Милко Божков докара малко Тоскана в галерия "Астри"
Девет картини на Милко Божков от Тоскана (и две други) показва в изложба “Астри ” във втората си експозиция след края на паузата в изложбения живот. Живописец, график, акварелист, реалист, абстракционист, портретист, пейзажист, бродерист… Милко Божков е многообразен актьор, художник без жанрови ограничавания.
Но през последните години е притеглен най-често от пейзажа. Вече показа " Скици от Испания ", направи " Пътуване до Атон ", сподели в чест на Стоян Цанев януарски зимни акварели (по Радичков) и изгоряла от слънцето земя и други " Изгубени пейзажи " в десетки галерии у нас и на открито. По инерция (и по Уикипедия) в отзивите за тях все написа, “Авторът има над 80 независими изложения в България, Австрия, Германия, Люксембург, Полша, Русия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция и други ” — а изложбите несъмнено надминават 100.
Преди три години художникът описа в една пловдивска изложба по какъв начин наподобява есента в Тоскана, а в този момент, до момента в който в София вали студен дъжд, в столичната „ Астри “ е горещо и зелено тосканско лято.
Това, което прави картините на Милко Божков толкоз разпознаваеми, е умеенето му съчетава разнообразни техники и течения в изкуството. В неговите пейзажи транспарантната лекост на акварела съжителства с плътността на маслените бои, бързият, реалистичния рисунък — със свободни нереални детайли. Например акварелът “Антекера ” (в Малага, не в Тоскана) e колкото пейзаж със скали и зелени хълмове, толкоз и композиция-игра на аморфни форми и сиви и зелени нюанси. В “Ирис и сенки ” ползата на художника е притеглен напълно от сянката, а не от цветето.
" Църквата Сан Агустино в Сан Джиминяно “ има акварелно разлято синьо небе, акрилни сгради по слънчевия площад и кобалтовосиня маслена сянка, която покрива част от паркинга. Най-интересни са обаче двете транспарантни фигури на свети Августин, която храни десетина птици и една незавършена жена до него. Те не са нарисувани, те са избродирани с черен конец върху хартията.
" Ние сме толкоз европейски художници, колкото България е европейска страна, не повече " сподели преди откриването на една от последните си изложения Милко Божков. Според нас конкретно той е повече.
Изложбата " Тоскана " ще остане в изложба " Астри " до 5 юни, а картините към този момент са разпродадени.
***
Милко Божков, един от най-талантливите български художници, е роден на 3 март 1953 във великотърновското с. Ресен. Завършил е Художествената гимназия в София и Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници. Негови произведения са благосъстоятелност на Националната библиотека на Франция, Чешката национална изложба, на Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати, на доста частни сбирки у нас и по света.
Носител е на националните награди за живопис „ Захари Зограф “ и „ Владимир Димитров- Майстора “ (двукратно). През 2016 година за приноса му в българското изобразително изкуство бе отличен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ 1-ва степен.
Но през последните години е притеглен най-често от пейзажа. Вече показа " Скици от Испания ", направи " Пътуване до Атон ", сподели в чест на Стоян Цанев януарски зимни акварели (по Радичков) и изгоряла от слънцето земя и други " Изгубени пейзажи " в десетки галерии у нас и на открито. По инерция (и по Уикипедия) в отзивите за тях все написа, “Авторът има над 80 независими изложения в България, Австрия, Германия, Люксембург, Полша, Русия, Франция, Холандия, Чехия, Швеция и други ” — а изложбите несъмнено надминават 100.
Преди три години художникът описа в една пловдивска изложба по какъв начин наподобява есента в Тоскана, а в този момент, до момента в който в София вали студен дъжд, в столичната „ Астри “ е горещо и зелено тосканско лято.
Това, което прави картините на Милко Божков толкоз разпознаваеми, е умеенето му съчетава разнообразни техники и течения в изкуството. В неговите пейзажи транспарантната лекост на акварела съжителства с плътността на маслените бои, бързият, реалистичния рисунък — със свободни нереални детайли. Например акварелът “Антекера ” (в Малага, не в Тоскана) e колкото пейзаж със скали и зелени хълмове, толкоз и композиция-игра на аморфни форми и сиви и зелени нюанси. В “Ирис и сенки ” ползата на художника е притеглен напълно от сянката, а не от цветето.
" Църквата Сан Агустино в Сан Джиминяно “ има акварелно разлято синьо небе, акрилни сгради по слънчевия площад и кобалтовосиня маслена сянка, която покрива част от паркинга. Най-интересни са обаче двете транспарантни фигури на свети Августин, която храни десетина птици и една незавършена жена до него. Те не са нарисувани, те са избродирани с черен конец върху хартията.
" Ние сме толкоз европейски художници, колкото България е европейска страна, не повече " сподели преди откриването на една от последните си изложения Милко Божков. Според нас конкретно той е повече.
Изложбата " Тоскана " ще остане в изложба " Астри " до 5 юни, а картините към този момент са разпродадени.
***
Милко Божков, един от най-талантливите български художници, е роден на 3 март 1953 във великотърновското с. Ресен. Завършил е Художествената гимназия в София и Националната художествена академия. Член на Съюза на българските художници. Негови произведения са благосъстоятелност на Националната библиотека на Франция, Чешката национална изложба, на Библиотеката на Конгреса на Съединени американски щати, на доста частни сбирки у нас и по света.
Носител е на националните награди за живопис „ Захари Зограф “ и „ Владимир Димитров- Майстора “ (двукратно). През 2016 година за приноса му в българското изобразително изкуство бе отличен с медал „ Св. св. Кирил и Методий “ 1-ва степен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ