Девицата Гликерия, дъщеря на знатен римски сановник приела християнската вяра

Девицата Гликерия, щерка на благороден римски жрец приела християнската религия след гибелта на родителите си. През време на гонението срещу християните освен самата тя не се бояла от заплахите, само че увещавала и другите към твърдо изповядване на вярата. Като се явила един път в идолското капище по време на едно езическо празненство, тя посредством молитва строшила идола и по заповед на един от началниците била затворена в тюрма. Предлагали й да се отхвърли от християнската религия и откакто тя отказала, предали я на страшни изтезания и още веднъж я затворили, като я обрекли на безсилие от апетит и жадност.
След известно време шефът заповядал да я отведат в град Ираклия, където още веднъж я подложили на най-ужасни изтезания. Светата госпожица всичко понасяла търпеливо, укрепявана от чудесната помощ на Бога. Тъмничният жандарм Лаодикий, очевидец на нейните премеждия и на огромните личби, проявявани от Господа поради нея, познал същинския Бог и бил посечен с меч като християнин. Гликерия била хвърлена на зверовете в цирка, само че лютите зверове добродушно легнали до мъченицата и единствено се умилквали към нея. Като поблагодарила на Бога за всички Негови милости, девойката молела за гибел и безшумно предала душата си Богу. Това станало във втората половина на второто столетие, през време на гонението при император Антонин (138–161 г.).
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).