Трите ключа към успешната мотивация на децата
Децата имат потребност от някой, който да им вдъхва убеденост и успокоение.
Мотивацията е извънредно значима за тях, изключително в ученическа възраст, когато се усещат по-често комплицирани, в сравнение с желаят.
Обикновено родителите са тези, които преди всичко са виновни и фактически са в положение да оказват помощ на малчуганите да вървят напред.
Огромна роля играят и учителите, треньорите, приятелите и въобще положителните модели за подражателство.
Но само родителите биха могли да се нагодят пълноценно към самостоятелните потребности на децата си, защото ги познават най-добре.
Как обаче да създадат това и има ли в действителност сполучливи способи за мотивация?
Италиански психолози оферират 3 фактически работещи разновидността, които може да употребявате в такива моменти.
1. Изберете точното време
Според специалистите това е ключът към триумфа за всичко, обвързвано с децата.
Ако пропуснете момента или го извършите в неточното време, изцяло допустимо е начинанието да потъне и да не се получи стремежи резултат.
Но по какъв начин да разберете по кое време да извършите това?
Наблюдавайте децата деликатно. Поведението им ще ви подскаже, по кое време те фактически имат потребност от думи, които ще ги стимулират да продължат.
Ако да вземем за пример, нещо не се получава и синът ви става все по-тревожен и отчаян, не чакайте да доближи до степен на обезсърчение, когато ще захвърли плана или задачата, изгубвайки предпочитание да работи повече по тях.
По-добре се намесете преди да е станало късно, в случай че е належащо помогнете и наложително го уверите, че неразбирането в този миг не значи, че е малоумен, а просто се е изправил пред краткотрайна компликация.
Важното е помощта и уверението, че продължавате да вярвате във опциите му, да дойдат в подобаващия миг, с цел да не се демотивира той.
2. Не критикувайте
Забравете за острите думи или подценяване на обстановката.
Никога не гледайте с подигравка на опитите на детето да се оправи, нито пък го критикувайте остро за неуспеха.
Правилната реакция е да го подкрепите, даже когато виждате, че губи.
Утешете го, че дребната крачка обратно е в действителност за усилване, с цел да може да отскочи два метра напред, а не загуба.
Като възпитаници децата доста елементарно губят религия в себе си и една сходна преживелица може доста да ги промени и да ги демотивира за дълъг интервал.
А когато се намесят и хормоните в юношеството, нещата стават още по-сложни.
В сходни моменти е доста значимо да деянията схващане и съпричастност, а не да порицавате или налагате забрани, ограничавания и санкции.
Между другото наказванията са минимум потребната тактичност, защото способстват за отчуждаването на детето от родителите, тъй че не ги използвайте.
Обяснете му умерено, че и в живота на възрастните не всичко върви безпрепятствено и от време на време се постанова да вършиме едно нещо по няколко пъти, до момента в който се получи. Но пък триумфът по-късно е доста по-сладък.
3. Бъдете постоянно почтени
Ако детето не се оправя с нещо, не го лъжете и не го заблуждавайте, че това не е значимо за него.
По-добре е да му обясните къде бърка и да му помогнете да се оправи, употребявайки грешката като скъп опит.
Ако неглижирате несправянето или потупвате по рамото детето непрекъснато, даже когато виждате, че то трайно не се оправя, не му помагате, а го насърчавате да търси оптимално лесния вид и да се носи по течението.
Това дава едно лъжливо самочувствие, което ще му изиграе неприятна смешка, когато след време се изправи пред същинските проблеми на действителния живот.
Излизането от такава обстановка може да бъде тежко за превъзмогване и да породи след себе си и други проблеми.
Така че не го тласкайте в такава посока, а намерете метод да бъдете градивни в помощта си.
Детето има потребност освен от схващане, само че и от задоволително безапелационна мотивация, която да го накара да продължи напред и да се развива.
Източник:
Мотивацията е извънредно значима за тях, изключително в ученическа възраст, когато се усещат по-често комплицирани, в сравнение с желаят.
Обикновено родителите са тези, които преди всичко са виновни и фактически са в положение да оказват помощ на малчуганите да вървят напред.
Огромна роля играят и учителите, треньорите, приятелите и въобще положителните модели за подражателство.
Но само родителите биха могли да се нагодят пълноценно към самостоятелните потребности на децата си, защото ги познават най-добре.
Как обаче да създадат това и има ли в действителност сполучливи способи за мотивация?
Италиански психолози оферират 3 фактически работещи разновидността, които може да употребявате в такива моменти.
1. Изберете точното време
Според специалистите това е ключът към триумфа за всичко, обвързвано с децата.
Ако пропуснете момента или го извършите в неточното време, изцяло допустимо е начинанието да потъне и да не се получи стремежи резултат.
Но по какъв начин да разберете по кое време да извършите това?
Наблюдавайте децата деликатно. Поведението им ще ви подскаже, по кое време те фактически имат потребност от думи, които ще ги стимулират да продължат.
Ако да вземем за пример, нещо не се получава и синът ви става все по-тревожен и отчаян, не чакайте да доближи до степен на обезсърчение, когато ще захвърли плана или задачата, изгубвайки предпочитание да работи повече по тях.
По-добре се намесете преди да е станало късно, в случай че е належащо помогнете и наложително го уверите, че неразбирането в този миг не значи, че е малоумен, а просто се е изправил пред краткотрайна компликация.
Важното е помощта и уверението, че продължавате да вярвате във опциите му, да дойдат в подобаващия миг, с цел да не се демотивира той.
2. Не критикувайте
Забравете за острите думи или подценяване на обстановката.
Никога не гледайте с подигравка на опитите на детето да се оправи, нито пък го критикувайте остро за неуспеха.
Правилната реакция е да го подкрепите, даже когато виждате, че губи.
Утешете го, че дребната крачка обратно е в действителност за усилване, с цел да може да отскочи два метра напред, а не загуба.
Като възпитаници децата доста елементарно губят религия в себе си и една сходна преживелица може доста да ги промени и да ги демотивира за дълъг интервал.
А когато се намесят и хормоните в юношеството, нещата стават още по-сложни.
В сходни моменти е доста значимо да деянията схващане и съпричастност, а не да порицавате или налагате забрани, ограничавания и санкции.
Между другото наказванията са минимум потребната тактичност, защото способстват за отчуждаването на детето от родителите, тъй че не ги използвайте.
Обяснете му умерено, че и в живота на възрастните не всичко върви безпрепятствено и от време на време се постанова да вършиме едно нещо по няколко пъти, до момента в който се получи. Но пък триумфът по-късно е доста по-сладък.
3. Бъдете постоянно почтени
Ако детето не се оправя с нещо, не го лъжете и не го заблуждавайте, че това не е значимо за него.
По-добре е да му обясните къде бърка и да му помогнете да се оправи, употребявайки грешката като скъп опит.
Ако неглижирате несправянето или потупвате по рамото детето непрекъснато, даже когато виждате, че то трайно не се оправя, не му помагате, а го насърчавате да търси оптимално лесния вид и да се носи по течението.
Това дава едно лъжливо самочувствие, което ще му изиграе неприятна смешка, когато след време се изправи пред същинските проблеми на действителния живот.
Излизането от такава обстановка може да бъде тежко за превъзмогване и да породи след себе си и други проблеми.
Така че не го тласкайте в такава посока, а намерете метод да бъдете градивни в помощта си.
Детето има потребност освен от схващане, само че и от задоволително безапелационна мотивация, която да го накара да продължи напред и да се развива.
Източник:
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ