Деца учат тънкостите на български занаяти
Деца се срещнаха с обичайните български занаяти, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Те научиха по какъв начин се вършат бижута, по какъв начин се шият играчки, по какъв начин се бродира, какъв брой комплицирано е да се направи дърворезба, както и че е въпрос на мурафет да се вършат съдове от глина.
На колелото прави ваза 8 годишният Борис Кръстев.„ С помощ от другар я изградихме и вътре източихме водата. Мотивът да седна на колелото беше, че може да стане хубава, да стане като ваза за цветя ”, изясни Борис.
Георги Пулев е довел 6-годишната си щерка за да прегледа и усети занаятите. „ Тя обича да работи с глина. Обича ръчно-изработени неща да гледа и да прави ”, разяснява Пулев.
Погледът на посетителите притегля дърворезбата на Димитър Христов, който се мести от София в село Боженица. Негово дело е иконостасът на етрополския манастир. Мъжът със удовлетворение разяснява, че децата демонстрират интерес към занаята му. „ На децата им е доста любопитно. Много им е забавно по какъв начин, с длетото, от едно парче дърво започваш да оформяш нещо ”, сподели резбарят.
Той с оскърбление добави, че малко на брой са тези, които купуват дърворезби, по тази причина му се постанова да се устоя като прави мебели и означи, че резбарството отмира. „ Умират старите занаяти. Мои сътрудници са си купили копир фрези и работят с тях, а в това време традицията умира. Сега сме 200 индивида, които вършим дърворезби, а преди са били доста ”, показа той. Въпреки това не се отхвърля да се занимава и е безапелационен, че ще пази традицията, тъй като обича занаята си и ще го поддържа до момента в който е жив.
Друга притегателна точка е Пепи Петкова, която предлага сладки изкушения – захарни петлета, локум, захаросани ябълки. „ Радваме този поминък, тъй като той кара хората да се усмихват и също по този начин ги връщам в детството, изключително по-възрастните ”, изясни тя и добави, че децата с интерес се включват в превръщането на елементарните ябълки в захарни.
На нея също й се постанова да работи нещо в допълнение, само че е безапелационна, че този поминък й е на сърце. Според нея за сложното оцеляване на занаятчийството заслуга имат и институциите, които постоянно имат непостижими условия към тях. Въпреки това Петкова ще продължи да пази традицията жива.
„ Пазя тази традиция, тъй като желая българските занаяти да се развиват и българското да се задържи тук, а не да бяга по света ”, съобщи тя.
Базарът на занаятите продължава до 20 ч. /БГНЕС
Те научиха по какъв начин се вършат бижута, по какъв начин се шият играчки, по какъв начин се бродира, какъв брой комплицирано е да се направи дърворезба, както и че е въпрос на мурафет да се вършат съдове от глина.
На колелото прави ваза 8 годишният Борис Кръстев.„ С помощ от другар я изградихме и вътре източихме водата. Мотивът да седна на колелото беше, че може да стане хубава, да стане като ваза за цветя ”, изясни Борис.
Георги Пулев е довел 6-годишната си щерка за да прегледа и усети занаятите. „ Тя обича да работи с глина. Обича ръчно-изработени неща да гледа и да прави ”, разяснява Пулев.
Погледът на посетителите притегля дърворезбата на Димитър Христов, който се мести от София в село Боженица. Негово дело е иконостасът на етрополския манастир. Мъжът със удовлетворение разяснява, че децата демонстрират интерес към занаята му. „ На децата им е доста любопитно. Много им е забавно по какъв начин, с длетото, от едно парче дърво започваш да оформяш нещо ”, сподели резбарят.
Той с оскърбление добави, че малко на брой са тези, които купуват дърворезби, по тази причина му се постанова да се устоя като прави мебели и означи, че резбарството отмира. „ Умират старите занаяти. Мои сътрудници са си купили копир фрези и работят с тях, а в това време традицията умира. Сега сме 200 индивида, които вършим дърворезби, а преди са били доста ”, показа той. Въпреки това не се отхвърля да се занимава и е безапелационен, че ще пази традицията, тъй като обича занаята си и ще го поддържа до момента в който е жив.
Друга притегателна точка е Пепи Петкова, която предлага сладки изкушения – захарни петлета, локум, захаросани ябълки. „ Радваме този поминък, тъй като той кара хората да се усмихват и също по този начин ги връщам в детството, изключително по-възрастните ”, изясни тя и добави, че децата с интерес се включват в превръщането на елементарните ябълки в захарни.
На нея също й се постанова да работи нещо в допълнение, само че е безапелационна, че този поминък й е на сърце. Според нея за сложното оцеляване на занаятчийството заслуга имат и институциите, които постоянно имат непостижими условия към тях. Въпреки това Петкова ще продължи да пази традицията жива.
„ Пазя тази традиция, тъй като желая българските занаяти да се развиват и българското да се задържи тук, а не да бяга по света ”, съобщи тя.
Базарът на занаятите продължава до 20 ч. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ