Джордж Уеа – от футболна звезда до президент на Либерия
Дете от бидонвилите на Монровия, трансформирало се в международна футболна звезда през 90-те години на предишния век, Джордж Уеа реализира фантазията на своя живот след края на спортната си кариера и стана в четвъртък президент на Либерия – страна, унищожена от революция, където новият водач се надява да донесе помиряване.
51-годишният бивш ослепителен нападател на „ Пари Сен Жермен” и „ Милан” завоюва с огромна преднина – 61,5% от гласовете – втория тур на президентските избори против своя противник, вицепрезидента Джоузеф Боакай.
Единственият африканец, получавал „ Златната топка” – през 1995 година, Уеа постоянно отсъстваше от страната по време на гражданската война през интервала 1989 – 2003 година, в която починаха близо 250 хиляди души.
Впуснал се в политиката с приключването на спора, той изгуби втория тур на изборите през 2005 година против Елън Джонсън-Сърлийф – първата жена, определена за държавен глава в Африка, а по-късно – през 2011 година – не съумя да се пребори и за вицепрезидентския пост.
Тогава партията му насочи обвинявания за фалшификации, само че не реализира нищо.
Този път, до момента в който съперникът му Джоузеф Боакай подаваше все нови искове във връзка „ фалшификации и пропуски”, опорочили съгласно него първия тур, Уеа прикани своите последователи да се въоръжат с самообладание и успокоение.
В събота той показва мощ, като събра десетки хиляди симпатизанти на най-големия в страната стадион, в Монровия, и съобщи пред Агенция Франс Прес: „ Зная, че Боакай не може да ме бие. Народът е с мен”.
Петнайсет години откакто окачи бутонките си на стената, той твърди, че е натрупал опит на политическия терен и си е взел поука от предходните провали. През декември 2014 година Уеа за пръв път зае изборна служба – той стана сенатор, изпреварвайки решително един от синовете на госпожа Сърлийф.
„ Промените не трябва да плашат никого. Вижте моя живот – от футболист се трансфорах в политик”, сподели той по време на акцията.
„ И всеки от вас може да го направи. Ние си приличаме”, добави някогашният футболен ас, отгледан от баба си в монровийския бидонвил Гибралтар.
Опожарена къща
Критикуват го поради прекомерно неразбираемата му стратегия и чести отсъствия от Сената, само че той отвръща, като напомня триумфите си в опазването на здравето и образованието, остава все по този начин непосредствен до популацията и раздава обещания: „ Ще направя по този начин, че лечебните заведения у нас да бъдат оборудвани, а лекарите и сестрите – подготвени и да имат тласък да работят”.
Уеа си избра за подгласничка Джуъл Хауард-Тейлър, някогашната брачна половинка на тогавашния партизански пълководец и президент Чарлз Тейлър (1997-2003), станала през днешния ден почитан сенатор.
Но потвърждавайки, че „ всички бяха другари с Чарлз Тейлър”, Джордж Уеа повтаря, че „ не поддържа връзки” с някогашния президент, наказан през 2012 година от интернационалното правораздаване на 50 години затвор за закононарушения против човечеството и военни закононарушения в прилежаща Сиера Леоне.
По време на гражданската война Уеа се разгласи за мир в Либерия и отправяше към Организация на обединените нации апели да избави страната му. За възмездие бунтовници опожариха къщата му в Монровия и взеха за заложници двама негови братовчеди.
От Камерун до Монако
Като човек от етноса кру, един от главните в Либерия, Джордж Уеа не е част от елита – потомците на някогашни американски плебеи, обичайно преобладаващи в политическия живот. Животът на 22-годишния тогава юноша придобива благополучен поврат за първи път през 1986 година с помощта на Арсен Венгер.
Тренирал по това време монакските футболисти, френският стратег го открива в камерунския тим „ Тонер” (Яунде) и го води в подножието на именитата Скала на Монако.
През идващите 14 години здравият нападател игра за най-големите европейски клубове – „ Пари Сен Жермен” и „ Милан” в апогея на кариерата си, а по-късно - за „ Челси”, „ Манчестер Сити”, „ Марсилия”, натрупвайки внушително положение.
Той обаче не не помни и предградията на Монровия, където към момента рита футбол с другари.
51-годишният бивш ослепителен нападател на „ Пари Сен Жермен” и „ Милан” завоюва с огромна преднина – 61,5% от гласовете – втория тур на президентските избори против своя противник, вицепрезидента Джоузеф Боакай.
Единственият африканец, получавал „ Златната топка” – през 1995 година, Уеа постоянно отсъстваше от страната по време на гражданската война през интервала 1989 – 2003 година, в която починаха близо 250 хиляди души.
Впуснал се в политиката с приключването на спора, той изгуби втория тур на изборите през 2005 година против Елън Джонсън-Сърлийф – първата жена, определена за държавен глава в Африка, а по-късно – през 2011 година – не съумя да се пребори и за вицепрезидентския пост.
Тогава партията му насочи обвинявания за фалшификации, само че не реализира нищо.
Този път, до момента в който съперникът му Джоузеф Боакай подаваше все нови искове във връзка „ фалшификации и пропуски”, опорочили съгласно него първия тур, Уеа прикани своите последователи да се въоръжат с самообладание и успокоение.
В събота той показва мощ, като събра десетки хиляди симпатизанти на най-големия в страната стадион, в Монровия, и съобщи пред Агенция Франс Прес: „ Зная, че Боакай не може да ме бие. Народът е с мен”.
Петнайсет години откакто окачи бутонките си на стената, той твърди, че е натрупал опит на политическия терен и си е взел поука от предходните провали. През декември 2014 година Уеа за пръв път зае изборна служба – той стана сенатор, изпреварвайки решително един от синовете на госпожа Сърлийф.
„ Промените не трябва да плашат никого. Вижте моя живот – от футболист се трансфорах в политик”, сподели той по време на акцията.
„ И всеки от вас може да го направи. Ние си приличаме”, добави някогашният футболен ас, отгледан от баба си в монровийския бидонвил Гибралтар.
Опожарена къща
Критикуват го поради прекомерно неразбираемата му стратегия и чести отсъствия от Сената, само че той отвръща, като напомня триумфите си в опазването на здравето и образованието, остава все по този начин непосредствен до популацията и раздава обещания: „ Ще направя по този начин, че лечебните заведения у нас да бъдат оборудвани, а лекарите и сестрите – подготвени и да имат тласък да работят”.
Уеа си избра за подгласничка Джуъл Хауард-Тейлър, някогашната брачна половинка на тогавашния партизански пълководец и президент Чарлз Тейлър (1997-2003), станала през днешния ден почитан сенатор.
Но потвърждавайки, че „ всички бяха другари с Чарлз Тейлър”, Джордж Уеа повтаря, че „ не поддържа връзки” с някогашния президент, наказан през 2012 година от интернационалното правораздаване на 50 години затвор за закононарушения против човечеството и военни закононарушения в прилежаща Сиера Леоне.
По време на гражданската война Уеа се разгласи за мир в Либерия и отправяше към Организация на обединените нации апели да избави страната му. За възмездие бунтовници опожариха къщата му в Монровия и взеха за заложници двама негови братовчеди.
От Камерун до Монако
Като човек от етноса кру, един от главните в Либерия, Джордж Уеа не е част от елита – потомците на някогашни американски плебеи, обичайно преобладаващи в политическия живот. Животът на 22-годишния тогава юноша придобива благополучен поврат за първи път през 1986 година с помощта на Арсен Венгер.
Тренирал по това време монакските футболисти, френският стратег го открива в камерунския тим „ Тонер” (Яунде) и го води в подножието на именитата Скала на Монако.
През идващите 14 години здравият нападател игра за най-големите европейски клубове – „ Пари Сен Жермен” и „ Милан” в апогея на кариерата си, а по-късно - за „ Челси”, „ Манчестер Сити”, „ Марсилия”, натрупвайки внушително положение.
Той обаче не не помни и предградията на Монровия, където към момента рита футбол с другари.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ