Моуриньо беше точно мениджърът, който този Юнайтед заслужаваше
Девет месеца изминаха, откогато Севиля изхвърли Манчестър Юнайтед безславно от Шампионската лига и бранителят на андалуския клуб Симон Кяер даде най-точното определение на същността на тима на Жозе Моуриньо: „ Знаехме, че с Фелаини и Лукаку те постоянно ще имат положения от… по какъв начин се споделяше това на английски… съвпадения?”.
Футбол на съвпаденията – ритай и тичешком напред, удряй и се надявай, затвори си очите и се помоли. Имаше един интервал на „ Анфийлд” в неделния мач с Ливърпул, в който изглеждаше, че футболът на съвпаденията може и да измъкне Юнайтед. Невинаги е от голяма важност дали другият тим господства в мача – постоянно има късмет неговият вратар да изпусне топката на крайници на твой нападател.
Но всекидневно е от голяма важност. Както споделяше един от остарялата генерация американски спортни кореспонденти, не всеки път конкуренцията е печелена от бързоногия, нито борбата от мощния, но въпреки всичко залагайте на това. Когато единият отбор има 36 удара, а другият – единствено 6, има по-голям късмет първият да се облагодетелства от един-два щастливи рикошета.
Когато Моуриньо бе запитан след мача дали възпитаниците му още играят за него, той се опита да го обърне на игра на думи: „ Какво е това? Да играят за мен? Да не наричате играчите „ безчестни”?”. Според последната изразителност на португалеца като управител на „ алените дяволи”, честният състезател дава 100% от себе си при всяко излизане на терена, а единствено безчестният дава по-малко, без значение кой е предводителят на пейката. Ако това е истина, човек би трябвало да се зачуди по какъв начин към момента се намират клубове, които да заплащат на мениджъри като Моуриньо по 15 млн. паунда годишна заплата. Той явно бе много обезверен, щом се наложи да прибегне до сходен мотив.
Разбира се, тези му приказки обаче не трябва да бъдат одобрявани за чиста монета, що се отнася до това по какъв начин действа футболът. Те бяха просто тактическа маневра за основаване на комплициране и отклонение на вниманието от самия него. Не че играчите на Юнайтед не се опитваха – в подобен мач всеки се раздава; работата е там, че както всекидневно се случва под управлението на Моуриньо, те излязоха на терена без никаква съответна концепция по какъв начин да реализират успеха.
УЖАСЪТ ОТ ЗАГУБАТА
Ключът към разбирането на португалеца е в това, че няма никой различен топ треньор, по този начин ужасяващ от загубата. Този смут обуславя неговия метод към всеки един огромен мач – отбягване на всеки риск и сигурността преди всичко. Ако тимът му победи по съвпадане, толкоз по-добре, само че няма проблем и съвпаденията да не дойдат, стига единствено да не се допусне загуба.
Ужасът може и да наподобява като необикновена психическа прищявка, до момента в който не осъзнаете, че в действителност е разумната кулминационна точка от ултрациничния метод, който се концентрира само върху резултата за сметка на всичко останало. Ужасът е мястото, до което най-после стигаш, когато гледаш на самата игра като на нещо, което интересува само „ Айнщайните”, „ поетите” и други такива мечтатели и позьори.
В очите на Моуриньо в действителност няма никакво значение дали играчите му са играли „ добре”, или „ зле”, дали са основали 36 голови положения, или 6. От значение е какво написа на таблото с резултата най-после на мача. Ако е, че е спечелил, тогава му се удава опцията да направи жест с „ шшшт!” на камерата, да намята свирепо няколко бирени бутилки на земята, да тролне критиците си. А в случай че написа, че е спечелил, макар че съгласно някои статистики противникът е бил по-добрият, толкоз по-добре, тъй като му се удава опцията да тролне и статистиците. Стига единствено на таблото да написа, че Моуриньо е спечелил, всичко е добре в неговия свят… до момента в който не се разсъни на сутринта преди идващия мач и да би трябвало отново да се затревожи да не загуби.
Докато обаче мисли единствено за таблото, играчите му би трябвало да мислят за това по какъв начин да изкарат 90-те минути на терена, а тук получават доста малко помощ от своя необут. Той изкара две години и половина на „ Олд Трафърд” и по този начин и не съумя до самия край да подскаже, че е и покрай проявление на футболна еднаквост от вида, която противници като Юрген Клоп, Джосеп Гуардиола, Маурисио Почетино и Маурицио Сари съумяха да наложат на своите тимове най-вече няколко месеца след идването си. Те схващат от тактичност, Моуриньо е експерт по драма.
В Челси спорят дали Еден Азар би трябвало да играе на върха или на фланговете на атаката; в Ливърпул се чудят коя композиция от халфове дава най-хубавия баланс в междинната линия; в Юнайтед обаче доскоро терзанията бяха като че ли единствено към това кой състезател да е идващият хвърлен на вълците и дали го заслужава, или не. Фактът, че забележителна част от публиката на „ Олд Трафърд” се настрои против най-хубавия състезател на тима – Пол Погба, е тъжно удостоверение за това какъв брой ефикасни могат да бъдат трагичните отклонявания на вниманието от страна на Моуриньо.
ПОДХОДЪТ, ПОДЧИНЕН ЕДИНСТВЕНО НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Най-лошото от цялата тази неразбория от позиция на Манчестър Юнайтед е това, че изглеждаше, че си заслужава тъкмо този управител. Подходът на португалеца „ резултатите-над-всичко” се отразяваше като от огледало в управата, където водещата фигура Ед Уудуърд също се прави оценка по финансовите индикатори, а не по построените механизми на работа като развой. Шефовете на Уудуърд не го питат: „ Клубът по-добре ли се оправя тази година от предходната?”. Въпросът им е: „ Направихме ли повече пари тази година от предходната?”. Стига единствено отговорът на втория въпрос да е „ да”, Уудуърд няма никакви мотиви да се тревожи за поста си.
Голямата опасност в това отношение за Юнайтед би била неуспех в задачата да се реализира класиране в Шампионската лига идния сезон – освен тъй като ще изпусне парите за присъединяване, а и тъй като при некласиране измежду каймака в Европа огромните спонсорски контракти носят доста занижени суми. Към сегашния миг наподобява, че единственият действителен метод за реализиране на триумф в задачата е да бъде извоювана Европейската купа този сезон, а това не наподобява изключително евентуално. Дори и след раздялата с досегашния управител.
Следователно в този момент пари под краката единствено на Уудуърд, който би трябвало да направи нещо, което до момента му убягваше след покачването – да построи съответна спортно-техническа конструкция и да избере верния управител за тима. Да напомним, че основната причина за уволнението на Луис ван Хаал – фокусиран върху процеса на развиване треньор – незабавно след спечелването на Купата на Англия бе, че суперзвездата Моуриньо беше разполагаем да го размени.
Към момента няма явен претендент за правоприемник на португалеца, а – спомнете си това – претендентът би трябвало да е доста явен за фокусирани върху финансовите резултати шефове като Уудуърд, с цел да бъде видян. Това не е ръб, подготвен да поеме риск с по-неизвестен треньор единствено тъй като тимът на този треньор играе хубав футбол: шефовете на Юнайтед са слепи за такива неща.
Те може да дадат краткотрайно поста на Майкъл Карик или Уле Гюнар Сулшер със смътната вяра да открият лична версия на Гуардиола, но им липсва футболно познание и за това, та сходно предопределение би било изстрел в тъмното. Най-много от всичко те желаят огромно и блестящо име. За предпочитане задоволително огромно да скрие неколцина шефове зад него.
Кен Ърли, „ Айриш Таймс” Премиър лийг 17 кръг, неделя 16 декември
Ливърпул 3:1краен резулат 
Манчестър Юнайтед
Футбол на съвпаденията – ритай и тичешком напред, удряй и се надявай, затвори си очите и се помоли. Имаше един интервал на „ Анфийлд” в неделния мач с Ливърпул, в който изглеждаше, че футболът на съвпаденията може и да измъкне Юнайтед. Невинаги е от голяма важност дали другият тим господства в мача – постоянно има късмет неговият вратар да изпусне топката на крайници на твой нападател.
Но всекидневно е от голяма важност. Както споделяше един от остарялата генерация американски спортни кореспонденти, не всеки път конкуренцията е печелена от бързоногия, нито борбата от мощния, но въпреки всичко залагайте на това. Когато единият отбор има 36 удара, а другият – единствено 6, има по-голям късмет първият да се облагодетелства от един-два щастливи рикошета.
Когато Моуриньо бе запитан след мача дали възпитаниците му още играят за него, той се опита да го обърне на игра на думи: „ Какво е това? Да играят за мен? Да не наричате играчите „ безчестни”?”. Според последната изразителност на португалеца като управител на „ алените дяволи”, честният състезател дава 100% от себе си при всяко излизане на терена, а единствено безчестният дава по-малко, без значение кой е предводителят на пейката. Ако това е истина, човек би трябвало да се зачуди по какъв начин към момента се намират клубове, които да заплащат на мениджъри като Моуриньо по 15 млн. паунда годишна заплата. Той явно бе много обезверен, щом се наложи да прибегне до сходен мотив.
Разбира се, тези му приказки обаче не трябва да бъдат одобрявани за чиста монета, що се отнася до това по какъв начин действа футболът. Те бяха просто тактическа маневра за основаване на комплициране и отклонение на вниманието от самия него. Не че играчите на Юнайтед не се опитваха – в подобен мач всеки се раздава; работата е там, че както всекидневно се случва под управлението на Моуриньо, те излязоха на терена без никаква съответна концепция по какъв начин да реализират успеха.
УЖАСЪТ ОТ ЗАГУБАТА
Ключът към разбирането на португалеца е в това, че няма никой различен топ треньор, по този начин ужасяващ от загубата. Този смут обуславя неговия метод към всеки един огромен мач – отбягване на всеки риск и сигурността преди всичко. Ако тимът му победи по съвпадане, толкоз по-добре, само че няма проблем и съвпаденията да не дойдат, стига единствено да не се допусне загуба.
Ужасът може и да наподобява като необикновена психическа прищявка, до момента в който не осъзнаете, че в действителност е разумната кулминационна точка от ултрациничния метод, който се концентрира само върху резултата за сметка на всичко останало. Ужасът е мястото, до което най-после стигаш, когато гледаш на самата игра като на нещо, което интересува само „ Айнщайните”, „ поетите” и други такива мечтатели и позьори.
В очите на Моуриньо в действителност няма никакво значение дали играчите му са играли „ добре”, или „ зле”, дали са основали 36 голови положения, или 6. От значение е какво написа на таблото с резултата най-после на мача. Ако е, че е спечелил, тогава му се удава опцията да направи жест с „ шшшт!” на камерата, да намята свирепо няколко бирени бутилки на земята, да тролне критиците си. А в случай че написа, че е спечелил, макар че съгласно някои статистики противникът е бил по-добрият, толкоз по-добре, тъй като му се удава опцията да тролне и статистиците. Стига единствено на таблото да написа, че Моуриньо е спечелил, всичко е добре в неговия свят… до момента в който не се разсъни на сутринта преди идващия мач и да би трябвало отново да се затревожи да не загуби.
Докато обаче мисли единствено за таблото, играчите му би трябвало да мислят за това по какъв начин да изкарат 90-те минути на терена, а тук получават доста малко помощ от своя необут. Той изкара две години и половина на „ Олд Трафърд” и по този начин и не съумя до самия край да подскаже, че е и покрай проявление на футболна еднаквост от вида, която противници като Юрген Клоп, Джосеп Гуардиола, Маурисио Почетино и Маурицио Сари съумяха да наложат на своите тимове най-вече няколко месеца след идването си. Те схващат от тактичност, Моуриньо е експерт по драма.
В Челси спорят дали Еден Азар би трябвало да играе на върха или на фланговете на атаката; в Ливърпул се чудят коя композиция от халфове дава най-хубавия баланс в междинната линия; в Юнайтед обаче доскоро терзанията бяха като че ли единствено към това кой състезател да е идващият хвърлен на вълците и дали го заслужава, или не. Фактът, че забележителна част от публиката на „ Олд Трафърд” се настрои против най-хубавия състезател на тима – Пол Погба, е тъжно удостоверение за това какъв брой ефикасни могат да бъдат трагичните отклонявания на вниманието от страна на Моуриньо.
ПОДХОДЪТ, ПОДЧИНЕН ЕДИНСТВЕНО НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Най-лошото от цялата тази неразбория от позиция на Манчестър Юнайтед е това, че изглеждаше, че си заслужава тъкмо този управител. Подходът на португалеца „ резултатите-над-всичко” се отразяваше като от огледало в управата, където водещата фигура Ед Уудуърд също се прави оценка по финансовите индикатори, а не по построените механизми на работа като развой. Шефовете на Уудуърд не го питат: „ Клубът по-добре ли се оправя тази година от предходната?”. Въпросът им е: „ Направихме ли повече пари тази година от предходната?”. Стига единствено отговорът на втория въпрос да е „ да”, Уудуърд няма никакви мотиви да се тревожи за поста си.
Голямата опасност в това отношение за Юнайтед би била неуспех в задачата да се реализира класиране в Шампионската лига идния сезон – освен тъй като ще изпусне парите за присъединяване, а и тъй като при некласиране измежду каймака в Европа огромните спонсорски контракти носят доста занижени суми. Към сегашния миг наподобява, че единственият действителен метод за реализиране на триумф в задачата е да бъде извоювана Европейската купа този сезон, а това не наподобява изключително евентуално. Дори и след раздялата с досегашния управител.
Следователно в този момент пари под краката единствено на Уудуърд, който би трябвало да направи нещо, което до момента му убягваше след покачването – да построи съответна спортно-техническа конструкция и да избере верния управител за тима. Да напомним, че основната причина за уволнението на Луис ван Хаал – фокусиран върху процеса на развиване треньор – незабавно след спечелването на Купата на Англия бе, че суперзвездата Моуриньо беше разполагаем да го размени.
Към момента няма явен претендент за правоприемник на португалеца, а – спомнете си това – претендентът би трябвало да е доста явен за фокусирани върху финансовите резултати шефове като Уудуърд, с цел да бъде видян. Това не е ръб, подготвен да поеме риск с по-неизвестен треньор единствено тъй като тимът на този треньор играе хубав футбол: шефовете на Юнайтед са слепи за такива неща.
Те може да дадат краткотрайно поста на Майкъл Карик или Уле Гюнар Сулшер със смътната вяра да открият лична версия на Гуардиола, но им липсва футболно познание и за това, та сходно предопределение би било изстрел в тъмното. Най-много от всичко те желаят огромно и блестящо име. За предпочитане задоволително огромно да скрие неколцина шефове зад него.
Кен Ърли, „ Айриш Таймс” Премиър лийг 17 кръг, неделя 16 декември
Ливърпул 3:1краен резулат Манчестър Юнайтед Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ