Децата са твърде малки, за да си изкарват прехраната, мъжете,

Децата са прекомерно дребни, с цел да си изкарват прехраната, мъжете, годни за военна работа недостигат… Как за „ богатството “ на човечеството би могло да бъде отстранен избран откъслек от времето? Едно допустимо бъдеще от френския създател авангардист и неговия роман от 1918 година

(Portrait of germaine raynal 1912, Juan Gris)

Хормонално лекуване

През разум не бе ни минавало, че девойка Веринада, лекар по медицина, може да бъде освен това от добър квартален доктор. Обикновено я викаха при детски болести – специалност, която си бе спечелила със своята доброта. Ала тези, които познаваха девойка Веринада, мощно биха се изненадали, в случай че им се кажеше, че тази госпожица е своего рода талант, чиито схващания биха могли един ден да доведат до огромни промени на нашата планета.

Тя бе пристигнала на посещаване у наш другар, чието осемгодишно момченце се усещаше леко неразположено.

След като прегледа болния, девойка Веринада влезе в салона при нас. Спорът, доста многолюден, се въртеше към прословутия въпрос за военновременния състав на армията, позволен в Америка по метод, напомнящ за най-бележитите случки от римската история, както свидетелстват думите на офицера, посредством чиито уста Съединените щати декларирали пред гроба на великия си избавител: „ Ето ни, Лафайет! “.

Госпожица Веринада ни слушаше с интерес. Стори ни се, че се колебае дали да се намеси в диалога. Родителите помислиха, че сведенията за дребния болен са неприятни. Всички я заразпитваха, обръщайки се към нея с „ докторе “ или с „ госпожице “. Някой дори сподели „ докторке “, тъй като женските трофеи в йерархичната стълбица на филантропичните науки още не са ясно открити.

– Успокойте се! – заяви девойка Веринада. – Синът ви скоро ще се оправи от неразположението. Но вие говорехте по въпроса за военновременния състав. Аз още предходната година го бях разрешила. Ако се бе наложило, щях да се преборя с всички наредби, родени от бюрократската тромавост, и да дава изобретението си на държавното управление.

Въпросът за разрешаване бе елементарен. Ето го впрочем: дали с оглед дефицита на мъже, годни за военна работа, не би могъл да бъде отстранен избран откъслек от времето?… Когато човек е надникнал в съкровената същина на материята, е имал случай да види и по-необичайни неща. И по този начин, не е ли допустимо да се обезпечат армии, които при естествената поредност на събитията биха се явили на бойното поле едвам години по-късно?

След като си сложих въпроса, аз неотложно го разреших… Налучквайки правилния път, създадох способ за хормонално лекуване с щитовидна жлеза, на който в този момент няма да се спирам, само че всички негови детайлности са конкретизирани, тъй че да може да се ползва.

Изпробвах теориите си върху трите деца на мой братовчед, комуто не бе потръгнало в покупко-продажбите. Бях отишла у тях, с цел да церя жена му. Тя се оплака, че децата й били прекомерно дребни, с цел да си изкарват прехраната. Най-голямото бе седемгодишно.

„ Искате ли те бързо да бъдат в положение да ви подкрепят? “ – запитах ги аз. Те прибързано показаха единодушието си.

Тогава моят способ направи чудеса. Приложих го първо на най-малкия. Беше двегодишен. Луи, по този начин се споделяше, неотложно израсна и за по-малко от седмица бе завършил с развиването си. Външността и силата му бяха на двадесетгодишен момък. Смея да настоявам, че даже мозъкът му се бе развил по едно и също време и надлежно с тялото. За това обаче не мога да дам доказателства, защото зрелостта на мозъка му, естествено, не бе съпроводена с нови понятия, каквито той не бе имал нито време, нито случай да придобие.

Двамината по-големи бяха подложени на същото лекуване и през днешния ден фамилията на моя братовчед се радва на трима здрави юнаци: един на две години и половина, различен – на три и половина, а третият кара осмата.

Можете да си визиите благодарността на родителите! Тримата младежи, чието детство, по този начин да се каже, бе отстранено, печелят добре прехраната си. В същото време те се заеха с образованието, което не бяха имали опция да получат. И защото според моите теории умственото развиване подхожда на физическото, те за няколко месеца научиха всичко, което другите момченца възприемат за четири-пет години.

Повсеместно прибавен в някоя воюваща страна, моят способ би обезпечил войска, срещу която никоя страна не би могла да излезе. Аз овладях времето! Впрочем моят лековит способ ни минимум не заплашва здравето на тези, които се подлагат на него. Детството им се отстранява, без животът им да бъде скъсен.

– Какъв смут! – възкликна един остарял господин, за който се говореше, че задълбочените му писания му дават право на място в Академията за морални и политически науки. – Да се отстрани детството, най-хубавото време от живота, е чудовищно безнравствено дело.

– Кой знае? – отвърна му девойка Веринада. – Баснописецът е споделил: „ В тази възраст няма благосклонност “ (Лафонтен, „ Двата гълъба “) и моят способ, в случай че бъде прибавен, може би ще има за резултат да направи човечеството по-добро.

– Все едно – каза някаква дама, – ако използването на този способ се популяризира, скоро ще четем във вестниците известия като: „ Поручик Г., тригодишен, е нараснал на бойното поле в чин капитан “.

А различен означи:

– Ако и момиченцата бъдат подлагани на това хормонално лекуване, ускоряващо растежа, светската хроника ще излезе от общоприетите рамки и ще се оповестява да вземем за пример че „ инженер У, на възраст три години, е встъпил в брак с девойка X, едвам двегодишна “.

– Положително! – отвърна девойка Веринада, която зле прикриваше огорчението си и безпричинно се опасяваше, че не я одобряват съществено. – Положително от това светът няма да пострада!

А остарелият публицист нравоучител, втренчен в бъдещето, промълви шепнешком самичък на себе си:

– За окайване би било това потомство от деца знамение без детство! Съгласен съм, че в тази възраст няма благосклонност, но не с премахването й ще увеличим мъдростта човешка. Природата върви от стадий на стадий. Не би трябвало ни един от тях да се прескача, с цел да не се изложим на неописуеми безредици!…

Ала младата докторка към този момент бе станала. Леко кимна за довиждане. Докато излизаше, прегледаното от нея дете, което към този момент не се усещаше зле и бе станало от леглото, с цел да слуша диалога, влезе изведнъж в салона и се хвърли в прегръдките на майка си с зов:

– Мамо, мамо! Искам да ме подложат на хормонално лекуване, с цел да отида да се боря с неприятеля!

От: „ Пластична хирургия “, (Traitement thyroïdien, 1918), Гийом Аполинер, ДИ „ Народна просвета “, 1985 година
* Portrait of germaine raynal 1912, Juan Gris, chinaoilpaintinggallery.com