Мелек и Гундуван заживяват като приказни герои
Деца от „ Столипиново ” стават герои в приказки. Мелек, Пънар, Мелекбер, Исмет, Юксел, Гундуван, Бирджан влизат със своите имена в историите на писателката Диана Петрова, откакто в продължение на месеци тя се срещна няколко пъти с младежи от 5. до 7. клас от СУ „ Найден Геров ”. Техните разкази, фантазии и откровения авторката ще трансформира в приказки. Книжката най-после ще стигне до връстниците им с помощта на издателство „ Летера ” по план „ Приказна работилница ” - една от самодейностите в границите на семейството на Пловдив като Европейска столица на културата.
Всички деца, с които се срещнах, ще получат основна или второстепенна роля в разказите, зарича се Диана Петрова. Тя постоянно влиза в учебни заведения и
разиграва приказни игри с хлапета от разнообразни градове,
с цел да основават дружно истории. Авторката има особено отношение към другите, плод на което е сборникът й за осиновители и осиновени „ Двойната планета ”, само че за първи път планът я среща с друга етническа общественост. Това я сложило пред ненадейно предизвикателство - някои от децата мъчно приказват на български. Учителките им Пенка Казакова и Нефизе Жекова се оказали скъпи помощнички, още повече че познават фамилиите и средата, в която пораства всеки от учениците им.
Как се задомява госпожица от ромската или турската общественост, какво облича, по какъв начин се приготвя тържеството, питала хлапетата писателката. Момичетата я посветили, че булката носи бяло за ритуала, само че след това сменя още три рокли - алена, бананова и синя. А момчетата й разяснили по какъв начин се прави съглашението за женитбата и какъв брой пари се заделят, в случай че договорката се разпадне - така наречения мехир. И на собствен ред се интересували какво работи тя и има ли деца. Когато им отвърнала, че по принцип работата й е в компютърна компания, хлапетата възкликнали: „ А, това е по-интересно от писането! ”. Всъщност не е, разубеждава ги всякога Диана Петрова. И измисля разнообразни способи да им го потвърди. Някои взаимства от „ Граматика на фантазията ” на сътрудника Джани Родари. Заедно с децата основават да вземем за пример групова история, като
един споделя изречение, различен го продължава.
В началото са малко смутени, само че след това по този начин се разиграват, че мъчно ги удържаме, споделя Диана Петрова. В един миг нейните „ съавтори ” толкоз се отпуснали, че й подготвили и музикално осъществяване.
Друг път Диана Петрова опитва метода „ хармоника ”. Пише се дума и листът се прегъва, тъй че идващият да не я вижда. Той прибавя своя и по този начин листчето обикаля целия клас. Накрая се разгъва, а децата би трябвало да съберат думите в фрази и история. Обикновено пада огромен смях.
Авторката има и собствен способ да предизвика фантазията и креативното писане, която е нарекла „ Три точки ”. Нахвърля някакъв проблем - да вземем за пример дете заеква или пък не вижда добре. Учениците би трябвало да измислят кой да му помогне, а по-късно и по какъв начин да се позволи казусът. Това е по-лесно за по-малките.
Докато ги учи да развихрят въображение и да побират фантазиите си в думи, Диана Петрова на собствен ред разбрала доста от децата от „ Столипиново ”. Вече е наясно
какъв брой се тачи там празникът Хедерлез,
до момента знаела единствено за Байрама. Най-голямата ми изненада беше какъв брой близки връзки са построили тези деца с техните учителки, които са им като майки, споделя Диана Петрова. След срещите те траяли да й пращат истории, които децата се сетили да опишат, откакто писателката към този момент си е тръгнала. Получила и рисунки на доста симпатични чудовища.
Искам приказките, които ще напиша, да засягат техните проблеми, споделя Диана Петрова. Вече е подготвена с няколко сюжета, които е изпратила в учебното заведение, с цел да ги погледнат и педагозите. Така няма заплаха с някакъв подробност несъзнателно да обиди някого или общността. Много тъничък миг ще бъде и по какъв начин да бъде посочена принадлежността на хлапетата - множеството от тях се самоопределят като турци, а не като роми.
Засега работните разновидности на приказките се въртят към няколко истории. Една визира взаимоотношенията сред братя и сестри в огромното семейство, каквото нормално е семейството в етномахалите. Друга допира
друга настояща тематика - заминаването за Германия
и завръщането. Мелиса, която желае да е учителка по български език и литература, тъй като мечтае да стане като своята преподавателка в учебно заведение, е въодушевила приказката за фантазиите. Исмет и Стоил споделили, че обичат да играят футбол с другари, Емил - да пее, Сание - да чете книги, Ангел - да играе на орехи, а Мелекбер - да скача на въже и след това да стане боец. Специална история ще има и за изгубените букви на ромите - общността няма своя книжовност. Малкият Бирджан, който Диана Петрова срещнала в „ Столипиново ”, е първообраз на героя, който избавя сестра си и намира буквите. Детската писателка не е подминала и тематиката за ранните бракове, които откъсват децата от учебно заведение.
Творческото писане пали младежите
Инициативата „ Разказвачът на приказки представя… ”, която цели да усили интереса към четенето, към този момент е срещнала Диана Петрова с доста възпитаници от 3. до 6. клас в пловдивските учебни заведения. С пораснали към този момент младежи авторката на „ Двойната планета “, „ Мъдри приказки за деца и възрастни ” и „ Приказки за цялото семейство “ води и уъркшопи по креативно писане.
На сбирките участниците се упражняват в групово писане - измислят дружно обща история, сформират разговори. Авторката употребява теорията за приказката на Проп, съгласно който има 100 приказни сюжета. За да основат сами един от тях, писателката води учениците през няколко опорни точки. Трябва да измислят мислено семейство, възбрана, която след това е нарушена, и най-после - избавление. А когато децата стартират да мислят за бягства на героите си, авторката ги предизвика: „ Не може ли вместо това в този миг да хвръкне? Или пък да пита съседката… ”.
Всички деца, с които се срещнах, ще получат основна или второстепенна роля в разказите, зарича се Диана Петрова. Тя постоянно влиза в учебни заведения и
разиграва приказни игри с хлапета от разнообразни градове,
с цел да основават дружно истории. Авторката има особено отношение към другите, плод на което е сборникът й за осиновители и осиновени „ Двойната планета ”, само че за първи път планът я среща с друга етническа общественост. Това я сложило пред ненадейно предизвикателство - някои от децата мъчно приказват на български. Учителките им Пенка Казакова и Нефизе Жекова се оказали скъпи помощнички, още повече че познават фамилиите и средата, в която пораства всеки от учениците им.
Как се задомява госпожица от ромската или турската общественост, какво облича, по какъв начин се приготвя тържеството, питала хлапетата писателката. Момичетата я посветили, че булката носи бяло за ритуала, само че след това сменя още три рокли - алена, бананова и синя. А момчетата й разяснили по какъв начин се прави съглашението за женитбата и какъв брой пари се заделят, в случай че договорката се разпадне - така наречения мехир. И на собствен ред се интересували какво работи тя и има ли деца. Когато им отвърнала, че по принцип работата й е в компютърна компания, хлапетата възкликнали: „ А, това е по-интересно от писането! ”. Всъщност не е, разубеждава ги всякога Диана Петрова. И измисля разнообразни способи да им го потвърди. Някои взаимства от „ Граматика на фантазията ” на сътрудника Джани Родари. Заедно с децата основават да вземем за пример групова история, като
един споделя изречение, различен го продължава.
В началото са малко смутени, само че след това по този начин се разиграват, че мъчно ги удържаме, споделя Диана Петрова. В един миг нейните „ съавтори ” толкоз се отпуснали, че й подготвили и музикално осъществяване.
Друг път Диана Петрова опитва метода „ хармоника ”. Пише се дума и листът се прегъва, тъй че идващият да не я вижда. Той прибавя своя и по този начин листчето обикаля целия клас. Накрая се разгъва, а децата би трябвало да съберат думите в фрази и история. Обикновено пада огромен смях.
Авторката има и собствен способ да предизвика фантазията и креативното писане, която е нарекла „ Три точки ”. Нахвърля някакъв проблем - да вземем за пример дете заеква или пък не вижда добре. Учениците би трябвало да измислят кой да му помогне, а по-късно и по какъв начин да се позволи казусът. Това е по-лесно за по-малките.
Докато ги учи да развихрят въображение и да побират фантазиите си в думи, Диана Петрова на собствен ред разбрала доста от децата от „ Столипиново ”. Вече е наясно
какъв брой се тачи там празникът Хедерлез,
до момента знаела единствено за Байрама. Най-голямата ми изненада беше какъв брой близки връзки са построили тези деца с техните учителки, които са им като майки, споделя Диана Петрова. След срещите те траяли да й пращат истории, които децата се сетили да опишат, откакто писателката към този момент си е тръгнала. Получила и рисунки на доста симпатични чудовища.
Искам приказките, които ще напиша, да засягат техните проблеми, споделя Диана Петрова. Вече е подготвена с няколко сюжета, които е изпратила в учебното заведение, с цел да ги погледнат и педагозите. Така няма заплаха с някакъв подробност несъзнателно да обиди някого или общността. Много тъничък миг ще бъде и по какъв начин да бъде посочена принадлежността на хлапетата - множеството от тях се самоопределят като турци, а не като роми.
Засега работните разновидности на приказките се въртят към няколко истории. Една визира взаимоотношенията сред братя и сестри в огромното семейство, каквото нормално е семейството в етномахалите. Друга допира
друга настояща тематика - заминаването за Германия
и завръщането. Мелиса, която желае да е учителка по български език и литература, тъй като мечтае да стане като своята преподавателка в учебно заведение, е въодушевила приказката за фантазиите. Исмет и Стоил споделили, че обичат да играят футбол с другари, Емил - да пее, Сание - да чете книги, Ангел - да играе на орехи, а Мелекбер - да скача на въже и след това да стане боец. Специална история ще има и за изгубените букви на ромите - общността няма своя книжовност. Малкият Бирджан, който Диана Петрова срещнала в „ Столипиново ”, е първообраз на героя, който избавя сестра си и намира буквите. Детската писателка не е подминала и тематиката за ранните бракове, които откъсват децата от учебно заведение.
Творческото писане пали младежите
Инициативата „ Разказвачът на приказки представя… ”, която цели да усили интереса към четенето, към този момент е срещнала Диана Петрова с доста възпитаници от 3. до 6. клас в пловдивските учебни заведения. С пораснали към този момент младежи авторката на „ Двойната планета “, „ Мъдри приказки за деца и възрастни ” и „ Приказки за цялото семейство “ води и уъркшопи по креативно писане.
На сбирките участниците се упражняват в групово писане - измислят дружно обща история, сформират разговори. Авторката употребява теорията за приказката на Проп, съгласно който има 100 приказни сюжета. За да основат сами един от тях, писателката води учениците през няколко опорни точки. Трябва да измислят мислено семейство, възбрана, която след това е нарушена, и най-после - избавление. А когато децата стартират да мислят за бягства на героите си, авторката ги предизвика: „ Не може ли вместо това в този миг да хвръкне? Или пък да пита съседката… ”.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ