Децата от най-бедните домакинства се възползват най-малко от публичното финансиране за образование
Децата от най-бедните семейства се възползват минимум от общественото финансиране за обучение. Това показва нов отчет на УНИЦЕФ, който приканва за спомагателни по-справедливи вложения, с цел да могат милиони деца по света да излязат от просветителната рецесия, оповестяват от пресцентъра на организацията.
Докладът " Трансформиране на образованието посредством заслужено финансиране “ отбелязва, че приблизително най-бедната една пета от учащите се възползват единствено от 16% от общественото финансиране за обучение спрямо най-богатите, които се възползват от 28%. В страните с ниски приходи единствено 11% от общественото финансиране за обучение доближават до най-бедните деца и младежи, до момента в който до най-богатите доближават 42%.
В България 13% от общественото финансиране за обучение стигат до децата от най-бедните семейства, а 25% – до най-богатите. В страната ни процентът, от който се възползват най-бедните, е под междинния от 17% за страните със междинни към високи приходи.
" Не реализираме най-хубавото за децата. Твърде доста просветителни системи в света влагат минимум в тези деца, които се нуждаят най-вече “, съобщи изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. " Инвестициите в образованието на най-бедните деца е най-ефективният метод да осигурим бъдеще за децата, общностите и страните. Истинският прогрес може да пристигна единствено когато влагаме във всяко дете, на всички места “, добави тя.
" В рамките на новата ни стратегия за страната (2023-2027) УНИЦЕФ България ще продължи да поддържа напъните на МОН, общини и други сътрудници за обезпечаване на достъп до качествено и приобщаващо обучение, в това число ранно учене, за всяко дете. За да понижим неравенствата, би трябвало да сложим фокус върху най-уязвимите и най-изключените – децата с увреждания, децата от най-бедните семейства, ромските деца и децата бежанци “, съобщи Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Докладът изследва какъв брой харчат държавните управления за предучилищно, начално, главно, приблизително и висше обучение в 102 страни. Изводите сочат, че в случай че обществените запаси за обучение, ориентирани към най-бедните, се усилят с 1 процентен пункт, това може да извади 35 милиона деца на възраст сред 7 и 10 година от просветителната беднотия.
Изследването отбелязва, че по света обществените разноски за обучение е по-вероятно да доближат учащите от по-богати семейства в страните с ниски и междинни приходи.
Неравенството е най-видимо в страните с ниски приходи. Няколко образеца демонстрират, че учениците от най-богатите семейства се възползват от над 6 пъти повече обществени разноски за обучение спрямо най-бедните.
Въпреки че неравенството е по-малко в страните с високи приходи, където най-богатите нормално се възползват от 1,1 до 1,6 пъти повече от най-бедните, Франция и Уругвай са страните с най-голямо неравноправие по този индикатор.
Според отчета, децата, които живеят в беднотия, е по-малко евентуално да имат достъп до учебно заведение и по-вероятно да отпаднат по-рано. Те по-рядко участват в по-високите равнища на обучение, които получават повече обществено финансиране на глава от популацията. Децата от по-бедни фамилии по-често живеят в отдалечени и селски региони, където нормално няма задоволително достъп до услуги и до интернет.
Дори и преди пандемията от COVID-19 просветителните системи по света не съумяват да реализират най-хубавото за децата – стотици милиони деца в учебно заведение не усвояват съществени умения за четене и математика. По последни данни две трети от всички 10-годишни деца в света не могат да прочетат и схванат елементарна писмена история. В България всяко осмо дете в края на четвърти клас не може да прочете и разбере елементарен текст.
Според отчета, съществена стъпка към оправянето с просветителната рецесия за държавните управления е да обезпечат заслужено финансиране и да слагат като приоритет парите за обучение, в това число като се концентрират върху базовите познания. Това значи обезпечаване на обществени финанси за предучилищно и начално учебно обучение за всички деца и включването на най-бедните и маргинализираните групи в по-високите равнища на обучение.
Други заключения от отчета:
· В последното десетилетие разноските за обществено обучение са станали по-справедливи в 60% от страните, за които има данни
· Въпреки това съвсем една трета от страните харчат по-малко от 15% от финансирането за обучение за най-бедните. Сред страните с ниски приходи този дял е шокиращо висок – 80%.
· В 1 от всеки 10 страни децата от най-богатите семейства получават четири пъти повече средства за обучение спрямо тези от най-бедните.
· При апелите за финансиране на образованието по време на филантропични рецесии постоянно се откликва единствено на 10-30% от потребностите, като се следят големи неравенства в страните и районите
Нужни са незабавни дейности, с цел да се подсигурява, че средствата за обучение доближават до всеки възпитаник. Докладът набелязва 4 основни рекомендации: по-справедливо обществено финансиране на образованието; приоритизиране на обществените средства за базови знания; мониторинг и заслужено систематизиране на помощта за обучение в разрастващите се страни и в обстановки на филантропични кризи; вложения в новаторски способи за даване на обучение.
Докладът " Трансформиране на образованието посредством заслужено финансиране “ отбелязва, че приблизително най-бедната една пета от учащите се възползват единствено от 16% от общественото финансиране за обучение спрямо най-богатите, които се възползват от 28%. В страните с ниски приходи единствено 11% от общественото финансиране за обучение доближават до най-бедните деца и младежи, до момента в който до най-богатите доближават 42%.
В България 13% от общественото финансиране за обучение стигат до децата от най-бедните семейства, а 25% – до най-богатите. В страната ни процентът, от който се възползват най-бедните, е под междинния от 17% за страните със междинни към високи приходи.
" Не реализираме най-хубавото за децата. Твърде доста просветителни системи в света влагат минимум в тези деца, които се нуждаят най-вече “, съобщи изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. " Инвестициите в образованието на най-бедните деца е най-ефективният метод да осигурим бъдеще за децата, общностите и страните. Истинският прогрес може да пристигна единствено когато влагаме във всяко дете, на всички места “, добави тя.
" В рамките на новата ни стратегия за страната (2023-2027) УНИЦЕФ България ще продължи да поддържа напъните на МОН, общини и други сътрудници за обезпечаване на достъп до качествено и приобщаващо обучение, в това число ранно учене, за всяко дете. За да понижим неравенствата, би трябвало да сложим фокус върху най-уязвимите и най-изключените – децата с увреждания, децата от най-бедните семейства, ромските деца и децата бежанци “, съобщи Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Докладът изследва какъв брой харчат държавните управления за предучилищно, начално, главно, приблизително и висше обучение в 102 страни. Изводите сочат, че в случай че обществените запаси за обучение, ориентирани към най-бедните, се усилят с 1 процентен пункт, това може да извади 35 милиона деца на възраст сред 7 и 10 година от просветителната беднотия.
Изследването отбелязва, че по света обществените разноски за обучение е по-вероятно да доближат учащите от по-богати семейства в страните с ниски и междинни приходи.
Неравенството е най-видимо в страните с ниски приходи. Няколко образеца демонстрират, че учениците от най-богатите семейства се възползват от над 6 пъти повече обществени разноски за обучение спрямо най-бедните.
Въпреки че неравенството е по-малко в страните с високи приходи, където най-богатите нормално се възползват от 1,1 до 1,6 пъти повече от най-бедните, Франция и Уругвай са страните с най-голямо неравноправие по този индикатор.
Според отчета, децата, които живеят в беднотия, е по-малко евентуално да имат достъп до учебно заведение и по-вероятно да отпаднат по-рано. Те по-рядко участват в по-високите равнища на обучение, които получават повече обществено финансиране на глава от популацията. Децата от по-бедни фамилии по-често живеят в отдалечени и селски региони, където нормално няма задоволително достъп до услуги и до интернет.
Дори и преди пандемията от COVID-19 просветителните системи по света не съумяват да реализират най-хубавото за децата – стотици милиони деца в учебно заведение не усвояват съществени умения за четене и математика. По последни данни две трети от всички 10-годишни деца в света не могат да прочетат и схванат елементарна писмена история. В България всяко осмо дете в края на четвърти клас не може да прочете и разбере елементарен текст.
Според отчета, съществена стъпка към оправянето с просветителната рецесия за държавните управления е да обезпечат заслужено финансиране и да слагат като приоритет парите за обучение, в това число като се концентрират върху базовите познания. Това значи обезпечаване на обществени финанси за предучилищно и начално учебно обучение за всички деца и включването на най-бедните и маргинализираните групи в по-високите равнища на обучение.
Други заключения от отчета:
· В последното десетилетие разноските за обществено обучение са станали по-справедливи в 60% от страните, за които има данни
· Въпреки това съвсем една трета от страните харчат по-малко от 15% от финансирането за обучение за най-бедните. Сред страните с ниски приходи този дял е шокиращо висок – 80%.
· В 1 от всеки 10 страни децата от най-богатите семейства получават четири пъти повече средства за обучение спрямо тези от най-бедните.
· При апелите за финансиране на образованието по време на филантропични рецесии постоянно се откликва единствено на 10-30% от потребностите, като се следят големи неравенства в страните и районите
Нужни са незабавни дейности, с цел да се подсигурява, че средствата за обучение доближават до всеки възпитаник. Докладът набелязва 4 основни рекомендации: по-справедливо обществено финансиране на образованието; приоритизиране на обществените средства за базови знания; мониторинг и заслужено систематизиране на помощта за обучение в разрастващите се страни и в обстановки на филантропични кризи; вложения в новаторски способи за даване на обучение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ