Професия или изгубено време
Децата не престават да учат за специалности, които след това не желаят да практикуват и специалности, които към този момент не се търсят. Тази наклонност даже леко се утежнява през актуалната година. Подкрепата от бизнеса е основна за развиването на съвременни приложения в професионалното обучение.
Образователната система в България не може да отскочи от ниските си равнища към този момент десетилетия наред. Това рефлектира върху всичко - като стартираме от атурите, преминем през мотивацията на учителите, отчетем разочарованието на родителите и стигнем до цялостната стопанска система и нейното развиване. Образователната система е тази, която приготвя и образова младежите за специалностите, които са нужни на стопанската система. И като част от нея, професионалното обучение има главната роля да обезпечи връзката сред учебните заведения и пазара на труда.
Децата не престават да учат за специалности, които след това не желаят да практикуват и специалности, които към този момент не се търсят. Тази наклонност даже леко се утежнява през актуалната година. Подкрепата от бизнеса е основна за развиването на съвременни приложения в професионалното обучение.
Образователната система в България не може да отскочи от ниските си равнища към този момент десетилетия наред. Това рефлектира върху всичко - като стартираме от атурите, преминем през мотивацията на учителите, отчетем разочарованието на родителите и стигнем до цялостната стопанска система и нейното развиване. Образователната система е тази, която приготвя и образова младежите за специалностите, които са нужни на стопанската система. И като част от нея, професионалното обучение има главната роля да обезпечи връзката сред учебните заведения и пазара на труда.
Какво се случва на процедура обаче? Изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) показва показателят на сходство сред професионалното обучение и профила на стопанската система. А общоприет извод от него е, че близо половината от учениците няма да работят това, за което са учили.
" Изследването обгръща випуск от над 21 хиляди ученика, които ще се образоват в идващите пет години в специалности от определени шест бранша: селско стопанство, преработваща индустрия, строителство, превоз, хотелиерство и ресторантьорство и Информационни и информационни технологии (ИКТ). Резултатите от показателя демонстрират, че евентуално 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили ", се споделя в отчета.
Реклама Анализът
Тазгодишният показател е съвсем същият като този от миналогодишното издание, като има спад от 1.2 точки (виж графиката), което съгласно специалистите от ИПИ се дължи на свиването на приема в специалности, свързани с преработващата индустрия, за сметка на уголемен банкет в специалности, ориентирани към специалности в региона на осведомителните и информационните технологии.
Същевременно, съгласно отчета обаче, точно индустрията е браншът, който основава богатство и обезпечава претовареност и приходи на популацията отвън най-големите стопански центрове, които като се изключи че имат по-добре развита стопанска система, оферират и по-качествено образование.
Тревожната наклонност е, че данните демонстрират огромната тежест на специалности и специалности, които на процедура не се търсят, само че запълват места - от една страна във към този момент остарели и излишно необятни специалности - да вземем за пример, в селскостопански дисциплини, а от друга, в такива със относително ниски разноски за образование - да вземем за пример, в хотелиерството и ресторантьорството (виж графиката).
Данните на регионално равнище пък дават ясна визия за сходството на професионалното обучение и профила на стопанската система. С най-голям резултат е София - 67,3 т., а с най-нисък - област Ловеч - 36,4 точки. Първото място на стлицата е обусловено от високият дял както на учащите се за професионална подготовка (ППК), по този начин и на заети в ИКТ бранша, и дружно с това - на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство.
Реклама
Столицата резервира първото си място от предходното издание на показателя. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е региона с най-голям дял на учащите се в специалности, ориентирани към бранша на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от междинния дял в страната) при относително невисок дял на наетите в тази икономическа активност в региона.
Кои са мечтаните специалности
" Преработваща индустрия " е икономическата активност с най-голям дял на заетите с добита професионална подготовка - 26%. Същевременно обаче приемът в 146-те специалности в областта на преработващата индустрия съставлява половината - 13% от целия проект банкет в страната. Това са близо пет хиляди ученика, признати за образование през актуалната образователна година (виж графиката)
Традиционно едни от най-разпространените специалности в професионалното обучение са в областта на хотелиерството и ресторантьорството. През актуалната образователна година 11% от започващите професионална подготовка са точно в тази сфера. В същото време заетите с добита професионална подготовка в икономическа активност " Хотелиерство и ресторантьорство " са едвам 5%.
Според анализаторите " аргументи за относително огромния банкет може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е нужна толкоз скъпа и съвременна техника, както при техническите специалности, да вземем за пример ".
Образователната система в България не може да отскочи от ниските си равнища към този момент десетилетия наред. Това рефлектира върху всичко - като стартираме от атурите, преминем през мотивацията на учителите, отчетем разочарованието на родителите и стигнем до цялостната стопанска система и нейното развиване. Образователната система е тази, която приготвя и образова младежите за специалностите, които са нужни на стопанската система. И като част от нея, професионалното обучение има главната роля да обезпечи връзката сред учебните заведения и пазара на труда.
Децата не престават да учат за специалности, които след това не желаят да практикуват и специалности, които към този момент не се търсят. Тази наклонност даже леко се утежнява през актуалната година. Подкрепата от бизнеса е основна за развиването на съвременни приложения в професионалното обучение.
Образователната система в България не може да отскочи от ниските си равнища към този момент десетилетия наред. Това рефлектира върху всичко - като стартираме от атурите, преминем през мотивацията на учителите, отчетем разочарованието на родителите и стигнем до цялостната стопанска система и нейното развиване. Образователната система е тази, която приготвя и образова младежите за специалностите, които са нужни на стопанската система. И като част от нея, професионалното обучение има главната роля да обезпечи връзката сред учебните заведения и пазара на труда.
Какво се случва на процедура обаче? Изследване на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) показва показателят на сходство сред професионалното обучение и профила на стопанската система. А общоприет извод от него е, че близо половината от учениците няма да работят това, за което са учили.
" Изследването обгръща випуск от над 21 хиляди ученика, които ще се образоват в идващите пет години в специалности от определени шест бранша: селско стопанство, преработваща индустрия, строителство, превоз, хотелиерство и ресторантьорство и Информационни и информационни технологии (ИКТ). Резултатите от показателя демонстрират, че евентуално 10 хиляди от тях няма да работят това, за което за учили ", се споделя в отчета.
Реклама Анализът
Тазгодишният показател е съвсем същият като този от миналогодишното издание, като има спад от 1.2 точки (виж графиката), което съгласно специалистите от ИПИ се дължи на свиването на приема в специалности, свързани с преработващата индустрия, за сметка на уголемен банкет в специалности, ориентирани към специалности в региона на осведомителните и информационните технологии.
Същевременно, съгласно отчета обаче, точно индустрията е браншът, който основава богатство и обезпечава претовареност и приходи на популацията отвън най-големите стопански центрове, които като се изключи че имат по-добре развита стопанска система, оферират и по-качествено образование.
Тревожната наклонност е, че данните демонстрират огромната тежест на специалности и специалности, които на процедура не се търсят, само че запълват места - от една страна във към този момент остарели и излишно необятни специалности - да вземем за пример, в селскостопански дисциплини, а от друга, в такива със относително ниски разноски за образование - да вземем за пример, в хотелиерството и ресторантьорството (виж графиката).
Данните на регионално равнище пък дават ясна визия за сходството на професионалното обучение и профила на стопанската система. С най-голям резултат е София - 67,3 т., а с най-нисък - област Ловеч - 36,4 точки. Първото място на стлицата е обусловено от високият дял както на учащите се за професионална подготовка (ППК), по този начин и на заети в ИКТ бранша, и дружно с това - на ниският дял на учащите и заетите в селското стопанство.
Реклама
Столицата резервира първото си място от предходното издание на показателя. Последното място на област Ловеч се дължи на това, че е региона с най-голям дял на учащите се в специалности, ориентирани към бранша на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от междинния дял в страната) при относително невисок дял на наетите в тази икономическа активност в региона.
Кои са мечтаните специалности
" Преработваща индустрия " е икономическата активност с най-голям дял на заетите с добита професионална подготовка - 26%. Същевременно обаче приемът в 146-те специалности в областта на преработващата индустрия съставлява половината - 13% от целия проект банкет в страната. Това са близо пет хиляди ученика, признати за образование през актуалната образователна година (виж графиката)
Традиционно едни от най-разпространените специалности в професионалното обучение са в областта на хотелиерството и ресторантьорството. През актуалната образователна година 11% от започващите професионална подготовка са точно в тази сфера. В същото време заетите с добита професионална подготовка в икономическа активност " Хотелиерство и ресторантьорство " са едвам 5%.
Според анализаторите " аргументи за относително огромния банкет може да се търсят в това, че за подготовката на хотелиери и ресторантьори не е нужна толкоз скъпа и съвременна техника, както при техническите специалности, да вземем за пример ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ