишленост едно време е била тотално подвластна от плочите и условието на всяка страна на винила да има по шест части и хората са възприемали музиката единствено по този метод и в тази поредност. Това, несъмнено, към този момент не е по този начин. Какво ще се случи с литературата, с романите с изгубването на клавиатурата? Как ще се пишат книги, като ги изговаряш? Може би поезията е тип изкуство, което ще има по-дълъг живот.
© Радина Генчева
Дизайнът нормално има съответни рамки и форми. Но също по този начин, положителният дизайн не познава граници. Например дизайнът на банкнотите. Дизайнът на парите е световен, повсеместен език. Но можем ли въпреки всичко да определим границите на положителния дизайн?
- Какво разбирате под определението " добър дизайн "? Дизайн, който харесваме, или подобен, който има някакви морални стойности? Например, в случай че някой изобрети метод за пречистване на вода, тъй че да става за пиянство, това би бил стойностен и честен дизайн. Автомат " Калашников " е ефикасен, на ниска цена, всеки може да го употребява, на него може да се разчита и има дълъг живот - всички тези неща са в действие и за положителния дизайн. Но може и да убива хора и тогава се питаме " кои хора убива " и започваме да боравим с понятия като положително и неприятно. Затова не употребявам думата положително пред дизайн. Но сигурно дизайнът няма граници и принадлежност.
Според мен няма такова нещо като английски дизайн, има дизайн, основан във Англия, и дизайн, който се пробва да придаде чувство за Англия. Ако вземем един автомобил " Бентли ", за него се счита, че е олицетворение на английския дух, само че той е създаден в немски цех и планиран от бразилец и белгиец. Дизайнът се употребява за основаване на концепцията за нещо и банкнотите са добър образец за това, тъй като множеството страни имат своя лична валута и посредством дизайна на парите желаят да пресъздадат нещо особено за страната. При комунизма да вземем за пример на банкнотите се изобразяваха национални герои, служащи и селяни. При посткомунизма, несъмнено, бъдещето означаваше да погледнем към по-старите времена и по този начин по банкнотите се появиха бароковите композитори и учени от 18 век. В този случай дизайнът е език и знак, който не всички осъзнават и схващат, само че той е тук и носи смисъл.
Какъв ще е дизайнът на бъдещето?
- Изкуственият разсъдък е доста значим и доста от човешките действия ще станат непотребни. Програмите в действителност могат да предскажат здравето на хората по-добре от доктор. Машините могат да дават диагнози. Мисля, че финансовият свят също се трансформира доста бързо. Дигиталните промени ще създадат обичайното банкиране доста друго. Може би банките изцяло ще трансформират формата си. Мисля, че биоинженерството също е значимо, че хората ще могат да се намесват в ДНК-то си и да се оправят с медицински проблеми. Има доста позитивни неща на хоризонта. След това идва фактът, че нововъведенията ще лишават работни места. И се питаме - ще станат ли хората по-нестабилни и по-несигурни? По-тревожни? Ще могат ли да се оправят с толкоз бърз ритъм на промени?
Днес дизайнът е повече функционалност или повече изкуство?
- Функция е дума, която хората са употребявали за дизайна доста дълго време, тъй като са се основавали на концепцията, че в случай че проучват казуса задоволително деликатно, тогава ще намерят вярното решение, а то също ще бъде и красиво. Това произтича от наблюдението на предмети, които са направени от занаятчиите преди доста време и с годините са били усъвършенствани още веднъж и още веднъж, до момента в който станат префектни. Вземете да вземем за пример изящните японски ножове или ските, или кануто - все предмети, които адресират механически проблем и последователно са направени по този начин, че по тях да няма нищо ненужно и в последна сметка да се получи нещо в действителност функционално.
Но функционалността има и прочувствена страна. Един ръчен часовник да вземем за пример - работата му е да демонстрира времето. Но това не е главната му задача. Функцията му е да го носиш с горделивост на китката си или да бъде хубав подарък. Така че множеството предмети имат този двоен смисъл, не просто да бъдат функционални. Искаме движимостите ни да ни карат да се усещаме добре, да показват кои сме, да ни припомнят за специфични моменти от живота ни, да ги подаряваме на хората, които обичаме.
Да разтеглим въпроса в конкретика. Когато приказваме за добър дизайн – кой тип дизайн е по-добър – емблематичният Chair One на Константин Гърчич или сокоизтисквачката-паяк на Филип Старк?
- Лично аз намирам, че Константин постоянно предизвика с неочакван дизайн, той е по-близо до изкуството от множеството дизайнери. Той има комплицирано схващане по тематиката и макар че не бих описал всяка негова творба като красива, работата му постоянно е забавна. Мисля, че той приказва на хората, които имат просветеност във връзка с дизайна. Докато Старк е по-скоро актьор, който може да забавлява по-широка публика. Може би се повтаря малко, само че е доста добър да прави готини неща.
Кажете ни повече за връзката, която виждате сред дизайна на колите " Ферари " и изкуството на Джеф Кунс.
- Хората, които си купуват " Ферари ", не го вършат, с цел да вървят от у дома до офиса. Това не е практично средство за напредване в града. Купуват го, тъй като го намират за красиво, за вълнуващо, за извънредно добре направено механически. Защото има извънреден мотор, който може да им сътвори вълнуващи страсти и сила. Лично мен това не ме притегля, само че тези неща се вършат в доста малко бройки и имат колекционерска стойност. Колкото и да е изумително, хората колекционират ферарита.
Това е доста близо и до метода, по който се употребява актуалното изкуство. То не е функционално, няма изгода от него, само че го гледаме и се надяваме да си разбираем някои неща от света, които не са част от всекидневието. То е един тип магия, съвсем религиозно прекарване. Удивителното в изкуството е по какъв начин с едно допиране или даже освен с допиране, а единствено с концепцията си, артистите преобразяват елементарни предмети в нещо особено тъкмо както преди време са възприемани свещените реликви.
Начинът, по който Кунс прави своите творби, е друг от нормалния за изкуството метод. Той работи по-скоро като дизайнер. Има хора в неговото студио, които рисуват доста тъкмо това, което ще бъде създадено във фабриката, и техниките наподобяват доста на техниките, които се употребяват за дизайна на един автомобил. И методът, по който оценяваме това произведение, е непосредствен до метода, по който оценяваме дизайна на един автомобил - до каква степен е съвършена формата. Затова за мен Кунс е нещо като " Ферари ".
Като приказваме за превоз, какво мислите за иновационния дизайн на Hyperloop, концепцията на Илън Мъск за свръхскоростно напредване?
- Днес е време на бързи промени, в което доста младежи стават извънредно богати посредством разтрошаване на стандартната концепция за това по какъв начин правиш бизнес и по какъв начин го споделяш. Това са хора, които считат, че са супергерои, които имат вяра, че всичко е допустимо, без значение дали става въпрос да отидем до Марс, да живеем 1000 години или да изкопаем тунел с вакуум в него, чиято цел е да ви води от Ню Йорк до Лос Анджелис за един час. Може да ме наречете демодиран, само че нямам доверие, че това ще се случи.
Обаче това лято покрай Музея на дизайна в Лондон ще се случи нещо друго - планът на Кристо - " Мастаба ", предопределен за езерото Серпентина, плюс галерия в едноименната изложба. Ще отидете ли?
- О, да, най-великият български актьор. Кристо е удивително събитие, тъй като неговата работа, от една страна, е доста рядко изкуство, само че, от друга, съумява да плени въображението на елементарните хора. Работите му се възприемат толкоз елементарно и по тази причина би трябвало да му се възхищаваме. Трябва да кажа, че бях сюрпризиран, че Кралският парк ще разреши тази интервенция в средата, само че въпреки всичко ще е краткотрайна апаратура. Виждал съм работата на Кристо в Сентрал парк в Ню Йорк и беше отлично. Видях пакетирания Райхстаг, въпреки да считам, че рисунките по този план бяха по-въздействащи. По-грандиозните му схеми малко ме тормозят, да вземем за пример това, което е възнамерявал за Гранд каньон, в случай че се случи, доста хора се притесняват, че ще има доста боклуци и замърсяване.
Кажете ни повече за новата постройка на музея ви в Commonwealth Institute.
- Музеят на дизайна в Лондон е учреден през 80-те години като дребен план, намирахме се в една дребна постройка на река Темза покрай моста Тауър в един някогашен бананов склад, където са се стоварвали банани от Карибите още зелени и са били складирани, до момента в който узреят. Бяхме дребен музей, преднамерено изглеждахме като трафопост - с плосък покрив и бяла фасада. Но взехме решение, че е време да се преместим в по-голям дом, където да посрещаме повече посетители и да е по-представително. Намерихме тази постройка, която беше съвременна, само че руина, някогашният Институт на Британската общественост, който е бил изложбен център и лондонска база за всички страни от Общността и някогашната Британска империя. Сградата е била в стила на времето си, с този величествен бетонен покрив, даже с лека балканска комунистическа атмосфера.
Но когато я открихме, постройката течеше, покривът пропускаше, изолацията беше доста зле и нашият проектант Джон Посън, който мнозина дефинират като минималист, съумя да сътвори този прелестен интериор в бетонна обвивка. Получи се една нова постройка вътре в остарялата, която е по-добра от истинската и по-добра от това, което щеше да бъде, в случай че бяхме построили нещо от нулата. А за първите 15 месеца имаме 1 милион гости. Мисията ни е да покажем на всички какъв брой трогателен може да бъде дизайнът и се радваме, че съумяваме да го създадем в новата постройка.
Споменахте балканска архитектура, какъв е езикът на град София съгласно това, което видяхте? Последната ви книга се споделя " Езикът на градовете ".
- София е град с толкоз доста пластове и човек вижда целия ход на историята в нейната архитектура. Първо са останките от римските градове, по-късно паметниците от Османската империя, от горната страна са пластовете от началото на българската страна, по-късно виждате комунизма и най-после посткомунистическия интервал - цялата история може да се прочете тук.
И какво за посткомунистическия интервал? Можем ли да приказваме за " дизайн " в него?
- Отнема време, с цел да се построи нов глас и нов език. В посткомунистическа Москва това се назовава " Дивия изток ", където имаше взрив на нападателен капитализъм и доста внезапни промени. Но София в действителност наподобява изненадващо спокоен град.
В България Суджич изнесе лекция на тематика " Бъдещето на дизайна " в серията от събития " Дизайнът е " на пространството за дизайн, нововъведения и просвета - " Генератор " и " Студио Комплект ". Пред " Дневник " Деян Суджич приказва за дизайна като опция за схващане на света и инструмент за неговата смяна.
Казвате, че дизайнът ни оказва помощ да разберем какво се случва в света. Как дизайнът може да ни помогне в осмислянето на обществени явления като вашия Брекзит, избирането на Тръмп, сирийския спор, бежанските рецесии?
- Не бих споделил, че дизайнът е отговорът на всички международни проблеми, само че ни оказва помощ да изследваме въздействието на обществените медии да вземем за пример. Либералните демократи постоянно са вярвали, че обществените медии по някакъв метод са били мощ за положително, че поддържат прозрачността и смяната. Но разбрахме, че могат да се употребяват и по различен метод. Социалните медии в прочут смисъл ни върнаха в интервал като Средновековието, когато тълпата управляваше. За мен Twitter е нещо като цифров линч от тълпата.
Това е метод, по който всички типове клюки, теории и конспирации се преплитат по метод, който ни праща обратно, а не в бъдещето. Изследването на въздействието на цифровия свят ни оказва помощ да разберем накъде се движим и по какъв начин се оформя светът. Това, което описвате - национализмът, бежанската рецесия - това не са въпроси, на които дизайнът може да отговори елементарно, макар че се случват удивителни неща в тази посока и в нашия музей.
Помолихме разнообразни дизайнери и архитекти от целия свят да прегледат някои от проблемите, които ги тормозят. Нарекохме плана " Страх и Любов ". Една от работите бе на испански проектант, който изследваше по какъв начин цифровата връзка трансформира персоналното пространство. Как сирийските бежанци са употребявали приложението за гей запознанства Grindr, с цел да намерят път от сирийския бежански лагер в Турция до брега на Франция, пробвайки се да стигнат до Англия. Не споделям, че това е положително или неприятно, само че е удивително до какво водят тези промени и феномени. Същият актьор разглеждаше и по какъв начин се трансформира методът, по който се срещаме с нови хора. Физическото пространство към този момент не е належащо изискване за среща.
Стив Джобс изобрети смарт телефона единствено преди 11 години. И това устройство промени всичко. Това е добър образец по какъв начин един-единствен дизайн план може да промени света. Това е по-скоро оптимистичен факт, тъй като е знак, че всичко може да бъде усъвършенствано, или е скептичен факт, тъй като всичко е непрекъснато изменящо се и нестабилно?
- Не можем да отхвърляме смяната, можем единствено да я изследваме. Промяната сигурно се случва все по-бързо и по-бързо, от време на време е прекомерно рано да се реши дали води до нещо позитивно или до нещо негативно. От една страна е шокиращо и разточително да сменяме мобилните си телефони всяка година и батериите да се изхвърлят в пустинята в Чили и да предизвикват екологични вреди. От друга страна обаче, към този момент нямаме потребност от фотоапарати, от книги, от музикални уредби, даже от магазините, в които се купуват всички тези неща, т.е в последна сметка консумираме по-малко и спестяваме запаси. Но още няма задоволително проучвания, които да измерят въздействието от всички тези феномени, само че е забавно да ги следим и да приказваме за тях.
Да, през днешния ден дизайнът мигрира от материалния свят към нематериалния. Например клавиатурата е на път да изчезне поради гласови асистенти като Alexa, Siri, Bixby и прочие Какъв знак е това?
- Клавиатурата към момента не е мъртва, само че сигурно последователно ще излезе от приложимост с навлизането на гласово задействаните системи и това коренно ще промени метода, по който поддържаме връзка между тях. По същия метод, по който музикалната промишленост едно време е била тотално подвластна от плочите и условието на всяка страна на винила да има по шест части и хората са възприемали музиката единствено по този метод и в тази поредност. Това, несъмнено, към този момент не е по този начин. Какво ще се случи с литературата, с романите с изгубването на клавиатурата? Как ще се пишат книги, като ги изговаряш? Може би поезията е тип изкуство, което ще има по-дълъг живот.
© Радина Генчева
Дизайнът нормално има съответни рамки и форми. Но също по този начин, положителният дизайн не познава граници. Например дизайнът на банкнотите. Дизайнът на парите е световен, повсеместен език. Но можем ли въпреки всичко да определим границите на положителния дизайн?
- Какво разбирате под определението " добър дизайн "? Дизайн, който харесваме, или подобен, който има някакви морални стойности? Например, в случай че някой изобрети метод за пречистване на вода, тъй че да става за пиянство, това би бил стойностен и честен дизайн. Автомат " Калашников " е ефикасен, на ниска цена, всеки може да го употребява, на него може да се разчита и има дълъг живот - всички тези неща са в действие и за положителния дизайн. Но може и да убива хора и тогава се питаме " кои хора убива " и започваме да боравим с понятия като положително и неприятно. Затова не употребявам думата положително пред дизайн. Но сигурно дизайнът няма граници и принадлежност.
Според мен няма такова нещо като английски дизайн, има дизайн, основан във Англия, и дизайн, който се пробва да придаде чувство за Англия. Ако вземем един автомобил " Бентли ", за него се счита, че е олицетворение на английския дух, само че той е създаден в немски цех и планиран от бразилец и белгиец. Дизайнът се употребява за основаване на концепцията за нещо и банкнотите са добър образец за това, тъй като множеството страни имат своя лична валута и посредством дизайна на парите желаят да пресъздадат нещо особено за страната. При комунизма да вземем за пример на банкнотите се изобразяваха национални герои, служащи и селяни. При посткомунизма, несъмнено, бъдещето означаваше да погледнем към по-старите времена и по този начин по банкнотите се появиха бароковите композитори и учени от 18 век. В този случай дизайнът е език и знак, който не всички осъзнават и схващат, само че той е тук и носи смисъл.
Какъв ще е дизайнът на бъдещето?
- Изкуственият разсъдък е доста значим и доста от човешките действия ще станат непотребни. Програмите в действителност могат да предскажат здравето на хората по-добре от доктор. Машините могат да дават диагнози. Мисля, че финансовият свят също се трансформира доста бързо. Дигиталните промени ще създадат обичайното банкиране доста друго. Може би банките изцяло ще трансформират формата си. Мисля, че биоинженерството също е значимо, че хората ще могат да се намесват в ДНК-то си и да се оправят с медицински проблеми. Има доста позитивни неща на хоризонта. След това идва фактът, че нововъведенията ще лишават работни места. И се питаме - ще станат ли хората по-нестабилни и по-несигурни? По-тревожни? Ще могат ли да се оправят с толкоз бърз ритъм на промени?
Днес дизайнът е повече функционалност или повече изкуство?
- Функция е дума, която хората са употребявали за дизайна доста дълго време, тъй като са се основавали на концепцията, че в случай че проучват казуса задоволително деликатно, тогава ще намерят вярното решение, а то също ще бъде и красиво. Това произтича от наблюдението на предмети, които са направени от занаятчиите преди доста време и с годините са били усъвършенствани още веднъж и още веднъж, до момента в който станат префектни. Вземете да вземем за пример изящните японски ножове или ските, или кануто - все предмети, които адресират механически проблем и последователно са направени по този начин, че по тях да няма нищо ненужно и в последна сметка да се получи нещо в действителност функционално.
Но функционалността има и прочувствена страна. Един ръчен часовник да вземем за пример - работата му е да демонстрира времето. Но това не е главната му задача. Функцията му е да го носиш с горделивост на китката си или да бъде хубав подарък. Така че множеството предмети имат този двоен смисъл, не просто да бъдат функционални. Искаме движимостите ни да ни карат да се усещаме добре, да показват кои сме, да ни припомнят за специфични моменти от живота ни, да ги подаряваме на хората, които обичаме.
Да разтеглим въпроса в конкретика. Когато приказваме за добър дизайн – кой тип дизайн е по-добър – емблематичният Chair One на Константин Гърчич или сокоизтисквачката-паяк на Филип Старк?
- Лично аз намирам, че Константин постоянно предизвика с неочакван дизайн, той е по-близо до изкуството от множеството дизайнери. Той има комплицирано схващане по тематиката и макар че не бих описал всяка негова творба като красива, работата му постоянно е забавна. Мисля, че той приказва на хората, които имат просветеност във връзка с дизайна. Докато Старк е по-скоро актьор, който може да забавлява по-широка публика. Може би се повтаря малко, само че е доста добър да прави готини неща.
Кажете ни повече за връзката, която виждате сред дизайна на колите " Ферари " и изкуството на Джеф Кунс.
- Хората, които си купуват " Ферари ", не го вършат, с цел да вървят от у дома до офиса. Това не е практично средство за напредване в града. Купуват го, тъй като го намират за красиво, за вълнуващо, за извънредно добре направено механически. Защото има извънреден мотор, който може да им сътвори вълнуващи страсти и сила. Лично мен това не ме притегля, само че тези неща се вършат в доста малко бройки и имат колекционерска стойност. Колкото и да е изумително, хората колекционират ферарита.
Това е доста близо и до метода, по който се употребява актуалното изкуство. То не е функционално, няма изгода от него, само че го гледаме и се надяваме да си разбираем някои неща от света, които не са част от всекидневието. То е един тип магия, съвсем религиозно прекарване. Удивителното в изкуството е по какъв начин с едно допиране или даже освен с допиране, а единствено с концепцията си, артистите преобразяват елементарни предмети в нещо особено тъкмо както преди време са възприемани свещените реликви.
Начинът, по който Кунс прави своите творби, е друг от нормалния за изкуството метод. Той работи по-скоро като дизайнер. Има хора в неговото студио, които рисуват доста тъкмо това, което ще бъде създадено във фабриката, и техниките наподобяват доста на техниките, които се употребяват за дизайна на един автомобил. И методът, по който оценяваме това произведение, е непосредствен до метода, по който оценяваме дизайна на един автомобил - до каква степен е съвършена формата. Затова за мен Кунс е нещо като " Ферари ".
Като приказваме за превоз, какво мислите за иновационния дизайн на Hyperloop, концепцията на Илън Мъск за свръхскоростно напредване?
- Днес е време на бързи промени, в което доста младежи стават извънредно богати посредством разтрошаване на стандартната концепция за това по какъв начин правиш бизнес и по какъв начин го споделяш. Това са хора, които считат, че са супергерои, които имат вяра, че всичко е допустимо, без значение дали става въпрос да отидем до Марс, да живеем 1000 години или да изкопаем тунел с вакуум в него, чиято цел е да ви води от Ню Йорк до Лос Анджелис за един час. Може да ме наречете демодиран, само че нямам доверие, че това ще се случи.
Обаче това лято покрай Музея на дизайна в Лондон ще се случи нещо друго - планът на Кристо - " Мастаба ", предопределен за езерото Серпентина, плюс галерия в едноименната изложба. Ще отидете ли?
- О, да, най-великият български актьор. Кристо е удивително събитие, тъй като неговата работа, от една страна, е доста рядко изкуство, само че, от друга, съумява да плени въображението на елементарните хора. Работите му се възприемат толкоз елементарно и по тази причина би трябвало да му се възхищаваме. Трябва да кажа, че бях сюрпризиран, че Кралският парк ще разреши тази интервенция в средата, само че въпреки всичко ще е краткотрайна апаратура. Виждал съм работата на Кристо в Сентрал парк в Ню Йорк и беше отлично. Видях пакетирания Райхстаг, въпреки да считам, че рисунките по този план бяха по-въздействащи. По-грандиозните му схеми малко ме тормозят, да вземем за пример това, което е възнамерявал за Гранд каньон, в случай че се случи, доста хора се притесняват, че ще има доста боклуци и замърсяване.
Кажете ни повече за новата постройка на музея ви в Commonwealth Institute.
- Музеят на дизайна в Лондон е учреден през 80-те години като дребен план, намирахме се в една дребна постройка на река Темза покрай моста Тауър в един някогашен бананов склад, където са се стоварвали банани от Карибите още зелени и са били складирани, до момента в който узреят. Бяхме дребен музей, преднамерено изглеждахме като трафопост - с плосък покрив и бяла фасада. Но взехме решение, че е време да се преместим в по-голям дом, където да посрещаме повече посетители и да е по-представително. Намерихме тази постройка, която беше съвременна, само че руина, някогашният Институт на Британската общественост, който е бил изложбен център и лондонска база за всички страни от Общността и някогашната Британска империя. Сградата е била в стила на времето си, с този величествен бетонен покрив, даже с лека балканска комунистическа атмосфера.
Но когато я открихме, постройката течеше, покривът пропускаше, изолацията беше доста зле и нашият проектант Джон Посън, който мнозина дефинират като минималист, съумя да сътвори този прелестен интериор в бетонна обвивка. Получи се една нова постройка вътре в остарялата, която е по-добра от истинската и по-добра от това, което щеше да бъде, в случай че бяхме построили нещо от нулата. А за първите 15 месеца имаме 1 милион гости. Мисията ни е да покажем на всички какъв брой трогателен може да бъде дизайнът и се радваме, че съумяваме да го създадем в новата постройка.
Споменахте балканска архитектура, какъв е езикът на град София съгласно това, което видяхте? Последната ви книга се споделя " Езикът на градовете ".
- София е град с толкоз доста пластове и човек вижда целия ход на историята в нейната архитектура. Първо са останките от римските градове, по-късно паметниците от Османската империя, от горната страна са пластовете от началото на българската страна, по-късно виждате комунизма и най-после посткомунистическия интервал - цялата история може да се прочете тук.
И какво за посткомунистическия интервал? Можем ли да приказваме за " дизайн " в него?
- Отнема време, с цел да се построи нов глас и нов език. В посткомунистическа Москва това се назовава " Дивия изток ", където имаше взрив на нападателен капитализъм и доста внезапни промени. Но София в действителност наподобява изненадващо спокоен град.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ