Деян Каменов или просто Дидо и е един от съвременните

Деян Каменов или просто Дидо и е един от актуалните идоли на българската рок музика. Музикантът, който към този момент цели 13 години е горделив фронтмен на култувата група D2, беседва с

Какво още ни разкри Дидо, четете в долните редове.
Силно начало на 2019-та година за D2 – посрещате я с нова ария и видеоклип. Поздравления!
Не е някакъв казус, когато сме подготвени със идната ария, която ни стане обичана и я изпипаме както би трябвало, нормално снимаме видео и я пускаме. Сега просто съответства с началото на година и се получи добре.
Как ви хрумна концепцията за " Марс " и по какъв начин се родиха посланията, които носи?
Точно най-мен може би минимум ми е хрумвало нещо, тъй като бях зает със напълно други неща до момента в който се печеше финалната версия на песента. Но слушайки я, още първоначално, ми носеше чувство за една галактическа, извънзенмна атмосфера. На Руши Виденлиев, с който работихме и по текста на предходния ни сингъл " Егоист ", му хрумна думичката марс. Той, в съавторство с Митко Кърнев, написа текста.
Клипът е същински образен шедьовър. В него взе участие талисманът на българската художествена гимнастика – Радина Филипова. Как попадна тя в плана?
На първо място – самата концепция за мястото на фотосите беше впечатляваща, тъй като Националната обсерватория в Рожен не е място, което е налично, за който и да е, камо ли за снимане на видеоклип. Това единствено по себе си беше нещо ужасно и вдъхновяващо. Благодарности към цялото управление на Националната обсерватория и съответно на доктор Никола Петров, който направи това допустимо. Целият екип на режисьора Валери Милев и хората, които бяха на място, помогнаха всичко да се случи прелестно и безпроблемно.
Радина внесе пък един доста гальовен, мекушав и секси детайл в фотосите, тъй като е необикновено грациозна и фрагментите, които снима с нея Валери, бяха безусловно вълшебен, оттатък нашите лимити. Красиво беше да се опитаме да пресъздадем тази галактическа обич, която дори се увенчава с дете най-после.

Валери е режисьор, който доста харесваме и цялата композиция – Валери, Радина, обсерваторията – получи се нещо доста красиво. Готино е, че към този момент свръзваме нещата с живота отвън Земята, това е неизбежно и по този начин или другояче ще се случи на процедура, а освен в изкуството.
Вярваш ли го в действителност?
Вярвам го и освен това. Вярвам, че не сме от тук, че сме някакъв галактически опит и са ни изтрили паметта, с цел да забравим от къде сме тръгнали. Това е някакво наказване за такива, които не са били послушни на другата хармонична и мирна планета и най-големите идиоти са ги изхвърляли тук, с цел да се превъзпитат.
Възможно е...
Така ми наподобява, тъй като очевидно сме единственият тип, който се възползва брутално и единствено разрушава, взима, граби и унищожава, освен това го прави до цялостното заличаване на планетата. Предполагам, че не сме от тук, тъй като всяко друго създание, което живее на тази планета я цени и е в естетика с всичко останало. Институциите би трябвало да си правят работата и е срамотия, че се разрешава сходно нещо, тъй като същите хора, които го разрешават, също живеят във България и те също ще следят едни унищожени плажове. Не намирам логичност в това и то би трябвало да се приключи неотложно, да се мисли дълготрайно и да се пази природата освен тук, само че и на всички места по света.
Ти имаш изявена позиция в това отношение. Какво мислиш за следващите опити за застрояване по Черноморието?
Мисля, че е извънредно. Мисля, че институциите би трябвало да си свършат работата и нещата, които се афишират за противозаконни под никаква форма и поради никого да не се афишират за законни по-късно. Защото това е смешно – все едно да вкараш някой за ликвидиране в пандиза и по-късно някой да разгласи, че е почтен. Трябва да се търси баланс сред това да има в действителност хубави места, на които да се отсяда на българското Черноморие, и да не се пипат кътчетата, които са непосредствено на плажа. Никой няма да почине в случай че би трябвало да пропътува или проходи 2 км до плажа. Няма потребност да се изсипват тонове бетон, той унищожава цялата природа.

Предстои ви национално турне. Кои градове ще посетите?
Турнето е в над 20 града, ще стартираме от Пловдив на 14 февруари, ще го отпразнуваме с хубава музика. На друга знакова дата – 8 март, сме в Бургас, ще минем през Варна, Стара Загора, през безусловно всеки огромен град и някои по-малки. Добавка в турнето е град, който от дълго време не сме посещавали, тъй като по-скоро има славата на столица на различен вид музика – Димитровград, ще бъдем в един нов клуб и ще забием най-хубавото от Д2. Имаме няколко нови попълнения в сет листа, имаме и песни, които хората познават от доста години. В по-малките зали и клубове контактът е автентичен и се случват непредвидени неща. Сигурен съм, че ще бъде велико! Лилия Семкова, с която бяхме във " Фермата " ще се включи на някои от концертите за една специфична версия на песента " 100 години ", която пък е оплетена с друга паметна бъгларска ария " Излел е Дельо Хайдутин ". Ще бъдем и с гайдар онлайн, което за нас е много яка композиция.
Скоро D2 става на цели 20 години. Колко мъчно е да се задържиш на върха толкоз години, в страна с музикален пазар като нашия?
Не знам за задържането на върха, само че във всеки случай вършим това, което обичаме, всички живеем обикновено от него, не вършим други неща, като изключим мен, който понякога съм посетител в всякакви реалити формати. Давам си сметка, че съм 13 години в групата, от нейните общо 20, тъй че за мен това е нещо доста благо. Оказа се, че съм съвсем два пъти повече в групата, от колкото е бил предходният вокал. Общо взето не мислим за мъчно и за елементарно, а единствено по какъв начин да вършим най-хубавото, което можем. За тези години имахме три огромни концерта на игрища пред 40-50 хиляди индивида, когато подгрявахме Bon Jovi Бон, Guns N` Roses и Aerosmith. Бяхме и на доста европейски фестивали. Всяко нещо е прелестно по собствен личен метод – и огромните игрища, и дребните клубове. Това, че вършим толкоз разнообразни неща ни е запазило да не влезем в някакъв затворен цикъл. Всеки има свои неща. Митко като основател на супер групата " Легендите " има и свои планове, басистът ни – Сашо свири с доста други музиканти – Графа, Любо Киров. Доста години бяхме с Васил Вутев, който е супер барабанист, само че в този момент се завърна първият ни барабанист – Явор. Така че, гледаме да вършим неща, които са забавни и на нас, тъй че да не си писваме сами на себе си.

Как се промени вашата музика през годините?
Не мисля, че съм най-големият музикант, с цел да давам оценка чисто музикантски, само че чисто прочувствено постоянно сме оставали правилни на това, което в действителност ни вълнува и интересува и сме гледали да вършим песните допустимо най-изляти, приключени. Всички ние постоянно сме се стремяли ядката на парчето да е това, което ни вълнува и интересува. Успехът би трябвало да е следствие от това, че си приключил нещо по най-хубавия метод, а не да мислиш по какъв начин би трябвало да наподобява.
Измина доста забавна година за теб. Сам загатна за присъединяване си във " Фермата ". Какво си пожелаваш в персонален и професионален проект през новата 2019-та година?
Доста животоразтърстваща година бих споделих. Защото такова нещо (бел. Ред. присъединяване във " Фермата " ) те трансформира генерално, най-малко мен съумя. Ние по-скоро сме глезени градски деца и това ми се е случвало много рядко, като изключим може би годините сред 8 и 13, когато бях от самото начало на село, където имахме земя и оказва помощ. Едно е да го правиш два дни и да се прибереш у дома, където имаш всички улеснения. А друго е да си на въздух всеки ден, да работиш, да си в остаряла къща без изолираност, без отопление, без безусловно нищо. Преживяването ме смири. Роди се предпочитание да бъда по-добър човек, до колкото е допустимо. Промени ме по общоприет и доста прекрасен за мен метод, по тази причина се надявам да не не помня скоро това чувство, да го държа в едно ълълче в съзнанието ми. Трябва да сме признателни за това, което имаме и да сме наясно, че е допустимо да живеем в доста по-сурови условия и отново да вършим това, което обичаме и всичко да е наред.
Интервю на Милена Славкова