Деца с тежки диагнози влизат в час по рисуване и музика
Деца с тежки диагнози от Центъра за настаняване от фамилен вид „ Св. Св. Константин и Елена ” влизат в часове по музика и изобразително изкуство на свои връстници от СУ „ Димитър Матевски ”. А възпитаници от всеобщото учебно заведение им гостуват, с цел да създават дружно сувенири или да ги извеждат на разходка в парковете на ж.к. „ Тракия ”.
Всяко от 28-те деца в институцията за 24-часова резидентна грижа е с голям брой тежки увреждания, нито едно не е пожалено от природата единствено с една диагноза. „ Нашите деца са невербални. Те не могат да кажат: „ Искам да се видя с приятелите ми ”. Но когато ги доведем в учебното заведение, очите им светват: „ Това е моят човек! ”, разказа Марина Ватева, началник на комплекса, в който има 4 центъра за настаняване от фамилен вид за деца и младежи с увреждания и едно предпазено жилище. Тя призна, че положението на множеството деца не разрешава да постъпят в всеобщо учебно заведение, само че и когато това е допустимо, става доста мъчно. „ Обществото не е готово. Когато вървим по улицата, хора безусловно пресичат и отиват на отсрещния тротоар ”, разказа Марина Ватева.
Децата с увреждания и приятелите им от СУ „ Димитър Матевски ” дадоха старт на националната акция „ Мисията е допустима ”. Тя се провежда от общественото министерство по Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси ”, като задачата е разнообразни институции и организации да работят дружно за деинституционализацията на децата в България. „ Напоследък доста нови думи навлязоха в речта ни, като приют, клинична пътека, копи пейст, а деинституционализация като се изключи че е сложна, ознавача развой, който лишава най-малко 30 години ”, изясни на събралите се деца в двора на учебното заведение една от преподавателките. И добави, че напъните през този дълъг интервал изискват сигурност, семейство, грижа, любов и работа дружно.
Зам.-министърът на обществената политика Зорница Русинова заяви, че в Пловдив към момента в институция живеят 60 деца, а в цялата страна от обществените домове не са изведени 600 деца и младежи. През 2010 година имахме 3 обществени дома и един медикосициален, в които имаше общо 370 деца, направи съпоставяне зам.-кметът Георги Титюков.
На старта на акцията пристигнаха и приемни родители. Аз съм изгубила моите дечица и взех решение да отгледам друго, показа Магдалина Николова. Когато взела Александра от вкъщи „ Мария Луиза ”, момичето било седмокласничка. Двете живели дружно до пълнолетието й, а през днешния ден тя е към този момент на 23 години. Приемната майка я подкрепила да приключи учебно заведение, да се реалокира от Кричим в Пловдив, да заживее на квартира. „ Сега работя в хранителен магазин. Справям се ", разказа момичето, чиято фантазия е да стане фризьорка. „ Учила съм я да е интелигентна, възпитана и да слуша. Хората би трябвало да бъдат положителни, с цел да са и децата щастливи ”, е философията на приемната майка. Пенсионерка на 71 години, тя е безапелационна, че до момента в който е жива, вратата на дома й е отворена за Александра. Била е и строга с мен, само че постоянно е било за мое положително, прави оценка грижите приемната дъщеря
Всяко от 28-те деца в институцията за 24-часова резидентна грижа е с голям брой тежки увреждания, нито едно не е пожалено от природата единствено с една диагноза. „ Нашите деца са невербални. Те не могат да кажат: „ Искам да се видя с приятелите ми ”. Но когато ги доведем в учебното заведение, очите им светват: „ Това е моят човек! ”, разказа Марина Ватева, началник на комплекса, в който има 4 центъра за настаняване от фамилен вид за деца и младежи с увреждания и едно предпазено жилище. Тя призна, че положението на множеството деца не разрешава да постъпят в всеобщо учебно заведение, само че и когато това е допустимо, става доста мъчно. „ Обществото не е готово. Когато вървим по улицата, хора безусловно пресичат и отиват на отсрещния тротоар ”, разказа Марина Ватева.
Децата с увреждания и приятелите им от СУ „ Димитър Матевски ” дадоха старт на националната акция „ Мисията е допустима ”. Тя се провежда от общественото министерство по Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси ”, като задачата е разнообразни институции и организации да работят дружно за деинституционализацията на децата в България. „ Напоследък доста нови думи навлязоха в речта ни, като приют, клинична пътека, копи пейст, а деинституционализация като се изключи че е сложна, ознавача развой, който лишава най-малко 30 години ”, изясни на събралите се деца в двора на учебното заведение една от преподавателките. И добави, че напъните през този дълъг интервал изискват сигурност, семейство, грижа, любов и работа дружно.
Зам.-министърът на обществената политика Зорница Русинова заяви, че в Пловдив към момента в институция живеят 60 деца, а в цялата страна от обществените домове не са изведени 600 деца и младежи. През 2010 година имахме 3 обществени дома и един медикосициален, в които имаше общо 370 деца, направи съпоставяне зам.-кметът Георги Титюков.
На старта на акцията пристигнаха и приемни родители. Аз съм изгубила моите дечица и взех решение да отгледам друго, показа Магдалина Николова. Когато взела Александра от вкъщи „ Мария Луиза ”, момичето било седмокласничка. Двете живели дружно до пълнолетието й, а през днешния ден тя е към този момент на 23 години. Приемната майка я подкрепила да приключи учебно заведение, да се реалокира от Кричим в Пловдив, да заживее на квартира. „ Сега работя в хранителен магазин. Справям се ", разказа момичето, чиято фантазия е да стане фризьорка. „ Учила съм я да е интелигентна, възпитана и да слуша. Хората би трябвало да бъдат положителни, с цел да са и децата щастливи ”, е философията на приемната майка. Пенсионерка на 71 години, тя е безапелационна, че до момента в който е жива, вратата на дома й е отворена за Александра. Била е и строга с мен, само че постоянно е било за мое положително, прави оценка грижите приемната дъщеря
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ