Детето трябва да го глезиш, за да не се съмнява,

Детето би трябвало да го глезиш, с цел да не се съмнява, че родителите му го обичат. На дамата би трябвало да ѝ правиш похвали, тъй като тя се нуждае от внимание. За тези два вида „ потребности “ чуваме по всички осведомителни канали. Но какво остава за мъжете? За тях никой не приказва. Те се нуждаят от топлота и милувка не по-малко от дамите и децата. Консултирахме се с психолог, с цел да ви разбираем за какво и по какъв начин.

Трябва да глезим мъжете си. Не в компенсация за вниманието им или за положителното им държание, не на правилото на комерсиалните взаимоотношения „ аз на теб – ти на мен “. Не понякога и на празници. А без мотив, всеки ден.

Щом това ви стане табиет, то ще се трансформира в метод на живот и в основа на една връзка, в която сътрудниците не се изпитват един различен какъв брой ще понесат, а се поддържат взаимно с деликатност.

Какво значи „ да го глезиш “? Това е:

…да отидеш сама за самун, даже в случай че и ти си уморена;
…да станеш и да отидеш да печеш пържоли, в случай че си изтощена, а той не е, само че желае месо;
…да му повтаряш „ Какво ли бих правила без теб? “ постоянно, изключително в случай че е оправил течащия кран в банята след три месеца убеждаване;
…да му оставиш най-голямото парче от тортата (децата ще ви схванат и ще изядат всичко останало);
…да не го критикуваш и да не се лигавиш с него;
…да помниш желанията му и да имаш поради антипатиите му. И доста други неща.

Това не е слугуване, не е обвързване, не е обществена проява на смирение, не е иго. Това е обич. Най-обикновена домашна обич, от която всички имаме потребност.

Най-важното е да го правиш безплатно и като подарък, без очаквания за ответни жертви. Само в този случай мъжете се отплащат по същия метод. А т.е.:

…понякога отиват сами за хляб;
…казват „ Полегни си, почини си “;
…на път за у дома купуват ягоди, които в този сезон са скъпи, само че вие ги обичате;
…казват „ Добре, купи си го “ за палтото, което е по-скъпо;
…обясняват на децата ви, че най-узрялата праскова би трябвало да се остави за мама.

И още…

Впрочем, по отношение на децата. Ако родителите са глезили освен дребните си отрочета, само че и са се глезили един различен, наследниците им ще приложат същата скица в бъдещите си връзки. Да, към този момент такива хора са малцинство, само че тази фамилна традиция все би трябвало да стартира от някого. Може би от вас?

НЕ ПРАВЕТЕ ЖЕРТВИ, ТЕ ТРУДНО съдебна експертиза ХРАНОСМИЛАТ

На по-горния съвет множеството дами дават отговор „ Ама аз малко ли върша за него? Готвя, пера, шетам – все за него! “ Но са в неточност. Ако около всичко това непрекъснато си мислите каква всеотдайност вършиме, а и му напомняте от време на време за заслугите си, това към този момент не е тъкмо положително отношение, а по-скоро длъжностен дълг или всеотдайност. А на кого му трябват жертви? На никого. Жертвата не е подарък, невероятно е да я приемеш.

Всяка една всеотдайност автоматизирано си проси или инстинктивния отклик „ Някога да съм те молил за това? “, или „ А ти какво очакваше, когато се омъжваше? “. И в двата случая стигате в задънена улица. Колкото повече жертвате, толкоз повече натоварвате мъжа си с възприятие за виновност. Дори в случай че си мълчите, само че си мислите „ Аз какво ли не върша за него, а той е подобен и онакъв, нищо не цени. “ Най-прекият път към задънената улица са упреците, от които нещата единствено се усложняват.

„ РАЗГЛЕЗЕН “ ОЗНАЧАВА „ ДОБЪР “

Въпреки публикуваното подвеждане любовта не може да бъде взискателна. Мнозина към момента си мислят, че строгото отношение към обичаното създание (дете или партньор) ще го научи да не се отпуска и да бъде готово за всичко: „ Нека не го глезим, с цел да не си мисли, че животът е ария “. И внезапно животът стартира да му се коства полесражение!

В менталността ни попада безконечната подготвеност за тягост, за най-лошото, което може да се случи (например, да стартира война). Оттам идва напрежението, прерастващо в стрес и паники, в страхове, неврози и заболявания… Време е най-малко да стартираме да се борим с това. Време е да спрем да се опасяваме от глезенето.

Защото има и противоположна взаимозависимост. Човек, за който другите са се грижили, получава същото и от самия живот! Наситилият се на задоволително деликатност човек не е яростен, не е нападателен. Той не вижда във всеки срещнат зложелател или недоброжелател, той е добър, открит е за другарство и наслада, умее да подарява тази наслада на други. Той има от кое място да почерпи обич, доброта, хубаво въодушевление. И несъмнено умее да прави приятни изненади на приятелите си, да поддържа сътрудниците си.

Да глезиш някого значи да изразяваш любовта си към него.

При някои това е присъщ гений, те изпълват дома си с обич и наслада. Други са се научили на това като деца – те просто не знаят, че може да бъде другояче. Но малко на брой са били глезени в фамилията си. И в случай че мъжът ви не демонстрира задоволително внимание, угриженост и деликатност - може би просто не е бил теоретичен да ги подарява. Значи грижата за това би трябвало да поеме любещата му жена, без да се лигави и да поема ролята на „ майчица “.

За задачата би трябвало да се отървеш от стандарта „ в случай че го разглезиш, ще ти се качи на главата “ и да схванеш, че това значи да се възхищаваш на мъжа си, да проявяваш интерес към заниманията и възприятията му, да се грижиш за него, да откликваш на потребностите му. А в случай че не се получава, да се запиташ „ Ако не аз – кой? “. Нито приятелите, нито сътрудниците и даже роднините не са склонни да угаждат на слабостите на мъжа. А щом няма кой различен – пробвай отново.

Това е належащо, не тъй като мъжът е едно непораснало дете, а тъй като всички ние сме възрастни и няма доста искащи да се грижат за нас. Психолозите и сътрудниците, които се радват на благополучен фамилен живот, от дълго време към този момент знаят, че глезенето е израз на обич.

Да бъдем подготвени за всичко ще ни научи самият живот. Но умеенето да се стегнеш в нужния миг, а не да си под напрежение непрекъснато, е доста потребен табиет. Също като умеенето да се отпуснеш.
ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА – ПАРИТЕ И ПОДАРЪЦИТЕ

За множеството дами това е същинско изобретение. Те не знаят от кое място да стартират. Съветът е явен – правете му дарове! Харчете пари за него! Нека не се вършим, че парите не играят роля в връзките ви. Дори в случай че сега е по този начин, скоро това ще се промени. И парите ще стартират да играят роля – и в това няма нищо срамно. Но единствено в случай че парите ви интересуват не сами по себе си, ами като средство, с което да зарадвате обичания си човек.

Децата и дамите не се съмняват, че са обичани, в случай че обичащият не пести пари за тях. Мъжете също. Само че не и в тази ситуация, когато парите се употребяват за запълване на празнината в връзките, а скъпите играчки и дребните сувенири се сервират вместо обич. Не, не би трябвало да е по този начин. Трябва да е като увещание – аз съм тук, нищо не не помня, аз те обичам…

Щастливи са двойките, в които сътрудниците постоянно си вършат дарове поради основателната причина „ желаех да те развеселявам “. И в случай че цяла година сте глезили мъжа си, на значим празник може да не се напрягате и да търсите трескаво наложителния подарък вид „ нова пяна за бръснене “. Той ще ви разбере. /woman.bg