Повече от 90% от българските деца ползват интернет всеки ден
Деца, институции, експерти, медии, цивилен организации и представители от бизнеса се събраха на кръгла маса през вчерашния ден, с цел да обсъдят методите, по които цифровата среда трансформира живота на децата, рисковете, както и вероятните решения и дейности, които всички заинтригувани страни да подхващат на национално равнище за отбрана на децата от полово принуждение онлайн.
" Децата в цифровия свят: по какъв начин да предотвратим и да се оправим със половото онлайн принуждение над деца " беше тематика на проведена от УНИЦЕФ в България и Държавната организация за протекция на детето кръгла маса. По време на събитието беше показан отчетът на УНИЦЕФ " Състояние на децата по света през 2017 година: Децата в цифровия свят " , който показва първия обстоен взор за другите способи, по които цифровата технология въздейства върху живота на децата и техните житейски шансове, като разпознава заплахите, както и опциите.
Въпреки всеобщото онлайн наличие на децата (всеки трети интернет консуматори по света е дете), към момента се прави прекомерно малко, с цел да бъдат те предпазени от заплахите на цифровия свят и да се усили достъпът до безвредно онлайн наличие, се споделя в годишния отчет на УНИЦЕФ.
Докладът " Състояние на децата по света през 2017 година: Децата в цифровия свят " (от атачмънта можете да изтеглите обобщение на български език в пидиеф файл, а тук можете да видите цялостния отчет на британски език) показва другите способи, по които цифровата технология въздейства върху живота на децата и техните житейски шансове, като разпознава заплахите, както и опциите.
" За положително или неприятно, цифровата технология е реалност от нашия живот. Необратим. В цифровия свят нашето двойно предизвикателство е по какъв начин да смекчим вредите, като в същото време увеличим изгодите от интернет за всяко дете ", сподели изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Антъни Лейк.
93% от българските деца употребяват интернет всеки ден, 87% от тях употребяват обществени мрежи, което е доста нарастване от последните данни от 2010 г.- 54%.
Броят на най-малките консуматори (9-11 г.) се е нараснал повече от два пъти и в този момент три четвърти имат най-малко един профил в обществена мрежа (най-често Facebook).
През 2010 година възрастта на влезлите в интернет е 10 години, до момента в който през 2016 година една четвърт от всички деца стават консуматори на интернет, когато са едвам на 7 години.
1/3 от българските деца са общували онлайн с човек, който не са срещали онлайн. Около 1/5 от тези деца са се срещали с непознато лице след онлайн взаимоотношение.
Всяко 10 дете е получавало известия, съдържащи полово наличие. Процентът на деца, прибягвали до секстинг (изпращане и приемане на текстово или образно наличие със полов характер) остава притеснително висок. Този риск е засегнал към 10% от българските деца и е най-значителен при младежите (около 20%).
Повече от половината деца не споделят с родителите, когато нещо ги е тормозило в интернет. Вместо това повече от 75% от българските деца са получили съвет за интернет сигурността от свои връстници.
По данни на профилирания бранш " Киберпрестъпност " при ГДБОП-МВР през 2017 година над 80 са арестуваните за педофилия в обществените мрежи. Секторът регистрира растеж спрямо 2016 година, през която са арестувани 60 души за същото закононарушение. Друг притеснителен факт е и спадането на възрастовата граница на децата, които стават обект на полови похищения в цифровата среда.
" Това е една от ирониите на живота - Интернет е донесъл толкоз доста изгоди на децата по света, само че в това време посредством него се злоупотребява за осъществяване на закононарушения против деца. Трябва да се подсигурява повсеместен достъп до цифрови технологии за всяко дете, само че също по този начин държавните управления, телекомуникационните компании и гражданското общество би трябвало да създадат доста повече, с цел да подсигуряват, че децата и родителите са наясно и добре готови да предотвратят злоупотреби, а причинителите са осъдени. " сподели Мария Хесус Конде, Представител на УНИЦЕФ за България.
" Децата в цифровия свят: по какъв начин да предотвратим и да се оправим със половото онлайн принуждение над деца " беше тематика на проведена от УНИЦЕФ в България и Държавната организация за протекция на детето кръгла маса. По време на събитието беше показан отчетът на УНИЦЕФ " Състояние на децата по света през 2017 година: Децата в цифровия свят " , който показва първия обстоен взор за другите способи, по които цифровата технология въздейства върху живота на децата и техните житейски шансове, като разпознава заплахите, както и опциите.
Въпреки всеобщото онлайн наличие на децата (всеки трети интернет консуматори по света е дете), към момента се прави прекомерно малко, с цел да бъдат те предпазени от заплахите на цифровия свят и да се усили достъпът до безвредно онлайн наличие, се споделя в годишния отчет на УНИЦЕФ.
Докладът " Състояние на децата по света през 2017 година: Децата в цифровия свят " (от атачмънта можете да изтеглите обобщение на български език в пидиеф файл, а тук можете да видите цялостния отчет на британски език) показва другите способи, по които цифровата технология въздейства върху живота на децата и техните житейски шансове, като разпознава заплахите, както и опциите.
" За положително или неприятно, цифровата технология е реалност от нашия живот. Необратим. В цифровия свят нашето двойно предизвикателство е по какъв начин да смекчим вредите, като в същото време увеличим изгодите от интернет за всяко дете ", сподели изпълнителният шеф на УНИЦЕФ Антъни Лейк.
93% от българските деца употребяват интернет всеки ден, 87% от тях употребяват обществени мрежи, което е доста нарастване от последните данни от 2010 г.- 54%.
Броят на най-малките консуматори (9-11 г.) се е нараснал повече от два пъти и в този момент три четвърти имат най-малко един профил в обществена мрежа (най-често Facebook).
През 2010 година възрастта на влезлите в интернет е 10 години, до момента в който през 2016 година една четвърт от всички деца стават консуматори на интернет, когато са едвам на 7 години.
1/3 от българските деца са общували онлайн с човек, който не са срещали онлайн. Около 1/5 от тези деца са се срещали с непознато лице след онлайн взаимоотношение.
Всяко 10 дете е получавало известия, съдържащи полово наличие. Процентът на деца, прибягвали до секстинг (изпращане и приемане на текстово или образно наличие със полов характер) остава притеснително висок. Този риск е засегнал към 10% от българските деца и е най-значителен при младежите (около 20%).
Повече от половината деца не споделят с родителите, когато нещо ги е тормозило в интернет. Вместо това повече от 75% от българските деца са получили съвет за интернет сигурността от свои връстници.
По данни на профилирания бранш " Киберпрестъпност " при ГДБОП-МВР през 2017 година над 80 са арестуваните за педофилия в обществените мрежи. Секторът регистрира растеж спрямо 2016 година, през която са арестувани 60 души за същото закононарушение. Друг притеснителен факт е и спадането на възрастовата граница на децата, които стават обект на полови похищения в цифровата среда.
" Това е една от ирониите на живота - Интернет е донесъл толкоз доста изгоди на децата по света, само че в това време посредством него се злоупотребява за осъществяване на закононарушения против деца. Трябва да се подсигурява повсеместен достъп до цифрови технологии за всяко дете, само че също по този начин държавните управления, телекомуникационните компании и гражданското общество би трябвало да създадат доста повече, с цел да подсигуряват, че децата и родителите са наясно и добре готови да предотвратят злоупотреби, а причинителите са осъдени. " сподели Мария Хесус Конде, Представител на УНИЦЕФ за България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ