Спорт за децата
Децата не могат да стоят на едно място. Те кипят от сила, която имат потребност да изразходват, тичайки, скачайки или най-общо - движейки се. Спортът им дава всичко това. Но изборът на родителите какъв тъкмо да е той не е елементарен. Пред тях застават доста въпроси: спорт добре, само че какъв, на какъв брой години да стартират с тренировките, каква седмична натовареност може да понесе детето, има ли противопоказния и така нататък, и така нататък
На първо място би трябвало да осъзнаем, че спортът в ранна детска възраст е най-много за развлечение. Затова дано мъничето единствено избере какво да тренира. Но с цел да се случи това, то авансово би трябвало да познава разновидностите. Покажете му другите типове спорт онлайн, във филми или книги. Посетете няколко тренировки. Дори се запишете в клуб, който хареса. Но се подгответе за дълъг развой на избиране.
Приемете мисълта, че ще запишете детето на даден тип спортна активност, ще походи месец, два и може да се откаже. За да разбере дали нещо му харесва, то би трябвало да опита. Оставете го. Тук не става дума за каприз или не задоволителна воля, просто това евентуално не е неговия спорт, което не е дефинитивно. След година, две може да стартира тренировките още веднъж и към този момент с по-голям възторг. Но най-важното е, че всичко би трябвало да става без напън и без стрес. Положителното възприятие от спортуването е най-високата цел, която би трябвало да постигнете на този стадий. Ако детето с неподготвена душeвност бъде уплашено би могло да се случи по този начин, че да намрази спорта трайно. Затова дано нещата бъдат на равнище развлечение и прелестно превозване.
Около 3-годишна възраст нормално родителите се замислят за някакви спомагателни занимания още повече, че и в детските градини в този интервал се оферират извънкласни действия. Когато избирате на какво да запишете детето си не се водете от личните си упоритости, от известността на заниманията, от това, кое ви е комфортно като местонахождение, а от вашето дете – от неговите стремежи, от темперамента и от характера му. Например, в случай че то е доста интензивно и непрестанно е в придвижване, евентуално за него ще е мъчно да се изявява в спортове, които изискват централизация, повтаряемост и успокоение. Обратно, в случай че е флегматик, те ще паснат на неговото светоусещане.
Друго, което има значение, е характерът. Той ще ви помогне да решите дали самостоятелен или групов спорт да изберете. Бихте могли да компенсирате някои страни от характера му. Ако е мощен индивидуалист и влезе в груповия спорт ще разбере, че работата в тим не е за занемаряване. Много родители избират спорта и с цел да поправят някои физически неразположения, да вземем за пример плуването укрепва белите дробове и закалява децата. Изборът ви може да се опира на няколко точки, само че дано главното и първото, което следвате да бъде желанието на вашето дете. И в случай че то след подготовка се прибира със светнали очи и въодушевено ви споделя по какъв начин е минало заниманието – значи сте на прав път.
Ако към този момент сте се ориентирали в това какво желаете време е да решите по кое време да започнете с тренировките. Конкретни възрастови ограничавания няма, само че множеството треньори се сплотяват към 6-годишната възраст, тъй като тогава децата са към този момент задоволително независими, имат построени показа, могат да вземат осъзнато решения сами и да носят последствията от тях. Но всичко е доста релативно. С танци да вземем за пример може да се стартира и от 3-4 годинки, както и с плуване.
Важно е освен какво, само че и какъв брой ще тренира детето. Както се споделя: разликата сред лекарството и отровата е в дозата. Затова дозирайте вярно спортните действия. Не натоварвайте детето. Два или три пъти седмично по 1 час е изцяло задоволително. С порастването и натовареността може да бъде увеличена, само че всичко това е строго самостоятелно. И в случай че забележите, че детето ви е нервно и с напрежение помислете дали не сте го натоварили прекомерно. В последна сметка всички сме разнообразни.
Освен да му харесва детето би трябвало и да е задоволително пораснало, с цел да тренира избран спорт. В ранна детска възраст костната им конструкция, а и като цяло телата им не са към момента завършени и някои спортове могат да са нездравословни за естественото развиване.
Затова дано най-общо прегледаме
за коя възраст какви спортове биха били подобаващи:
2-3 години - плуването с родител може да се практикува от най-ранна детска възраст, даже и при бебета. Децата в множеството случаи обожават водата - пляскат с ръце и крайници и могат с часове да стоят в топлия басейн. Трябва да бъдете доста деликатни да не стреснете мъничето, да не се нагълта с вода и да се изплаши. Добре е тези тренировки да се вършат под контрола на треньор, само че за жалост малко басейни оферират гимнастика във вода за майки с бебета, въпреки че все по-често навлиза и у нас.
4-5 години – в този интервал с изключение на плуването, умерено могат да се включат и танците – национални, съвременни, каквито детето ви избира. Те са доста потребни за хармоничното развиване на тялото. Освен, че се натоварва физически и изразходва сила малчуганът усъвършенства възприятието си за темп, грациозността на придвижванията и още доста други.
6-7 години – подобаващи са художествена гимнастика, фигурно пързаляне, хокей, ски, скачане на батут, плуване, тенис, айкидо.
8-9 години - баскетбол, футбол, спортно насочване. Деветгодишното дете може да тренира волейбол, хандбал, водна топка, лека атлетика, ветроходство.
10-11 години - конен спорт, фехтовка, бокс, скално катерене, колоездене. За деца над 10 години подобаващи са битката в другите стилове и източните бойни изкуства.
Всички тези години и рекомендации са безпределно относителни и ориентировъчни. Всичко зависи от характерността на вашето дете и не на последно място от треньора. Това е фигурата, която във всеки спорт има извънредно значение. Той би трябвало да допадне на детето и като човек, и възпитател, с цел да не намрази дадения спорт, поради несъответствуващи способи или метод. Затова е добре да се срещнете авансово с него, да посетите няколко тренировки като наблюдаващи, с цел да се ориентира вашето дете и за самия спорт, само че и за личността на треньора.
Когато избирате спорт отворете сетивата си. Не се спирайте единствено на известните такива. Дайте на детето шир да избира. Ако не му подхожда плуването или футбола, за какво не опитате с конна езда, ветроходство, скално катерене, насочване, пукотевица с лък. Макар и не толкоз известни те могат да се окажат верните за вашето дете. А в случай че то не е фен на дейните спортни занимания, в случай че е по-вглъбено в себе си и не желае да тича и бяга, имайте поради, че шахмата и дартса също са спортове.
И не забравяйте, че даже и да не запишете детето си на тъкмо избран спорт би трябвало да му давате опция да играе. Защото карането на тротинетка, колело и ролери, ходенето на походи в гората, скачането на въже, играта с топка, катеренето по дърветата – всичко това е спорт и то сериозен. Оставете го да играе и да се забавлява.
На първо място би трябвало да осъзнаем, че спортът в ранна детска възраст е най-много за развлечение. Затова дано мъничето единствено избере какво да тренира. Но с цел да се случи това, то авансово би трябвало да познава разновидностите. Покажете му другите типове спорт онлайн, във филми или книги. Посетете няколко тренировки. Дори се запишете в клуб, който хареса. Но се подгответе за дълъг развой на избиране.
Приемете мисълта, че ще запишете детето на даден тип спортна активност, ще походи месец, два и може да се откаже. За да разбере дали нещо му харесва, то би трябвало да опита. Оставете го. Тук не става дума за каприз или не задоволителна воля, просто това евентуално не е неговия спорт, което не е дефинитивно. След година, две може да стартира тренировките още веднъж и към този момент с по-голям възторг. Но най-важното е, че всичко би трябвало да става без напън и без стрес. Положителното възприятие от спортуването е най-високата цел, която би трябвало да постигнете на този стадий. Ако детето с неподготвена душeвност бъде уплашено би могло да се случи по този начин, че да намрази спорта трайно. Затова дано нещата бъдат на равнище развлечение и прелестно превозване.
Около 3-годишна възраст нормално родителите се замислят за някакви спомагателни занимания още повече, че и в детските градини в този интервал се оферират извънкласни действия. Когато избирате на какво да запишете детето си не се водете от личните си упоритости, от известността на заниманията, от това, кое ви е комфортно като местонахождение, а от вашето дете – от неговите стремежи, от темперамента и от характера му. Например, в случай че то е доста интензивно и непрестанно е в придвижване, евентуално за него ще е мъчно да се изявява в спортове, които изискват централизация, повтаряемост и успокоение. Обратно, в случай че е флегматик, те ще паснат на неговото светоусещане.
Друго, което има значение, е характерът. Той ще ви помогне да решите дали самостоятелен или групов спорт да изберете. Бихте могли да компенсирате някои страни от характера му. Ако е мощен индивидуалист и влезе в груповия спорт ще разбере, че работата в тим не е за занемаряване. Много родители избират спорта и с цел да поправят някои физически неразположения, да вземем за пример плуването укрепва белите дробове и закалява децата. Изборът ви може да се опира на няколко точки, само че дано главното и първото, което следвате да бъде желанието на вашето дете. И в случай че то след подготовка се прибира със светнали очи и въодушевено ви споделя по какъв начин е минало заниманието – значи сте на прав път.
Ако към този момент сте се ориентирали в това какво желаете време е да решите по кое време да започнете с тренировките. Конкретни възрастови ограничавания няма, само че множеството треньори се сплотяват към 6-годишната възраст, тъй като тогава децата са към този момент задоволително независими, имат построени показа, могат да вземат осъзнато решения сами и да носят последствията от тях. Но всичко е доста релативно. С танци да вземем за пример може да се стартира и от 3-4 годинки, както и с плуване.
Важно е освен какво, само че и какъв брой ще тренира детето. Както се споделя: разликата сред лекарството и отровата е в дозата. Затова дозирайте вярно спортните действия. Не натоварвайте детето. Два или три пъти седмично по 1 час е изцяло задоволително. С порастването и натовареността може да бъде увеличена, само че всичко това е строго самостоятелно. И в случай че забележите, че детето ви е нервно и с напрежение помислете дали не сте го натоварили прекомерно. В последна сметка всички сме разнообразни.
Освен да му харесва детето би трябвало и да е задоволително пораснало, с цел да тренира избран спорт. В ранна детска възраст костната им конструкция, а и като цяло телата им не са към момента завършени и някои спортове могат да са нездравословни за естественото развиване.
Затова дано най-общо прегледаме
за коя възраст какви спортове биха били подобаващи:
2-3 години - плуването с родител може да се практикува от най-ранна детска възраст, даже и при бебета. Децата в множеството случаи обожават водата - пляскат с ръце и крайници и могат с часове да стоят в топлия басейн. Трябва да бъдете доста деликатни да не стреснете мъничето, да не се нагълта с вода и да се изплаши. Добре е тези тренировки да се вършат под контрола на треньор, само че за жалост малко басейни оферират гимнастика във вода за майки с бебета, въпреки че все по-често навлиза и у нас. 4-5 години – в този интервал с изключение на плуването, умерено могат да се включат и танците – национални, съвременни, каквито детето ви избира. Те са доста потребни за хармоничното развиване на тялото. Освен, че се натоварва физически и изразходва сила малчуганът усъвършенства възприятието си за темп, грациозността на придвижванията и още доста други. 6-7 години – подобаващи са художествена гимнастика, фигурно пързаляне, хокей, ски, скачане на батут, плуване, тенис, айкидо. 8-9 години - баскетбол, футбол, спортно насочване. Деветгодишното дете може да тренира волейбол, хандбал, водна топка, лека атлетика, ветроходство. 10-11 години - конен спорт, фехтовка, бокс, скално катерене, колоездене. За деца над 10 години подобаващи са битката в другите стилове и източните бойни изкуства. Всички тези години и рекомендации са безпределно относителни и ориентировъчни. Всичко зависи от характерността на вашето дете и не на последно място от треньора. Това е фигурата, която във всеки спорт има извънредно значение. Той би трябвало да допадне на детето и като човек, и възпитател, с цел да не намрази дадения спорт, поради несъответствуващи способи или метод. Затова е добре да се срещнете авансово с него, да посетите няколко тренировки като наблюдаващи, с цел да се ориентира вашето дете и за самия спорт, само че и за личността на треньора.
Когато избирате спорт отворете сетивата си. Не се спирайте единствено на известните такива. Дайте на детето шир да избира. Ако не му подхожда плуването или футбола, за какво не опитате с конна езда, ветроходство, скално катерене, насочване, пукотевица с лък. Макар и не толкоз известни те могат да се окажат верните за вашето дете. А в случай че то не е фен на дейните спортни занимания, в случай че е по-вглъбено в себе си и не желае да тича и бяга, имайте поради, че шахмата и дартса също са спортове.
И не забравяйте, че даже и да не запишете детето си на тъкмо избран спорт би трябвало да му давате опция да играе. Защото карането на тротинетка, колело и ролери, ходенето на походи в гората, скачането на въже, играта с топка, катеренето по дърветата – всичко това е спорт и то сериозен. Оставете го да играе и да се забавлява.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ