Деца тръгнаха по стъпките на апостол Павел
Деца пътуват дружно с учителите и родителите си на поклоннически екскурзии до църкви, манастири и свети места. Пътуванията са един тип „ на практика занимания ” върху усвоеното в СИП по православие в СУ „ Св. Константин-Кирил Философ ”. Това е пловдивското учебно заведение с най-вече деца, избрали да учат вяра в извънкласна и факултативна форма - сега има 10 групи с общо над 100 възпитаници от 1. до 6. клас.
„ Децата би трябвало да са дейната страна и да излязат отвън клас, с цел да приложат всичко научено в учебно заведение. Това най-добре става със съдействието на родителите и с тяхната съпричастност ”, изясни преподавателката Красимира Йорданова-Бръмбарова. Тя е начален преподавател и през 2006 година предходна в допълнение образование, което да даде право да преподава вяра. Вече 12 години води часовете, а през уикенда се включи в конференция за религията и образованието, инициирана от Пловдивския университет и МОН, с отчет „ Поклонническото пътешестване - ефикасна форма за практическо приложение на знанията на учениците, учещи вяра - православие ".
Инициативата на СУ „ Св. Константин-Кирил мъдрец ” се споделя „ Да влезем дружно в храма ”. Деца, учители, родители, близки и другари на фамилиите влизаме дружно в църквата, оказваме помощ в манастирите, участваме в службите, в песнопенията, в общите молебствия, разказва Красимира Йорданова-Бръмбарова. И прибавя, че това има голямо влияние върху децата.
Досега групите са били два пъти в манастира „ Св. Козма и Дамян ”, в „ Св. Кирик и Юлита ”. Кулминацията през предходната година било поклонническо пътешестване с момчетата до Атон и с девойки до Урануполи. Децата минали по стъпките на деятел Павел, през Филипи. „ Запознаха се с доста забавни неща. Заедно ги съпреживяхме ”, спомня си преподавателката. В момента тези възпитаници са шестокласници, а учат православие още от 1. клас.
В църквите с огромно предпочитание се включват в разчистване на свещите, метат двора, поливат цветята. „ Те се преобразяват в манастирите и храмовете. Като ги вземат след лагер, родителите не могат да ги познаят. Стават такива, каквито желаеме да са - положителни, възпитани, смирени, работливи ”, споделя Красимира Йорданова-Бръмбарова.
В Атон децата видели „ История славянобългарска ” и пратили известия на учителката си: „ Ама тя е доста малка… Не можахме да я пипнем, тъй като е зад витрина, само че я видяхме ”. Малките поклонници си поговорили с домакините и игумена дядо Амвросий.
След различен поклоннически лагер, когато родители пристигнали да вземат четвъртокласничка, се изумили какъв брой е проведена и по какъв начин си е подредила куфара и стаята. „ Това не е нашето дете. Вие сте създали знамение! ”, възкликнали майката и бащата. Тези три дни са си свършили работата, усмихват се учителките Десислава Кръстева и Красимира Йорданова-Бръмбарова.
Според тях може още доста да се работи в тази посока. „ Само с урочна активност и наставление не се случват нещата. Голямо влияние има персоналният образец на учителя и на родителя, и то в неофициална среда - отвън класната стая. И в клас се получава, само че би трябвало да забележим по какъв начин се държат децата на открито, в храма, в манастира, в живота ”, споделят те. Направило е им е усещане, че на учениците им харесва повече да поясняват притчи от в. „ Християнче ”, в сравнение с от помагалата, с които работят в клас, даже текстът да е еднакъв.
Покрай децата от ден на ден се палят и родителите. Имало такива, които първоначално споделили: „ Госпожо, щом вие водите вяра, детето ми ще учи. Ние имаме вяра в нещо. Не знаем какво тъкмо. Нека да идва детето, щом и другите вървят ”. След време тъкмо тези фамилии стават най-ревностни. Едно от тях в този момент инициира и провежда идващото поклонническо пътешестване до Атон след края на тази образователна година. Освен майката и бащата идват чичото, лелята и други родственици.
Най-доволни са бабите и дядовците, тъй като дълго са жадували да се върне вероучението. " Когато вършим тържества, те са със сълзи в очите, а майките шият костюмите на светии и тъкмят нужния атрибут. Много от дядовците и бабите споделят, че научават неща за християнската вяра от децата. И то когато учениците са още в 1. и 2. клас ”, удовлетворени са Десислава Кръстева и Красимира Йорданова-Бръмбарова.
„ Децата би трябвало да са дейната страна и да излязат отвън клас, с цел да приложат всичко научено в учебно заведение. Това най-добре става със съдействието на родителите и с тяхната съпричастност ”, изясни преподавателката Красимира Йорданова-Бръмбарова. Тя е начален преподавател и през 2006 година предходна в допълнение образование, което да даде право да преподава вяра. Вече 12 години води часовете, а през уикенда се включи в конференция за религията и образованието, инициирана от Пловдивския университет и МОН, с отчет „ Поклонническото пътешестване - ефикасна форма за практическо приложение на знанията на учениците, учещи вяра - православие ".
Инициативата на СУ „ Св. Константин-Кирил мъдрец ” се споделя „ Да влезем дружно в храма ”. Деца, учители, родители, близки и другари на фамилиите влизаме дружно в църквата, оказваме помощ в манастирите, участваме в службите, в песнопенията, в общите молебствия, разказва Красимира Йорданова-Бръмбарова. И прибавя, че това има голямо влияние върху децата.
Досега групите са били два пъти в манастира „ Св. Козма и Дамян ”, в „ Св. Кирик и Юлита ”. Кулминацията през предходната година било поклонническо пътешестване с момчетата до Атон и с девойки до Урануполи. Децата минали по стъпките на деятел Павел, през Филипи. „ Запознаха се с доста забавни неща. Заедно ги съпреживяхме ”, спомня си преподавателката. В момента тези възпитаници са шестокласници, а учат православие още от 1. клас.
В църквите с огромно предпочитание се включват в разчистване на свещите, метат двора, поливат цветята. „ Те се преобразяват в манастирите и храмовете. Като ги вземат след лагер, родителите не могат да ги познаят. Стават такива, каквито желаеме да са - положителни, възпитани, смирени, работливи ”, споделя Красимира Йорданова-Бръмбарова.
В Атон децата видели „ История славянобългарска ” и пратили известия на учителката си: „ Ама тя е доста малка… Не можахме да я пипнем, тъй като е зад витрина, само че я видяхме ”. Малките поклонници си поговорили с домакините и игумена дядо Амвросий.
След различен поклоннически лагер, когато родители пристигнали да вземат четвъртокласничка, се изумили какъв брой е проведена и по какъв начин си е подредила куфара и стаята. „ Това не е нашето дете. Вие сте създали знамение! ”, възкликнали майката и бащата. Тези три дни са си свършили работата, усмихват се учителките Десислава Кръстева и Красимира Йорданова-Бръмбарова.
Според тях може още доста да се работи в тази посока. „ Само с урочна активност и наставление не се случват нещата. Голямо влияние има персоналният образец на учителя и на родителя, и то в неофициална среда - отвън класната стая. И в клас се получава, само че би трябвало да забележим по какъв начин се държат децата на открито, в храма, в манастира, в живота ”, споделят те. Направило е им е усещане, че на учениците им харесва повече да поясняват притчи от в. „ Християнче ”, в сравнение с от помагалата, с които работят в клас, даже текстът да е еднакъв.
Покрай децата от ден на ден се палят и родителите. Имало такива, които първоначално споделили: „ Госпожо, щом вие водите вяра, детето ми ще учи. Ние имаме вяра в нещо. Не знаем какво тъкмо. Нека да идва детето, щом и другите вървят ”. След време тъкмо тези фамилии стават най-ревностни. Едно от тях в този момент инициира и провежда идващото поклонническо пътешестване до Атон след края на тази образователна година. Освен майката и бащата идват чичото, лелята и други родственици.
Най-доволни са бабите и дядовците, тъй като дълго са жадували да се върне вероучението. " Когато вършим тържества, те са със сълзи в очите, а майките шият костюмите на светии и тъкмят нужния атрибут. Много от дядовците и бабите споделят, че научават неща за християнската вяра от децата. И то когато учениците са още в 1. и 2. клас ”, удовлетворени са Десислава Кръстева и Красимира Йорданова-Бръмбарова.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ